Решение по дело №71/2020 на Районен съд - Етрополе

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

гр.Етрополе, 21.06.2021 год.

в   името   на   народа

Етрополски районен съд в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател: Мая Николова

при секретаря: Климентина Чикова и в присъствието на прокурора:………, като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 00071 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е предявен от Н.В.Д. ***, чрез пълномощника си адвокат М.Н. от САК, против „АДИ-МИ“ ООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите Николай Василев Николов и Дивна Георгиева Николова, заедно и поотделно, с правно основание чл.422 от ГПК и цена на иска 669.29 лева. Твърди, че по ч.гр.д.№ 484/2019г. на ЕРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като съдът е разпоредил ответното дружество да й заплати сумата в размер на 625.92 лева, представляваща неплатен наем по Договор за отдаване под наем на земеделска земя от 08.08.2017г., сключен за стопанската 2017/2018г., с уговорен наем в размер на 625.92 лева с падеж – 10.09.2018г.; сумата в размер на 73.37 лева лихва от 11.09.2018г. до датата на подаване на заявлението – 07.11.2019г. и направените разноски в заповедното производство: 25.00 лева държавна такса и 450.00 лева адвокатски хонорар.

Моли да се постанови решение, с което да се приеме съществуването на вземането на ищцата от ответника. Претендира заплащане на направените по делото разноски.

Ответникът „АДИ-МИ“ ООД ЕИК: *********, чрез пълномощникът си адвокат К.Г. от САК, в последствие заменен с адвокат Е.Е. от САК, е подал писмен отговор в предвидения в закона едномесечен срок от получаване на преписа от исковата молба и приложенията към тях. Твърди, че оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че наемната сума е заплатена на ищцата. Твърди, че при пътуване от с.Трудовец за гр.Ботевград е видял ищцата, спрял е колата и й предал наема. Твърди, че с него пътували неговата майка и приятел, които станали свидетели на предаването на сумата.

В съдебно заседание ищцата Д., лично и чрез пълномощника си адвокат М.Н., поддържа изцяло предявения иск. Счита, че са събрани всички относими писмени и гласни доказателства, които установяват  по един безспорен и категоричен начин съществуването на вземанията на ищцата. Изслушани са свидетелски показания, от които по един категоричен начин се установява, че ищцата многократно е търсила представляващия ответно дружество и е искала изплащането на дължимата сума. Видно от всички факти в настоящето производство, повече от една година след уговорения момент на плащане - 10.09.2018г., ищцата е предприела действия за събиране на дължимото й по съдебен ред. От изслушаното и прието заключение на в.л., същото установява, че първичния счетоводен документ при изплащане на ръка на сума е РКО, но такъв не й е представен. Представени са списъци, като се твърди, че на тези списъци има и други лица, освен ищцата, които не са положили подпис за получаване на дължимия наем. При запознаване с писмените доказателства, които са предоставени на в.л., за да изготви своето заключение и които представиха и ответното дружество е видно, че една страница, номерирана с № 2, е представена два пъти. Видно е, че на тези списъци лицето Христо Николов не е положил подпис за получил сумата, но видно и от представената от тях разпечатка от счетоводната им програма, именно на това лице Христо е изплатена сумата 3435,00 лева по банков  път. Вещото лице отговори на въпроса, че на това лице срещу което няма подпис, сумата която е посочена като дължим наем за отдадените от него на ответното дружество земеделски земи, отговаря на сумата, която е изплатена по банков път. Моли да се постанови решение, с което да бъде уважен иска и да им се присъдят направените по делото разноски. Относно оспорването на адвокатски хонорар от страна на ответника, моли да се вземе предвид, че какъвто е размера на хонорара на адв.Н., такъв е и хонорара на процесуалния представител на ответното дружество, който дори не се явява в съдебното заседание.

В съдебно заседание не се явява представител на ответното дружество, като с писмени молби от процесуалния представител – адвокат Е. се оспорва иска и се поддържа становище, че наема е заплатен на ищцата на ръка, в присъствието на свидетели.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, а това се установява от приложения договор за отдаване под наем на земеделска земя от 08.08.2017г., че ищцата Н.Д. е отдала под наем на „АДИ-МИ“ ООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите Николай Василев Николов и Дивна Георгиева Николова, за стопанската 2017/2018г. Общата площ на отдадените под наем земеделски земи е в размер на 25.037 дка. Безспорно е, че страните са уговорили годишен наем в размер на 25.00 лева на декар, или общо в размер на 625.92 лева, дължими на 10.09.2018г.

По подадено заявление от ищцата срещу ответника за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 484/2019г. по описа на РС Етрополе. Издадена е Заповед № 281/29.11.2019г., като е разпоредено „АДИ-МИ“ ООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на ищцата Н.Д. сумата в размер на 625.92 лева, заедно със законната лихва, считано от 13.11.2019г. до погасяване на задължението, законна лихва в размер на 73.37 лева за периода от 11.09.2018г. до 07.11.2019г., както и разноски: държавна такса в размер на 25.00 лева и 450.00 лева – адвокатско възнаграждение.

Спори се между страните заплатен ли е наема за земеделските земи за стопанската 2017/2018г. към датата на падежа – 10.09.2018г.

За изясняване на обстоятелствата съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза.

В заключението си вещото лице Е.К. установява, че се е запознала със списъците. Осчетоводяванията са общи, само на едно лице има поименно, което е по банков път, само по неговото е написано първо име, той не е записан в списъка, но има още доста неподписани в списъка лица, между които е и лицето, което е ищец по делото, няма подпис. От документите, които са били предоставени на вещото лице от ответното дружество, срещу лицето „Христо“ няма подпис, но отговаря на сумата, която е преведена и то е видно от справката, че е по банков път, защото там е сметка 503, която е каса, а не 501. От страна на ответното дружество не са били представени касови ордери, само списък и счетоводни справки с осчетоводени общи суми, поименно нищо друго не е било представено. При плащане на ръка дружеството е длъжно да издава КО, възможно е с един РКО, на база приложен списък с подписи,  да бъде  заложена общата сума, той трябва да отговаря на списъка и трябва да има РКО, но такъв не е бил представен. Не са представени на вещото лице отделно осчетоводяване по финансовите отчети, отделно в каса-лева, само като осчетоводен разход и като изплатено на лицето „Христо“, както и счетоводната справка на сметка 501, но това е общо изплатено. Вещото лице установява, че има осчетоводяване, има го в годишните отчети, но изплатена рента, сума в брой – обща, партньор физически лица.

 При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявения иск е основателен и доказан по правното си основание и ще следва да бъде уважен изцяло.

Не се събраха доказателства и не бяха ангажирани такива от ответната страна, което е в тяхна тежест, че следващия се наем на ищцата в размер на 625.92 лева за отдадени под наем земеделски земи е бил заплатен към датата на падежа – 10.09.2018г., както и в един по-късен момент.

От заключението на вещото лице по назначената ССчЕ се установи, че ако е имало плащане на ръка, то задължително дружеството следва да издаде РКО, какъвто не е представен. Ответното дружество не може да черпи права, при неспазване на разпоредбите на Закона за счетоводството.

С оглед на горното ще следва да бъде признато за установено, че „АДИ-МИ“ ООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите Николай Василев Николов и Дивна Георгиева Николова, заедно и поотделно, дължи на Н.В.Д. ***, със съдебен адрес адвокат М.Н. от САК, сумата в размер на 625.92 лева, заедно със законната лихва, считано от 13.11.2019г. до погасяване на задължението, законна лихва в размер на 73.37 лева за периода от 11.09.2018г. до 07.11.2019г.

С оглед изхода на делото ответника ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски в заповедното производство в размер на 475.00 лева, както и разноските в настоящото производство в размер на 575.00 лева.

С оглед на изложеното съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „АДИ-МИ“ ООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите Николай Василев Николов и Дивна Георгиева Николова, заедно и поотделно, дължи на Н.В.Д. ***, със съдебен адрес адвокат М.Н. от САК, сумата в размер на 625.92 /шестстотин двадесет и пет лева и 92 стотинки/ лева, заедно със законната лихва, считано от 13.11.2019г. до погасяване на задължението, законна лихва в размер на 73.37 /седемдесет и три лева и 37 стотинки/ лева за периода от 11.09.2018г. до 07.11.2019г.

ОСЪЖДА „АДИ-МИ“ ООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите Николай Василев Николов и Дивна Георгиева Николова, да заплати на Н.В.Д. ***, със съдебен адрес адвокат М.Н. от САК, направените разноски в заповедното производство в размер на 475.00 /четиристотин седемдесет и пет/ лева, както и разноските в настоящото производство в размер на 575.00 /петстотин седемдесет и пет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в двуседмичен срок от получаване на съобщенията от страните.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: