Решение по дело №417/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.

Постъпила е касационна жалба от „Мегахим“ АД, със седалище: гр. Русе, представлявано от изп. директор П. В. В., депозирана чрез адв.-пълномощник Г. М., против Решение № 175 от 22.03.2024 г., постановено по АНД № 2128/2023 г. по описа на Районен съд – Русе (РС – Русе), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № BG2023/4000-342/НП от 25.10.2023 г., издадено от началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница Русе в Агенция „Митници“, с което на касационния жалбоподател на основание чл. 125, ал. 1 от ЗАДС е наложено административно наказание “имуществена санкция“ в размер на 10 839, 52 лева и е осъдено „Мегахим“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, [улица]да заплати на Агенция „Митници“ - гр. София сумата в размер 150 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска от съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление. В условията на алтернативност се иска да се отмени решението на районния съд и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира и присъждането на разноски, съгласно представен списък на разноските.

Ответната в производството страна - началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница Русе в Агенция „Митници“, чрез процесуален представител – юриск. А. Чампоева, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено по делото, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № BG21062023/4000/А-594 от 21.06.2023 г. против дружеството-жалбоподател за това, че на 21.03.2023 г., в качеството му на освободен от акциз краен потребител (ОАКП), притежаващо Удостоверение за освободен от акциз краен потребител (УОАКП) № BG004000E0160 от 20.12.2022 г., не е регистрирало по реда на чл. 84, ал. 3 от ЗАДС електронен акцизен данъчен документ, с който да бъде начислен акциз за 7 633, 47 л /неправилно посочени в решението като „лева“/ при 15⁰С акцизен продукт – „Минерален терпентин“ с код по [рег. номер] 21, след което в 14-дневен срок не е подало акцизна декларация по реда на чл. 87, ал. 6 от ЗАДС и не е заплатило по реда на чл. 44, ал. 1, т. 4 от ЗАДС дължимия акциз по сметка на Агенция „Митници“, съгласно разпоредбата на чл. 24д, ал. 3 от ЗАДС, като в качеството му на освободен от акциз краен потребител е употребило енергиен продукт – 7 633, 47 литра, при 15⁰С „Минерален терпентин“ с код по КН 27101221 за цели, различни от указаните в удостоверението за освобождаване от акциз и не е заплатило дължимия за стоките акциз в размер на 5 419,76 лева /погрешно посечен в решението като „10 839,52 лева“/, което е субсумирано като нарушение по чл. 125, ал. 1 от ЗАДС. АУАН е подписан без възражения. В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 са депозирани възражения срещу съставения АУАН. Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното пред РС – Русе наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН, като на дружеството-жалбоподател на основание чл.125, ал. 1 от ЗАДС е наложена имуществена санкция в размер на 10 839, 52 лева за нарушение по чл. 125, ал. 1 от ЗАДС.

За да постанови оспореното в настоящото производство съдебно решение РС - Русе е извел правни изводи за законосъобразност на оспореното пред него НП. Счел е, че въз основа на събраните по делото доказателства санкционираното лице безспорно е осъществило от обективна страна състава на вмененото му нарушение по ЗАДС, за което обосновано е ангажирана отговорността му и правилно е определен размерът на наложеното му наказание, съгласно приложимата санкционна норма.

Административният съд счита, че в хода на въззивното производство са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са основание за отмяна на постановеното съдебно решение и съответно за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Съгласно обстоятелствената част на оспореното пред първата съдебна инстанция НП, както и с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства и наведените във въззивната жалба и в хода по същество на делото фактически твърдения, става ясно следното:

По реда на чл. 24, ал. 2 и сл. от ЗАДС, „Мегахим“ АД е получило Удостоверение за освободен от акциз краен потребител (УОАКП) № BG004000E0160/20.12.2022 г., връчено на 05.01.2023 г., с което директорът на ТД е разрешил, а на основание чл. 24д, ал. 1 от ЗАДС „Мегахим“ АД е придобило правото да произвежда продукти, едни от който са разредители от код по комбинираната номенклатура на ЕС (КНЕС) 3814 00 90. УОАКП е било издадено на база разходни норми и технологична схема за производството на „Разредител АМВ“, съгласно които този продукт е следвало да се произвежда чрез смесване на минерален терпентин 67,0-72,1%; ортоксилол 22,3-23,7%; бутанол 68-72%.

Твърдението на дружеството-жалбоподател е, че при спазване на тези разходни норми, чрез смесване на минерален терпентин, ортоксилол и бутанол, в пропорции по разходните норми на дати 18.01.2023 г., на 20.01.2023 г. и на 22.02.2023 г. „Мегахим“ АД е произвел три отделни партиди „Разредител АМВ“ - съответно: 1 632 бутилки от 1 л.; 3 864 бр. бутилки от 1 л.; 5 280 бр. бутилки от 1 л., описаните в АУАН и НП, като 12 900 бр. бутилки с вместимост от 1 литър.

На 28.02.2023 г., от служители на Агенция „Митници“, в обекта на ОАКП, в гр. Ветово, била извършена проверка, при която от 12 900 бутилки „Разредител АМВ“, без да е уточнено, от коя партида точно, били взети 4 бр. проби, които представлявали 4 бр. ПВЦ бутилки. За пробовземането бил съставен Протокол за вземане на проба № 67 от 28.08.2023 г. Въз основа на две от пробите (с лабораторен код №№ 0049255 и 0049293), в Централна митническа лаборатория (ЦМ/1) бил извършен анализ и била издадена Експертиза № 04_01.03.2023/02.03.2023 г., въз основа на която актосъставителят, а след това и АНО преценили, че от вложените в производството минерален терпентин, ортоксилол и бутанол съответно на трите дати - на 18.01.2023 г., на 20.01.2023 г. и на 22.02.2023 г. не бил произведен готов продукт „Разредител АМВ“, а минерален терпентин с код по [рег. номер] 21. На база на този извод е било издадено НП, с което на „Мегахим“ АД е била наложена имуществена санкция в размер на 10 839, 52 лева, тъй като според АНО, „Мегахим“ АД на 21.03.2023 г. (датата на получаване на писмо рег. № 32-108994/21.03.2023 г., с което дружеството е уведомено за резултатите от лабораторната експертиза и тарифното класиране на гореописаната стока) и до датата на съставяне на АУАН № BG21062023/4000/А-594/21.06.2023 г., дружеството в качеството му на ОАКП, притежаващо УОАКП № BG004000Е0160/20.12.2022 г., не е регистрирало по реда на чл. 84, ал. З от ЗАДС е-АДД, не е подало акцизна декларация по реда на чл. 87, ал. 6 от ЗАДС и не е заплатило дължимия акциз по реда на чл. 44, ал. 1, т. 4 от ЗАДС за количествата енергиен продукт - минерален терпентин – 7 633, 47 л., употребени за цели, различни от указаните в УОАКП, с което е нарушило разпоредбата на чл. 24д, ал. 3 от ЗАДС, като не е заплатило дължимия за стоките акциз в размер на 10 839,52 лв. /размерът неправилно е посочен в диспозитивната част на НП, тъй като това е размерът на имуществената санкция, равняващ се на двойния размер на приетия за дължим акциз/ с което е прието, че е осъществило състава на чл. 125, ал. 1 от ЗАДС.

След издаването му, процесното НП е обжалвано пред РС - Русе, при което във въззивната жалба, в съдебно заседание, чрез направени доказателствени искания (включително и за назначаване на съдебна експертиза) и развити съображения по съществото на спора са повдигнати най-общо следните групи възражения, досежно незаконосъобразността на оспореното пред първата съдебна инстанция наказателно постановление:

1/. възражения, касаещи спазването на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаване на НП, а именно досежно правилното описание и квалификация на деянието - за едно или множество изпълнителни деяния става въпрос, както от гледна точка на фактическото и правно описание на нарушението в АУАН и НП, така и по отношение на посочените в обстоятелствената част на наказателното постановление няколко дати на неговото извършване – твърденията, че на три различни дати – на 18.01.2023 г., на 20.01.2023 г. и на 22.02.2023 г. дружеството е вложило съответни количества минерален терпентин за производството на стока „Декоратор разредител АМВ“, за която при извършен лабораторен анализ било установено, че се класира в код по [рег. номер] 21 – минерален терпентин, който не съответствал на вписания в УОАКП готов продукт, а именно разредител, респ. спазено ли е било от АНО изискването на чл. 18 от ЗАНН; липсата на конкретика по отношение на мястото и дата на извършване на нарушението - нарушения по чл. 42, т. 3 от ЗАНН и за НП - чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН; спазен ли е бил 3-месечният преклузивен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и т.н.

2/. възражения, касаещи спора по същество и по-конкретно правилното приложение на материалния закон, а именно налице ли е нарушение по чл. 125, ал. 1, във връзка с чл. 24д, ал. 3 от ЗАДС. За правилната преценка на последното от значение е установяване естеството (вида) на стоката /готовия продукт, от който е била взета проба за лабораторно изследване/ и класирането й в КНЕС, с оглед на което е било направено от страна на дружеството-жалбоподател и доказателствено искане за назначаване на комплексна технико-икономическа експертиза.

На всички тези доводи, първата съдебна инстанция е дала отговор само формално. Същият е лаконичен, декларативен, схематичен и без конкретика. Липсва установяване на конкретната фактическа обстановка по делото, в нейната пълнота и цялост, като не е отговорено на възраженията на дружеството-жалбоподател, с оглед изложените в обстоятелствената част на НП факти и обстоятелства, които са били оспорени от „Мегахим“ АД и които подлежат на доказване, респ. на установяване от първата съдебна инстанция. Съгласно чл. 84 от ЗАНН в производството пред въззивния съд при разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК, доколкото няма особени правила в ЗАНН. Такива особени правила, касаещи процесуалните действия на съда, не са уредени в ЗАНН, поради което намират приложение правилата по НПК и общите принципи, уреждащи наказателния процес. Основно задължение на съда е да осигури разкриването на обективната истина, за което следва да вземе всички мерки, по реда и със средствата на НПК – чл.13 от НПК. В правната норма на чл. 144 от НПК законодателят е регламентирал, че при необходимост от специални знания из областта на науката, изкуството или техниката, съдът назначава експертиза. Към изготвянето и представянето на експертизата са въведени строги и императивни правила. Настоящият състав на съда счита, че за правилното разрешаване на процесния правен спор, искането на дружеството-жалбоподател за назначаване на съдебно-техническа експертиза се явява основателно. Съдът, в съответствие с изискването на чл. 107 от НПК, е следвало чрез всички допустими и относими доказателствени способи да положи усилия за разкриване на обективната истина и да събере всички необходими и допустими доказателства за изясняване на релевантните за случая обстоятелства. Приемайки за безспорно установен видът на произведената акцизна стока и съответно нейното класиране в КН, вместо да назначи експертиза за точното им установяване, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено от настоящата касационна инстанция. Експертизата е свързана с установяване на релевантно за спора обстоятелство, което не е и не може да бъде установено по друг начин, поради което събирането на този вид доказателство е наложително за установяване на нарушението и за точното определяне на административната санкция за него.

Съдът е длъжен с постановеното от него решение да даде отговор на всички доводи, наведени от страните по спора, като вземе становище по основателността им. С оглед гореизложеното касационният съд счита, че въззивната съдебна инстанция не е изяснила всестранно и обективно всички обстоятелства по делото. Като е постановил решение по същество, без да е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и без да е отговорил на всички възражения за незаконосъобразност на оспореното пред него НП, районният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това решението следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. При новото разглеждане следва да се анализират всички относими доказателства; да се установят в пълнота релевантните за спора обстоятелства, вкл. и чрез назначаване на химико-техническа експертиза; да се обсъдят наведените от въззивния жалбоподател възражения за незаконосъобразност на НП поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, след което да се обоснове извод дали санкционираното лице е извършило вмененото му нарушение и съответно правилно ли е определено административното наказание за него.

При новото разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе, с оглед изхода на спора, и по отговорността за разноските – чл. 226, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 63д от ЗАНН.

Мотивиран така и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административен съд – Русе

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 175 от 22.03.2024 г., постановено по АНД № 2128/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № BG2023/4000-342/НП от 25.10.2023 г., издадено от началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница Русе в Агенция „Митници“ и е осъдено „Мегахим“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, [улица]да заплати на Агенция „Митници“ - гр. София сумата в размер 150 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд – Русе при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

Решението не подлежи на обжалване.