Решение по дело №379/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 183 от 15.07.2011 г., постановено по гр.д.№ 179/2011 година, Ардинският районен съд е изменил размера на определената с решение № 16 от 07.04.2008 г. по гр.д.№ 11/2008 г. по описа на РС – Ардино, издръжка за изплащане на Р. С. Т. от Г. А. Исмаил, като я е увеличил от 70 лева на 110 лева и е отхвърлил предявения иск в останалата му част до претендирания размер от 150 лева. С решението си съдът е осъдил Г. А. Исмаил да заплати на Р. С. Т. разноски по делото в размер на 100 лева, а по сметка на Районен съд – Ардино да заплати сумата 57.60 лева, представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Г. А. Исмаил, която чрез своя представител по пълномощие го обжалва срок в частта, с която е увеличена издръжката за непълнолетното дете Р. С. Т. от 70 лева на 110 лева. Счита, че решението на съда в обжалваната му част е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложения на материалния закон. В жалбата се излагат подробни съображения, че съдът не се е съобразил с възможностите на лицето, което дължи издръжката и в частност – с получаваното от въззивница възнаграждение в размер на 240 лева, както и с обстоятелството, че заплаща издръжка в размер на 150 лева за другото й дете. Не се доказало и изменение на обстоятелствата, при които е бил присъден първоначалния размер на издръжката. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли предявения иск за издръжка в тази част. Претендира направените по делото разноски.

В указания срок не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия Р. С. Т., действащ със съгласието на баща си С. Абдулбаки Т..

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция е бил предявен иск от Р. С. Т., действащ със съгласието на баща си С. Абдулбаки Т., против Г. А. Исмаил за изменение на присъдена издръжка под формата на увеличение от 70 лева на 150 лева месечно, с правно основание чл.150 от СК.

Установено е по делото, че с решение № 16 от 07.04.2008 г. по гр.д.№ 11/2008 г. на Ардинския районен съд, влязло в законна сила на 07.05.2008 г., ответницата по иска Г. А. Исмаил /майка на ищеца/ е била осъдена да заплаща на непълнолетното си дете Р. С. Т. /ищец по делото/, чрез неговия баща и законен представител С. Абдулбаки Т., ежемесечна издръжка в размер на 70 лева. Установено е също така, че с решение № 39 от 22.03.2011 г., постановено по гр.д. № 59/2011 г., Ардинският районен съд е осъдил Г. А. Исмаил да заплаща на пълнолетната си дъщеря Джемине С. Т. ежемесечна издръжка в размер на 150 лева, считано от 17.01.2011 г. до навършване на 20-годишна възраст на детето при обучение в средно учебно заведение, като решението е влязло в законна сила.

От представеното по делото и прието като доказателство удостоверение № 447/11.03.2011 г. се установява, че ищецът Р. С. Т. е ученик в Х /десети/ клас в Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златарев” гр.Кърджали през учебната 2010/2011 г. и посещава редовно учебните занятия от 15.09.2010 г. В тази връзка разпитаните по делото свидетели Джемине Т. /баба на ищеца/ и Бакие Осман /леля на ищеца/ установяват, че Р. С. Т. живее в пансион в гр.Кърджали, като всяка седмица се прибира в Г. П. за почивните дни.

Видно от представеното и прието по делото като доказателство заверено копие от трудов договор № 1/13.05.2011 г., считано от 16.05.2011 г. ответницата Г. А. работи като работник животновъд във ферма с основно месечно възнаграждение в размер на 240 лева.

При така установените по делото обстоятелства, съд намира въззивната жалба, с която се обжалва увеличението на дължимата издръжка от 70 лева на 150 лева, за частично основателна. Съгласно чл.142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, като разпоредбата на чл.150 от СК предвижда, че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. В тази връзка, от гореизложеното се установи, че от присъждането, с цитираното по – горе решение на Ардинския районен съд, на първоначалната издръжка в размер на 70 лева, са изминали три години, през което време нуждите на детето Р. С. Т. са нараснали – същият към момента на завеждане на исковата молба за изменение на издръжката е на 16 години и през учебната 2010/2011 г. е ученик в Х клас в Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златарев” в гр. Кърджали, където през седмицата живее на пансион, а всяка седмица през почивните дни се прибира в с.Г. П..

От друга страна обаче, по делото е установено, че ответницата Г. А. Исмаил реализира трудов доход в размер на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на трудовия договор, а именно – 240 лева, както и че освен задължението й за издръжка за непълнолетното дете Р. в размер на 70 лева, последната, считано от 22.03.2011 г. има задължение за заплащане на издръжка на пълнолетната си дъщеря Джемине в размер на 150 лева.

При това положение, с оглед нарасналите потребности на детето Р., но и предвид размера на получавания от ответницата трудов доход и задължението й за заплащане на издръжка както на пълнолетната си дъщеря, така и на непълнолетния си син, въззивният съд намира, че в случая е налице изменение на обстоятелства, при които е била присъдена първоначалната издръжка, налагащи нейното увеличение от 70 лева на 90 лева. В останалата си част и за разликата от 90 лева до присъдения размер от 110 лева искът е неоснователен.

Ето защо следва да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, с която е увеличен размера на присъдената издръжка на детето Р. С. Т., платима от майката Г. А. Исмаил, за разликата от 90 лева до присъдения размер от 110 лева, като искът в тази му част се отхвърли. При този изход на делото, дължимата държавна такса върху увеличения размер на издръжката е 50 лева, предвид разпоредбата на чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съгласно който таксата при оценяем иск е не по – малко от 50 лева, поради което следва решението да се отмени и в частта, с която Г. А. Исмаил е осъдена да заплати по сметка на Ардинския районен съд държавна такса, за разликата от 50 лева до присъдения размер от 57.60 лева. В останалата си част решението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 183 от 15.07.2011 г., постановено по гр. д. № 179/2011 г. по описа на Районен съд – Ардино, В ЧАСТТА, с която е изменен размера на определената с решение № 16 от 07.04.2008 г. по гр.д.№ 11/2008 г. на Районен съд – Ардино издръжка за изплащане на Р. С. Т. от Г. А. Исмаил, ЗА РАЗЛИКАТА от 90 лева до 110 лева, както и В ЧАСТТА, с която е осъдена Г. А. Исмаил да заплаща на детето Р. С. Т., със съгласието на неговия баща и законен представител С. Абдулбаки Т., ежемесечна издръжка, считано от 13.04.2011 г. до настъпване на законни основания за нейното изменяне или прекратяване, ЗА РАЗЛИКАТА от 90 лева до 110 лева, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. С. Т. от с.Г. П., О., обл.Кърджали, с ЕГН *, действащ със съгласието на баща си С. Абдулбаки Т., против Г. А. Исмаил от с.Брод, общ.Димитровград, обл.Хасково, с ЕГН *, иск за увеличение на присъдена издръжка, ЗА РАЗЛИКАТА от 90 лева до 110 лева месечно, с правно основание чл.150 от СК, като неоснователен.

ОТМЕНЯ решение № 183 от 15.07.2011 г., постановено по гр. д. № 179/2011 г. по описа на Районен съд – Ардино, В ЧАСТТА, с която е осъдена Г. А. Исмаил да заплати по сметка на Районен съд – Ардино държавна такса върху увеличения размер на издръжката, ЗА РАЗЛИКАТА от 50 лева до 57.60 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1. 2.