РЕШЕНИЕ
Гр. София, 14.10.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV б състав, в публично заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Станимира Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Райна Мартинова
Теодора Карабашева
при секретаря Капка Лозева разгледа докладваното от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 3826 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20259165/24.11.2020
г. по гр. д. № 10896/2019 г. по описа на СРС, 55 състав, постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – М.Е. ООД, е признато за
установено по предявени от „Т.С.“ ЕАД искове, че Е.Ц.Г. дължи на дружеството
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
37590/2017 г. по описа на СРС, 37 състав, а именно:
-на основание чл.
422, вр.415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 149 от ЗЕ сумата от 1420,96 лева – главница,
от които 1377,70 лева за доставена топлинна енергия и 43,26 лева – за дялово
разпределение за топлоснабден имот – апартамент № 38, находящ се в гр. София,
ж.к. ******, за периода от 01.05.2014 до 30.04.2016 г., ведно със законната
лихва от 08.06.2017 г. до окончателното плащане
- на основание чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – сумата от 133,78
лева – лихва за забава, от които 124 ,49 лева върху главницата за доставена
топлинна енергия и 9,29 лева върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.10.2015 г. до 30.05.2017 г.
С решението
ответникът Е.Ц.Г. е осъдена да заплати и направените в заповедното и исковото
производство разноски.
Против решението е
подадена въззивна жалба вх. № 25011021/22.01.2021 г., подадена от Е.Ц.Г.. В
жалбата са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение.
Въззивникът поддържа, че не са събрани доказателства, които да установяват
съществуването на задължението му към топлофикационното дружество. Поддържа, че
не е представено доказателство, че през процесния отчетен период страните са
били обвързани от валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на
топлинна енергия. Поддържа, че по делото
не е установено съществуването на облигационно правоотношение между ищеца и
ответника, тъй като не били ангажирани доказателства, че партидата се води на
негово име. Моли обжалваното решение да бъде отменено.
В срока по чл. 263, ал. 1
от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба. В молба вх. №
351536/30.09.2021 г. въззиваемият „Т.С.“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Производството
по гр.д. № 10896/2019 г. по описа на СРС, 55 състав е образувано по искова
молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против Е.Ц.Г., с която е предявен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за установяване
съществуването на парично задължение на ответника, за което е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 37590/2017 г. по описа на СРС, 55
състав.
В
исковата молба се твърди, че ответницата в качеството й на собственик на
топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ******, ап. 38, абонатен № 242012, е клиент
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §190 от ДР на Закона за
енергетиката. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката
продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие
се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са
одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали
търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и
задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията.
Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за
енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него.
Твърди, че ответникът е имал задължение да заплати дължимите от него суми в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява
лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се
начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на
30-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон. Твърди, че сградата, в която се намира топлоснабдения имот има
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма ЕТ „А.Б., на която правоприемник се явява „М.Е.“ ООД. Поддържа,
че ответникът не е изпълнил задълженията си да заплати исковите суми за
доставена топлинна енергия до адрес в гр. София, ж.к. ******, ап. 38, абонатен
№ 242012. В исковата молба се сочи също, че за периода от м. 05.2014-04.2016 г.,
ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но
ответникът не е заплатил дължимата за това цена в общ размер на 1377,70 лева -
главница за топлинна енергия, както и сумата от 43,26 лева – сума за дялово
разпределение, за което били издадени и фактури. Поддържа, че за периода от
15.09.2015 – 03.12.2017 г. ответникът е изпаднал в забава за плащане на сумите
за топлинна енергия, поради което дължал обезщетение в размер на 124,49 лева и 9,29
лева, обезщетение за забава върху дължимата сума за дялово разпределение.
Твърди, че по гр.д. № 37590/2017 г. по описа на СРС, 37 състав е издадена
заповед за изпълнение. Моли да бъде признато за установено съществуването на
задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Претендира направените в заповедното и в исковото производство разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока
по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника Е.Ц.Г., но в съдебно
заседание процесуалния й представител е заявил, че оспорва исковата молба и
моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Към
първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 37590/2017 г. по описа на
СРС, 37 състав. По заявление от 08.06.2017 г., подадено от “Т.С.” АД е издадена
заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на Е.Ц.Г. да заплати
сумата 1420,96 лева - главница за
доставена топлинна енергия за периода от м. 01.05.2014-30.04.2016 г. за топлоснабдения
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ******, ап. 38, абонатен № 242012,
ведно със законна лихва за периода от 08.06.2017 г. до изплащане на вземането,
лихва за забава в размер на 133,78 лева за периода от 15.10.2015-03.05.2017 г.
- обезщетение за забавено изплащане, както и направените по делото разноски. В
срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е подал е възражение срещу заповедта. В
изпълнение на указанията заявителят е предявил иск в законоустановения срок.
В първоинстанционното
производство са събрани писмени доказателства, от които се установява следното:
Като
доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия
от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по т. 1 от Протокол № 53/28.03.2013 г. на
Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и са одобрени с Решение ОУ – 02/03.02.2014
г. на ДКЕВР. Според клаузите на тези общи условия купувачите е следвало да
заплащат топлинната енергия, стойността на която се формира въз основа на
определения за него дял за имота за консумираната енергия за разпределение в
СЕС и обявената за периода цена. Посочено е, че след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки се изготвя обща
сметка. Посочено е, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия /прогнозни или изравнителни/ в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.
Видно от представения договор от 24.09.2002
г., етажната собственост на сграда, находяща се гр. София, ж.к. Люлин, бл. **,
вх. А, а ЕТ „А.Б.“ – праводател на М.Е.
ООД, е приело да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода,
включително издаване на обща и индивидуална сметка.
Установява се от представения по
делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 65, т. І, рег. № 6814, д.
№ 5310.10.2012, че Е.Ц.Г. е придобила правото на собственост върху апартамент №
38 в гр. София, ж.к. ******.
Партида
№ 242012 за имота е открита на името на П.А.П.– праводател на ответника по
заявление от 28.09.2001 г.
Приети
по делото са извлечение от счетоводна сметка по партида № 242012, фактура №
**********/31.07.2016 и № **********/31.08.2015 г., от които се установява, че
общият размер на задължението за доставена топлинна енергия отразено в
счетоводството на ищцовото дружество е 1377,70 лева – главница, 43,26 лева –
сума за дялово разпределение и 133,78 лева - лихва за исковия период.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира,
че обжалваното решение е валидно.
С исковата молба е предявен иск с правно основание чл. 422 във връзка с
чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите за установяване на съществуването на вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 и сл. от ГПК по гр.д. №
37590/2017 г. по описа на СРС, 37 състав. Със заявлението, по което е
образувано гр.д. 37590/2017 г. е направено искане да бъде разпоредено на
длъжника да заплати сумата от 1420,96 лева – главница, като изрично е посочено,
че основанието, на което се твърди, че е възникнало задължението е доставка на
топлинна енергия, а сумата от 133,78 лева – обезщетение за забавено плащане е
определена за исковия период именно върху задължение за плащане на стойността
на доставената топлинна енергия. Заповед за изпълнение от 15.08.2017 г. е
издадена именно за поисканите суми и на посоченото основание. С исковата молба,
обаче, ищецът е направил искане да бъде признато за установено, че част от тази
сума, а именно 43,26 лева – главница и 9,29 лева – лихва е дължима за дялово
разпределение. Основанието, на което се претендира заплащане на суми за дялово
разпределение е различно от това за заплащане на суми за доставка на топлинна
енергия, тъй като в конкретния случай се касае за възнаграждение, което е
дължимо за топлинно счетоводство.
В производството по иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК е недопустимо
да бъде изменяно основанието му чрез заменяне или добавяне на друго основание,
различно от това, за което е издадена заповедта за изпълнение, както и
увеличение на размера не намират приложение правилата за изменение на иска.
Такова друго основание може да бъде предявено само чрез осъдителен иск съединен
с установителния по чл. 422 от ГПК при условията на евентуалност (в този смисъл
т. 11б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Следователно и доколкото с
исковата молба е въведено ново основание, на което се претендира сумата от
43,26 лева – главница за дялово разпределение и сумата от 9,29 лева – лихва за
забава върху нея за периода от 15.10.2015 г. – 30.05.2015 г. постановеното
решение по иска по чл. 422 от ГПК в тази част се явява недопустимо и следва да
бъде обезсилено.
В останалата част обжалваното решение е допустимо, разгледано по същество
и въз основа на въведените с въззивната жалба основания е правилно по следните
съображения.
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона
за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо
правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си,
за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против
която е подадено възражение от длъжника. Предявеният иск има за предмет
установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. № 72513/2019
г. по описа на СРС, 41 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК и е подаден в законоустановения срок. Основателността на иска е
предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Т.С.“ ЕАД е
енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими
разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му.
Установява се, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена
към топлопреносната мрежа.
Съгласно
разпоредбата на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна
енергия могат да бъдат само
собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот като без значение в този случай е дали реално ползват имота
си или на тяхно име е открита партида при топлофикационното дружество.
Следователно
и доколкото по делото се установява, че ответникът Е.Ц.Г. е придобила
собствеността върху недвижим имот, за който е имало открита партида с № 242012
на името на нейн праводател и доколкото не се установява (не са въведени и
твърдения), че се е разпоредила с него в исковия период, то за нея е възникнало
и задължението в качеството й на собственик да заплати доставената до имота
топлинна енергия в претендирания размер от 1377,70 лева.
По
отношение на предявения иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане
следва да се посочи, че съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), ищецът „Т.С.“ ЕАД е следвало да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи
факти: че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната
изискуемост, както и че размера на лихвата за забава възлиза именно на спорната
сума. Съгласно клаузите на Общите условия доставената топлинна енергия е
следвало да бъде остойностявана от ищеца (продавача) всеки месец, като сумите
за топлинна енергия са били дължими от купувачите в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за които се отнасят, т.е. задължението за заплащане на
стойността на топлинната енергия е възникнало като срочно. Следователно
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. За
периода след влизане в сила на Общите условия от 2014 г. обезщетение за забава
е дължимо след издаване на изравнителната сметка съгласно чл. 33, ал. 4 от тях.
Според нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението
е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му (не е нужно
отправянето на покана). Т.е., ответникът следва да се счита за изпаднал в
забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния период, за който се
дължи месечната стойност на доставената топлинна енергия, както и 30 дни след
изтичане на срокът по чл. 33, ал. 1 от Общите условия. Размерът на
обезщетението за забава върху топлинна енергия определена за исковия период по
реда на чл. 162 от ГПК е в размер на претендираната сума от 124,49 лева, т.е.
обжалваното решение се явява правилно и в тази му част.
По
разноските
С оглед
недопустимостта на предявения иск в частта относно вземането за дялово
разпределение и обезщетението за забава върху него, решението е недопустимо и в
частта за разноските, дължими за исковото и заповедното производство, за сумата
над 443,13 лева до присъдения размер от 456,83 лева и в тази част то следва да
бъде обезсилено.
На основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 от ГПК на въззиваемия „Т.С.“ ЕАД следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 150 лева – възнаграждение за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева за изготвен отговор на
въззивната жалба.
На основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно предявените искове настоящото
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложеното,
Софийският градски съд
Предвид на
изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 20259165/24.11.2020 г. по гр.д. № 10896/2019 г. по описа на
СРС, 55 състав в частта, с която е признато за установено по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК, че ответникът Е.Ц.Г., ЕГН-**********,***
дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК – ******, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката сумата от 43,26 лева – за дялово
разпределение за топлоснабден имот – апартамент № 38, находящ се на адрес гр.
София, ж.к. Люлин, бл. **,вх. ******за периода от 01.05.2014-30.04.2016 г.,
ведно със законната лихва от 08.06.2017 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите за сумата от 9,29
лева – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.10.2015 – 30.05.2017 г., както и в частта, с
която Е.Ц.Г. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски за първоинстанционното
и заповедното производство над сумата от 443,13
лева до присъдения размер от 456,83 лева и ПРЕКРАТЯВА производството по исковете в тези части като
недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20259165/24.11.2020 г. по гр.д. № 10896/2019 г. по описа на
СРС, 55 състав в останалата му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК Е.Ц.Г., ЕГН-**********,*** да заплати на „Т.С.” ЕАД, с
ЕИК-******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 150 лева, представляваща
направени пред въззивния съд разноски за възнаграждение за особен представител,
както и сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
постановено при участието на „М.Е.“ ООД-трето лице помагач на страната на
ищеца.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.