Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 09.07.2019
год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ,
Д. ЦОНЧЕВ
при участието на
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Славчева гр.
дело № 272/2019 год. по описа на СОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 141 от 03.12.2018
год. по гр. дело № 594/2016 год. С.нският районен съд
е разрешил на основание чл. 109, ал. 1 ЗС, чл. 32 вр. Чл. 34 от ЗОСИ и чл. 63
от ЗУТ премахване и е осъдил Д.Л. *** да премахне един клон от орехово дърво,
негова собственост, намиращо се в собствения му недвижим имот - парцел VII-164,165 в кв. 177 по плана на с.
С. на 1,70 метра от границата с парцел VIII-164, като клонът е с дебелина 15
см. и е разположен на височината на комина – до 50 см. над къщата, находяща се в парцел VIII-164, на който ползватели са М.К.Д.
и П.С.Д., пречещ на ищците М.Д. и П.Д. да упражняват правото си на ползване,
като е отхвърлил иска за премахване на останалата част от ореховото дърво,
както и исковете за премахване на един брой джанка и за „преместване на
останалите биологични видове“, находящи се в имота на
ответника. С решението съдът е оставил без разглеждане исковите претенции на М.Д.
и П.Д. против Т.Д.Л., с правно основание чл. 109 от ЗС, като недопустими и е
прекратил производството по делото в тази част.
Срещу така постановеното решение
е подадена въззивна жалба от ищците, които го обжалват изцяло с твърдението, че
същото е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със
събраните по делото доказателства. Молят съда да го отмени и вместо него да
постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.
Ответниците не вземат становище по
въззивната жалба.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищците твърдят в исковата молба,
че с ответницата Т.Л. – наследник на Е. Б., са съседи на вилни имоти, като в
имота на ответницата преди 10 години било засадено орехово дърво на самата
граница между двата имота /около 1,70 м. от мрежата/, като повече от половината
от клоните на дървото надвиснали над имота на ищците и находящите се в него
сгради, което създавало опасност от счупване на клони при буря и разрушаване на
постройките в ползвания от ищците имот. Ответницата като наследница на бившата
собственица на имота била поканена да премахне дървото, но това не станало,
въпреки издаденото предписание изх. № 94-М-234/21.12.2013 год. на Община С.,
което обуславя и правния интерес от предявения иск по чл. 109 от ЗС за осъждане
на ответницата като наследница на Е. Б., да премахне за своя сметка дървото
орех, съгласно даденото предписание.
Ответницата не е подала в срок
отговор на исковата молба.
С определение от 21.11.2017 год.
в о.с.з. съдът е конституирал като ответник в производството по предявените
искове Д.Л.Л., на когото с нот.
акт № 43/2009 год. на нотариус с район на действие СвРС
Т.Д.Л. е продала описания по-горе недвижим имот.
Ответникът чрез назначения особен
представител оспорва исковете.
По делото е приложено предписание
изх. № 94-М-234/21.12.2012 год. на Община С. до наследници на Е. Б. да премахнат
в срок от 14 дни клоните на дърветата,
преминаващи над съседния имот, собственост на сем. Д., и да предприемат необходимите действия по премахване или преместване на
дърветата и храстите, засадени до границата на имота на Д. в разрез с нормативните
изисквания, а именно - засадени на
разстояние по-малко от 3 метра за високите дървета, вкл. един брой орех на
разстояние около 1,70 м. от оградната мрежа между двата съседни имота с
височина над 3 метра.
Видно от удостоверение за
наследници от 22.03.2017 год. на СО-район Средец Е. Б. е починала на 22.01.2008
год. и е оставила като наследник по закон Т.Л. – сестра.
С нот. акт № 6 том III, дело № 698/1996 год. М.Д. и П.Д.
са дарили на сина си Д. Д. и на дъщеря си А. Б. дворно място с площ 598 кв.м.,
съставляващо парцел VIII-164
в кв. 177 по плана на с. С., заедно с построените в него масивен гараж и
жилищна сграда, като прехвърлителите са си запазили вещното право на ползване
на описания имот, докато са живи.
С нот. акт № 39, том III, дело № 919/1997 год. на
нотариус при СвРС Е. Б. е продала на сестра си Т.Л.
½ ид.ч. от дворно място, цялото с площ 620
кв.м., съставляващо парцел VII-164,165
в кв. 177 по плана на с. С., заедно с ½ ид.ч. от построената в него
жилищна сграда, като продавачката си е запазила правото на ползване на
продаваемата се идеална част пожизнено. Е. Б. е починала на 22.01.2008 год. и е
оставила като наследник по закон Т.Л. – сестра /удостоверение за наследници на
л. 28/.
С нот. акт № 43, том втори, дело
№ 232/2009 год. на нотариус с район на действие СвРС Т.Д.Л. е продала на Д.Л.Л. описания по-горе недвижим имот.
Ответникът чрез назначения особен
представител адв. И. е оспорил предявените искове с довода, че ищците могат да
претендират премахване само на онези части от дървото, които преминават в
техния имот, а не премахване на цялото дърво.
С предписание изх. № 94-М-234/03.09.2018
год. на Община С. /л. 156/ Т. и Д. Л. са задължени в срок от 14 дни да
премахнат клоните на всички дървета, които преминават в имота на М. и П. Д..
Според заключението на вещото
лице Г. от 26.10.2018 год. процесното дърво се намира в имота на ответника на
отстояние около 1,70 м. от оградата в дъното на имота. Нарушена е разпоредбата
на чл. 52 от ЗС, според която не се позволява да се засаждат дървета до имота
на съседа на разстояние, по-малко от 3 метра за високите дървета. Орехът е
разположен също и в денивелационната част от терена, което е довело до
изкривяване на ствола по посока сградата на ищците. Част от короната на ореха с
ширина 3 метра и 3 метра височина е разположена непосредствено върху покрива на
сградата на ищците. Клоните на ореховото дърво се намират на разстояние под
0,50 м. спрямо действащия комин на жилищната сграда и при силен вятър има
опасност от нарушаване целостта на комина. Паднала суха шума върху покрива
създава реално опасност от пожар при използване на комина. При силна буря и
вятър има вероятност да се прекършат част от клоните на ореха и да се наруши
целостта на покривната конструкция и комина. Върху част от покрива и улуците
има натрупано значително количество шума от ореха, което води до невъзможност
за функциониране на отводнителната система на улуците. Орехът има мощна
коренова система с добре развит главен корен и странични разклонения. Корените
проникват на значителна дълбочина в почвените и подпочвените пластове, а
встрани те се разпростират далеч зад пределите на короната, поради което е
възможно достигане на хоризонталната коренова система до фундамента на
най-близката стена от сградата. Проблемът няма да се реши с орязването на
короната, тъй като в бъдеще короната ще продължи да се развива. Сянката на
ореха също оказва въздействие на останалите растителни видове в имота на
ищците.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 109 от ЗС и имат за предмет премахване на дървесен
вид – орех, засаден в съседен на ползвания от ищците имот. Съдът намира, че
ищците са активно легитимирани да предявят исковете, тъй като с нот. акт № 6/1996 год., с който М.Д.
и П.Д. са дарили дворното място на децата си, същите са си запазили вещното
право на ползване, докато са живи. Когато правото на ползване се учредява чрез
запазването му от досегашния собственик при прехвърляне на правото на
собственост, ползвателят сам може да си служи с вещните искове - ревандикационен и негаторен, с
оглед разпоредбата на чл. 111 ЗС
(предвиждаща, че разпоредбите относно недвижимите имоти се прилагат и спрямо
вещните права върху такива имоти, ако законът не постановява друго) и липсата
на текст, ограничаващ ползвателят да предявява исковете за защита на своето
вещно право.
Разгледани по същество, исковете
срещу собственика на съседния имот – Д.Л., за премахване а процесното
дърво, са основателни по следните съображения:
Засаждането на дървесни видове в
нарушение на нормативно предвидените отстояния за
това винаги представлява неоснователно действие, с което се пречи на
упражняването на правото на собственост, поради което същите подлежат на
премахване. По отношение на ореховите и кестеновите дървета обаче, без оглед на
това дали са засадени на законното отстояние от
съседния имот или не, следва да се прилага специалният режим, установен за тях.
Понастоящем такъв специален режим на особена закрила по отношение на ореховите
дървета е установен чл. 34, ал. 1 от ЗОСИ. Редът за
тяхното отсичане е регламентиран в чл. 10
и чл.
11 от Наредба № 1 по опазването на селскостопанското имущество, издадена от
Министъра на земеделието и хранителната промишленост /обн.
ДВ, бр. 52 от 29.06.1976 г./. Съгласно цитираните норми, искове по чл. 109
във връзка с чл.
52 ЗС, отнасящи се до дървесни видове, за които има установен режим на
особена закрила, могат да бъдат уважени, само ако е дадено писмено разрешение
за премахването им от съответния административен орган. Установи се по делото,
че процесното орехово дърво е засадено в нарушение на
установените минимални отстояния и подлежи на
премахване, тъй като в конкретния случай е налице дадено писмено разрешение за
премахването му от съответния административен орган съгласно изискванията на чл. 34, ал. 1 ЗОСИ, във връзка с чл. 10
и чл.
11 от Наредба № 1 по опазването на селскостопанското имущество /обн. ДВ, бр. 52 от 29.06.1976 г./. Процесното
дърво е с височина над 15 метра /съгласно устните обяснения на вещото лице в
о.с.з. на 06.11.2018 год./ и подлежи на премахване, тъй като според приетата по
делото експертиза същото се намира в имота на ответника на отстояние
около 1,70 м. от оградата в дъното на имота и е нарушена разпоредбата на чл. 52
от ЗС, според която не се позволява да се засаждат дървета до имота на съседа
на разстояние, по-малко от 3 метра за високите дървета /над 5 м./. Короната на
ореха се намира непосредствено над покрива на сградата на ищците и създава
опасност от нарушаване на неговата цялост, както и от пожар при използване на
комина, натрупаното значително
количество шума от ореха води до невъзможност за функциониране на
отводнителната система на улуците, а кореновата система може да засегне фундамента
на най-близката стена от сградата. Всичко това обуславя извод за основателност
на предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да
премахне ореховото дърво на границата с ползвания от ищците имот. Тъй като
изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение по предявения иск следва да бъде отменено и вместо него
съдът следва да постанови друго, с което да осъди ответника Д.Л. да премахне процесното орехово дърво.
В останалата част, с която съдът
е отхвърлил претенциите за „премахване на един брой джанка“ и за „преместване
на останалите биологични видове“, решението е недопустимо, тъй като такива
искове не са предявени с исковата молба. Искане в този смисъл се съдържа в
молба от 30.08.2018 год., подадена след първото съдебно заседание по делото,
т.е. не е налице нито първоначално съединяване на искове по чл. 210, ал. 1 от ГПК, нито са били налице предпоставките за изменение на исковете по реда на чл.
214, ал. 1 от ГПК. Поради това в тази част, с която тези претенции са
отхвърлени като неоснователни, решението следва да бъде обезсилено, а
производството по делото – прекратено, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 от ГПК.
Решението следва да бъде
потвърдено в частта, с която съдът е прекратил производството по предявените
искове срещу Т.Л., тъй като се установи, че същата не е собственик или
ползвател на съседния на ищците имот – същата се е разпоредила с него в полза
на ответника Д.Л. с нот. акт № 43/2009 год. на
нотариус при СвРС.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решение № 141 от
03.12.2018 год. по гр. дело № 594/2016 год. С.нският
районен съд в ЧАСТТА, с която съдът е
отхвърлил искове на М.К.Д. и П.С.Д. за осъждане на ответника Д.Л.Л. да премахне един брой джанка и да премести „останалите
биологични видове“, находящи се в собствения на
ответника парцел VII-164,165
в кв. 177 по плана на с. С., на основание чл. 109, ал. 1 ЗС, чл. 32 вр. чл. 34 от ЗОСИ и чл. 63 от ЗУТ, като НЕДОПУСТИМО и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОТМЕНЯ решението в ЧАСТТА, с която Д.Л.Л. е осъден да премахне един клон от орехово дърво, негова
собственост, като клонът е с дебелина 15 см. и е разположен на височината на
комина – до 50 см. над къщата, находяща се в парцел VIII-164 в кв. 177 по плана на с. С.
- съседен на имота на ответника, на който ползватели са М.К.Д. и П.С.Д., както
и в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил исковете на М.К.Д. и П.С.Д. срещу Д.Л.Л. за осъждане на ответника да премахне останалата част от процесното орехово дърво, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.Л. ***, ЕГН **********, да
преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищците М.К.Д. и П.С.Д.
да упражняват вещното си право на ползване върху парцел VIII-164 в кв. 177 по плана на с. С.,
като премахне намиращото се в
собствения му недвижим имот - парцел VII-164,165 в кв. 177 по плана на с.
С. на 1,70 метра от границата с парцел VIII-164 орехово дърво, посадено при
несъобразяване на предвидените в чл. 52 ЗС
отстояния.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която
съдът е оставил без разглеждане исковите претенции на М.К.Д. и П.С.Д. против Т.Д.Л.,
с правно основание чл. 109 от ЗС, като недопустими и е прекратил производството
по делото в тази част, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати
на ищците сумата 390 лв. разноски.
Решението може да се обжалва в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.