РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2150/12.11.2021г.
Гр. Пловдив, 12.11.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XX касационен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
А.
МИТРЕВ
при
секретаря Т.Ц. и с участието на
прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като
разгледа докладваното от съдия Мариана Михайлова КАНД № 1749 по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2. Образувано е по касационна жалба
предявена от А.Р.Ч., EГН **********, чрез процесуалния представител адвокат П.В.,
против Решение № 260349 от 08.03.2021г. на Районен съд гр. Пловдив, ХI н.с.,
постановено по АНД № 4489 по описа на съда за 2020 г., потвърждаващо наказателно
постановление /НП/ № 20-0432-000095/20.05.2020г. на началник 01 РУ при
ОДМВР-Пловдив, с което на жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП.
Поддържаните касационни основания се субсумират в
изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска се
обжалваното решение на ПРС и НП № 20-0432-000095/20.05.2020г. да бъдат отменени. Редовно призован,
жалбоподателят не се явява и не се представлява.
3. Ответникът по касационната жалба –
01 РУ при ОДМВР-Пловдив, редовно призован не изпраща представител. В писмено становище оспорва жалбата.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За
допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
фактите:
6. Пловдивският районен съд е бил
сезиран с жалба, предявена от А.Р.Ч., EГН **********, срещу /НП/ №
20-0432-000095/20.05.2020г. на началник 01 РУ при ОДМВР-Пловдив, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. На
основание Наредба N Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са отнети 12 контролни точки.
Обективираните в НП констатации се свеждат до
следното:
На 14.05.2020 г. А.Ч. управлявал лек автомобил „Сеат
Ибиза“ с рег. № ****, собственост на Д.Л.Д.. Движел се в посока юг-север в гр.
Пловдив по ул. „Никола Димков“, когато около 22:20 ч. до № 27 бил спрян от
полицейски екип към I РУ към ОД на МВР Пловдив. Полицейските служители
установили водача и решили да му извършат проверка за употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Отвели го в сградата на 01 РУ, където инспектор И.С.
предложил на водача да бъде изпробван с Drug Check 3000 STK6 REF8327961 LOT
ARMN 0751. Пред него и другите служители Ч. отказал. С. многократно му разяснил
отговорността за отказ, а от своя страна Ч. продължил да отказва. За
установеното нарушение бил съставен АУАН серия Т бл. № 200197 от 14.05.2020 г.,
в който нарушението на жалбоподателя било квалифицирано като такова по чл. 174,
чл. 3 вр. чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Нарушителят подписал акта като на мястото
без възраженията.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното
НП, с което на А.Ч. била наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр.
2 от ЗДвП.
7. С обжалваното пред настоящата
инстанция решение, Районен съд – Пловдив е приел, че от събраните доказателства
по безспорен начин се установява, че е осъществен състав на визираното в НП
нарушение, както и че същият е издаден при спазване на законоустановената
процедура и при наличие на всички изискуеми реквизити за този вид акт.
ІV. За
правото:
8. Като е стигнал до тези правни
изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са
изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на оспореното
наказателно постановление. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са
направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на
процесуалния закон.
9.
След преценка на събраните
доказателства съдът е приел, че от събраните при административно-наказателното
производство и пред съда доказателства, извършеното от А.Ч. нарушение е
безспорно установено.
Съдът подробно е обсъдил всички направени в жалбата
пред него възражения, като е приел, че се установява по безспорен начин, че с
действията си соченото за нарушител лице е осъществило от субективна и
обективна страна състава на вмененото му административно нарушение.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя
изложените в решението мотиви, като намира, че Районния съд правилно е очертал
предмета на доказване в производството, а именно – извършено ли е нарушението,
описано в НП, на посоченото място, извършено ли е от лицето, срещу което е
издаден акта, което прави излишно тяхното преповтаряне. В тази насока районният
съд е осъществил пълно съдебно следствие – събирането на писмени и гласни
доказателства. От тях е безспорно установено, че твърдяното нарушение, описано
в наказателното постановление е извършено от Ч..
10. С оглед изложеното, съдът намира
процесното НП за законосъобразено – същото правилно е издадено по отношение на Ч.
Решението на районния съд е валидно
и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на
материалния, нито на процесуалния закон. В този смисъл оспореното решение
следва да бъде оставено в сила.
V. За
разноските:
11.
При този изход на спора разноски се
дължат на ответника. Същият не е направил изрично искане за тяхното присъждане,
поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XX състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
260349 от 08.03.2021г. на Районен съд гр. Пловдив, ХI н.с., постановено по АНД
№ 4489 по описа на същия съд за 2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.