№ 1375
гр. София, 25.04.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в закрито заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Даяна К. Топалова
като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело №
20231100900619 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.130 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „А.Н.И.“ ООД срещу „А.И.“ ООД, с която
се иска да се установи, че комбинирана търговска марка „А.“, рег. № 161465N/31.05.2021 г. е
регистрирана недобросъвестно от ответника, тъй като е знаел за по – ранната
нерегистрирана марка „А.Н.И.“. Интересът от иска е изведен при твърдения, че ищецът е
„действителен собственик“ на марката, която ползва в търговската си дейност от 2017 г. и за
която е подал в Патентното ведомство заявка за регистрация на марка под № 2023169162N
от 09.03.2023 г. Твърди, че след извършена справка установил, че ответникът е регистрирал
на 31.05.2021 г. марка „А.“, която е идентична с нерегистрираната марка „А.Н.И.“. Тази
марка е заявена от него недобросъвестно, тъй като собствениците на дружеството ответник,
в периода 2017 г. – 2019 г., са работили при ищеца, поради което са знаели, много преди
заявката за регистриране на марката „А.“, че ищецът ползва в търговския оборот
нерегистрирана марка „А.Н.И.“, поради което последващите им действия сочат на
намерение за умишлено увреждане чрез имитация на наложена на пазара търговска марка.
Предявеният иск, при изложените по – горе твърдения, съдът намира, че е
процесуално недопустим, поради липса на правен интерес, по следните съображения:
При действието на ЗМГО от 2019 г. правен интерес от установителен иск по чл. 12,
ал. 5 ЗМГО би съществувал единствено при липса на предпоставките по чл.12, ал. 4 ЗМГО,
т. е. при липса на подадена заявка от действителния притежател на марката ( в този смисъл
Определение № 370 от 10.06.2021 г. на САС, постановено по в. ч. т. д. № 518/2021 г. ).
При подадена от ищеца заявка за регистрация на марката, каквато е настоящата
хипотеза, видно от представените по делото доказателства, пътят на защита на ищеца е
административен, а именно да поиска от Патентното ведомство заличаване на
регистрираната от ответника марка по реда на чл.36, ал.3, т.1, вр. ал.5, т.1, вр. чл.52, ал.1, т.
1, вр. чл.12, ал.4 ЗМГО. Този административен ред на защита е по – лесен за ищеца, тъй като
в това производство ще се изследват единствено фактите, от които възниква правото на
преждеползване, но не и дали ответникът е недобросъвестен. В случай, че действителният
собственик на марката иска да я регистрира, при регистрирана по - рано, в нарушение на
чл.12 ЗМГО марка, е достатъчно да установи само своето преждеползване. Тази защита се
осъществява само по административен ред пред Патентното ведомство по реда на чл.12, ал.4
ЗМГО, било чрез опозиция, било, в случай, че е пропусната възможността за такава, чрез
искане за заличаване по реда на чл. 36, ал. 3, т. 1 ЗМГО.
1
Правният интерес от иска по чл.12, ал.5 ЗМГО има лице, което твърди да е
действителен собственик на марката, който без да я заявява за регистрация иска да
продължи фактически да я ползва в търговската си дейност без това поведение да е
противоправно, тъй като няма защитени от закона по надлежния ред, но има защитими
такива, по-ранни материални права, които са застрашени, поради осуетяващи я
недобросъвестни действия на ответната страна.
Обратно, правен интерес от воденето на установителен иск по чл.12, ал.5 ЗМГО би
отсъствал, когато е налице твърдение за вече регистрирана предходно от ищеца търговска
марка или заявена за регистрация такава, по която производството е висящо, тъй като
предоставената на ответника чрез регистрацията на същата марка закрила, в нарушение на
чл.12 ЗМГО, би могла да бъде оспорена и преодоляна директно чрез административната
процедура по заличаване, поради извършването на регистрацията при наличие на
относителни основания за отказ /чл. 36, ал. 3, т. 1 ЗМГО /.
Такъв интерес би липсвал и при едновременна висящност на процедурите по двете
заявки, тъй като конкуренцията между тях ще се реши по административен ред на база кой е
действителният притежател на марката, без значение коя заявка е подадена по- рано и без
значение от евентуална недобросъвестност.
Следователно, при наличие на подадена от самият ищец заявка за регистрация,
защитата попада изцяло в приложното поле на чл. 12, ал. 4 ЗМГО, което лишава от правен
интерес установителния иск по чл. 12, ал. 5 ЗМГО, който път за защита е по-труден и
сложен, тъй като изисква установяването на факт ( от който да се направи извод за
недобросъвестност ), който в хипотезата на ал. 4 е ирелевантен ( в този смисъл цитираното
по – горе определение ).
При тези мотиви и на основание чл.130 ГПК, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба, подадена от „А.Н.И.“ ООД, ЕИК ******* срещу „А.И.“
ООД, ЕИК *******, по която е образувано т.д. № 619/2023 г. на Софийския градски съд, VІ-
23 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен
съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2