Присъда по дело №219/2016 на Окръжен съд - Ловеч

МОТИВИ: Срещу подсъдимата С.И.С. ***, било повдигнато обвинение за престъпление по чл.123, ал.1, предл. 2-ро от НК, за това че на 07.08.2015 година, около 21.00 часа, в гр.******, на територията на производствена база ****** за регенериране на отработени масла на фирма „******” ЕООД, поради немарливо изпълнение на занятие, като собственик - работодател и управител на фирма „******” ЕООД - гр.*****, в цех за преработка на отпадъчни масла, представляващо източник на повишена опасност - при работа с инсталация за регенериране на отработени масла, в нарушение на:

- чл.4, ал.1 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд (ДВ бр.124/1997 г.)- „Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд изисква вземане на мерки за предотвратяване на риска за живота и здравето”;

- чл.14, т.2 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване оценката на риска (ДВ бр.47/21.05.1999 г.) – „Оценката на риска включва следните етапи : 2. идентифициране на опасностите при различните трудови дейности";

- чл.166, ал.3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работното оборудване (ДВ бр.88/08.10.1999 г., посл.изм. ДВ бр. 24/ 2013 г.) - „Писмените инструкции по ал.1 и 2 трябва да са разбираеми за работещите, за които се отнасят, и да съдържат необходимата информация, в т.ч. : 1.условията за използване на работното оборудване; 2. предвидимите ненормални ситуации; 3.изискванията за безопасност и здраве при работа; 4.извлечените от опит заключения при използването на работното оборудване.;

- чл.173, ал.1-чл.195 от същата наредба - „Работното оборудване трябва да осигурява предпазване на работещите от рискове от запалване, повишаване на температурата, изтичане на газове, прах, течности, пари или други субстанции, които се произвеждат, използват или съхраняват в него”;

- допуснала изработване и монтиране на събирателна кутия, съд, работещ под налягане 1,5 - 2,0 бара, неотговарящ на изискванията на нито един от членовете от чл.6 до чл.25 вкл., както и на целия Раздел III от Наредба за устройство, безопасната експлоатация и технически надзор на съоръжения под налягане(ДВ бр.64/2008г.);

- въвела в експлоатация събирателна кутия, съд, работещ под налягане, неотговарящ на нито едно от условията на Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на съоръженията под налягане (ДВ бр.87/2002г.), и по непредпазливост причинила смъртта на О. Д.Б., ЕГН **********, настъпила на 11.08.2015 год. в Клиника по изгаряния и пластична хирургия - възрастни при УМБАЛСМ „Пирогов” – *****.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч, прокурор П.М. заявява, че подържа обвинението така, както е повдигнато, сочи, че от събраните по делото доказателства се установява идентична с описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, излага аргументи в тази връзка. Предлага на съда да наложи на подсъдимата С. наказание лишаване от свобода в размер над средния от предвидения в закона, а именно 3 години, като счита, че няма пречка изтърпяването на същото да се отложи при условията на чл.66, ал.1 от НК, като предлага да е за срок от 5 години. Счита, че от една страна така поисканото по вид и размер наказание ще е справедливо за извършеното от подсъдимата, а от друга страна ще се постигнат целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК.

По отношение на гражданските искове, предлага на съда да ги уважи по справедливост.

На основание чл.76, изр.2 от НПК П. О.Б. и В.О.Б. – дъщери на починалия  О. Д.Б. са конституирани като частни обвинители, а на основание чл.84 и сл. от НПК и като граждански ищци по делото, като двете се представляват от повереници - адв.М.М. от САК и адв.Е.Ц. от ЛАК.

Пострадалите  предявяват граждански искове срещу подсъдимата С.И.С. за сумите от по 100 000 /сто хиляди/ лева, представляващи претендирано обезщетение за претърпените от тях  неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, начиная от 11.08.2015 г., до окончателното изплащане на главницата.

От името на своите доверители, повереникът адв.М. заявява, че счита обвинението за доказано от обективна и субективна страна, счита, че налице е пряка причинна връзка между поведението на подсъдимата и настъпилия съставомерен резултат, излага подробни съображения в тази връзка. Заявява, че от името на доверителите си подържа гр.искове, така както са предявени, намира същите за основателни и доказани и моли съда да ги уважи в пълен размер.

Повереникът адв.Ц. излага, че подържа заявеното от колегата си адв.М.. Твърди, че поддържа изцяло и обвинението, така, както е повдигнато с обв. акт срещу подсъдимата. Счита, че в хода на делото се е доказало по безспорен и несъмнен начин от обективна и субективна страна извършеното престъпление, поради което моли съда да признае подсъдимата за виновна, и с оглед индивидуалната и генералната превенция да й наложи подходящо по вид и размер наказание.

Моли съда да уважи в пълен размер предявените гр. искове за всяка една от доверителките му, като претендира присъждането на сторените съдебно-деловодни разноски, съгласно представените по делото договори за правна помощ.

Подсъдимата С.И.С., редовно призована, се явява в съдебно заседание, лично и с пълномощник -  адв.К.С. от АК-Благоевград. Заявява, че поддържа казаното от своя защитник, като той подробно е изложил техните становища, възражения и съждения във връзка с твърденията в свидетелските показания и заключенията на вещите лица. Сочи, че единственото нещо, което иска да добави е, че от 2010 г. до датата на настъпване на инцидента инсталацията е работила и както са го потвърдили свидетелите никога не е имало каквито и да било проблеми с нея, при положение, че са изпълнени дадени инструкции и подписани от всеки един от операторите, включително и от О. Б.. Твърди, че в делото има приобщен протокол, представен от НОИ, подписан от комисия, която е разследвала фактологията около инцидента, която е дала и заключение, че причината за настъпване на инцидента, а именно, че операторът О. Б. е нарушил технологичните изисквания. Моли да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение, не се признава за виновна.

Защитникът адв.С. пледира за оправдателна присъда. Счита, че в действията на подсъдимата С.С. не фигурира нарушение на нито един документ посочен в обвинението на ОП-Ловеч и не следва в това отношение да бъде ангажирана наказателната й отговорност по чл.123, ал.1 от НК за смъртта на О. Б.. Твърди, че съгласно технологията, която е въведена в процесното предприятие след запълването на съда същият следва да бъде изпразнен в посоката към по-голям резервоар. Сочи, че за тази цел  процедурата, както е била описана от свидетелите по делото е отсичане на въпросния съд от ректификационната колона със отварянето на кран за подаване на въздух и отваряне на кран за източване на гудрона към по-големия съд. Твърди, че преди обаче да пристъпи към тези манипулации, съответният оператор има задължението да провери температурата на въпросната течност в събирателната съд, температура, която в цифрово и светлинно изражение се отразява на ел. табло в операторната зала.

Сочи, че видно от последващите резултати не е била проверена температурата на веществото от страна на пострадалия, което се установявало от показанията на другите двама свидетели, които са очевидци, защото когато сигналът за напълнения съд е бил подаден, Б. се е намирал извън помещението на цеха и се е запътил директно към събирателния съд, рутинна операция, която очевидно е правена многократно не само от него, а и от други  оператори. Твърди, че в повечето случаи преди събитията на 07.08.2015 г. въпросният дънен остатък е бил с температура в рамките на допустимата, в рамките между 60-90 градуса и поради тази причина най-вероятно по невнимание Б. не е погледнал показанията на таблото за температурата на гудрона в съда.

Сочи, че след отсичане най-вероятно на съда и отварянето на крана за въздуха е станала химическа реакция на самовъзпламеняване на парите на гудрона и при съприкосновение с кислорода във въздуха се е получила експлозия, при която върху оператора се е излял горещ гудрон, и след това са настъпи последиците, които са описани в съдебно-медицинската експертиза. Счита, че в конкретния случай причината за експлозията е именно висотата температура на дънния остатък, която операторът не е проверил и е настъпил взрив в резултат, на което съдът е бил разрушен.

Твърди, че основата на настоящото обвинение се гради на базата на това, че процесната събирателна кутия, в която е настъпила експлозията в резултат на която е настъпила смъртта на О. Б. е съд под налягане. Счита, че в конкретния случай, изчисленията, които вещото лице П. е направило по повод на възможността гудрона да бъде охлаждан в самата кутия, нямат никакво пряко отношение към предмета на доказване по делото, развива доводи в тази връзка.

Сочи, че на листи 302 и 303 от ДП се съдържа справка издадена от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор в която е записано, че събирателната кутия не е съд работещ под налягане, тъй като произведението от обема в  литри и налягане в мегапаскали е по-малко от 100 съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата за устройството на безопасна експлоатация и технически надзор на съоръженията под налягане и не попада в обхвата й.

Счита, че заключението на вещото лице по съдебно-химическата експертиза Й.П. не съответства на изискванията на НПК, демонстрира некомпетентност на вещото лице и буди определени съмнения относно неговите изводи, развива подробни аргументи в тази връзка.

Намира заключението на назначената съдебно - техническа експертиза за много по-съдържателно по- подробно и технически издържано в сравнение със съдебно-химическата такава, излага доводи в тази връзка.

 Счита, че разпитът на свидетелите по делото действително е доказал фактическата обстановка, но не в светлина, в която говори обвинението, а именно в светлината на това, че операторът О. Б. не е спазил технологичния процес, не е обърнал внимание на това каква е температурата в събирателния съд и в резултат на собствената си небрежност е предизвикал взрива на парите на гудрона в събирателната кутия, от който е и пострадал.

Твърди, че от събраните по делото доказателства по един категоричен начин се установява, че цялата инсталация, включително и процесният събирателен съд в работен режим са съдове под вакуум, т.е. в тях съществува отрицателно налягане. Сочи, че при нормални условия на работа събирателната кутия е във вакуум, това е при пълнене и 1.25-1.3 бара при празнене, защото кутията е с отворен изход и налягането, което може да се създаде в нея зависи от височината, на която се вдига течността и вискозитетното съпротивление на тръбата. Излага, че поради тази причина на съда не само подлежи на надзор по Наредбата за устройство, безопасната експлоатация и технически надзор на съоръжения под налягане, но подлежи и на определяне на съответствията й по Наредбата на съществени изисквания и оценяване съответствието на съоръженията под налягане, защото работното подналягане не надвишава 0.5 бара спрямо атмосферното налягане. Сочи, че горната наредба се отнася за съдове, които работят с налягане над посоченото в работен режим, а не за съдове, в които е възможно да се създаде такова налягане. Излага, че ако се спазва технологията на работа, описана в инструкциите за експлоатацията такова налагане не може да бъде създадено, още повече, че в конкретния случай става въпрос за взрив, настъпил от самовъзпламеняване на парите на гудрона, при който независимо на какви изисквания и Наредби отговоря съдът, той или нещо от системата ще бъде разрушен. Твърди, че ако съдът се беше разрушил, поради това, че не е издържал на посоченото налягане нямаше да се взриви и запали, а само да се разруши в слаби места ако има такива. Сочи, че това означава, че съдебно-химическата експертиза върви в абсолютно правилна посока, като приема веднъж, че събирателната кутия е съд под налягане и в резултат на това същата не е издържала на налягането и се е пръснала. Счита, че разрушаването на кутията е станало не от подаденото налягане, а от това, че пострадалият не е спазил технологичните изискванията за проследяване температурата на веществото, което се намира в събирателната кутия.

Сочи, че от свидетелските показания е видно, че О. Б. въобще не е погледнал таблото, за да види каква е температурата на гудрона, а директно се е запътил към събирателния съд, за да пристъпи към неговото източване, като не е известна причината за това.

Относно гр. искове, тъй като пледират за оправдателна присъда моли същите да бъдат изцяло отхвърлени. Твърди, че на наследниците на пострадалия им е изплатено обезщетение от застрахователя в размер на 32 000 лева, което не е било проверено нито в следствието, нито от тяхна страна. Счита, че това обстоятелство би следвало да се има предвид при решаването на въпроса досежно гр. искаве.

От събраните на досъдебното производство и на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, от показанията на разпитаните свидетели, от заключенията на вещите лица по съдебно-медицинската, съдебно-химическите и  съдебно техническата експертизи, от обясненията на подсъдимата, от всички тези доказателства преценени поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимата С. С. С. живеела със съпруга си св.С.К.С. ***. С. била Управител на „*****” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.*****. Цитираното дружество било регистрирано с предмет на дейност производствена, научно-изследователска и търговска дейност в областта на химическата промишленост в страната и чужбина /т.І, л.46, 47/.

Производствената и складова база на „******” ЕООД била разположена в гр.******, ул. „Възраждане” № 139. Дейността на базата се изразявала в преработка на отработени масла и производство на свежи такива.

Видно от показанията на св.Й.Й., който работел като ръководител база от 2000 година, маслата били събирани от цялата страна, като дружеството имало програма за изпълнение с Министерството на околната среда и водите за оползотворяване на отработените масла. От последните се получавали чисти бази, чрез смесване и допълнителна обработка. Вакуум дестилацията се извършвала в ратификационна Колона 3, от която се отделяли четири съставки. Те се охлаждали и складирали в резервоари за готова продукция. Колоната се намирала в цеха за ретификация. Изолирана с вата и с помещение за операторите, за управление и наблюдение на технологичния процес. Там се намирал и команден пулт, над който имало плазмен екран за наблюдение на графика в реално време /виждали се колоните и температурата във всяка една точка/.

За тази дейност на фирмата било издадено Комплексно разрешително № 440-НО/2012 г. /т.І, л.51-52/ от МОСВ - Изпълнителна агенция по околната среда, за експлоатация на инсталация и съоръжения за следната категория промишлена дейност по Приложение № 4 от ЗООС, а именно- инсталация за регенериране на отработени масла в количество над 10 тона /денонощие, изпълняваща дейност, съгласно т.5.1, т. 5.1.2 „Г” от Приложение № 4 на ЗООС /т.І, л.53/.

Пострадалият О. Д.Б. бил назначен на работа в Производствената и складова база на „******” ЕООД в гр.****** с Трудов договор от 19.10.2011 г. на длъжността „оператор” /т.І, л.88/. Съобразно длъжностната характеристика цел на тази длъжност е да контролира изпълнението на химико-технологичните процеси в съответствие с изискванията на производството и възможностите на инсталираната техника и оборудване /т.І, л.92, 93/. Видно от приложените по делото писмени доказателства Б. е бил инструктиран по всички видове проведени от фирмата инструктажи. Преди това бил работил в „****” – *****, фирма свързана със сходно производство, предвид което бил наясно и с производствената дейност на „******” ЕООД. Според колегите му бил дисциплиниран, изпълнителен и не допускал грешки.

На 07.08.2015 г., в нощната смяна от 20.00 до 08.00 часа, по принцип работели двама, като в този ден на смяна били О. Б. и св.В.Б.Г.-старши оператор. Св.Н.И.Р. - оператор не бил на смяна, но останал извънредно, за да помага на колегите си. Работниците не били снабдени със специално работно облекло-огнеупорно, каски, маски, подходящи обувки и др., били им раздадени работни панталони и якета с дълъг ръкав.

Работата вървяла нормално, като до 22.00 часа, тримата били в помещението за оператори в цеха за ректификация. В помещението имало пулт и плазмен екран, на който се виждало каква е температурата на тежката фракция гудрон във всеки момент. Имало светлинна и звукова сигнализация. Св.Г. изпразнил веднъж кутията с гудрон и излязъл навън, за да превключи резервоарите, превключил ги и чул, че звуковата аларма се включила, бил подаден сигнал за напълване. Св.Г. отишъл при събирателната кутия, за да изпразни гудрона. Видял, че О. Б. бил вече при кутията, бил затворил крана към кутията, както се правело по инструкция и се канел да подаде въздух, за да я изпразни в резервоара. Св.Г. отишъл при монитора, за да следи параметрите. В същия миг се чул гръм, последвал взрив и се видели пламъци. Св.Р. видял как Б. побягнал навън, тениската с която бил облечен горяла. Той го настигнал и разкъсал тениската, в този момент Б. паднал на земята. Запалили се и крачолите на панталоните му. Св.В.Г. му събул панталона. Св.Р. се обадил на св.Й.Й. за да го информира за случилото се и да се обади за медицинска и пожарна помощ, след което изключил захранването на машините и започнал да затваря резервоарите и крановете. Пламъците вече били по-малко, това било остатъчно горене. Пожарната пристигнала и доизгасила пламъците, а линейката откарала Б. в Спешна медицинска помощ - гр.******. Пострадалият О. Б. бил реанимиран и консултиран от дежурен лекар - хирург, след което по спешност приведен в УМБАЛСМ „Пирогов” - гр.*****, където на 11.08.2015 год. в 19.32 часа починал.

От заключението на назначената съдебно медицинска експертиза /т.І, л.192-196/, е видно, че причината за смъртта на О. Б. е тежка термична травма и настъпилите от нея усложнение. Изгаряния на площ 85% от общата телесна повърхност.

Съдът приема цитираното заключение като обективно, обосновано и компетентно изготвено, съобразяващо се изцяло със събраните по делото доказателства.

В приложената към делото „Записка обяснителна събирателна кутия”  /т.І, л.230-235/, изготвена от инж. Р. Х. в т.2 е описана конструкцията на процесната събирателна кутия : „Съдът - събирателна кутия представлява вертикален цилиндричен съд със заварено в долния край към него, плоско оребрено дъно, а в горния завършва с фланец и към него глух фланец с щуцер ½ " за технологични цели. Същият е разработен в два варианта с височина на цилиндричната част 1 000 и 2 000 мм. Съдът работи циклично, под вътрешно налягане и под вакуум и е снабден със необходимите технологични щуцери и щуцери за КИП и А”

От писмо с изх. № 80-00-493-3/06.11.2015 год. на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор ДАМТН /т.II, л.302-303/ е видно, че от извършена проверка в производствена база в гр.****** на „**** **” ЕООД, гр.***** от служители на РО ИДТН Западна България е установено следното :

В инсталацията за дестилация на отработено масло са монтирани общо десет броя събирателни кутии за различните фракции в т.ч. : 6 броя с номинален обем 0,3 куб. м. (позиции 1, 2, 5, 6, 7 и 10) и 4 броя с номинален обем 0,6 куб.м (позиции 3, 4, 8 и 9), съгласно представена схема на обвръзка на технологичното оборудване.

На събирателните кутии към колоните на инсталацията за дестилация на отработено масло не са поставени табели с технически параметри от производител и не е нанесена маркировка „СЕ”, удостоверяваща съответствието им със съществените изисквания.

Събирателните кутии за отвеждане за различните фракции се произвеждат и изпитват от „******” ЕООД по обяснителна записка изготвена от „****”АД, гр.*****. Представени са протоколи за хидравличното изпитване на съд - събирателна кутия. Не са представени инструкция за монтаж и експлоатация и декларация за съответствието им.

От представената Записка обяснителна на събирателна кутия, изготвена от „****” АД гр.*****, съдът - събирателна кутия работи циклично под вътрешно налягане и под вакуум, и е с работни параметри : максимално работно налягане 0,18 МРа, номинален обем 0,3 куб.м. или 0,6 куб.м., и работна среда - течна и определена група на флуида – втора.

На основание на работните параметри посочени в Записка обяснителна, описания съд - събирателна кутия :

–  с номинален обем 0,3 куб.м. не е съд, работещ под налягане, тъй като произведението от обема в литри и налягане в мегапаскали е по-малко от 100 съгласно чл.2, ал.1 от Наредба за устройството, безопасната експлоатация и технически надзор на съоръжения под налягане и не попада в обхвата й;

– с номинален обем 0,6 куб.м. е съд, работещ под налягане, тъй като произведението от обема в литри и налягане в мегапаскали е по-голямо от 100 съгласно чл.2, ал.1 от Наредба за устройството, безопасната експлоатация и технически надзор на съоръжения под налягане и попада в обхвата й и преди въвеждане в експлоатация подлежи на регистриране от орган за технически надзор;

– с номинален обем 0,3 куб.м. и 0,6 куб.м. попадат в обхвата на Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на съоръженията под налягане /НСИО**Н/ и преди въвеждане в експлоатация подлежи на оценяване на съответствието по реда на НСИО**Н..

В заключение в цитираното писмо се заявява, че въз основа на констатациите от извършената проверка в производствена база в гр.****** на „*****” ЕООД, гр.***** и на описаното по-горе ще се предприемат мерки за привеждане на описаните съдове, работещи под налягане - събирателни кутии, в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба.

От писмо с изх. № 57-00-8-(1)/19.01.2016 год. на ДАМТН ГД „Инспекция за държавен и технически надзор” /т.II, л.323-324/ се установява,  че :

– Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на съоръжения под налягане (НСИО**рН) определя съществените изисквания към съоръженията под налягане и функционалните групи, които работят с максимално допустимо налягане (PS), по-високо от 0,05 мегапаскала (МРа). Съгласно посочените технически параметри в т.3 от  „Техническа характеристика” на „Записка обяснителна. Събирателна  кутия”,   изготвена от „****” АД, а именно - налягане вътрешно max.1,8 bar; група на флуида 2; номинален обем 300 литра (представена на инспекторите от ГД ИДТН), съоръжението „събирателна кутия” попада в обхвата на НСИО**рН, тъй като максималното допустимо налягане 1.8 bar (0,18 МРа) е по-високо от 0,05 МРа.

–   В съдържанието  на  „Записка обяснителна. Събирателна кутия”  липсва информация относно категорията на съоръжението, съгласно чл.8  от НСИО**рН, поради което не може да се определи еднозначно приложимата процедура за оценяване на съответствието, съгласно чл.63 (3) на НСИО**рН.

От приложимата процедура за оценяване на съответствието зависи кои лица са отговорни за оценка на съответствието (производителя и нотифициран орган, когато това се изисква от НСИО**рН) и какви крайни документи издават от извършената оценка.

– Независимо от приложимата процедура за оценяване на съответствието, производителят или неговият упълномощен представител нанася върху всяко съоръжение под налягане маркировката за съответствие и изготвя писмена ЕО декларация за съответствие.

– Ако по проект е предвидено съоръжението под налягане да има отвор за достъп и да се отваря за кратко време, следва да се изпълнява същественото изискване по отношение на проектирането посочено в чл.19, ал. 2 на НСИО**рН.

Видно от писмо с изх. № 57-00-119-2/06.11.2015 год. на ДАМТН /т.II, л.248-249/ е, че ГД ИДТН не е издавала разрешение за производство на събирателни кутии за отвеждане на гудрон на фирма „******" ЕООД- база гр.******.

От изготвената по делото съдебно - химическата експертиза /т.І, л.198-201/ се установява, че на площадката в производствената база в гр.******, „******” изработва и монтира за работа съдове под налягане в пълно противоречие на Наредба за устройство, безопасната експлоатация и технически надзор на съоръженията под налягане. В нарушение на Комплексното разрешително № 440-Н1/2015 г. е и пускането в експлоатация на ректификационна колона КЗ, както и други съоръжения и апарати към нея. Установява се, че много пестелива е била и инструкцията за пускане и спиране на инсталацията и без никакви обозначения в технологичната схема /изключение К1, К2 и КЗ/. Фирмата прекалено е разчитала на опита на персонала от предишната фирма „****” - *****. Неправомерно и в нарушение на законодателството, фирмата е възложила на своя персонал изработка и монтаж към инсталация на съдове, работещи под вакуум и налягане. Непрофесионално изработената от персонала на фирмата нестандартизирана събирателна кутия за дънни остатъци след ректификация е непосредствената причина за инцидента с оператора О. Б..

По време на съдебното следствие на вещото лице по съдебно - химическата експертиза беше възложена допълнителна задача - да представи в математически вид чрез съответните формули и изчисления как е достигнал до конкретните резултати в заключението по поставените му въпроси. Видно от изготвеното допълнително заключение /л.170-171/ : „Приетите размери и параметри са на база експертна оценка. Така конструирана събирателната кутия няма характеристиките на топлообменник, с монтираната в нея тръба ¾ " и дължина около 1 метър. В нея топлообменен процес практически не се извършва. Охлаждащия агент - дъждовна вода с температура на околната среда, не може да смъкне температурата на гудрона в кутията до приемвливите 90°С за десетина минути. Следователно персонала веднага предприема действия по изпразването на кутията, след като получи звуков сигнал за напълването й. Кутията трябва да се изпразни сравнително бързо от събрания гудрон, за да се освободи обем за нови порции дънни остатъци, тъй като ректификацията в работещата колона продължава без прекъсване.”

Настоящата инстанция приема цитираните заключения - първоначално и допълнително, като обективни, обосновани и компетентно изготвени, съобразяващи се изцяло със събраните по делото доказателства.

В тази връзка съдът съобразява обстоятелството, че вещото лице има съответната компетентност и специални знания в областта на науката, каквито са били необходими за изясняване на обстоятелствата свързани с възникналия инцидент, притежава необходимия опит, а също така  убедително защити своето заключение както по основното, така и допълнително заключение пред настоящия състав. Ето защо, решаващият съд не приема възражението на защитата за некомпетентност на вещото лице, както и за несъответствие на въпросното заключение на изискванията на НПК.

По делото е била назначена и съдебно-техническа експертиза /т.І, л.177-187/, която настоящият състав изключва от доказателствената съвкупност по делото, тъй като същата не отговаря на изискванията на НПК. Цитираното заключение не представлява излагане на експертни знания въз основа анализ на установените по делото фактически обстоятелства, същото не е съобразено със събраните по делото доказателства. Също така, настоящият състав имаше непосредствената възможност в съдебно заседание да се убеди, че вещото лице инж.Е.П. не е в състояние да защити своето заключение. Последната заяви, че е била запозната с данните по делото основно от разговорите си със св.Й.Й., като не е имала контакт и не е запозната с показанията на свидетелите В.Г. и Н.Р. - непосредствени очевидци на инцидента.

От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимата С. С. С. е осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по по чл.123, ал.1, предл. 2-ро от НК, като на 07.08.2015 година, около 21.00 часа, в гр.******, на територията на производствена база ****** за регенериране на отработени масла на фирма „******” ЕООД, поради немарливо изпълнение на занятие, като собственик - работодател и управител на фирма „******” ЕООД - гр.*****, в цех за преработка на отпадъчни масла, представляващо източник на повишена опасност - при работа с инсталация за регенериране на отработени масла, в нарушение на:

- чл.4, ал.1 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд (ДВ бр.124/1997 г.)- „Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд изисква вземане на мерки за предотвратяване на риска за живота и здравето”;

- чл.14, т.2 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване оценката на риска (ДВ бр.47/21.05.1999 г.) – „Оценката на риска включва следните етапи : 2. идентифициране на опасностите при различните трудови дейности”;

- чл.166, ал.3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работното оборудване (ДВ бр.88/08.10.1999 г., посл.изм. ДВ бр. 24/ 2013 г.) - „Писмените инструкции по ал.1 и 2 трябва да са разбираеми за работещите, за които се отнасят, и да съдържат необходимата информация, в т.ч. : 1.условията за използване на работното оборудване; 2. предвидимите ненормални ситуации; 3.изискванията за безопасност и здраве при работа; 4.извлечените от опит заключения при използването на работното оборудване.;

- чл.173, ал.1-чл.195 от същата наредба - „Работното оборудване трябва да осигурява предпазване на работещите от рискове от запалване, повишаване на температурата, изтичане на газове, прах, течности, пари или други субстанции, които се произвеждат, използват или съхраняват в него”;

- допуснала изработване и монтиране на събирателна кутия, съд, работещ под налягане 1,5 - 2,0 бара, неотговарящ на изискванията на нито един от членовете от чл.6 до чл.25 вкл., както и на целия Раздел III от Наредба за устройство, безопасната експлоатация и технически надзор на съоръжения под налягане (ДВ бр.64/2008г.);

- въвела в експлоатация събирателна кутия, съд, работещ под налягане, неотговарящ на нито едно от условията на Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на съоръженията под налягане (ДВ бр.87/2002г.), и по непредпазливост причинила смъртта на О. Д.Б., ЕГН **********, настъпила на 11.08.2015 год. в Клиника по изгаряния и пластична хирургия - възрастни при УМБАЛСМ „Пирогов” – *****.

Видно от приложения по делото „Учредителен акт – устав” /т.І, л.47/, едноличен собственик и управител на фирма „******” ЕООД-***** е подсъдимата С.С.. В това си качество подсъдимата се явява лице имащо нормативни задължения във връзка с организацията, ръководството и контрола на занятието, представляващо източник на повишена опасност. В тази връзка е и константната съдебна практика инкорпорирана в ППВС № 2/27.09.1979 г., като в т.2 от същото е посочено : „Субекти на престъплението по чл.123 и 134 от НК, свързани с нарушаване на правила и норми за охрана на безопасността на труда, могат да бъдат не само преките изпълнители на правно регламентирано занятие или дейност, но и лицата, които имат нормативни задължения във връзка с организацията, контрола или ръководството на тази дейност”.

В конкретния случай от обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез действие. Същото е елемент от упражняването на правно регламентирано занятие, представляващо източник на повишена опасност.

Подсъдимата в качеството си на собственик - работодател и управител на процесното дружество е допуснала груби нарушения на нормативните актове, свързани с упражняването на правно регламентираната дейност и безопасността при извършването й, като е нарушила цитираните по-горе разпоредби.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. и обясненията на С. по един безспорен и категоричен начин се установява, че въпросната инсталация е била изработена, монитирана и пусната в експлоатация от търговското дружество „**** - **”, чийто управител и собственик е подсъдимата. Съгласно обясненията на С. същата е била проектирана от неустановено по делото лице, въпреки, че към писмените доказателства по делото е приложена „Записка обяснителна. Събирателна  кутия”, изготвена от „****” АД, „разработена от инж. Р. Х.” /т.І, л.230-235/. Следва да се има предвид, че компетентните държавни органи оторизирани от действащата нормативна уредба да извършват оценяване съответствието на съоръженията под налягане и да регулират безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, навсякъде в издадените от тях официални документи, приложени по делото са цитирали посочената „обяснителна записка”, като са се позовали и на „техническите параметри” визирани в последната.   

Според решаващия съд цялостното изработване, монтиране и въвеждане в експлоатация на процесната събирателната кутия е станало в нарушение на изискванията на действащата нормативна уредба.

От писмо с изх. № 57- 00-119-2/06.11.2015 год. на ДАМТН /т.II, л.248-249/ се установява, че ГД ИДТН не е издавала разрешение за производство на събирателни кутии за отвеждане на гудрон на фирма „******” ЕООД- база гр.******.

От писмо с изх. № 57-00-8-(1)/19.01.2016 год. на ДАМТН ГД „Инспекция за държавен и технически надзор” /т.II, л.323-324/ се установява,  че съоръжението „събирателна кутия” попада в обхвата на НСИО**рН, тъй като максималното допустимо налягане 1.8 bar (0,18 МРа) е по-високо от 0,05 МРа, като процесното съоръжение не отговаря на на нито едно от условията на цитираната Наредба. Следва да се отбележи, че посоченият нормативен акт – НСИО**рН е бил оменен с ДВ бр.33/26.04.2016 г., считано от 19.07.2016 г., но към инкриминирания период, същият е бил в сила, предвид което е ангажирана отговорността на подсъдимата.  

От заключението на вещото лице по съдебно - химическата експертиза /т.І, л.198-201/ се установява, че процесната събирателна кутия е съд, работещ под налягане 1,5 - 2,0 бара. Съдовете под налягане са всички съдове, работещи при свръхналягане 0,05 МРа (0,5 бара) и трябва да отговарят на Наредбата за устройство, безопасната експлоатация и технически надзор на съоръжения под налягане (ДВ бр.64/2008г.). При разпита си в съдебно заседание в.л. П. внесе уточнение в заключението си /л.155/, като помоли съдът да приеме поправка в заключението му – там където е употребил думата „съд под налягане” за въпросната кутия да се има предвид „съоръжение под налягане”. Поправката беше мотивирана с обстоятелството, че процесната кутия изпълнява две функции, един път е събирателен съд, един път транспортен съд.

Според вещото лице при изработката на съда няма никакво изпитание, никаква защита на съда при работа над 60°С, никаква паспортизация и контрол. Фирма „*****” не притежава разрешително или лиценз за производство на съдове под налягане, нито обучен персонал, още по-малко тези съдове да бъдат включвани в толкова тежък режим на експлоатация. Тежкият режим на работа на събирателната кутия се състои в редуващи се преминавания от свръхналягане до дълбок вакуум. Към тези тежки условия трябва да се прибавят и високите температури на постъпващите в кутията дънни остатъци. Тези периодични свивания и разпъвания иа така изработената събирателна кутия могат да доведат до нейното разрушаване вследствие на умора на материала, дори и без да са налице упоменатите по-горе обстоятелства, свързани с образуването на взривоопасни смеси. Квалификацията на тази събирателна кутия за транспорт на дънни остатъци, изработена на площадката и от персонала на „*****” е самоделка.

Според вещото лице Комплексно разрешително /КР/ - № 440-Н1/2015г. /т.І, л.69-82/ и Техническата оценка към него са издадени на „*****” за работа на две ректификационни колони К1 и К2, като за ректификационна колона К3, посочена за работа в технологията и технологичната схема не е издадено разрешително. Процесният съд събирателна кутия е предназначен и монтиран за работа именно към ректификационна колона К3.

От заключение на в.л. П. се изяснява, че за да се охлади един нефтопродукт при температура 200 градуса до 90 градуса за 10 минути, използвайки охлаждаш агент - вода с  температура 15 градуса е необходимо топлообменник с площ минимум 20 куб. метра. Вещото лице е изчислило, че такъв топлообменник, така, както е изградена инсталацията, че това е 330 пъти повече от площта на монтираната охлаждаща тръба, а времето, за което тази тръба, за която се твърди, че е извършвала охлаждането е приблизително равно на 53 часа.

Вещото лице П. изложи пред съда обстоятелства, които са установени и с други  доказателствени средства по делото, а именно заявеното от св.В.Г. досежно последователността на действията извършвани от операторите /л.78/ - „Първо с единия край се спира от ректификационната колона към кутията и тогава отваряш кранчето, подаваш газ под налягане и като се създаде налягане три атмосфери …Имаше датчик за налягане. Кранът, който е на самата кутия тогава се отваря, след като се вдигне налягането”. Цитираните показания се подкрепят и от показанията на св.Н.Р. /л.82/ относно технологията на източването, като и този свидетел говори за кран с който се подава газ към събирателната кутия за да се изравни налягането. Цитираните показания, както и заключението на вещото лице по съдебно - химическата експертиза напълно опровергават защитната теза, че съдът - събирателна кутия не е съд под налагане, както и, че за същия не е имало никакви изисквания досежно изработването, монтирането и въвеждането му в експлоатация. В тази връзка следва да се има предвид заявеното в писмо с изх. № 80-00-493-3/06.11.2015 г. на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор ДАМТН /т.II, л.302-303/, а именно, че въз основа на констатациите от извършената проверка в производствена база в гр.****** на „*****” ЕООД, гр.***** и на описаното по-горе ще се предприемат мерки за привеждане на описаните съдове, работещи под налягане - събирателни кутии, в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба.

Ето защо, предвид изложеното дотук настоящата инстанция не приема възражението на защитата, че процесният съд - събирателна кутия не е съд под налагане и същият не попада в обсега на цитираните по-горе наредби.

От субективна страна подсъдимата е действал виновно, като във вина следва да й се вмени престъпна небрежност, по смисъла на чл.11, ал.3, предложение 1-во от НК, тъй като макар и да не е предвиждала настъпването на  обществено-опасните последици, е била длъжна и е могла да ги предвиди. Същата е познавала действащите нормативни изисквания уреждащи правно-регламентираната дейност /преработка на отпадъчни масла/, представляваща източник на повишена опасност, но е извършила деянието в нарушение на техните предписания.

Настъпилият общественоопасен резултат - смъртта на О. Б. се намира в пряка причинна връзка с немърливото изпълнение от страна на подсъдимата на посочената правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.

Настоящата инстанция не приема възражението на защитата, че в конкретния случай причина за експлозията е висотата температура на дънния остатък, която операторът – пострадарлият Б. не е проверил, вследствие което е настъпил взрива, а оттам и трагичния резултат. Безспорно по делото е установено, че на инкриминираната дата О. Б. е бил на смяна с двамата свидетели – В.Г. и Н.Р., които се явяват и непосредствени очевидци на аварията. От показанията на св.Н.Р., свидетел по делото, се установява, че същият е бил дневна смяна в деня на инцидента и е останал допълнително да работи и нощна смяна. Това обстоятелство не е предмет на разглеждане в настоящото дело, но само по себе си говори за това, каква трудова дисциплина се спазва в процесното дружество и какви последици биха могли да се очакват от тази допълнителна натовареност при едно тежко промишлено производство. В показанията си пред съда /л.80/ св.Р. заявява : „В. тръгна да превключва резервоара. След малко В. се върна, О. беше вече до кутията, В. беше да превключи резервоара и отиде да съобщи, че може да започне да изпразва съда, след което дойде при мене и влязохме в операторната. В следващия момент, когато О. почна да работи се чу взрив и след малко имаше светлина или пламък, не мога точно да уточня.” По- надолу /л.82/ свидетелят заявява : „Аз останах за да следя пускането и каквото мога да помогна. Не съм забелязал нищо необичайно. Всичко си беше нормално. Когато започна да се изпразва лампата светеше в зелено.”

Цитираните показания представляват пряко и категорично доказателство за това, какво точно се е случило, и установяват факта, че пострадалият О. Б. е започнал да изпразва събирателната кутия когато температурният индикатор е светел в зелено, т.е. не може да бъде споделен довода на защитата, че Б. не е проверил температура на дънния остатък, която според защитата е била висока.

Имайки предвид показанията на свидетелите - очевидци Г. и Р. за подадено налягане в процесната кутия,  заявеното от вещото лице П., че същата не е била изработени според нормативните изисквания  и, че в действителност това именно е конкретната причина за настъпилия инцидент, тези съображения са още един аргумент за отхвърляне горецитираното възражение на защитата, касаещо неправомерно поведение от страна на пострадалия.

В тази връзка следва да се има предвид и обстоятелството, че спирателните кранове на системите са се намирали на изключително близко разстояние между ректификационната колона и събирателната кутия и, че за реализиране на манипулациите е било необходимо непосредствено присъствие на оператор за ръчно извършване на процедурите по тези съоръжения. Данни в тази насока се съдържат в показанията на свидетелите В.Г., Н.Р., Й.Й. и П.И.. Видно от цитираното по-горе писмо изх. № 57- 00-119-2/06.11. 2015 год. на ДАМТН /т.II, л.248-249/ е, че : „Ако по проект е предвидено съоръжението под налягане да има отвор за достъп и да се отваря за кратко време, следва да се изпълнява същественото изискване по отношение на проектирането посочено в чл.19, ал.2 на НСИО**рН.” Според цитираната разпоредба : „Когато съоръжението под налягане има отвор за достъп, то трябва да е снабдено с автоматично или ръчно устройство, позволяващо ползвателят лесно да установи, че отварянето не представлява опасност. Когато отварянето може да се извърши за кратко време, съоръжението под налягане трябва да има устройство, което да предотврати отварянето му в случаите, когато температурата или налягането на флуида са източник на опасност.” 

 

 

 

  Тъй като процесните съоръжения не са били изработени съгласно нормативните изисквания същите са поставили непосредствено под опасност действията на въпросните оператори.

На следващо място, от показанията на св.В.Г. /л.78/ по отношение безопасните и здравословни условия на труд се установява, че операторите не са имали специални предпазни облекла и каски. Същият заяви, че не си спомня да са имали конкретни инструкции за това, при каква стойност на температурата на гудрона в събирателната кутия, следва същата да бъде източена : „При температура 60 градуса и при 30 - 40 градуса в събирателната кутия сме източвали гудрона, и при 140-150 градуса”. Цитираните показания не подкрепят тезата на защитата, че освобождаването на фракцията в събирателната кутия е ставало само и единствено при температура под 90 градуса.

Настоящата инстанция кредитира изцяло показанията на свидетелите - очевидци Г. и Р., тъй като те са последователни, непротиворечиви и логически свързани, като същите се подкрепят изцяло и от събраните по делото писмени доказателства, както и от заключенията на вещите лица по съдебно – химическата и съдебно медицинските експертизи.

Настоящата инстанция кредитира частично показанията на св.Й. – по отношение обстоятелствата, че процесната инсталация е произведена  във фирма „*****” ЕООД, досежно техническите й характеристики, това, че охлаждащата система представлява тръбен сноп от тръби с диаметър ¾ цола /л.74/, в каквато връзка е и констатираното от вещото лице П. и бяха направени неоснователни възражения от страна на защитата. В показанията си св.Й. обаче говореше че въпросната инсталация не е „съоръжение с повишена опасност съгласно нормативните разпоредби и правилници за съоръжение с повишена опасност” и за това към него нямало  такива високи критерии, каквито се изисквали за съоръжения с повишена опасност /л.75/. Видно от изложеното по-горе обаче, това не е така, тъй като процесните събирателни кутии представляват съдове работещи под налягане, като тяхното изработване, монтиране и въвеждане в експлоатация е регламентирано от действащата нормативна уредба.

Съдът приема обясненията на подсъдимата С. основно като средство за защита и ги кредитира в частта им, в която се препокриват с показанията на свидетелите – очевидци на инцидента, съдебно-химическата експертиза и писмените доказателства. Настоящата инстанция счита за житейски неправдоподобно и нелогично заявеното от С., във връзка с проектирането на процесната инсталация „че са направили доста проучвания и са решили, че тези, които са изготвили са достатъчно компетентни за да го изготвят проекта”, а към момента да не може да си спомни кой е изготвил въпросния проект.

Настоящата инстанция не кредитира показанията на свидетеля С.К.С. - съпруг на подсъдимата и приема същитите като опит за изграждане на защитната й теза, още повече, че посочените показания не се подкрепят от цитираните по-горе доказателствени средства обосноваващи обвинението. 

Предвид изложените обстоятелства, съдът квалифицира деянието, призна  подсъдимата за виновна и я осъди.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимата С.С., съдът съобрази наличието на следните смекчаващи вината обстоятелства, а именно : чистото й  съдебно минало, добрите й характеристични данни -  семейна, трудово ангажирана, висше образование. Отегчаващи вината обстоятелства в конкретния случай съдът не намира.

Съобразявайки изложеното, настоящият състав определи наказанието на подсъдимата при условията на чл.54 от НК при преобладаващи смекчаващи вината обстоятелства във връзка с чл.123, ал.1, предл. 2-ро от НК и я осъди на 18 /осемнадесет/ месеца лишаване от свобода.

Тъй като подсъдимата е с чисто съдебно минало и с оглед данните по делото, съдът намира, че за постигане целите на наказанието и поправянето й не е наложително същата да го изтърпи ефективно, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи изпълнението на определеното наказание лишаване от свобода за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

Съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо,  съответства  на обществената опасност на деянието и на дееца, и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.

 

По гражданските искове :

 

В съответствие с разпоредбата на чл.45 от ЗЗД съдът уважи изцяло предявените граждански искове от пострадалите П. О.Б. и В.О.Б. досежно причинените им неимуществени вреди за сумите от по 100 000 /сто хиляди/ лева, представляващи претендирано обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, начиная от 11.08.2015 г., до окончателното изплащане на главницата, като осъди С.И.С. да заплати на ищците П. О.Б. и В.О.Б. присъденото обезщетение.

На основание чл.189, ал.3 от НПК настоящата инстанция осъди подсъдимата С. да заплати на П. Б. и В.Б. и сумите от по 7 000 /седем хиляди/ лева представляващи съдебно - деловодни разноски направени от гр. ищци.

Безспорно се доказа, че подсъдимата с виновното си и противоправно поведение е осъществила фактическия състав на непозволеното увреждане, като е причинила смъртта на О. Д.Б. – баща на гр. ищци. Събраните на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, категорично потвърждават наличието на причинна връзка между виновното и противоправно поведение на подсъдимата и ответник по иска от една страна и от друга претърпените душевни страдания, изразяващи се в преживяната мъка и скръб от пострадалите П. и В. Б..

Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне размера на обезщетението настоящият състав съобрази, че загубата за гр. ищци е безвъзвратна и същите завинаги ще скърбят за своя починал баща. От показанията на пострадалите П. О.Б. и В.О.Б., от показанията на свидетеля Х.Д.Б. се установява, че между гр. ищци и баща им е съществувала силна емоционална връзка, същите са били привързани един към друг и са поддържали постоянни контакти, починалият е бил както материална, така и морална опора за децата си. С оглед обстоятелството, че П. и В. Б. живеят за постоянно в чужбина, в **** ****, същите често са контактували с баща си по телефона или по „Скайп”. При всяко едно идване в България – през лятото и зимата са били заедно, заедно са прекарвали ваканциите и свободното си време. За привързаността и силната емоционална връзка между бащата и дъщерите му говори обстоятелството, че щом са разбрали за инцидента от чичо си - св. Х.Б., гр. ищци незабавно са тръгнали за България с надеждата да могат да помогнат на родителя си. Внезапната и нелепа загубата в разцвета на силите на бащата се е отразила тежко на децата му и е довела до силно притеснение и отчаяние от липсата на родител. При определяне размера на обезщетението по справедливост не е без значение е и факта, че гр. ищци са загубили баща си във възраст, в която имат нужда от неговата опора и, в която той вече е можел да се радва на тяхното развитие и да се гордее с постиженията им. От значение е и внезапната загуба, както и ужасяващия начин по който е настъпила смъртта.

Тези съображения и съгласно утвърдената  в подобни случаи практика, дават основание на съда да приеме, че сумите от по 100 000 /сто хиляди/  лева са справедливо обезщетение за претърпените от гр. ищци болки и страдания.

По време на съдебната прения пред настоящия състав, защитата възрази, че на наследниците на пострадалия им е било изплатено обезщетение от застрахователя в размер на 32 000 лева. Следва да се има предвид, че по делото няма доказателства в тази насока, поради което не беше извършено редуциране на гражданските искове във връзка с цитираната сума.

При този изход на процеса настоящата инстанция осъди подсъдимата С.И.С. да заплати разноски по делото на Ловешкия окръжен съд в размер на 8 418,86 /осем хиляди четиристотин и осемнадесет  лева и осемдесет и шест ст./, представляващи държавна такса върху уважените гражданските искове, възнаграждения за вещи лица и пътни разноски за свидетели, както и 323,66 /триста двадесет и три лева и шестдесет и шест ст./ разноски по делото по сметка на РУ на МВР - ******.

 Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.  

 

 

СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК  :