МОТИВИ по
н.о.х.д. № 49/2008 г. по описа на Районен съд- Несебър
Несебърският районен прокурор е внесъл
обвинителен акт срещу А.Й.А. ***, за престъпление по чл.150, ал.1 от НК, за
това, че на 24.08.2007 г. около 20.00 часа в курортен комплекс “Слънчев бряг”,
общ. Несебър, на плажната ивица в района на хотел „Гларус” извършил действия с
цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
навършилата 14-годишна възраст Н.К. от Германия, като употребил за това сила.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение, така, както е формулирано в обвинителния акт. Счита
същото за доказано по безспорен и несъмнен начин, с оглед събраните писмени и
гласни доказателства по делото, като излага подробни съображения в тази връзка.
Предлага да бъде наложено на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок
от една година, изпълнението на което да се отложи за срок от три години.
Защитникът на подсъдимия пледира за оправдателна присъда.
Счита, че изложените в обвинителния акт обстоятелства не се установяват от
доказателствата по делото, като излага подробни съображения в този смисъл.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият А.Й.А. е роден на *** ***,
живущ ***, български гражданин е, неженен, неосъждан, със средно образование,
ЕГН **********.
На 23.08.2007 г. свид.
Н.К.- гражданка на Германия пристигнала в Република България през летище
Бургас, заедно с майка си- свид. Пеги
К. и няколко приятели на последната. Настанили се в хотел “Гларус” в курортен
комплекс “Слънчев бряг”. В непосредствена близост до хотела работел подсъдимият
А., който предлагал разходка с коне по плажа. На 24.08.2007 г. около 20.00 –
20.30 часа свид. К. пожелала да язди и след като
заплатила цената от 20 лева, се качила на предложения й кон. Едновременно с нея
на друг кон се качило малко момиче. Заедно тръгнали по плажната ивица, като
конете били водени от подсъдимия. След кратка разходка, последният се върнал
към изходния пункт, за да върне малкото момиче, като казал на свид. К. да го почака. Малко по-късно се върнал при нея и
двамата продължили разходката, като той вървял пеша, а свидетелката била на
коня. Когато се отдалечили от изхода, подсъдимият попитал същата дали желае да
язди в галоп и след положителен отговор, се качил на коня зад нея. Движели се
по плажната ивица, непосредствено до водата, когато конят се изправил на
задните си крака и двамата паднали във водата. Подсъдимият помогнал на
свидетелката да се качи се обратно на коня, след което зад нея се качил и той.
Когато продължили разходката, подсъдимият започнал да отмества косата й и да я
целува по врата. Свид. К. се противопоставила на тези
действия, като обяснила, че има приятел. Започнало да се смрачава. Стигнали до
шезлонги на плажа, където подсъдимият слязъл от коня и помогнал на свидетелката
да слезе, след което я хванал за китката на лявата ръка и я приближил към себе
си. Застанал зад нея и й казал да се наведе напред. Тя се съпротивлявала, но не
успяла да се освободи от него, тъй като стискал здраво ръката й. Натискайки я
по врата, успял да я наведе, свалил панталона й, а след това и своя панталон, и
се опитал да проникне в ануса й. През цялото време я държал здраво през кръста.
Свид. К. изпитвала силна болка и му повтаряла, че не
желае да прави това, като го молела да спре, но безуспешно. Подсъдимият преустановил
действията си едва когато видял да се задават други хора, като двамата се
качили на коня и тръгнали в посока изходния пункт. По пътя срещнали колегата на
подсъдимия, който ги търсел. Впоследствие свид. К.
узнала, че майката й е помолила колегата
на подсъдимия да ги потърси.
В хотела свид.
К. разказала на майка си какво се е случило и последната подала сигнал в РПУ-
Несебър. Заедно със служители на РПУ посетили мястото, където бил нает конят и
пострадалата посочила като извършител на престъплението подсъдимия А..
Видно от заключението на
съдебномедицинската експертиза, пострадалата Н.К. е получила рагада (пукнатина,
цепнатина, малко линейно болезнено нарушение) в областта на 6 часа по
часовниковата стрелка на аналния пръстен. Вещото лице е посочило, че рагада на
аналния пръстен обикновено се получава при опит или извършване на анален полов
контакт, при обстипация или при опит за вкарване на
предмет в аналния отвор. В с.з. вещото лице пояснява, че в случая вероятно се
касае за опит за извършване на анален контакт, тъй като при осъществен такъв нараняванията са по-дълбоки и кървят. Съдът възприема
заключението на съдебномедицинската експертиза, като обосновано, обективно и
изготвено от лице, което има необходимите специални знания.
По делото е приложено удостоверение от 03.07.2008 г.
от Института за поведенческа терапия Бранденбург, в което е посочено, че
пострадалата Н.К. е на амбулаторна психотерапия от м.януари 2008 г. Посочено е,
че терапията е била започната въз основа на травматични симптоми (оплаквания от
последици след изнасилване в България през лятото на 2007 г.), като е налице
масивно влошаване на психопатологичното състояние на пациентката.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Съдът счете, че от
доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, може да се направи
категоричен извод, относно авторството на извършеното деяние. В тази връзка
съдът напълно кредитира показанията на свид. Н.К., дадени
в хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал
чрез прочитането им по реда на чл. 281 от НПК, като намира същите за логични,
последователни и безпротиворечиви, съответстващи
напълно на останалите доказателства по делото- показания на свидетелите Пеги К., Илиян Терзиев и Павел Дараданов,
и заключение на съдебномедицинската експертиза. Налице е хармонично единство
между събраните доказателства, от които може да се направи единственият
възможен извод, че извършител на деянието е подсъдимият А..
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия А., в
които същият напълно отрича извършването на инкриминираното деяние. Обясненията
на подсъдимия са едновременно доказателство и средство за защита, и тъй като в
случая същите не кореспондират с останалите доказателства по делото, не могат
да бъдат съобразени от съда при формиране на крайния извод.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият А.
е осъществил състава на престъплението по
чл. 150, ал.1 от НК, тъй като на 24.08.2007 г.
около 20.00 часа в курортен комплекс “Слънчев бряг”, общ. Несебър, на плажната
ивица в района на хотел „Гларус” е извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на навършилата
14-годишна възраст Н.К. от Германия, като е употребил за това сила.
Осъществени са обективните признаци от състава на
посоченото престъпление, тъй като извършените от страна подсъдимия действия с
оглед осъществяване на анален полов контакт, безспорно са действия за
възбуждане и удовлетворяване на полово желание без съвкупление. Блудството е
формално престъпление и за неговото осъществяване е без значение дали целта за
полово удовлетворяване е постигната, поради което следва да се приеме, че
деянието е довършено с извършването на посочените действия по полово
удовлетворяване. Употребата на сила се установява по безспорен начин от
показанията на свид. Н.К., които съдът кредитира
напълно, по съображения, изложени по-горе.
От субективна страна, деянието е извършено умишлено, с
пряк умисъл, тъй като подсъдимият е имал представи за обстоятелствата, визирани
от обективните признаци на състава престъплението- съзнавал е, че извършените
от него действия са от естество да възбудят и удовлетворят полово желание без
съвкупление, известно му е било несъгласието на пострадалата да осъществи полов
контакт с него, поради което и е употребил сила за сломяване на съпротивата й.
Относно
наказанието.
Разпоредбата на чл. 150 от НК (в редакцията й към
момента на извършване на деянието, приложима в конкретния случай на основание
чл.2 от НК) предвижда наказание лишаване от свобода до шест години, при
минимален размер от три месеца, установен в общата част на НК.
Индивидуализирайки наказанието на
подсъдимия, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му
съдебно минало и добрите характеристични данни, както и младата му възраст. Като
отегчаващо обстоятелство съдът взе предвид данните за влошено психопатологично
състояние на пострадалата, вследствие на извършеното от подсъдимия деяние. От
друга страна, съдът прецени, че конкретно извършеното деяние, не се отличава със
значително по-висока обществена опасност, в сравнение с други подобни случаи и
като инцидентна проява на подсъдимия не разкрива висока степен на опасност на
същия. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът определи наказанието при превес
на смекчаващите обстоятелства, като наложи на подсъдимия наказание “лишаване от
свобода” в размер на една година и четири месеца. Съдът счита, че така
наложеното наказание е достатъчно за постигане на целите, визирани в чл.36 от НК.
Наред с това, съдът прецени, че са
налице предпоставките на чл.66 от НК за отлагане изпълнението на наказанието
лишаване от свобода, а именно: наложеното наказание е “лишаване от свобода” за
срок, по-малък от три години, подсъдимият не е осъждан, а изложените по-горе обстоятелства,
водят до извод, че поправянето му, посочено като основна цел в разпоредбата на
чл. 66 от НК, може да бъде успешно постигнато без той да бъде изолиран в
затворническа среда. С оглед на това, съобразявайки и конкретната степен на
обществена опасност на престъплението, съдът счете, че изпълнението на
наказанието лишаване от свобода следва да се отложи за срок от четири години.
На основание чл. 189, ал. 3
от НПК, съдът осъди подсъдимия Стойков да заплати направените разноски по
делото в размер на 233.68 лева.
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: