Р Е Ш
Е Н И Е
София, 23.01.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-3 състав, в
закритото заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр. дело № 10056 по описа за 2018 год. и за да
се произнесе, взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл. 247 и 248 от ГПК.
Първоначално е образувано по искова молба от В.Х.К., ЕГН **********
против „E.R.A.R.“ S.A., регистрирано в ТР Румъния, адрес: Република Румъния,
гр. Букурещ, бул. „**********“ № 10, **********, сграда О23, ет. 4,
представлявано от М.Т.- изпълнителен директор.
По делото е постановено решение № 7656 от 12.11.2019 г. на Софийски
градски съд, ГО, І-3 състав, с което E.R.A.R.“ S.A., регистрирано в ТР Румъния,
адрес: Република Румъния, гр. Букурещ, бул. „**********“ № 10, **********,
сграда 023, ет. 4, представлявано от М.Т.- изпълнителен директор е осъдено да
заплати на В.Х.К., ЕГН **********,***, чрез адв. П.Б., съд. адрес:***, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, сумата от 5 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от
застрахователя, ведно със законната лихва, върху тези суми, считано от
завеждане на делото - 19.08.2013 г. до окончателното изплащане, като е
отхвърлил иска в частта за разликата до 150 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН. Със същото Решение „E.R.A.R.“ S.A е осъдено да заплати на адв. П.Б.,
съд. адрес:***, адвокатско възнаграждение в размер 830 лв., на основание чл. 38
ЗА, с включен ДДС, съобразно уважената част от иска, а В.Х.К. е осъдена да
заплати на „E.R.A.R.“ S.A разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 830
лв.
С молба вх.№ 152191 от 09.12.2019 г. процесуалния представител на ответника
е поискал поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на
решението.
В молбата се твърди, че ответника е осъден да заплати на ищцата сумата от
5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно със законната лихва, върху
тези суми, считано от завеждане на делото - 19.08.2013 г. до окончателното
изплащане. Счита, че е налице очевидна фактическа грешка, доколкото датата
19.08.2013 г. е датата на настъпване на застрахователното събитие, а не датата
на завеждане на исковата молба, при твърдения, че видно от мотивите волята на
съда е лихвата да бъде присъдена именно от датата на завеждането на исковата
молба.
С молба вх.№ 152190 от 09.12.2019
г. процесуалния представител на ответника е поискал и изменение на решението в
частта му за разноските, при твърдения, че му се следва адвокатски хонорар в
размер на 4 378 лв., вместо присъденият му от съда в размер на 830 лв.
В срока за отговор насрещната страна В.Х.К., чред адв. П.Б., взема
становище само по молбата с правно основание чл. 248 ГПК при твърдения, че
същата е неоснователна, тъй като липсват доказателства възнаграждението за
адвокат да е реално платено.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди
доводите на молителя и се запозна с доказателствата по делото, приема за
установено следното:
1. По молбата за поправка на очевидна
фактическа грешка.
Съдът намира, че молбата за поправка
на очевидна фактическа грешка е допустима, а по същество – неоснователна.
Действително в диспозитива на
решението съда е допуснал грешка при изписването му, но не досежно датата
/същата е абсолютно правилна/, а досежно факта, че лихвата се дължи от датата
на деликта, каквато е и действителната воля на съда. Това е така, тъй като при
непозволеното увреждане лихвите са компенсаторни, а не мораторни и те се дължат
от деня на събитието, защото съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение за
непозволено увреждане, за което няма определен ден на изпълнение, длъжникът се
смята в забава и без покана. Ищецът по иск за вреди от непозволено увреждане
има право да претендира лихви от деня на увреждането, откогато вземането му е
станало изискуемо съгласно чл. 69 ЗЗД. След като задължението на застрахователя
е функция от задължението на застрахованото лице - делинквент, върху
присъдените обезщетения по преки искове на пострадали лица срещу застраховател,
при застрахователни правоотношения по отменения КЗ, се дължи законна лихва от
датата на деликта. В конкретния случай действително се касае до техническа
грешка, но не в смисъла, заявен от молителя, поради което неговата молба се
явява неоснователна, а допуснатата неточност от съда следва да се поправи по
надлежния ред в посочения по-горе смисъл, който отразява действителната воля на
съда.
2. По молбата за изменение на решението
в частта за разноските.
Съгласно чл. 78,
ал. 3 ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В мотивите на решението съдът
е решил, че същите са в размер на 830 лв., което е неправилно.
От представените по
делото доказателства се установява, че молителят е направил искане за
присъждане на разноски, като е представил договор за правна защита и
съдействие, видно от който договорения и заплатен адвокатски хонорар е в размер
на 4 530 лева. Представен е и списък по чл. 80 ГПК, от който е видно, че
ответното дружество претендира адв.хонорар в размер на 4 530 лв., както и
извлечение от преводно нареждане за реалното му заплащане. В последното по
делото съдебно заседание, процесуалния представител на ищцата е направил
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
За да се уважи
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение изцяло или частично,
следва уговореното възнаграждение да е в такъв размер, който да обоснове извод,
че е налице несъответствие между този размер от една страна и от друга страна -
сложността на делото, на цената по исковете, процесуалните усилия на адвоката
до степен такава, че възлагане на тези разноски в тежест на насрещна страна да
е необосновано и да противоречи на добрите нрави и принципа на добросъвестност.
В конкретния случай съда взима в предвид фактическата и правна сложност на
делото и обема на извършените от процесуалния представител на молителя
процесуални действия, като счита че претендираните от молителя разноски следва
да се присъдят в размера, определен по Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждение, който в случая съгласно материалния интерес по делото и
съразмерно с отхвърлената част от иска следващите се разноски на ответното
дружество при уважен иск за обща сума в размер на 5 000 лв. при първоначално
предявени 150 000 лв. е в размер на 4 378 лв.
По изложените
съображения, СГС, І ГО, 3 състав
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА
ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решение
№ 7656 от 12.11.2019 г. по гр.дело № 10056 по описа за 2018 г. на СГС, І-3 с-в,
като последните три реда от първият абзац
на диспозитива на решението следва да
се четат по следния начин: „ведно със законната лихва, върху тези суми,
считано от датата на увреждането - 19.08.2013 г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до 150 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.“.
ИЗМЕНЯ Решение № 7656
от 12.11.2019 г., постановено по гр.д. № 10056 по описа за 2018 г. на СГС, І
ГО, 3-ти с-в на основание чл. 248 от ГПК, като третият абзац на диспозитива на
Решението да се чете по следния начин:
„ОСЪЖДА В.Х.К. да
заплати на „E.R.A.R.“ S.A разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4
378 лв.“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен
срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: