Решение по дело №121/2023 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: 137
Дата: 8 ноември 2023 г.
Съдия: Христо Йорданов Христов
Дело: 20237220700121
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

РЕШЕНИЕ № 137

гр. Сливен, 08.11.2023 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Сливен - I състав 3-членен, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО ХРИСТОВ 

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА

 

При участието на секретаря Ваня Фърчанова и на прокурора Красимир Маринов, като разгледа докладваното от съдия Христо Христов касационно административнонаказателно дело № 121 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от М.С.Т., подадена чрез пълномощник, против Решение № 74 от 14.06.2023 г., постановено по АНД № 20232220200150/2023 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е изменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система /ЕФ/ серия К №5847949 на ОД на МВР – Сливен, с който на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1200 лева, като на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложил наказание глоба в размер на 600 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Нова Загора е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Заявява, че при издаването на електронния фиш са допуснати съществени нарушения, като не е посочена разпоредбата, която административнонаказващият орган е приел за нарушена. Счита, че този пропуск не можело да бъде отстранен от въззивния съд, защото бил от категорията на съществените процесуални нарушения, което пряко ограничавало правото на защита на санкционираното лице. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Нова Загора и да постанови решение по същество, с което отмени електронния фиш като незаконосъобразен. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът - М.С.Т., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. С.Г. ***, която поддържа касационната жалба на посочените в същата основания. Моли съда да отмени изцяло решението на районния съд и ЕФ.

Ответникът по касацията – ОД на МВР - Сливен, редовно призован, се представлява от гл. юриск. К. Б., която оспорва касационната жалба, като излага становището си по същество. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд като правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Алтернативно, ако съдът прецени, че са налице възможностите по чл. 218, ал. 2, предл. 3 от АПК, предлага да процедира съобразно закона.

Административен съд - Сливен, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На жалбоподателя е издаден ЕФ Серия К № 5847949 по описа на ОД на МВР – Сливен, за това, че на 21.03.2022 г., в 10:41 часа, в обл. Сливен, гр. Нова Загора, по ул. „Старозагорско шосе“ до „Септемврийски кът“, при общо ограничение на скоростта за населено място до 50 км/ч, въведено с пътен знак Д11, с ATСC-№120ccdc било установено и заснето, че със собственото си МПС, марка „Рено Клио“, рег. № ********, което се е движило със скорост от 93 км/ч, съответно превишената стойност на скоростта е с 43 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 км, жалбоподателят извършил нарушение за скорост. Нарушението било извършено в условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5244801. Издаденият ЕФ е за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, било наложено административно наказание глоба в размер на 1200 лева.

Първоначално ЕФ е обжалван пред Районен съд – Нова Загора, който с Решение № 110 от 04.11.2022 г., постановено по АНД № 20222220200316/2022 г., е потвърдил процесния ЕФ. В резултат на касационно обжалване от страна на касационния жалбоподател и по настоящото производство, посоченото решение е отменено с Решение № 18 от 08.03.2023 г. по КАНД № 275/2022 г. на Административен съд – Сливен, с мотиви, че е постановено при неизяснена фактическа обстановка и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Нова Загора, за събиране на относими към правния спор доказателства.

При новото разглеждане първоинстанционният съд е приел за установена описаната по-горе фактическа обстановка, като е формирал следните изводи от правно естество: ЕФ съдържа всички задължителни реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, като при издаването му не са допуснати фактически и правни непълноти, които да водят до неговата отмяна. Приел е за установено извършването на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Приел за основателно възражението на жалбоподателя, че е бил наказан два пъти в хипотезата на „повторност за едно и също нарушение, поради което налагането на административно наказание глоба в размер на 1200 лева с процесния ЕФ К/5847949 на ОД на МВР-Сливен се явява неправилно наложено за повторност. При тези мотиви първоинстанционният съд е изменил процесния ЕФ, като на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложил административно наказание глоба в размер на 600 лева.

Съгласно чл. 220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт, като краен резултат. Касационната инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради следните съображения:

От доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд, се установява по категоричен начин, че на 21.03.2022 г., в 10:41 часа, в обл. Сливен, гр. Нова Загора, по ул. „Старозагорско шосе“ до „Септемврийски кът“, с ATСC-№120ccdc било заснето движение на лек автомобил марка „Рено Клио“, рег. № ********, управляван от жалбоподателя, със скорост от 93 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 км, която скорост е с 43 км/ч над разрешената скорост от 50 км/ч за населено място, въведена с пътен знак Д-11. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение за водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да не превишават посочените в същата стойности на скоростта, като за населено място е установена максимална скорост от 50 км/ч. Неизпълнението на този законов императив е прогласено за административно противоправно деяние в нормата на чл. 182 от ЗДвП, като съобразно ал. 1, т. 5, на водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място с над 40 км/ч, се налага наказание глоба в размер на 600 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер.

Районният съд правилно е цитирал относимите правни норми. Правилно е приел, че при издаване на ЕФ не са допуснати съществени нарушения. Към доказателствения материал по делото са приобщени: снимка към ЕФ № 5847949, 120ccdc; снимка на местоположението на АТСС от 21.03.2022 г.; Протокол за използване на АТСС 120ccdc Рег. № 306р-5045/2022 г. с дата на използване 21.03.2022 г.; Протокол от проверка № 88-СГ-ИСИС от 25.11.2021 г. Посоченото в електронния фиш място на нарушението е конкретизирано в достатъчна степен. Точните координати на мястото на нарушението, измерената скорост на движение на автомобила и регистрационният номер на автомобила са отразени в приложената към административнонаказателната преписка снимка, която съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, е веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес. От посочените доказателствата по делото се констатира, че процесното нарушение е установено и санкционирано при спазване на всички съществени правила, регламентирани в ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В ЕФ е коректно посочена нарушената разпоредба, описана е точно фактическата обстановка и правилно е посочена санкционната норма на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Действително се констатира липса на препращане към нормата на ал. 1, т. 5 на чл. 182 от ЗДвП, но предвид детайлното описание на установеното противоправно деяние, посочването на скоростта на движение на МПС, на разрешената скорост на движение за населено място и разликата между тях, то непосочването на ал. 1, т. 5 на чл. 182 от ЗДвП настоящият касационен състав определя като нарушение, което не е от категорията на съществените. Същото не е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, което не е било възпрепятствано да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Поради изложеното, възражението на касатора е неоснователно.

Настоящият касационен състав не споделя формирания от първоинстанционния съд извод за неправилно приложение на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Видно от приобщените по делото доказателства, касационният жалбоподател е бил санкциониран с предходно издадени ЕФ серия К №5244801, вписан в обжалвания ЕФ, и ЕФ серия К №5659419 - за нарушение извършено на 14.01.2022 г. В обжалвания ЕФ в достатъчна степен са обосновани констатациите за повторност на нарушението. Не съществува изискване за пълно описание на нарушението и приложимите санкционни разпоредби за това предходно нарушение. Достатъчно е АНО да установи, че същото попада в хипотезата на §6, т. 33 от ДР на ЗДвП, респективно на § 1, ал. 2 от ДР на ЗАНН. И в двата случая се има предвид нарушение от същия вид, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на предходния административно-наказателен акт, какъвто е и настоящият случай. Към доказателствения материал по делото пред районния съд е приобщен предходно издаден ЕФ серия К №5659419 и справка за издадените на касатора електронни фишове, в която фигурират ЕФ серия К №5244801 и на ЕФ серия К №5659419, и информация за влизането им в сила. Предвид изложеното, в атакувания ЕФ размерът на наложеното административно наказание – глоба е правилно определен по правилата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП и с оглед нормата на ал. 1, т. 5 от същата разпоредба, съгласно която на водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място над 40 км/ч, при повторно нарушение се налага глоба в двоен размер, а именно 1200 лева.

С обжалваното решение Районният съд е изменил електронния фиш като на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложил административно наказание глоба в размер на 600 лева. Настоящото производство е образувано по жалба на наказаното лице и предвид липсата на жалба от страна на наказващия орган, касационният съд не може да се произнесе по начин, който би влошил положението на жалбоподателя, съблюдавайки забраната по чл. 144 от АПК вр. чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК.

По изложените съображения административният съд намира, че районният съд е постановил законосъобразно решение като краен резултат. Подадената против него касационна жалба е неоснователна. С оглед на това проверяваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 74 от 14.06.2023 г., постановено по АНД № 20232220200150/2023 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: