№ 653
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Николов
Членове:Силвия Б. Русева
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
в присъствието на прокурора Т. В. Т.
като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241100604006 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК
С присъда № 330 от 15.06.2023 г. по н.о.х.д. № 6387/2022 г. по описа на
СРС, НО, 18-ти състав, подсъдимият И. Р. е признат за виновен за
престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1от НК, за което му е наложено
наказание 8 месеца „лишаване от свобода“ при първоначален общ режим на
изтърпяване на наказанието.
С присъдата подсъдимият е признат за невиновен в извършване на
престъпление по чл. 159, ал. 3, вр. ал. 1 от НК – така както е било повдигнато с
обвинителния акт от прокуратурата, поради което и на основание чл. 304 от
НПК е оправдан за същото.
Недоволство от решението е изразено от страна на представителя на
обвинителната власт, който в срочно депозиран протест моли въззивния съд
да отмени първоинстанционната присъда и да признае подсъдимия за виновен
по повдигнатото му с обвинителния акт престъпление, а именно по чл. 159, ал.
3, вр. ал. 1 НК. Алтернативно моли за изменение на първоинстанционната
присъда, тъй като счита същата за неправилна, с оглед факта, че към момента
на деянието разпоредбата на чл. 159, ал. 3 НК е предвиждала наказание, което
е по-леко от чл. 325, ал. 2 НК.
В протеста не е направено искане за събиране на доказателства пред
въззивния съд.
1
В законоустановения срок са постъпили жалба срещу присъдата, както и
допълнение към жалба след запознаване с мотивите на същата от страна на
защитата. В тях се сочи, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и в
противоречие с материалния закон. Счита обвинението за недоказано. Сочи,
че е нарушено правото на защита на подсъдимия като е признат за виновен по
състав, по който не е имал възможност да се защитава с оглед липсата на
изменение на обвинението от прокурора. Смята за неправилно ценени
свидетелските показания, които не са на преки свидетели, а интерпретират
чужди възприятия. Посочва и непопълнен доказателствен набор, тъй като не
са изискани трафични данни, за да се установи ползван ли е интернет на
посочената дата и час от подсъдимия. Смята, че неправилно не са допуснати
до разпит малолетните лица, на които подсъдимият е показвал твърдения от
обвинението видеоразговор с гола жена.
Прави искане за събиране на доказателства чрез назначаване на
допълнителна СППЕ, която да установи дали подсъдимият страда от психично
заболяване и може ли да участва в наказателното производство, което е
отхвърлено от въззивната инстанция с оглед наличието на експертиза по
делото, отговорила на същите въпроси.
Моли съда да отмени първоинстанционната присъда и да признае
подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение, като в
алтернативност моли да се отмени и върне делото на първа инстанция за ново
разглеждане от друг състав.
В заседание от 09.08.2024 г., въззивният съд по реда на чл. 327 и сл. от
НПК, след проверка на материалите е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не е необходимо събирането на нови доказателства,
нито се налагал разпит на подсъдимия, на свидетели и експерти по делото.
В проведено на 25.09.2024 г. открито съдебно заседание представителят
на държавното обвинение счита протестът за частично основателен. Сочи, че
присъдата трябва да бъде изменена като деянието се преквалифицира в такова
по чл. 325, ал. 1 от НК, като по-леко наказуемо престъпление, за което не се
изисква да е имало изменение на обвинението в първа инстанция доколкото
фактите оставали същите. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание
„пробация“ с първите две мерки, предвидени в закона с минимален срок,
ведно с налагане и на „обществено порицание“.
В съдебното заседание защитникът поддържа депозираната жалба. Моли
за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невиновен. В
алтернативност пледира за изменение на присъдата с прилагане на
пробационни мерки.
Подсъдимият поддържа заявеното от защитника си, като сочи, че не е
извършил деянието и се счита за невинен. В последната си дума моли съда да
не влиза в затвора.
Софийски градски съд, като взе предвид изложеното в иницииращите
настоящото производство документи, доводите и възраженията на страните,
2
доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на
атакуваната присъда намери, че са налице основания за нейната отмяната и
връщането на делото за разглеждане от друг състав на Софийски районен
съд при следните съображения:
Настоящата инстанция констатира наличие на процесуални нарушения
от категорията на съществените, които са довели до ограничаване правата на
подсъдимия. Същите се откриха във факта, че с осъждането на подсъдимото
лице по чл. 325, ал. 2 НК, първият съд е приложил закон за по-тежко
наказуемо престъпление. Видно от изменението на закона, разпоредбата на чл.
159, ал. 3 към датата на деянието /26.04.2021 г./ в санкционната си част е
предвиждала наказание в размер на до 3 години „лишаване от свобода“ и до
5000 лв. глоба /ДВ ред. 02.02.2021 г./. При изменение на наказателния кодекс,
към датата на присъдата /15.06.2023 г./ санкционната част на чл. 159, ал. 3 НК
е предвиждала по-тежко наказание, а именно до 6 години „лишаване от
свобода“ и до 5000 лв глоба. Съобразно пределите на действие на
наказателния кодекс и разпоредбата на чл. 2 от същия, меродавен за
приложение закон е този, който е бил в сила по време на извършване на
деянието. Приложение на по-късно влязъл в сила закон, но преди
постановяване на присъдата, ще е налице единствено ако по-късният се явява
и по-благоприятният за дееца, какъвто обаче настоящият случай не е.
Приложим в тази хипотеза се явява чл. 159, ал. 3 от НК, в сила към датата на
деянието, предвиждащ наказание до 3 години „лишаване от свобода“ и глоба
до 5 000 лв. Същевременно чл. 325, ал. 2 НК, по който подсъдимият е признат
за виновен, е бил без изменения и е предвиждал до 5 години „лишаване от
свобода“ и към датата на деянието, и към произнасяне присъдата на районния
съд. След съпоставка на двата закона, по-тежък се явява този, по който е
осъден подсъдимият с присъдата на СРС. Първият съд е можел да осъди по
по-тежка квалификация само в случай, че е допуснато изменение на
обвинението, каквото легитимираното за това лице – държавният обвинител,
не е предприел. Районният съд е допуснал отстранимо съществено
процесуално нарушение, ограничаващо правата на подсъдимото лице,
представляващо основание за отмяна на присъдата съобразно чл. 335, ал. 2 вр.
чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК.
За санирането на така допуснатото съществено процесуално нарушение,
представителят на Софийска градска прокуратура е пледирал осъждане от
въззивната инстанция на подсъдимия по чл. 325, ал. 1 от НК, което се явява
деяние, наказуемо по-леко от това по чл. 159, ал. 3 НК. Не могат да бъдат
споделени развитите в пледоарията на държавния обвинител съображения за
липса на съществено изменение на обстоятелствената част на обвинителния
акт в случай на приложение на чл. 325, ал. 1 от НК. Дори и съдът да приеме,
че не са налице съществени изменение на фактическите положения, приети за
установени, то следва да се има предвид, че обвинението представлява
съвкупност от два елемента – фактическа и правна част, като решаващият
орган следва да се произнесе в рамките на обвинението, което е внесено от
3
прокурора. За да бъде справедлив наказателният процес и охранено правото
на защита на страните в него, е необходимо на подсъдимия да бъде осигурена
пълноценна защита, както по фактите, така и по правото, като му бъдат
предоставени и достатъчно време и възможности за подготовка на защитата
срещу това обвинение. Елементите от състава на чл. 325, ал. 1 от НК никога не
са били обсъждани в хода на процеса и без своевременно предприето
изменение на обвинението, подсъдимият не е имал предварително осигурена
възможност да се защити по тази правна квалификация. С оглед стандартите
на чл. 6, т. 3, б. "а" и б. "б" от ЕКЗПЧОС за осигуряване на справедлив съдебен
процес, в практиката на ВКС осъждането по непредявено обвинение, каквото
би се явило това по чл. 325, ал. 1 НК, неизменно се оценява като особено
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1,
т. 2 от НПК, сериозно накърняващо правото на защита на осъдения.
Настоящият състав държи да подчертае, че счита възможна преквалификация,
която да се извърши от съда в някои хипотези, стига да е в полза на
подсъдимото лице, но и само в тези случаи, в които може да се приеме, че
защитавайки се по първоначалното обвинение, подсъдимото лице е
покрило и състава на новото, наложено му с присъдата, обвинение.
Фактическият състав на чл. 325, ал. 1 от НК предлага специфики, изразяващи
се в определен тип поведение, които изискват и по-конкретна и насочена
защита, с оглед на което съдът счита, че при приложение на чл. 325 НК
обстоятелствената част на обвинението би се изменила съществено, като това
би породило нови усилия на защитата да упражни пълноценно
гарантираните и от закона права. /Така в Р 723 от 19.2.1992 г. по н.д.
582/941 г. на I н.о. ВС, както и в доктрината - „Ревизионно начало и
правомощия на въззивната инстанция в българския наказателен процес“ -
стр. 513 и сл./
Въззивният съд констатира и наличие на друг порок в
първоинстанционната присъда, който с категоричност го препятства от
възможността да приложи чл. 325, ал. 1 от НК дори и да считаше подобна
хипотеза за законосъобразна. Същият се изразява в констатирана липса на
мотиви на първоинстанционния решаващ акт. Районният съд се е задоволил с
лаконично изложение на хипотезиса на чл. 325, ал. 2 НК като не е посочил
защо категоризира поведението на подсъдимия като цинично или дръзко, не се
откриват съждения на съда за съпоставката на това поведение с други
подобни, което да го отличи по своята изключителност. Не е коментирано
именно кое поведение съдът е приел за изразяващо се в явно неуважение и
такова грубо нарушаващо обществения ред. Тази липса на изложение какво е
подтикнало районния съд да подведе поведението на подсъдимия като
съставомерно по чл. 325, ал. 2 НК съставлява абсолютно процесуално
нарушение, обуславящо отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново
разглеждане. Невъзможно е подобен порок да бъде саниран от настоящата
инстанция, щом е констатирано процесуално нарушение от категорията на
абсолютните. Това е така, защото, за да може да упражни правомощията си по
4
решаване на делото по същество, второстепенният съд следва да има за база
годен съдебен акт. При липса на такъв акт страните на практика са лишени от
една инстанция при разглеждане на делото. В горния смисъл е налице
изобилна съдебна практика – Р № 20 от 20.06.2015 г. по н. д. № 1686/2014 г. на
второ НО; Р № 139 от 15.08.2019 г. по н. д. № 1227/2018 г. на второ НО и др.
Бланкетно посочване на съставомерните признаци на чл. 325, ал. 2 от НК без
конкретното отнасяне към настоящия случай, не отговаря на изискванията на
чл. 301 от НПК и поради това представлява основание, налагащо отмяна на
първоинстанционното решение.
С оглед всичко гореизложено се налага извод,че въззивният съд е
ограничен във възможността си да разгледа делото по същество и да се
произнесе с краен акт. Така констатираното обуславя необходимостта от
отмяна на първоинстанционната присъда и връщането на делото за ново
разглеждане с цел охраняване правото на защита на подсъдимото лице.
Така мотивиран и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2,
пр. 1 , Софийски градски съд, НО, XVI състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 330 от 15.06.2023 г. по НОХД №
6387/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 18
състав, с която подсъдимият И. Р. е признат за виновен за престъпление по чл.
325, ал. 2 от НК.
ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на Софийски районен
съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5