№ 1466
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-
МАРИНОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНКА ХР. КИРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20211110208558 по описа за 2021
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
В. Ж. Щ. от гр.София е обжалвала наказателно постановление /НП/
№347389/2018 от 14.12.2018г. на заместник-кмет Б. на С. о., с искане за отмяната му
като незаконосъобразно. Сочи, че НП не й е връчвано по надлежния ред, въпреки
отбелязването, предвид и на въведеното извънредно положение в страната от
13.03.2020г. до 13.05.2020г., както с оглед на постановеното спиране на процесуалните
сроковете за обжалване на НП. Намира също така, че при съставяне на АУАН са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, визирани в чл.42, т.7 от
ЗАНН – не е посочен ЕГН на свидетелите, във вр. чл.40, ал.3 и чл.43, ал.1 от ЗАНН,
както и липсва съдържание по чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, намерило отражения в НП по
чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН – не е направено пълно и точно описание на
обстоятелствата, довели да извършване на деянието и не са посочени законовите
разпоредби, които са нарушени. Изтъква, че заместник-кмет Б. не е имал
компетентност да издава НП, тъй като в цитираната заповед на Кмета на СО липсват
подобни правомощия, които да са му били възложени. Отделно от това, счита, че
описаното нарушение в АУАН и НП не съответства на визираните разпоредби на
чл.18, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО. Намира, че
неправилно е по използвана Наредба на СО за квалифициране на нарушението, вместо
ЗАвП, където е визирано такова нарушение в чл.35, ал.1 и е предвидено съответно
1
наказание по чл.101, като се позова на чл.1, ал.1 от ЗНА.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв.С. поддържа жалбата и моли НП
да бъде отменено, въз основа на подробно изложени в същата съображения като
незаконосъобразно. Допълва, че от събраните доказателства по делото не се установило
Щ. да е осъществила състава на нарушението, за което е наказана. Отделно от това,
според материалите по АНП, актосъставителят не бил оправомощен да съставя АУАН.
Сочи също така, че жалбоподателят при връчване на НП е търсена на грешен адрес. В
реплика допълва, че според Щ. на нея не й е предлагано да закупи карта от
контрольорите, а в акта и НП липсва описание, че тя е отказала, каквото е изискването
да се състави АУАН.
Въззиваемата страна, чрез юрк. Ц., оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че безспорно се установило
извършеното нарушение от жалбоподателя, чрез показанията на разпитаните
свидетели. В дуплика изтъква, че касаещо твърдението на жалбоподателя, че
контрольорите не са й предлагали да закупи карта от тях, същото не може да бъде
подкрепено от факта, че длъжностните лица взимат премии на база на продадените
карти, т.е. самите контрольори имали интерес от това.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на В. Ж. Щ. е наложена глоба, в размер на 50лв., за това, че
на 20.10.2018г. в 16:52ч. пътува в гр.София в Тм 5, след спирка „Павлово“, посока към
Княжево, района на Цар Борис III, пътува без редовен превозен документ и е отказал
да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на
пътниците - нарушение на чл.18, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от
Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на СО
/Наредбата/.
НП е издадено въз основа на АУАН с бл. №0347389/20.10.2018г.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на
обжалваното НП, приложените към жалбата писмени доказателства и изпратени от СО
с писмо вх.№25058 материали по АНП.
Разпитани по делото са свидетелите СТ. Г. ТР. - актосъставител и В. ИЛ. Т. -
присъствала при установяване на нарушението и съставяне на акта, които нямат
конкретни спомени за процесната ситуация, поради изминалия период от време и
големия брой случай, при които не могат да отграничат този. Сочат, че според
правилата за работа и практиката, която имат, когато се качат в превозно средство и
започнат проверка на пътниците за превозни документи, ако установят такъв, който
няма превозен документ, му предлагат да си закупи карта – плати глоба,
2
равностойността на картата, запознават го, че при отказ трябва да си представи лични
документи, за да му съставят акт. Ако пътникът откаже да закупи карта от тях, му
съставят АУАН, предявяват му го и го връчват. Потвърждават след предявяване на
АУАН с бл. №0347389/20.10.2018г., че такъв е описания случай, но и след
предявяване, поради същите причини не могат да възстановят конкретната фактическа
обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като няма данни НП да е връчено по
надлежния ред по чл.58, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. На лицето са направени няколко опита за
връчване на НП - на 28.02.2019г., на 11.03.2019г. и на 23.03.2019г. и последно
залепено уведомление на 09.04.2019г. по правилата на чл.58, ал.1 от ЗАНН, но на
грешен адрес – ..., вместо на адрес според удостоверение за постоянен и настоящ адрес
в ... Това е причината на трите посещения, Щ. да не е била открита. След това, друг
опит за връчване на НП не е правен, а е отбелязано в НП, че се счита връчено на
30.04.2020г., съответно е влязло в законна сила на 10.05.2020г. При това положение, не
е спазена процедурата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, тъй като макар да е отбелязано върху
НП датата на неговото връчване, през 2020г. опити за подобно чрез посещаване на
адрес или залепване на уведомление, не е правен същата година, като се вземе предвид
и грешния адрес, на който през 2019г. е търсено лицето. Освен това, макар и да се
приеме, че на 30.04.2020г. е връчено НП, то според Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от
13.03.2020г. и за преодоляване на последиците в чл.3 и чл.4 се въвеждат някой
положения, свързани с обжалването на актове, включително и удължаване на срокове,
които изтичат по време на извънредното положение. Така, като се има предвид, че на
12.05.2020г. е отменено извънредното положение, с изменения и допълнения в Закона
за здравето, означава, че срокът за обжалване на НП е до 13.05.2020г. и същото не
може да влезе в сила по-рано - на 10.05.2020г., както е отбелязано в същото.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При служебна проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП, съдът
установи, че липсва задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН и по-конкретно т.4
от ЗАНН - описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.
Според изписаното, проверката е осъществена в „Тм 5“, но не става ясно, в кое
превозно средство от МГТ е пътувала Щ., за да е установена според съдържанието като
нередовния пътник, а по посочения инвентарен номер, то не може да се разбере от
жалбоподателя. Така е нарушено правото й на защита, т.к. решаващо е превозното
средство, където тя не е притежавала превозен документ. Що се отнася до останалите
реквизити, които е посочила жалбоподателя на т.5 и т.7, то съдът не счита, че е така.
3
Видно е, че акта съдържа посочени законови разпоредби, които са нарушени, като
направеното описание на нарушението напълно отговаря на тези разпоредби. Що се
касае до това, че акта е съставен в присъствието на един свидетели и не е посочено
ЕГН, това не е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не
ограничава правото на защита на лицето. Актът е съставен в присъствието на
нарушителя, по правилата на чл.40, ал.1 от ЗАНН и му е предявен по правилата на
чл.43, ал.2 от ЗАНН. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено по смисъла на
Наредбата да контролира редовността на пътниците в МГТ и да съставя актове,
посочена в заповедта №СОА18-РД03-455/10.05.2018г. на заместващия Кмета на С. о.,
т.195.
При издаване на НП, не са спазени процесуалните изисквания за съдържание по
чл.57, ал.1 от ЗАНН, конкретно по т.5, като е налично съдържание по т.6. Съдът не
счита да излага съображения за това, тъй като горе се изложиха, а съдържането на НП
е идентично, с това на АУАН. НП е издадено от компетентен орган, овластен със
заповед №СОА18-РД09-1582/12.12.2018г. на Кмета на С. о..
Съдът, намира че предвид липсващите спомени у свидетелите, което е житейски
разбираемо, с оглед на изминалото време – около три години от дата на деянието и
еднотипността на случаите, не се установи по категоричен начин, че на нередовният
пътник е предложена карта за еднократно пътува и той е отказал да закупи, което пък е
обосновало съставянето на АУАН. Това обстоятелство се доказва само с гласни
доказателствени средства и щом двамата свидетели не бяха сигурни в същото за
конкретния случай, а жалбоподателят оспорва да са й предлагали карта от контрольора
и тя да е отказала, нямам как да се предполага, че свидетелите са сторили това, дори и с
аргументите на юрк.Ц. за материално стимулиране на контрольорите въз основа на
продадените карти. Противното, значи да се наруши принципа за невиновност и да се
даде вяра на предположение на свидетелите, което не е допустимо, тъй като
обстоятелството, че е предложена карта за еднократно пътуване на нередовния пътник
и той е отказал да я закупи е в тежест на въззиваемата страна и това обстоятелство,
трябва да е доказано по категоричен начин, особено когато е оспорено, защото е
елемент от фактическия състав на нарушението, за което жалбоподателят е наказан на
чл.18, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от Наредбата за реда и условията за
пътуване с обществения градски транспорт на СО.
Съдът не може да се съгласи с твърдението на жалбоподателя, че е приложима
разпоредбата на чл.35, ал.1 от ЗАвП за квалифициране на деянието като
административно нарушение, тъй като същата не касае пътуване в масовия градски
транспорт и конкретните правила и реда за редовността на пътниците на територията
на С. о.. Що се касае до санкционната разпоредба на чл.101 от ЗАвП, приложима
според жалбоподателя, то следва да се каже, че това е обща разпоредба, даваща
4
общите параметри, което съобразно всяка общинска транспортна схема се
конкретизират, както е сторено с Наредбата на СО /виж §2 от ПЗР на НРУПОГТТСО -
Настоящата Наредба се приема на основание чл.8 от Закона за нормативните
актове, чл. 21, ал. 1, т. 25 и 23 и чл. 21, ал. 2 от Закона за местно самоуправление и
местна администрация, чл. 17, ал. 5, чл. 36, ал. 4 и ал. 5, чл. 91, ал. 11 и 12, чл. 92, ал.
1 и 2, и чл. 101, т. 1 от Закона за автомобилните превози, както и на основание чл. 76,
ал. 3 и чл. 79 от АПК/.
При тези съображения, НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на делото, разноски в полза на жалбоподателя не следва да се
присъждат, защото няма доказателства да са направени такива, въпреки, че е
представлявана от адвокат, а и не се претендирани.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №347389/2018 от 14.12.2018г. на
заместник-кмет Б. на С. о. като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5