№ 88649
гр. София, 05.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20251110131055 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на **** срещу М. Г. Х. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 1085,95 лева,
представляваща сбор от:
400 лева - главница по договор за потребителски кредит № 40027810386 от 21.08.2024
г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
53,57 лева - неплатено договорно възнаграждение дължимо за периода от 20.09.2024
г. до 20.03.2025 г.,
180 лева - възнаграждение за допълнителна услуга Фаст,
140 лева - възнаграждение за допълнителна услуга Флекси,
30 лева – такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания,
200 лева - такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания при забава с повече
от 90 календарни дни,
65,39 лева - лихва за забава за периода от 21.09.2024 г. до 20.03.2025 г.,
16,99 лева – лихва за забава за периода от 20.03.2025 г. до 21.05.2025 г.
Според чл. 411, ал. 2 от ГПК заповедния съд извършва проверка налице ли са
основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не
отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в
тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен
адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т. 12 от
ДР на Закона за защита на потребителите, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит и
разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
1
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
предоставения кредит.
В конкретния случай, в раздел VI от Договора е посочен процент на ГПР от 47,43%,
но посоченият процент не включва общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК, като не отразява разходите по кредита, включващи търсените такси за
допълнителни услуги по кредита и Тарифата за извънсъдебно събиране на вземания, които
имат характер съответно на възнаградителна лихва и неустойки за неизпълнение на
задължението на потребителя.
Ето защо договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото макар и формално да е посочена сума на ГПР, тя не отразява
реалния разход по необезпечения кредит, което води до заблуда у потребителя, съответно до
неяснота за потребителя относно действителния размер на разхода по кредита (дело C-
714/22, в този смисъл и Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. на
Софийски градски съд, Решение от 17.09.2021 г. по гр. дело № 11394/2020 г. на
Софийски градски съд).
При липса на посочен процент на разходите, според изискванията на чл. 11, т. 10 от
ЗПК, приложение следва да намери санкцията на чл. 22 от закона, според която когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато договорът за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, длъжникът дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, т.е само онова, което реално е получил по договора съгласно
чл. 23 от ЗПК. (Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на IV ГО на
ВКС) - главницата в размер на 400 лева.
С оглед изложеното, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за всички суми, освен посочената, както и за съответната част от
разноските следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 180643 от 23.05.2025 г. на **** срещу М. Г. Х. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите от
53,57 лева - неплатено договорно възнаграждение дължимо за периода от 20.09.2024 г. до
20.03.2025 г. по договор за потребителски кредит № 40027810386 от 21.08.2024 г., 180 лева -
възнаграждение за допълнителна услуга Фаст, 140 лева - възнаграждение за допълнителна
услуга Флекси, 30 лева – такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания, 200 лева -
такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания при забава с повече от 90
календарни дни, 65,39 лева - лихва за забава за периода от 21.09.2024 г. до 20.03.2025 г.,
16,99 лева – лихва за забава за периода от 20.03.2025 г. до 21.05.2025 г., както и за
съответната част за разноските.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2