РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Перник, 03.06.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ:
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при
секретаря Е.В.***, като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова административно дело № 69/2022 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по жалба на Н.В.И. ***, против Решение № 320521****/14.01.2022
г. на директора на ТП – П.** на НОИ, с което е отхвърлена Жалба вх. №
1012-13-145/17.12.2021 г. против Разпореждане № 320521**** /прот. № 01404/ от
28.10.2021 г. на длъжностното лице по чл.98 от КСО.
Жалбоподателката счита обжалваното решение и
потвърденото с него разпореждане за незаконосъобразни, поради неправилно
приложение на материалния закон. Твърди, че са налице всички кумулативно
изискуеми предпоставки за отпускане на добавката
за чужда помощ от датата на подаване на
заявление-декларация до ТЕЛК, тъй като е подала необходимите документи в ТП на НОИ – П.** в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното
решение на ТЕЛК. Моли съда да отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Перник и потвърденото с него
разпореждане на длъжностното лице по чл.98,
ал.1 от КСО.
По изложените в
жалбата съображения, допълнени в съдебно заседание и в представени по делото
писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателката, се моли за
отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендират се
разноски и се представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – П.** – редовно
призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от юрисконсулт Е. С.***,
която оспорва жалбата и счита, че наведените в нея твърдения са неоснователни.
Искането й към съда е да отхвърли същата като неоснователна. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на отсрещната страна.
Административен
съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл.168, ал.1
от АПК въз
основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на
оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК, намери следното:
Жалбата
е подадена от лице по чл.147, ал.1 от АПК, чиито права са засегнати от
оспорения административния акт, при спазване на срока по чл.149, ал.1
от АПК, във връзка с чл.118, ал.1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл.118,
ал.1 от КСО решение
на директора на ТП на НОИ – П.**,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Съображенията са следните:
Не се спори по
делото, че на 09.02.2021 г. жалбоподателката Н.В.И. *** е подала в ТЕЛК – П.**
Заявление вх. № 441/09.02.2021 г. и поискала да бъде предоставена на ТЕЛК за
освидетелстване.
На 29.07.2021
г. е издадено Експертно решение на ТЕЛК № **от 116 от 29.07.2021 г. на I-ви състав общи
заболявания към МБАЛ „**“ АД – гр. П.**, с което на жалбоподателката е
определено ВСУ 95% с необходимост от чужда помощ с дата на инвалидизиране
25.01.2021 г. и срок на определения процент ВСУ и на добавката за чужда помощ –
пожизнен.
На 24.09.2021
г. Н.И., чрез упълномощеното от нея лице Ц. В. С.**, подала заявление за
отпускане на добавка за чужда помощ на основание чл.103 от КСО, а именно:
Заявление вх. № 2118-13-138/24.09.2021 г. при ТП на НОИ – П.**. Към него са
приложени нотариално заверено пълномощно за упълномощената Ц. С., Заявление за
избор на начин за кореспонденция с административния орган с вх. № 2118-13-138#1/24.09.2021 г.
и ЕР на ТЕЛК № **от 116/29.07.2021 г. на I-ви състав общи
заболявания към МБАЛ „**“ АД – гр. П.**. В последния документ, върху щемпела,
поставен от РЗИ – РКМЕ – гр. П.** е посочена дата на влизане в сила: 23.08.2021
г., но видно от отбелязването на гърба на документа, като дата на получаване е
посочена дата, следваща тази на влизане на решението в сила, а именно:
08.09.2021 г. Това породило съмнения у административния орган относно
достоверността на вписванията. Направено е запитване до РКМЕ към РЗИ. Върнат е
отговор с Писмо изх. № Пк-ИЗХ-8988/19.10.2021 г., към който е приложено
частично ЕР на ТЕЛК № ***/18.10.2021 г. на I-ви състав общи
заболявания към МБАЛ „***“ АД – гр. П.** с вписване, че датата на получаване
/връчване/ на ЕР на ТЕЛК № **от 116/29.07.2021 г. на Н.В.И. е 09.08.2021 г.
С Разпореждане
№ 320521****/28.10.2021 г. на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО, на Н.И.
е отпусната добавка за чужда помощ за определените й над 90 на сто ВСУ, считано
от 24.09.2021 г., със срок: до пожизнено. Срещу него е подадена Жалба вх. №
1012-13-145/17.12.2021 г., в която заинтересованото лице оспорва началния
момент, от който се следва добавката. Счита, че същата следва да се изплаща от
09.02.2021 г. – датата, на която е подадено заявлението пред ТЕЛК, а не от
24.09.2021 г., на която дата се твърди, че е влязло в сила експертното решение
на ТЕЛК за определяне на потребността
от чужда помощ, тъй като необходимите документи са подадени в териториалното
поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане на
срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК.
С Решение № 320521****/14.01.2022 г. директорът на ТП – П.**
на НОИ е приел за неоснователна жалбата на И. срещу Разпореждане № 320521****
/прот. № 01404/ от 28.10.2021 г. на длъжностното лице по чл.98 от КСО и е
отхвърлил същата. Срещу това решение е подадена Жалба вх. № 351/31.01.2022 г.
по описа на Административен съд – Перник, въз основа на която е образувано
настоящото дело.
В хода на съдебното производство освен горецитираните
документи са приети и приложени представените такива от МБАЛ „***“ АД – гр. П.**
с Писмо вх. № 1372/26.04.2022 г. /л.77/, от РЗИ – П.** – с Писмо вх. №
1375/26.04.2022 г., както и от жалбоподателката. От съда е направено сравнение
между представения от процесуалния представител на жалбоподателката оригинал на
ЕР на ТЕЛК № **от 116/29.07.2021 г. и копията на този документ, приложени към
жалбата и към административната преписка. Констатирана е идентичност между
оригинала и копието, представено с жалбата на И. по отношение на датата на
получаване на документа като е установено, че е вписана дата: 08.09.2021 г.
Същевременно, между екземпляра на жалбоподателката /представен в оригинал/ и
документа, представен с преписката, се констатира различие при отразяване на
датата на получаване, тъй като е вписана датата 09.08.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предмет на съдебен контрол
в настоящото производство е Решение №
320521****/14.01.2022 г. на директора на ТП – П.** на НОИ, с което е отхвърлена
жалбата на Н.В.И. против Разпореждане № 320521**** /прот. № 01404/ от
28.10.2021 г. на длъжностното лице по чл.98 от КСО.
Оспореният административен
акт е валиден и допустим. Издаден е след надлежно сезиране по реда и в срока по
чл.117, ал.2, т.1 от КСО с Жалба вх. № 1012-13-145/17.12.2021 г.
Процесното решение е
постановено в едномесечния срок по чл.117, ал.3, изр.1 от КСО. Издадено е от компетентния орган съгласно чл.117, ал.3 от КСО – директорът на ТП – П.** на НОИ. Обективиран е в посочената в същата разпоредба писмена форма и
е със съдържание, регламентирано в чл.59, ал.2 от АПК. Отговаря и на изискването за мотивираност съгласно чл.117, ал.3 от КСО, във вр. с чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Означен е органът, който го е издал, посочен е адресатът му, отразени
са фактическите и правните основания за издаването му, формулирано е ясно и
конкретно разпореждане, съдържа информация за реда, срока и органа, пред който
подлежи на обжалване, датиран и подписан.
От обстоятелствената част на
оспореното решение недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен
орган споделя извода на издателя на административния акт за наличие на
предпоставките за отпускане на добавка за чужда помощ за определените на
жалбоподателката над 90 на сто ВСУ, но също така е възприел за правилно
становището му, че тя се дължи от датата, на която дата се твърди, че е влязло
в сила експертното решение на ТЕЛК за определяне на потребността от чужда помощ
-24.09.2021 г., а не от датата, на която е подадено заявлението пред ТЕЛК -
09.02.2021 г., тъй като необходимите
документи са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен
институт след изтичане на едномесечния срок от изтичане на срока за
обжалване на експертното решение на ТЕЛК от правоимащото лице.
Именно последното дефинира спорния въпрос по делото.
Настоящият
съдебен състав намира за неправилен и незаконосъобразен извода относно датата
на отпускане на добавката. Това е така, защото съгласно приложимата разпоредба
на чл.94, ал.3 от КСО добавката за чужда помощ се отпуска
от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната
експертна лекарска комисия /ТЕЛК/, но
не по-рано
от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите
документи са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен
институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното
решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ по отношение на
правоимащото лице.
Н.В.И.,
в качеството й на правоимащо лице, е подала необходимите документи в ТП на
НОИ – П.** на 24.09.2021 г. Дори да се приеме, че същата е получила ЕР на ТЕЛК
№ **от 116/29.07.2021 г. на по-неблагоприятната за нея дата - 09.08.2021 г., то
заявлението за отпускане на добавка за чужда помощ на основание чл.103 от КСО е
подадено в рамките на едномесечния срок.
По
силата на
чл.144 от АПК относно броенето
на сроковете се
прилагат правилата на ГПК.
Според чл.60, ал.5 от ГПК
„Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който
започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден“, а според ал.3 от ГПК
„Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния
месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния
му ден“. Ако се приеме, че експертното решение на ТЕЛК е било получено от И. на най-неблагоприятната
за нея дата: 09.08.2021 г. /която дата се сочи от административния орган и е
вписана и в ЕР на ТЕЛК № 3054 от 136 от 18.10.2021 г./, то 14-дневния срок за
обжалването му пред НЕЛК е изтекъл на 23.08.2021 г. Едномесечния срок, който е
определящ за датата на отпускане на добавката за чужда помощ започва да тече от
следващия ден – 24.08.2021 г., и по правилото на чл.60, ал.3 от ГПК изтича на
24.09.2021 г. Съгласно чл.62, ал.1 от ГПК, последният ден на срока продължава
до края на двадесет и четвъртия час, поради което представянето на необходимите документи в ТП
на НОИ – П.** на 24.09.2021 г. чрез прилагането им към Заявление вх. №
2118-13-138/24.09.2021 г. при ТП на НОИ – П.**, за жалбоподателката е
възникнало право да получи добавката за чужда помощ от датата на подаване на
заявление-декларация до ТЕЛК, а именно: от 09.02.2021 г.
С оглед
на гореизложеното се налага извода, че жалбоподателката е спазила едномесечния
срок по чл.94, ал.3 от влизане в сила на ЕР на ТЕЛК. Вписаната от РЗИ най-ранна
дата на влизане на ЕР на ТЕЛК в сила – 23.08.2021 г. /с оглед вписването и на
други дати в представените по делото решения на ТЕЛК/ е определена в ущърб на
правоимащото лице и не кореспондира с доказателствата по делото, в т.ч. и с
изричните изявления, вписани констативната част на ЕР на ТЕЛК № 3054 от 136 от
18.10.2021 г. и ЕР на ТЕЛК № 4020 от 174 от 21.12.2021 г. Ето защо, след като е
упражнила правото си да подаде искане за отпускане на добавка за чужда помощ в
едномесечния срок по чл.94, ал.3 от КСО, на същата се следва отпускането на
тази помощ от датата на подаване на заявлението до ТЕЛК - 09.02.2021 г.
Решението
и потвърденото
с него разпореждане са незаконосъобразни поради противоречие с материалния
закон и неговата цел и следва да се отменят, а административната
преписка да се върне на административния орган за произнасяне съобразно задължителните по
тълкуването и приложението на закона, изложени в мотивите на настоящото решение, за произнасяне по Заявление
вх. № 2118-13-138/24.09.2021 г. при ТП на НОИ – П.** и отпускане на добавка за
чужда помощ с начална дата 09.02.2021 г.
При
този изход на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателката
следва да се присъдят
направените разноски в размер на , каквото искане е своевременно и
надлежно заявено и подкрепено със съответни доказателства. Същите са в размер
на 500,00 лв. /петстотин лева/ и представляват
платено адвокатско възнаграждение по представен Договор за правна защита и
съдействие от 01.03.2022 г. и списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателката, направено от
ответната страна, не се приема за основателно, тъй като платеното
възнаграждение от 500,00 лв. незначително надвишава минималнопредвидения размер
за този вид дела, който съгласно чл.8 от Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 350,00 лв., но е съобразен
действителната фактическа и правна сложност на делото и реално положения от адвоката
труд.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2
и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 320521****/14.01.2022 г. на директора на ТП – П.**
на НОИ, с което е отхвърлена Жалба вх. № 1012-13-145/17.12.2021 г. на Н.В.И. ***,
против против Разпореждане № 320521**** /прот. № 01404/ от 28.10.2021 г. на
длъжностното лице по чл.98 от КСО.
ВРЪЩА
административната преписка на длъжностното лице по чл.98 от КСО при ТП на НОИ –
П.** за
произнасяне по Заявление вх. № 2118-13-138/24.09.2021 г. при ТП на НОИ –
П.**, депозирано от Н.В.И. ***, за отпускане на добавка за чужда помощ на
основание чл.103 от КСО, при
съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона
относно началната дата на отпускане на пенсията, дадени в мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – П.
ДА ЗАПЛАТИ Н.В.И. ***, сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/, представляваща направени по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от датата на съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/