Решение по дело №1749/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2150
Дата: 12 ноември 2021 г. (в сила от 12 ноември 2021 г.)
Съдия: Мариана Михайлова Михайлова
Дело: 20217180701749
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2150/12.11.2021г.

Гр. Пловдив, 12.11.2021 год.  

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съдПловдив, XX касационен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                      

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИЧО ДИЧЕВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                                                                                                 А. МИТРЕВ

 

           при секретаря Т.Ц. и с участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от съдия Мариана Михайлова КАНД № 1749 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от А.Р.Ч., EГН **********, чрез процесуалния представител адвокат П.В., против Решение № 260349 от 08.03.2021г. на Районен съд гр. Пловдив, ХI н.с., постановено по АНД № 4489 по описа на съда за 2020 г., потвърждаващо наказателно постановление /НП/ № 20-0432-000095/20.05.2020г. на началник 01 РУ при ОДМВР-Пловдив, с което на жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска се обжалваното решение на ПРС и НП № 20-0432-000095/20.05.2020г.  да бъдат отменени. Редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

3. Ответникът по касационната жалба – 01 РУ при ОДМВР-Пловдив, редовно призован не изпраща представител. В писмено становище оспорва жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от А.Р.Ч., EГН **********, срещу /НП/ № 20-0432-000095/20.05.2020г. на началник 01 РУ при ОДМВР-Пловдив, с което на жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. На основание Наредба N Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са отнети 12 контролни точки.

Обективираните в НП констатации се свеждат до следното:

На 14.05.2020 г. А.Ч. управлявал лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № ****, собственост на Д.Л.Д.. Движел се в посока юг-север в гр. Пловдив по ул. „Никола Димков“, когато около 22:20 ч. до № 27 бил спрян от полицейски екип към I РУ към ОД на МВР Пловдив. Полицейските служители установили водача и решили да му извършат проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози. Отвели го в сградата на 01 РУ, където инспектор И.С. предложил на водача да бъде изпробван с Drug Check 3000 STK6 REF8327961 LOT ARMN 0751. Пред него и другите служители Ч. отказал. С. многократно му разяснил отговорността за отказ, а от своя страна Ч. продължил да отказва. За установеното нарушение бил съставен АУАН серия Т бл. № 200197 от 14.05.2020 г., в който нарушението на жалбоподателя било квалифицирано като такова по чл. 174, чл. 3 вр. чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Нарушителят подписал акта като на мястото без възраженията.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на А.Ч. била наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.

7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Районен съд – Пловдив е приел, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че е осъществен състав на визираното в НП нарушение, както и че същият е издаден при спазване на законоустановената процедура и при наличие на всички изискуеми реквизити за този вид акт.

ІV. За правото:

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на оспореното наказателно постановление. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

9. След преценка на събраните доказателства съдът е приел, че от събраните при административно-наказателното производство и пред съда доказателства, извършеното от А.Ч. нарушение е безспорно установено.

Съдът подробно е обсъдил всички направени в жалбата пред него възражения, като е приел, че се установява по безспорен начин, че с действията си соченото за нарушител лице е осъществило от субективна и обективна страна състава на вмененото му административно нарушение.

Настоящата касационна инстанция напълно споделя изложените в решението мотиви, като намира, че Районния съд правилно е очертал предмета на доказване в производството, а именно – извършено ли е нарушението, описано в НП, на посоченото място, извършено ли е от лицето, срещу което е издаден акта, което прави излишно тяхното преповтаряне. В тази насока районният съд е осъществил пълно съдебно следствие – събирането на писмени и гласни доказателства. От тях е безспорно установено, че твърдяното нарушение, описано в наказателното постановление е извършено от Ч..

10. С оглед изложеното, съдът намира процесното НП за законосъобразено – същото правилно е издадено по отношение на Ч. Решението на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. В този смисъл оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

V. За разноските:

11. При този изход на спора разноски се дължат на ответника. Същият не е направил изрично искане за тяхното присъждане, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.

Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XX състав,

 

Р    Е    Ш   И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260349 от 08.03.2021г. на Районен съд гр. Пловдив, ХI н.с., постановено по АНД № 4489 по описа на същия съд за 2020 г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

           

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ:  1.                                                       

 

            2.