РEШЕНИЕ
№ 260072
гр. Пловдив, 19.04.2021 г
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в
публично съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при участието на съдебния секретар ЕЛЕОНОРА КРАЧОЛОВА и в
присъствието на прокурора ВАНЯ ХРИСТЕВА, след като разгледа докладваното от
съдията Велина Антонова ВНОХД № 567 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ НПК.
Делото е било образувано във връзка с жалби на подсъдимите
А.Х.К. и М.Б.А. срещу присъда № 260009 от 12.10.2020 г. по НОХД № 432/2020 г.
на Окръжен съд – Пазарджик, наказателно отделение.
С посочения съдебен акт подсъдимите са
били признати за виновни по повдигнатите им обвинения за извършен умишлен палеж, за които на всеки от тях е
наложено ефективно наказание в окончателен размер от две години.
В подадените до съда жалби се претендира, че е налице явна
несправедливост на наложените наказания и недооценяване от страна на първия съд
на смекчаващите отговорността и вината обстоятелства. Иска се определяне на
наказанията при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК за всеки от подсъдимите
и отлагането им с изпитателен срок.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят
на А.п.П. изразява становище за неоснователност на жалбите. Счита, че присъдата
е изцяло правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители
поддържа заявеното от прокурора.
Подсъдимите лично и чрез защитниците си считат, че е
налице явна несправедливост на присъдата в санкционно-осъдителната й част.
Молят наказанията им да бъдат определени при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК и тяхното изпълнение да се отложи на основание чл. 66, ал. 1 НК.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с
доказателствата по делото, изложеното в жалбите и като обсъди становищата на
страните, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира и приема
за установено следното:
Жалбите са процесуално допустими, но разгледани по
същество са неоснователни.
Първоинстанционното производство е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК.
За да постанови присъдата си, Пазарджишкият окръжен съд е
приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите А.Х.К. и М.Б.А. ***. Двамата са приятели, и
двамата любители на машини за хазартни игри – покер и др.
На 27-ми май 2019 г. вечерта подсъдимите К. и А., заедно с
други приятели пристигнали в гр.*, за да играят на покер-мешини.
Около 22,30 часа
тръгнали обратно към гр.* и спрели в с. *, за да си купят закуски. Малко
след това при тях спрял В. И.П. от гр. *с лек автомобил „*“, сребрист на цвят,
комби, с рег. №*, собственост на неговия баща. Подсъдимите К. и А. се познавали
с В. П. и започнали да разговарят. Последният
ги попитал дали желаят да изкарат по 150-200 лева, като им обяснил, че
иска да запалят вратата на някаква жена, заради нещо, което направила на негов
приятел от *. Двамата подсъдими К. и А. се съгласили с предложението на П. и се
качили в колата му.
Тръгнали обратно
към гр.*. В края на с. *, П. спрял на бензиностанция и заредил около 1 литър
бензин в пластмасова бутилка от 1,5 л от минерална вода. След като пристигнали в
гр.*, В. П. завел двамата подсъдими до жилищен блок, находящ се на ул. „*”, №
10. Тримата влезли във входа, качили се пеш по стълбите до шестия етаж и пред
стълбищната площадка П. показал на подсъдимите А. и К. вратата на апартамента, която трябвало да
запалят. Вратата, която показал П. на двамата подсъдими се намирала от лявата
страна на стълбищната площадка – на апартамент № 16, където живеели св. И.А.В.,
нейната майка св.Е.Т.Г. и синът й св.А.Н.С..
Жилището , обект
на извършения палеж – апартамента на ул. „*”, № 10, ет.6, ап.16 е собственост Е.Т.Г. (нот. акт № 170, том IV,
н. дело 82 г., л. 61, т. 2 ДП).
П.
обяснил с жестове, че трябва да излеят върху вратата бензина, който били
закупили в пластмасовата бутилка. Обяснил също, че иска единият от тях да снима
с неговия телефон запалването на вратата
на апартамента.
След това тримата слезли долу до
колата на П., където той извадил от багажника приготвената бутилка с бензин
и им я
дал. Обяснил на подс. А. как да снима с телефона му. Двамата подсъдими А.
и К. взели бутилката и отново по
стълбите стигнали пеш до посочения им
апартамент, а П. е останал да ги чака на
по-долен етаж. Подс. А.К. се приближил до вратата на апартамента и я
залял с бензина, след което извадил от джоба си запалка, запалил парче хартия и
го хвърлил на пода пред вратата. Вторият подсъдим М.А., който стоял до К.
започнал да снима с телефона. Изведнъж пламъкът много се разраснал, на
височината на вратата и над нея и обхванал по-голямата част от стълбищната
площадка. Тогава подс. А. преустановил
снимането и двамата подсъдими тръгнали да бягат надолу по стълбището. Когато
излезли от входа всички се качили в колата на В. П. и потеглили към гр. *.
Преди да излязат от гр.* на моста на р. * спрели и изхвърлили в коритото на
реката празната бутилка, която преди това използвали за бензина.
Когато пристигнали в гр. *, В. П. дал на двамата
подсъдими по 150 лева, а на подс. К.
подарил още и един стар мобилен телефон.
По това време в апартамента се намирала св. Е.Г., майка на
св. И.В. и нейния внук А.Н.С. и приятелката му Н.П..
Междувременно около 23,50 часа, св. А.Н.С.,
който по това време се намирал в стаята си в апартамента заедно с приятелката
си, усетил мирис на дим. Разбрал, че димът идва откъм входната врата на
апартамента и тръгнал към нея. Когато отворил вратата той видял, че тя гори с
лек пламък в долната си част от външната й страна. Веднага полял вратата с вода
и я загасил. След това се обадил на тел. 112 и запазил местопроизшествието.
Горната фактическа обстановка е била възприета въз основа
на самопризнанието на подсъдимите, направено при условията на т. 2 на чл. 371
от НПК в подкрепа на което са били посочени показанията на разпитаните по
делото свидетели, изготвените по делото експертизи, протокола за оглед на
местопроизшествие с изготвен към него фотоалбум, справка за съдимост и
останалите приложени по делото писмени доказателства. Доводите на инстанцията се
споделят и няма да бъдат преповтаряни. Първият съд е имал пълното основание да
възприеме описаната фактическа обстановка, посочена в обвинителния акт за
безспорно и категорично установена от самопризнанието на подсъдимите, направено
за целите на съкратеното съдебно следствие, проведено в алтернативата на т. 2
на чл. 371 от НПК, тъй като кореспондира с доказателствата, събрани в рамките
на досъдебната фаза на процеса, изведени от изрично посочени от първия съд
надеждни доказателствени източници, които са непротиворечиви, взаимно допълващи
се и кореспондиращи по отношение на фактите и обстоятелствата от значение за
съставомерността на деянието. Преценката на гласните доказателствени средства и
експертната позиция на вещите лица, изготвили заключенията по делото, както и
доказателствената стойност на приложените по делото материали въз основа на
които са изградени констатациите на експертите, налагат извод, че изнесената в
обвинителния акт фактическа обстановка е обоснована, като самопризнанието на
подсъдимите е подкрепено от доказателствените средства.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка,
обоснован и законосъобразен е изводът на окръжния съд, че подсъдимите А.К. и М.А. са осъществили от обективна и
субективна страна признаците на чл. 330, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като на 27.05.2019 г., в гр.*, в съучастие, действайки като извършители и с
подбудителя и помагач В. И. П. са запалили имущество със значителна стойност -
апартамент в гр.*, на ул. „*“, № 10, ет. 6, ап. 16, собственост на Е.Т.Г. ***,
на стойност 66 630 лева /шестдесет и шест хиляди, шестстотин и тридесет лева/,
като пожарът е представлявал опасност за живота на намиращите се в жилището
негови обитатели: Е.Т.Г., А.Н.С. и Н.Г.П..
От обективна страна двамата извършители на
престъплението подсъдимите А.К. и М.А. са били склонени и улеснени да
извършат престъплението от В. П., който ги е мотивирал и подпомогнал, а двамата
са извършили деянието заедно, с общ умисъл - като всеки от тях е съзнавал
своето участие в деянието и това на другия. По този начин двамата подсъдими,
като съизвършители са запалили имущество със значителна стойност – апартамент в
гр.*, ул. „*“, № 10, ет. 6, ап. 16, собственост на Е.Т.Г. ***, на стойност 66 630 лева, като пожарът е представлявал опасност за живота на
намиращите се в жилището негови обитатели: Е.Т.Г., А.Н.С. и Н.Г.П. .
От субективна страна всеки от двамата
подсъдими М.А. и А.К. е извършил деянието с пряк умисъл като форма на вина, съобразно чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и пряко е целял тяхното
настъпване.
Деянието е довършено, тъй като вратата на жилището, която
част от него е започнала да гори със собствен огън, до момента, в който е била
загасена от свидетеля А.С..
По отношение на третия съизвършител - подбудител и помагач
В. П. материалите са отделени в друго производство, тъй като същият се намира
извън пределите на Република България.
Изводът на първостепенния съд, че с действията си подсъдимите
са запалили имущество със значителна стойност - апартамент, е правилен и се
споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Те са били предприети срещу реално
съществуващ непосредствен обект, като поради използваните запалителни средства
е възникнало огнище на горене. Постигането на съставомерния резултат е постигнато
с разгарянено на огъня по входната врата на имота, който не е изгорял поради
успешната намесата на пострадалите лица в жилището, за които е имало
непосредствена опасност за живота. Използваният от законодателя израз на
изпълнителното деяние „запали” се изразява в предизвикване на бурна окислителна
реакция с предмета на престъплението чрез поднасяне на горящи материали.
Престъплението е резултатно на реално увреждане, като престъпният резултат
настъпва, когато предметът започва да гори със собствен огън – самостоятелно.
Не е необходимо да са настъпили значителни вреди, тъй като е достатъчно самият
предмет да има значителна стойност. Осъществен е квалифициращият състав на
палежа, тъй като се е стигнало до опасност за живота на лицата в запаления
апартамент.
Правната квалификация на извършеното следва от несъмнено
установеното по делото относно стойността и вида на имуществото, за запалването
на което подсъдимите са извършил
целенасочените си действия. Стойността на апартамента е била 66 630 лева,
като размерът му изпълва критериите, установени от съдебната практика за
значителна на стойността - обективен признак
на престъплението. За съставомерността на деянието е без значение каква вреда
е последвала. Важното е обектът на посегателство да е на значителна стойност.
Правилен е изводът на окръжния съд, че пожарът е
представлявал опасност за живота на намиращите се в апартамента лица.
При определяне и индивидуализация на наложеното на подсъдимите
наказание за престъплението чл. 330, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, правилно първият съд е отчел високата степен на обществена опасност на
деянието. Палежът е престъпление с висока степен на обществена опасност, тъй
като създава потенциална опасност причиненият от извършителите пожар да доведе
до унищожаване на имущество, значително по количество и стойност и представлява
опасност за живота и здравето на невинни
хора, обитателите на апартамента.
Правилно обществената опасност на
конкретното деяние е оценена като висока, като се има предвид, че двамата
подсъдими без никакъв повод, срещу заплащане са взели решение мотивирани и
подпомогнати от третия им съучастник В. П. да извършат палеж на жилище,
обитавано от хора, намиращо се в жилищен блок близо до центъра на гр.*.
От друга страна правилно е посочено,
че обществената опасност на личността на двамата подсъдими е ниска. Видно от
актуалната справка за съдимост на двамата подсъдими същите не са осъждани. И
двамата не са женени, подс. К. е с основно образование, безработен, подс. А.
също е с основно образование, като работи в *.
Правилно първият съд е приел, че и на
двамата подсъдими К. и А. следва да се определи наказание лишаване от свобода
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което им е
наложил наказание при условията на чл. 54 НК 3 години лишаване от свобода.
С оглед процедурата по глава ХХVII от НПК и
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК правилно първият съд е редуцирал наказанието с 1/3
(36 месеца – 12 месеца) като е определил наказание от 24 месеца или две години
лишаване от свобода.
С оглед на изложеното първият съд е определил
на двамата подсъдими К. и А., при условията на чл. 58а, ал. 1 НК във вр. чл. 54 НК, наказание от две години лишаване от свобода за всеки един от тях.
Напълно се споделя и преценката на
първия съд, че за поправянето и превъзпитанието на двамата подсъдими е
наложително наказанието лишаване от свобода да се изтърпи реално. Не съществува
законова пречка за условно осъждане, но в случая извършеното деяние от двамата
подсъдими, макар и с минимални имуществени
щети 600 лв., се характеризира с изключително висока степен на
обществена опасност. За постигане целите както на генералната, така и на
личната превенция правилно първият съд е приел, че на основание чл. 57, ал. 1,
т. 3 ЗИНЗС подсъдимите К. и А. следва да изтърпят наложеното им наказание
при общ първоначален режим.
Не могат да бъдат споделени доводите на защитата че като смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства за това престъпление следва да
се приеме признанието на вината за стореното и младата възраст. Признанието на
вината е направено в момент, в който разследващите органи сами са достигнали до
извършителите на престъплението и е било постигната концентрация на
инкриминиращите доказателства. Ето защо приносът на подсъдимите за разкриване
на престъплението не е бил съществен. Паради изложеното признанието на вината
на досъдебното производство не следва да се отчита отделно от общото
процесуално поведение на подсъдимите с оглед желанието им делото да се разгледа
при диференцираната процедура на глава ХVІІ НПК, при условията на направено по
реда на чл. 371, т. 2 НПК самопризнание, което законодателят е обвързал с
привилегията наказанието да бъде определено по реда на чл. 58а НК. Не може да
се приеме доводът, че подсъдимите при извършване на инкриминираното по делото деяние са били в млада възраст. К. е
бил на 34 години, а А. на 29. Възрастта и на двамата предполага отдавна
настъпила зрялост и придобит житейски опит.
От друга страна настоящият съд намира, че в допълнение към
изводите на първия съд, които изцяло споделя, следва да се каже, че каузалните
особености на извършеното също завишават неговата обществена опасност. На първо
място се касае за съучастие на няколко лица – двамата подсъдими като
извършители и трето лице като подбудител и помагач. В допълнение към това и
стойността на запаленото имущество, която е 66 630 лева надвишава многократно
установения от съдебната практика критерий за значителна стойност на
имуществото - 14 минимални работни заплати към датата на деянието, когато МРЗ е
била 560 лв. В случая критерият на законодателя за значителната стойност на
имущество би бил изпълнен при негова стойност от 7 840 лева, като изискванията
са преизпълнени над 8 пъти. Последното и
само по себе си налага извод за завишената обществена опасност на
деянието. В допълнение към отбелязаните две особености на конкретното деяние,
следва да се посочи, че е налице проявление на още един от белезите на деянието
над законоустановените изисквания. Касае се за основанието за по-тежко
квалифицирания престъпен състав, когато пожарът представлява опасност за живота
на някого. В случая е бил заплашен животът не на едно, а на три лица. Тези установени
по делото обстоятелствата, при които е извършено престъплението, не дават
основание да се наложи по - благоприятно третиране на подсъдимите.
Настоящата инстанция не споделя аргументите на защитата, че са налице основанията на чл. 55 НК за определяне на наказанието под предвидения минимум.
Отегчаващи отговорността обстоятелства, изведени стойността
на имуществото, която са запалили, което надхвърля многократно установения
критерий за значителност на имуществото - над 14 минимални работни заплати;
проявената упоритост при преследване на
неправомерната цел, съучастието с друго лице, действащо като подбудител и
помагач, както и създадената опасност за живота на повече от едно лице утежнява каузално извършеното. Отделно от
това са налице особености на
престъплението, изводими от това, че то е било извършено с користни
подбуди, тъй като дейците са целели да получат пари срещу палежа, като реално
са увеличили имуществото си след изпълнение на „поръчката“. Наличните
смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства не са нито многобройни,
нито изключителни по своя характер, за да позволят определяне на наказанието им
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК следва да бъде
приспаднато времето, през което подсъдимите са били задържани, считано от 22.01.2021 г. до влизане
на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода /л. 59 и л. 60 от делото на АС/. Това е бил сторено в съответствие с
протоколно определение от 19.01.2021 г. /л. 37 от делото на АС/.
Пострадалите Е.Т.Г. и А.Н.С. са конституирани като
граждански ищци по делото срещу двамата подсъдими А.Х.К. и М.Б.А..
Гражданската ищца Е.Т.Г. е заявила претенция от двамата
подсъдими К. и А. солидарно сумата от
10 600 лв., от които 600 лв. причинени имуществени вреди от непозволено
увреждане и 10 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане ведно със законовата лихва върху двата иска считано от
27.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Гражданският ищец А.Н.С.
е претендирал от двамата подсъдими К. и А. солидарно сумата от 10 000 лв.,
обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане ведно със
законовата лихва върху двата иска считано от 27.05.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Правилно с оглед изхода на делото, първият съд е приел, че
предявените от пострадалите Е.Т.Г. и А.Н.С. искове солидарно срещу подсъдимите А.Х.К. и
М.Б.А. за обезщетение за
претърпени от тях имуществени и неимуществени вреди от непозволено
увреждане са основателни и доказани в
съответен размер.
Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Момента на настъпване на вреди е този на извършване
на увреждането от които те произтичат. С основание първият съд е отбелязал, че
в правната теория и практика, съгласно ППВС № 9/61 г., изм. с ППВС № 7/87 г. е
прието, че основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието,
предмет на обвинението. В случая деликтът, подлежащ на обезвреда посредством
гр.иск са причинени имуществени вреди в размер на 600 лв. претендирани от
гр.ищец Г. като собственик на апартамента и обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 10 000 лв. за всеки един от двамата граждански ищци от
престъпно деяние по чл. 330, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, НК
във вр. чл. 20, ал. 2 НК. Лихвите върху обезщетение за
непозволено увреждане са компенсаторни, а не мораторни и се дължат от деня на
събитието, като определянето на този момент е задължение на съда.
Двамата подсъдими не са възстановили причинените
имуществени вреди на гр.ищца Е.Г. и правилно първият съд е намерил, че този иск
е основателен и доказан по размер с оглед заключението на вещото лице за
размера на причинените вреди върху входната врата на апартамента. Подсъдимите К.
и А. са били осъдени солидарно да
заплатят на гр.ищца Е.Г. сумата от 600 лв. представляваща имуществени вреди от
непозволено увреждане, ведно със законовата лихва считано от 27.05.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
Относно претендирания размер от 10 000 лв. представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от гр.ищца Е. Г. в
съответствие с материалите по делото първият съд е съобразил, че същата е
претърпяла голяма уплаха от поредното посегателство против собствеността й на
27.05.2019г. св. В. се е установило, че същата тежко преживява палежа,
отслабнала е, неспокойна, не може да спи и непрекъснато е нащрек видно от
показанията на св. В. и св. Б.. Като е преценил, че се касае за възрастна жена мотивирано
първият съд е приел, че искът по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД е
основателен за сумата от 5000 лв., като
до размера на 10000 лв., като неоснователно завишен то е отхвърлил. Подсъдимите
К. и А. са били осъдени солидарно да заплатят на гр. ищца Е.Г. сумата от 5000
лв. представляваща неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със
законовата лихва считано от 27.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно претендирания размер от 10 000 лв. представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от гр. ищец А.Н.С. първият
съд е съобразил, че същият наскоро е навършил пълнолетие и е претърпял голяма
уплаха от поредното посегателство срещу имущество на семейството на 27.05.2019 г.
От показанията на св. В. и св. Б. е било установено, че гр. ищец С. се страхува
да излиза сам, да закъснява вечер, като през лятото на 2019 г. е заминал за *
при неговата баба от страх и притеснения. Приятелката му го е напуснала, а
майка му е търсила помощта и го е водила
на психолог, за да може да преодолее страховете си. От показанията на св. Б. се
е установило, че А.Н.С. е правил опит за
самоубийство и е бил хоспитализиран във * *. Първият съд като е преценил, че се
касае за млад мъж, който е жертва на
престъпно посегателство законосъобразно е прие, че искът по справедливост, съгласно чл.
52 ЗЗД е основателен за сумата от 8000
лв., като до размера на 10000 лв., като неоснователно завишен е бил отхвърлен.
Подсъдимите К. и А. правилно са били осъдени солидарно да
заплатят на гр. ищещ А.Н.С. сумата от
8000 лв. представляваща неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със
законовата лихва считано от 27.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
В съответствие с данните по делото двамата подсъдими К. и А.
са били осъдени да заплатят на гр. ищец и частен обвинител А.Н.С. и сумата от
800 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в досъдебното производство.
Правилно първият съд е присъдил и съответните ДТ върху
размера на присъдените обезщетения, като осъди двамата подсъдими К. и А. да заплатят на ДТ държавни такси
съответно 50 лв., 200 лв. и 320 лв. върху всеки един от определените размери на
обезщетение.
Правилно окръжният съд се е разпоредил с приложените по
делото веществени доказателства и с оглед на така постановената осъдителна
присъда, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, е възложил в тежест но подсъдимите
направените по делото разноски.
Във връзка с изменението на мярката за неотклонение на
всеки от подсъдимите в задържане, от наложените наказания следва да се
приспадне предварителното задържане на подсъдимите в посочения по-горе смисъл.
С оглед на изложеното и на основание чл. 338 от НПК,
Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 260009/12.10.2020 г.,
постановена по НОХД № 432/2020 г., по описа на Окръжен съд Пазарджик.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 от НК ПРИСПАДА от наложеното на всеки един от
подсъдимите А.Х.К. и М.Б.А. наказание от две години лишаване от свобода времето
през което спрямо всеки от тях е изпълнявана мярка за неотклонение задържане
под стража, считано от 22.01.2021 г. до влизане на присъдата в законна сила,
като един ден задържане под стража се зачита за един ден лишаване от
свобода.
Решението подлежи на протест и обжалване пред ВКС в
петнадесетдневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.