Решение по дело №11791/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 632
Дата: 14 февруари 2023 г.
Съдия: Мария Димитрова Личева - Гургова
Дело: 20225330111791
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 632
гр. Пловдив, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:М. Д. Личева Гургова
при участието на секретаря М. Г. Х.
като разгледа докладваното от М. Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20225330111791 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание с правно основание чл. 23 от СК за признаване
на пълна трансформация на лично имущество.
Ищецът М. Х. Б. ЕГН **********, с адрес: град П....., бул. „Б............. със съд. адрес: гр.
П...., ул. „С.... В............. С. Ж. в исковата си молба против В. Г. Г. ЕГН **********, с адрес:
гр. П.......... жк. „Т........... чрез Л...Г...., е поискала от съда, да приеме за установено по
отношение на ответника, че е изключителен собственик на недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 56784.507.316.1.52, находящ се в
град П...., район С....бул. Б............., с площ 56 кв.м., с предназначение жилище, апартамент,
при съседи: на същия етаж 56784.507.316.1.53 и 56784.507.316.1.51; под обекта
56784.507.316.1.34; над обекта 56784.507.316.1.70, с прилежащи части: избено помещение
№7 с площ 4 кв.м., както и 0.993% идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж, в резултат на трансформация на лично имущество.
Ищецът твърди, че с ответника В. Г. сключили граждански брак на .......... Бракът бил
прекратен с влязло в сила на .......... Решение №...........бр. състав.
Твърди, че по време на брака, а именно на ............ закупили недвижим имот, а именно: СОС
с идентификатор 56784.507.316.1.52, находящ се в град П............ район С.............., с площ 56
кв.м., предназначение жилище, апартамент, при съседи: на същия етаж 56784.507.316.1.53 и
56784.507.316.1.51; под обекта 56784.507.316.1.34; над обекта 56784.507.316.1.70, с
прилежащи части: избено помещение №7 с площ 4 кв.м., както и 0,993% идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж, за сумата 30 100 лева, платена изцяло по
1
банков път.
Твърди, че средствата за закупуване на този имот били изцяло нейна собственост, а именно
получени от нея като дарение от р........по банков път на ............. сума ............ с основание за
превода - дарение. Преводът бил от банковата сметка на б..... Х.... Б.....Б............ С част от
тази сума, а именно 30 100 лв., шест дни по-късно закупила апартамента, а разликата
до.............. използвала за заплащане на таксите по сделката и ремонти в жилището.
ОТВЕТНИКЪТ В. Г. Г. не взема становище по предявения иск.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено
от фактическа и правна страна, следното:
От представения по делото Нотариален акт № ............, се установява, че процесният
недвижим имот САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
56784.507.316.1.52, находящ се в град П........... район С............. бул. Б..................., с площ 56
кв.м., с предназначение жилище, апартамент е закупен за сумата от 30 100,00 лева.
Видно от приетото по делото в заверен препис влязло в сила съдебно решение, се
установява, че имота е придобит по време на брака на бившите с..... и страни по настоящото
производство.
Представено e платежно нареждане от ...........за сумата от 37 000,00 лева, от което се
установява, че р........... на ищцата са й превели сумата от 37 000,00 лева като в същото
основанието за превода което е посочено е дарение.
Видно от нотариалният акт № .................. за апартамента била заплатена сумата от 30 100,00
лева. Ищецът твърди, че с остатъкът от тази сума били заплатени такси по сделката и
закупено обзавеждане. Същото се потвърждава и от показанията на с......М.... С...... Б.,
м......на ищеца. Същата в показанията си пред съда заявява, че средствата за закупуването
били подарени на д.... от нея и с....., а ответникът никога не е работил.
Ответникът не оспорва твърдените обстоятелства
При законовия режим на общност, съгласно чл.21, ал.1 от СК, вещните права, придобити по
време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо на чие име са придобити. Съвместният принос според ал.2, може да се изрази
във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството, а според
ал.3 съвместният принос се предполага до доказване на противното.
В ал.1, ал.2 и ал.3 от чл. 22 СК, законодателят е посочил, че лично имущество са вещните
права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по
дарение, придобитите от единия с.... вещни права, когато кредитор е насочил изпълнение за
личен дълг на другия с..... по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския
процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност. Лични
са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за
обикновено лично ползване, за упражняване на професия или занаят. Лични са вещните
2
права, придобити от съпруг - едноличен търговец, по време на брака за упражняване на
търговската му дейност и включени в неговото предприятие.
Искът по чл.23 от СК е коректив на съпружеската общност, като при режим на имуществени
отношения по СК и съвместният принос, като нейно основание и обяснение. Съпружеската
имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по
време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити
чл.21, ал.1 СК.
Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни
основания - чл.21, ал.3 СК. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения
през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в
придобиването средства. По силата на чл.23 от СК едно имущество или право, което е лично
запазва този си характер, дори да се превърне в друг обект. Независимо от конкретния
придобивен способ, законът приема, че щом новата вещ е придобита с лично имущество т.е.
с изцяло личен принос на единия съпруг, тя е лично имущество на този съпруг. Придобитото
през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването
средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в
придобиването – изцяло или за съответната част.
Според задължителната практика на ВКС - решение № 355 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 430/2011 г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, всяко възражение за
трансформация по чл. 23, ал.1 и ал.2 от СК, по същество не е оспорване на "съвместния
принос", а опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и
доказателствената тежест не е за този, който поддържа, че следва да се приложи
разпоредбата на чл.21, ал.3 СК, а за този, който поддържайки влагането на лични средства
следва да изключи приложението на презумпцията, установявайки пълно и пряко влагането
на извънсемейни - лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право.
Само доказаното, при условията на пълно и главно доказване, влагане на суми, които имат
личен характер могат да обусловят извод, че презумпцията за съвместен принос е оборена и
не може да намери приложение в конкретната хипотеза, изключвайки вещно-правния ефект
на придобивното основание изцяло или отчасти спрямо неучаствалия по сделката съпруг.
С оглед всички приети и обсъдени по делото писмени и гласни доказателства съдът намира,
че се доказа възражението за трансформация, поради което следва да намери приложение
презумпцията на чл. 21, ал.3 СК, вр. чл. 28 СК.
Ето защо съдът намира, че се установява безспорно че процесния недвижим имот е
придобит изцяло със средства изцяло дарени от родителите на ищеца М. Б. и е нейна
собственост.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 301,00 лева за държавна такса.
Водим от горното съдът
3

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 23 от СК, по отношение на В. Г. Г. ЕГН
**********, с адрес: гр. П...., ж.к. „Т............ чрез Л....Г...... че М. Х. Б. ЕГН **********, с
адрес: град П........, бул. „Б............. със съд. адрес: гр. П........., ул. „С.....В.............. С. Ж., е
собственик на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
56784.507.316.1.52, находящ се в град П......... район С..........бул. Б............, с площ 56 кв.м., с
предназначение жилище, апартамент, при съседи: на същия етаж 56784.507.316.1.53 и
56784.507.316.1.51; под обекта 56784.507.316.1.34; над обекта 56784.507.316.1.70, с
прилежащи части: избено помещение №7 с площ 4 кв.м., както и 0.993% идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж, в резултат на пълна трансформация на лично
имущество.
ОСЪЖДА В. Г. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. П...... жк. „Т........ чрез Л...Г......, да заплати
на М. Х. Б. ЕГН **********, с адрес: град П.............., бул. „Б....... със съд. адрес: гр. П.....,
ул. „С...В.............С. Ж., сумата от 301,00(триста и един)лева направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
4