Решение по дело №1233/2020 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 26
Дата: 26 февруари 2021 г. (в сила от 26 февруари 2021 г.)
Съдия: Иванета Йорданова Митова
Дело: 20204310101233
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Ловеч , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и седми
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАНЕТА Й. МИТОВА
при участието на секретаря МАРИЯ К. КАРАЛАШЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело №
20204310101233 по описа за 2020 година
Производство по чл.238 и сл. ГПК във вр. с чл.79, 240 и 86 ЗЗД:
Подадена е искова молба от “****” ЕООД, с ЕИК *********, адрес: гр. София, район
“Красно село”, ул. “Шандор Петьофи” № 10, п. к. 1606, представлявано от управител ***,
чрез юриск. Пламена Тотева – юриск . - пълномощник , съдебен адрес: гр. София, п.к. 1606,
ул. „Шандор Петьофи" № 10, срещу: Ц. С. А., ЕГН – **********, с адрес: ***, по която се
изтъква, че на 19.08.2015г. между „*** ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги
под търговската си марка „***" и Ц. С. А. е сключен Договор за кредит № ***, по реда на
чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно същия член, договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният
договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата
по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на „*** ЕООД
и е в съответствие с ЗПФУР и приложимото законодателство. Твърди се, че
кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на
„***" на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница
„***" предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и
Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да
бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката,
проект за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на
„***". Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се
1
извършва чрез натискане на бутона „Подпиши". С натискането на бутона „Подпиши" от
кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите
Общи условия, доколкото те са предоставени на кредитополучателя на подсигурен PDF
формат. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е
прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски
формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява
последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова
сметката или по избран алтернативен начин. В процесния случай, на 19.08. 2015г. страните
сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на „***" под № ***. В искането си Ц.
С. А. заявява желание да й бъде отпусната сума в размер BGN 200,00 (двеста лева).
Съгласно заявката и условията на Договора сумата е отпусната на кредитополучателя чрез
паричен превод посредством „Изипей" АД в деня на сключване на договора, за период от 30
(тридесет) дни, с падежна дата - 18.09.2015 г. На 27.08.2015г. Ц. С. А. подава заявка за
отпускане на допълнителен кредит в размер BGN 100,00 (сто лева). Съгласно Общите
условия, кредитополучателят има право да кандидатства допълнително, преди да е върнал
първоначално отпуснатия кредит. При отпускане на допълнителен кредит, съществуващия
Договор за кредит се изменя чрез подписване на нов договор за кредит, като всички условия
по съществуващия договор, с изключение на размера на дължимите суми, остават
непроменени и се прилагат съответно и за допълнителния кредит. Договорът е изменен на
същата дата - 27.08.2015 г., а исканата сума - BGN 100,00 (сто лева), е отпусната на
кредитополучателя на следващия ден - 28.08.2015г. отново чрез системата на „Изипей" АД.
С изменението на договора, Ц.А. се задължава да върне на „*** ЕООД сума в общ размер
BGN 300,00 (триста лева) - главница по Договор за кредит № ***. С настъпване на падежа
на договора - 18.09.2015г., кредитополучателят се възползва няколко пъти от правото да
удължи срока за връщане на кредита, съгласно т.11.1 от Общите условия, приложими към
Договор за кредит № ***, като в крайна сметка срокът за връщане на сумата е удължен до
нова падежна дата - 28.12.2015г. С настъпване и на новата дата на плащане, Ц.А. не погасява
дължимите суми и изпада в забава. Съгласно клаузите на договора, касаещи
неизпълнението, от 29.12.2015 г. (денят, следващ падежната дата), „*** ЕООД (***) започва
да се начислява наказателна лихва върху непогасената главница, като съгласно условията на
т. 13.3. (а), същата се формира от сбора на договорния лихвен процент (0% - нулев процент),
определен в специалните условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен
процент за просрочие (10,01 % към датата на сключване на договора). Твърдят, че след като
изпада в забава, на ответника са изпратени три броя напомнителни писма на адреса му,
посочен в Договора за кредит. В тях се съдържа детайлна информация за просрочения
кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва.
Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към Договор за кредит № ***, се таксуват по
BGN 10,00 (десет лева) за всяко и са за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател,
като начисленото се добавя към Общата дължима сума. Въпреки отправените покани,
ответникът не погасява своето задължение. На 23.11.2018 г. „*** ЕООД, в качеството му на
цедент, сключва с „****" ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на
2
вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 п, по силата на който цедентът прехвърля на
цесионера вземанията си по Договор № *** в общ размер на BGN 793,72 (седемстотин
деветдесет и три лева и седемдесет и две стотинки), от които: главница - BGN 300,00
(триста лева); неустойка (наказателна лихва) - BGN 463,72 (четиристотин шестдесет и три
лева и седемдесет и две стотинки) за периода 29.12.2015 г. (денят, следващ падежната дата)
до 22.11.2018 г. (датата, предхождаща цесията) и отписани такси за събиране - BGN 30,00
(тридесет лева). Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е
неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. В изпълнение на чл. 99, ал. 4 от
ЗЗД и Договора за прехвърляне на вземания, ;,*** ЕООД предоставят на „****" ЕООД
Потвърждение за прехвърляне на вземания, представляващо Приложение № 5. По силата на
сключения Договор за цесия и по-специално в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът
е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на
задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД, „****" ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна
пратка посредством „Български пощи" ЕАД, която е върната с отметка „Не съществува". В
срока за извънсъдебната обработка на случая, са проведени телефонни разговори с г-жа А.
на телефон: **********, в хода на които е уведомена за смяната на кредитора, предложен й
е вариант за разсрочено изплащане на задължението й съобразно заявените от нея
възможности за ежемесечни вноски, като същата е поела ангажимент да погасява
доброволно задължението към **** ЕООД, но към настоящия момент не е постъпило
никакво плащане. След това г-жа А. спира да отговаря на обажданията. Въпреки че
ответната страна е редовно уведомена за състоялата се смяна на кредитора по това й
задължение, във връзка с евентуални бъдещи нейни оспорвания в тази посока, към
настоящата искова молба прилагат копие на уведомление за цесия, което да бъде връчено на
ответната страна ведно с исковата молба и останалите приложения. Тъй като от сключване
на Договора за цесия до настоящия момент ответникът продължава да не заплаща
задължението си по Договор за кредит № ***, за „****" ЕООД възниква правен интерес от
предявяване на настоящия осъдителен иск.С настоящата искова молба ищецът претендира
единствено сума в размер на BGN 300,00 (триста лева), представляваща неизплатена
главница по договора за кредит, не и цедираната наказателна лихва и отписаните такси за
събиране. Моли да се постанови решение , с което да се осъди Ц. С. А., да заплати на
„****" ЕООД сумата: BGN 300,00 (триста лева) - неизплатена главница по Договор за
кредит № ***;- законната лихва върху главницата от датата на подаване на настоящата
искова молба до окончателното изплащане на вземането; В условията на евентуалност и на
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, да се осъди Ц. С. А., с адрес: ***, да заплати на „****" ЕООД
сумата в общ размер BGN 300,00
(триста лева), която същата е получила без правно основание, както и законна лихва върху
главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на
вземането; да се осъди Ц. С. А. да заплати на „****" ЕООД направените съдебни разноски
по настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер BGN 150,00
3
(сто и петдесет лева). В случай че се присъдят горепосочените суми в полза на ищеца, да се
укажете на ответната страна, че може да ги заплати на „****" ЕООД по следната
банкова сметка: IB AN: BG***, BIC: STSABGSF при "Банка ДСК" ЕАД.
В срока по чл.131 от ГПК ,в законоустановения срок не е постъпил отговор.
С разпореждане в закрито заседание по реда на чл. 140 от ГПК, съдът е приел
като относими и допустими представените писмени доказателства с исковата молба,
представил е проекто – доклад и е насрочил съдебно заседание. Указал е и възможността на
ответника за постановяване на неприсъствено решение по чл.238 и чл.239 от ГПК.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. Депозира
подробно становище вх.№353/20.01.20г. като моли и да се постанови неприсъствено
решение.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично и не взема становище по делото.
Съдът като съобрази приетите по делото по съответния ред писмени доказателства:
Договор за кредит № ***/19.08.2015 г.;Договор за кредит № ***/27.08.2015 г.; Общи условия
на договора за кредит; Разписка за извършено плащане № 2000000088027379 от 19.08.2015
г.; Разписка за извършено плащане № 2000000088466410 от 28.08.2015 г.; Договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г. и Приложение № 1 към
него(Извлечения); Потвърждение за прехвърляне на вземания, издадено от „*** ЕООД;
Приложение № 4 - Пълномощно за уведомяване за цесия и Уведомление за цесия, прие
следното:
По реда на чл.6 ЗПФУР, на 19.08.2015г., е сключен договор за кредит №
***/19.08.2015г. между *** ЕООД – гр. София и ответницата **. А., по силата на който й е
предоставена сумата 200,00 лева – разписка за паричен превод към ИзиПеу с получател
последната. Срока е 18.09.2015г. – 30 дни. В този период е поискана на 27.08.2015г. още
сумата 100,00 лева – преведена по горепосочения начин от заемателя/разписка за извършено
плащане от 28.08.15г., 08,12 часа, договора е изменен при запазване на падежа, но след
искания е удължен няколко пъти – до 28.12.2015г. и след тази дата не са постъпили
плащания от длъжника. На 23.11.2018г. е извършена цесия на ищеца , като сред вземанията
съгласно приложението е под №2244 и това на ищцата в общ размер на сумата 793, 72 лева,
включая 3х10 лева разходи за напомнителни писма; 436,72 лева – неустойка ; твърди се,че
цесията й е съобщена по телефона , но не е и писмено на адреса – в известието обр.
Разписка е посочено, че адреса не съществува. Затова съдът приема получаването на ИМ с
приложенията на 09.01.21г. за връчването на уведомлението за прехвърлянето на вземането
изх.№8187/23.11.2018г.
Ищецът претендира само сумата 300,00 лева – неизплатена главница по договора за
4
кредит.
Не се правят оспорвания от ответника по обстоятелствата , въведени в ИМ ,
съответно – правопогасяващи възражения.
Счита, че следва да се постанови решение при условията на чл.239 от ГПК във връзка
с чл.238 от ГПК, които предпоставки съдът приема, че са налице.
При тези съображения искът се явяват основателен и доказан и следва да бъде
уважен, като се присъдят и сторените разноски на осн. чл.78, ал.1 от ГПК , които възлизат :
50,00 лева – д.т. и 150,00 лева – юриск. в-е или общо 200,00 лева.
Водим от гореизложеното , съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл.238 и сл. ГПК във вр. с чл.79, 240 и 86 ЗЗД, Ц. С. А., ЕГН –
**********, с адрес: ***, да заплати на “****” ЕООД, с ЕИК *********, адрес: гр. София,
район “Красно село”, ул. “Шандор Петьофи” № 10, п. к. 1606, представлявано от управител
***, чрез юриск. Пламена Тотева – юриск . - пълномощник , съдебен адрес: гр. София, п.к.
1606, ул. „Шандор Петьофи" № 10, сумата в размер на BGN 300,00 (триста лева) -
неизплатена главница по Договор за кредит № ***, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на подаване на настоящата искова молба - 13.08.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски по
настоящото производство или сумата общо 200,00 лева, от които: 50,00 лева – д.т. и 150,00
лева – юриск. в-е.
УКАЗВА на Ц. С. А., че може да заплати горните суми на „****" ЕООД по следната
банкова сметка: IB AN: BG***, BIC: STSABGSF при "Банка ДСК" ЕАД.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване на основание чл.239,
ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
5