№ 547
гр. Бургас, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20242120201988 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „А. К. М. *“ ЕООД с ЕИК: *, чрез
пълномощник – адв. Т. К. – САК, с посочен съдебен адрес: *, против Наказателно
постановление № 02-2400104/24.04.2024 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Бургас, с което за нарушение на чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност (ЗТМТМ) на дружеството-жалбоподател е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 2000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Посочва се,
че липсва извършено нарушение, доколкото жалбоподателят е изпълнил задължението си да
подаде декларация в Агенцията по заетостта. Прави се анализ на фактологията по случая,
като се достига до извод, че неправилно контролните органи са приели наличието на
признаците на цитираното нарушение. На следващо място се застъпва, че са изтекли
сроковете за ангажиране на отговорността на жалбоподателя, доколкото на дружеството са
били извършвани други проверки, при които обективно е могло да се установи вмененото
нарушение, но това не е сторено. Твърдят се нарушения на правото на защита на
санкционирания субект, а под евентуалност се иска квалифициране на деянието като
маловажен случай. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя – *,
както и от пълномощник – адв. * – САК, като и двамата поддържат жалбата по изложените в
нея доводи, които допълват и развиват. Молят за отмяна на НП и присъждане на разноски
1
по предоставен списък.
В допълнително представени писмени бележки процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа позицията си, като още веднъж повтаря и систематизира доводите
си. Моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган – директор на Дирекция „Инспекция по труда” -
Бургас, надлежно призован, се представлява от юрисконсулт *, която оспорва жалбата.
Посочва, че нарушението, за което е санкционирано дружеството е безспорно доказано, а
материалният закон е приложен правилно. Пледира за потвърждаване на НП.
В допълнително представени писмени бележки АНО застъпва позиция за
законосъобразност и правилност на санкционния акт, поради което и пледира за неговото
потвърждаване изцяло. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а под
евентуалност прави възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат на
насрещната страна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по ЗАНН, като видно от справката (л. 61-62) НП е било връчено на
жалбоподателя по електронен път на 24.04.2024 г., а жалбата е депозирана на 08.05.2024 г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
Няма спор, а и от приложените по делото писмени материали се установява, че на
06.03.2023 г. между „А. К. М. *“ ЕООД с ЕИК: * в качеството му на „работодател“ и * *,
роден на * г. в *, е бил сключен трудов договор № 002/06.03.2023 г., уреждащ извършването
на надомна работа. Няма спор и че договорът е породил действие от 07.03.2023 г. и от тази
датата * е престирал работна сила в полза на работодателя си, съгласно уговореното
помежду им. Установява се безпротиворечиво и че * * е лице от трета държава, но от
български произход, както и че на 13.03.2023 г. работодателят е подал декларация № РКЗ
10-00-1136/13.03.2023 г. за регистрация по реда на чл. 8, ал. 3 ЗТМТМ до Агенцията по
заетостта. Няма спор между страните и че на 11.04.2023 г. е постъпил отказ за регистрация
на лицето, който отказ е бил обжалван от работодателя пред Административния съд и пред
ВАС, но и двете съдилища са приели, че работодателят няма правен интерес от
обжалването, поради което и са оставили жалбата му без разглеждане. На последно място
страните не спорят и за това, че на 13.06.2023 г. работодателят е подал нова декларация до
Агенцията по заетостта за * *, която регистрация е била надлежно заверена на 23.06.2023 г.
На 15.03.2024 г. св. И. Д. – инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас
извършил проверка по предоставени документи на дружеството. Той констатирал горните
факти, като приел, че с поведението си дружеството-жалбоподател е извършил нарушение
на трудовото законодателство, защото на 15.03.2023 г. (денят следващ изтичането на
2
седемдневния срок за подаване на декларация от работодателя до Агенцията по заетостта) *
* е полагал труд за него, без съответната регистрация в Агенцията по заетостта. С оглед тези
констатации Д. съставил срещу работодателя АУАН № 02-2400104/15.03.2024 г.,
квалифицирайки нарушението като такова по чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ.
Въз основа на АУАН-а на 24.04.2023 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган не дал вяра на доводите, изложени във възражението по съставения АУАН, а също
счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ, поради което и на
същото основание, наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция“ в размер на 2000
лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да
издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок. Въпреки това съдът счита, че описаното в АУАН и НП не покрива признаците на
вмененото нарушение. Това е така, доколкото съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от ЗТМТМ, право на
достъп до пазара на труда може да получат работници - граждани на трети държави, които
законно пребивават на територията на Република България, когато са лица от български
произход - до получаване на разрешение за постоянно пребиваване. Съгласно чл. 8, ал. 3 от
ЗТМТМ, лицата по ал. 2, т. 1 може да упражняват заетост след регистрация от работодателя
в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на
закона. Член 30а от Правилника за прилагане на ЗТМТМ гласи, че за регистрация в
случаите на чл. 8, ал. 3 от ЗТМТМ, работодателят подава в Агенцията по заетостта
декларация и документи (изчерпателно изброени в разпоредбата) в 7-дневен срок от
началото на заетостта. В процесния случай за сключването на трудов договор не е
необходимо регистрация в Агенцията по заетостта, тъй като именно сключения трудов
3
договор е една от предпоставките за регистриране на чужденци за достъп до пазара на труда
в България, т. е. това действие не е обявено от закона за наказуемо, още повече, че
разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗТМТМ регламентира, че на гражданин на трета държава
се разрешава достъп до пазара на труда, когато има трудов договор с местен работодател.
Нещо повече – началото на заетостта – т.е. първия ден от реалното започване на работа, е и
началният момент, от който започва да се брои седемдневният срок за подаване на
декларация от работодателя, а съгласно чл. 30а, ал. 2 ЗТМТМ – Агенцията по заетостта има
10-дневен срок за произнасяне по регистрацията. В случая работодателят е изпълнил
стриктно изискванията на закона – след като е сключил трудов договор с лицето на
06.03.2023 г. той го е допуснал на работа на 07.30.2023 г. и в седемдневния срок от тогава –
на 13.03.2023 г. е подал заявление за регистрация в Агенцията по заетостта. Самата
Агенция, въпреки задължението си за произнасяне в 10-дневен срок, го е направила чак на
11.04.2023 г., като едва на тази датата работодателят е разбрал, че има нередовност на
документите му. Това означава категорично, че към датата, за която се ангажира
отговорността на дружеството – 15.03.2023 г. то обективно е било в невидение дали
подадената декларация ще бъде регистрирана или не. Лишено от всякаква житейска или
правна логика е след като дружеството е било уведомено за нередовността на декларацията
на 11.04.2023 г., да му се търси отговорност „със задна дата“, за момент, в който все още не
е имало произнасяне на компетентния орган, относно редовността на декларацията. По
мнение на настоящия състав, ако дружеството е извършило нарушение на чл. 75а, ал. 2
ЗТМТМ то това категорично не е сторено на датата, която приема АНО, а евентуално на
един доста по-късен момент, за който обаче няма повдигнато административно „обвинение“,
респективно не са ангажирани доказателства.
С оглед всичко казано по-горе съдът счита, че издаденото НП е незаконосъобразно и
като такова следва да се отмени изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. С оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за правна
защита и съдействие, от който се доказва, че е бил заплатен в брой адвокатски хонорар в
размер на 500 лева. По делото е направено възражение от АНО за прекомерност на
адвокатския хонорар. Разпоредбата на чл. 36 от Закона за адвокатурата препраща към чл. 18
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно който ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес при
интерес от 1000 до 10 000 лв. - минималното възнаграждение е в размер на 400 лв. плюс 10
4
% за горницата над 1000 лв. - т. е. в този случай минималният хонорар възлиза на 500 лева.
Вярно е, че след приемането на Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 г. от СЕС
съдът вече не е обвързан с минималния размер на адвокатското възнаграждение, посочен в
Наредбата, но по мнение на настоящия състав този минимум следва да се приеме като един
от ориентирите (незадължителен), спрямо който да се преценя справедливият размер. В
случая сумата от 500 лева съответства на фактическата и правна сложност на делото и
факта, че по делото е ангажиран голям и комплексен доказателствен материал, поради което
и присъждането му не се явява прекомерно.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-2400104/24.04.2024 г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което за нарушение на чл. 75а, ал. 2
от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност на „А. К. М. *“ ЕООД с ЕИК: * е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София да заплати
на „А. К. М. *“ ЕООД с ЕИК: * сума в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща
сторени в производството разноски за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5