Решение по дело №753/2023 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 256 вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане по чл. 256, ал. 2 от АПК, подадено от К.Г.Д. с адрес ***, против началника на РУО – Велико Търново. Иска се на основание чл. 12, ал. 2 от АПК, чл. 2, ал. 2, 3 и 4 от Закона за администрацията вр. чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България предоставяне на достъп до преписката, образувана по жалба вх. № 94-39-45/13.07.2023 г. В представени писмени становища и писмена защита излага подробни доводи за основателността на искането си. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – началник на Регионално управление на образованието - Велико Търново, чрез пълномощника си в представено писмено становище и в съдебно заседание от оспорва предявеното искане като недопустимо и неоснователно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа и правна страна:

На 13.07.2023 г. К.Д. /учител при ПГМД гр. В. Търново / и още 5 физически лица /учители, родители и дипломант/ подали жалба, заведена с вх. № 94-39-45 по описа на МОН, до министъра на образованието и науката, заместник-председателя на Народното събрание и Комисията при образованието и науката при Народното събрание, срещу лошото управление на Професионална гимназия по моден дизайн гр. В. Търново. В жалбата са развити подробни съображения по отношение на организационното и административно управление, резултатите, финансовия мениджмънт, материално-техническата база на училището и др. Поискано е извършването на проверка от МОН и вземане на необходимите мерки, които ще доведат да разрешаване на управленските и финансови проблеми, и до подобряване на училищните резултати. Тази жалба /с характер на сигнал по смисъла на чл. 107, ал. 4 от АПК/ е била изпратена от МОН на началника на РУО – В. Търново за разпореждане на проверка. С писмо рег. № РД21-1405/15.09.2023 г. началникът на РУО – В. Търново подробно е уведомил подателите на сигнала за резултатите от извършената проверка. Обобщено е, че по време на проверката са установени нарушения от страна на директора на училището, за които ще бъде потърсена дисциплинарна отговорност, а за отстраняване на нарушенията ще бъдат дадени и задължителни предписания. Писмото е връчено по електронен път на г-жа Д. на 15.09.2023 г., като ѝ е изпратено отново на 04.10.2023 г. и на 09.10.2023 г.

Установява се, че на 02.10.2023 г. К. Д. е поискала от ответната страна да ѝ бъде предоставен достъп до всички документи по преписката на основание чл. 34, ал. 1 от АПК. С писмо рег. № РД22-3053/05.10.2023 г. на началника на РУО – В. Търново, връчено на 06.10.2023 г., достъпът до документите по преписката и събраните доказателства е отказан.

На 14.11.2023 г. ищцата чрез ССЕВ повторно е поискала достъп до преписката, като такъв повторно е отказан от началника на РУО – В. Търново с писмо рег. № РД21-1792/20.11.2023 г. Срещу този отказ е подадена жалба от К. Д. до министъра на образованието и науката, като с писмо рег. № 94-6586/30.11.2023 г. на гл. секретар на МОН, изпратено до РУО – В. Търново на 15.01.2024 г., същата е уведомена, че разпоредбата на чл. 81 от АПК не намира приложение в случая, а в АПК не е предвидена правна възможност за предоставяне на достъп до събраните във връзка с проверката документи.

На 05.12.2023 г. К. Д. е подала чрез ССЕВ ново искане до началника на РУО – В. Търново. Със същото е поискала на основание чл. 12, ал. 2 от АПК, чл. 2, ал. 2, 3 и 4 от Закона за администрацията вр. чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България, както и във връзка с жалба вх. № 94-39-45/13.07.2023 г. по описа на МОН и отговор до жалбоподателите, изх. № РД21-1405/05.09.2023 г. по описа на РУО, да ѝ бъде предоставен достъп до цялата информация в производството по жалбата за преглед на всички документи по преписката, за бележки и извадки по тях и за копия за нейна сметка, като ѝ се определи достатъчно време за това по реда на АПК.

При тази фактическа обстановка на 06.12.2023 г. К. Д. е подала до съда процесното искане по чл. 256, ал. 2 от АПК, с което е поискала да ѝ бъде предоставен достъп до исканата от нея преписка/информация.

От началника на РУО – В. Търново е изготвено писмо рег. № РД21-1905/08.12.2023 г., с което е потвърдил становището си, изразено в предходните писма. Посочено е, че за някои от съдържащите се в преписката документи се водят други дела в Административен съд – Велико Търново.

Въз основа на събраните доказателства съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че искането е процесуално допустимо, като направено от лице с надлежна процесуална легитимация и следва да се разгледа основателността му. Във връзка с възражението на ответника за недопустимост на искането следва да се посочи, че въпросът дали ответникът е имал задължение за извършване на фактически действия по предоставянето на достъп до преписката е по съществото на спора и не касае допустимостта на искането. За развитието на настоящото производство по чл. 256 от АПК /а предоставянето на достъп до преписката безспорно представлява фактически действия/ е без значение, че с предходни писма от 05.10.2023 г. и 20.11.2023 г. ответникът е отказвал предоставянето на такъв достъп, а и освен това настоящото искане е подадено в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК дори да се приеме, че същите имат характер на индивидуални административни актове.

Защитата срещу неоснователни бездействия на административен орган за извършване на фактически действия е уредена в раздел II, глава ХV на АПК, в две хипотези, които се различават по това, че при първата задължението за извършване на фактическите действия произтича пряко от нормативен акт – чл. 256, ал. 1 АПК, а при втората хипотеза органът следва да бъде сезиран с искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по силата закона – ал. 2 на същата разпоредба. Предмет на осъдителния иск по чл. 256 от АПК е правото на лице или организация на конкретни фактически действия от административен орган, за които органът е задължен от закона. Хипотезата на „бездействието“ по смисъла на визираната норма изисква наличието на административен орган, на който в това му качество да е вменено задължение, произтичащо пряко (директно) от нормативен акт да извърши определено фактическо, не и правно действие, което да не е изпълнено, тоест да не е опосредено от властническо волеизявление. Това бездействие настъпва само в случаите когато при настъпването на юридическия факт, предвиден в правната норма, административният орган вместо да изпълни правомощието си бездейства.

Неоснователно в случая е позоваването от страна на жалбоподателката на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 вр. чл. 12, ал. 2 от АПК. Съгласно последната разпоредба страните осъществяват правото си на достъп до информацията в производството по реда на този кодекс, а останалите лица – по реда на ЗДОИ. Следователно в АПК са уредени конкретните правила за получаване на информация по всяко от уредените в него производства /извън други разпоредби в специалните закони/. Така например в производствата по издаване на индивидуални и общи административни актове изрично с разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и чл. 68 от АПК е уреден неограничения достъп на страните до административната преписка, което е естествено, тъй като с издаваните в тези производства актове се създават права или задължения, т.е. лицата защитават свои права и/или законни интереси. В случая обаче ответната страна правилно е приела, че подадената от К. Д. и още 5 лица жалба вх. № 94-39-45/13.07.2023 г. има характер на сигнал по смисъла на чл. 107, ал. 4 от АПК. Следователно приложими разпоредби по отношение на сигнала са тези на Глава осма от АПК /тъй като в Закона за предучилищното и училищното образование или друг закон не е предвиден друг ред – чл. 107, ал. 1 и 2 от АПК/. Разпоредбата на чл. 109 от АПК дава право на всеки гражданин и организация да подава сигнали, без да имат пряк и личен интерес от това, като идеята е чрез активността на субектите по чл. 109 от АПК да се инициира вътрешен контрол, санкциониращ допуснати нарушения в работата на административните органи, длъжностните лица към съответната администрация или административното обслужване като цяло тогава, когато се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица. Сигналът е предоставена на гражданите и на юридическите лица правна възможност и способ да сигнализират за неправомерни практики в работата на администрацията и да изискват адекватни управленски решения за отстраняването им без да се изисква за това личен, пряк, правен интерес – чл. 15, ал. 2 от АПК. За органите по чл. 119 от АПК възникват задълженията да изяснят случая /чл. 114 от АПК/ и да се произнесат писмено и мотивирано по сигнала, като съобщят решението си на подателя на сигнала – чл. 122 и чл. 123, ал. 1 от АПК. В случая началникът на РУО – В. Търново се е произнесъл по сигнала с писмо рег. № РД21-1405/15.09.2023 г., като същото представлява решение по сигнала по смисъла на чл. 121 и чл. 122 от АПК, независимо, че не е озаглавено така. В разпоредбите на Глава осма обаче никъде не е предвидено, че подателите на сигнала имат право на достъп до преписката, нито пък се препраща към производствата по издаване на индивидуални/общи административни актове. Това е така, тъй като с разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от АПК изрично е предвидено, че решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване. Следователно правото на всеки гражданин и организация да подава сигнали е лимитирано до сезирането на компетентния административен орган, но не обосновава наличието на непосредствено доказан правен интерес тези лица и организации да оспорват постановените решения по подадения от тях сигнал по съдебен ред. Самият подател на сигнала няма качеството на страна в административно производство. Това законодателно решение е следствие на характера на сигнала като инструмент за защита на публичен, обществен интерес, на правилото на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България и на това на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК. След като актът, с който се произнася съответният орган по чл. 119 от АПК, няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не подлежи на обжалване, то за административния орган няма и законово задължение да предостави достъп до преписката на подателя на сигнала, който не защитава свои права и интереси. Такъв достъп би могъл да се осъществи евентуално по реда на ЗДОИ.

Неоснователно е и позоваването на чл. 41, ал. 2 от КРБ и чл. 2, ал. 3 и 4 от ЗА. Именно при спазване на тези разпоредби с писмо рег. № РД21-1405/15.09.2023 г. началникът на РУО – В. Търново е уведомил подробно жалбоподателката за резултата от извършената проверка по сигнала /т.е. реализирано е правото на лицето да получи информация/, като е без всякакво значение обстоятелството, че актът не е наименован „решение“, но същите не създават задължение за него да предостави достъп до материалите по преписката.

По изложените съображение, настоящият състав приема, че не е налице незаконосъобразно бездействие на началника на РУО – В. Търново, произтичащо от законови разпоредби, изразяващо се в непредоставяне на достъп до преписката по жалба /сигнал/ вх. № 94-39-45/13.07.2023 г. Поради това искането е неоснователно и следва да се отхвърли.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, право на разноски има ответната страна, която е представлявана в процеса от упълномощен процесуален представител, съответно е направено изрично и своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, а именно 100 лева, които ищецът следва да заплати на учреждението /РУО – В. Търново/, в чиято структура е включен ответният административен орган.

Водим от горното и на основание чл. 256, ал. 3 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ искането на К.Г.Д. с адрес ***, против началника на РУО – Велико Търново, с правно основание чл. 256, ал. 2 от АПК, с което се иска да бъде разпоредено на ответника да предостави достъп до преписката по образувана по жалба вх. № 94-39-45/13.07.2023 г.

ОСЪЖДА К.Г.Д. с адрес *** да заплати на Регионално управление по образованието разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

Съдия: