Р Е Ш Е Н И
Е № 260031
гр. Пловдив, 24.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на 16.09.2020г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Мая Крушева, като разгледа докладваното
от съдията т. д. № 803 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Осъдителен иск по чл. 92 ЗЗД.
Ищецът - “МТЛ АСКО“ СП.З.О.О, със седалище и адрес на
управление в Република Полша, гр. Писковице, ул. “Вельовейска“ №53 чрез
упълномощения процесуален представител адв. Е.Б. твърди, че между него и “ХМТ
ТРАК“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Асеновград, ул. Капитан Андреев“ №13 е сключен договор №02/06/2016/DRW, с който ответното дружество /тогава с наименование “17Н“ ЕООД/ се задължило да произведе и достави
на ищеца 3 бр. (2 бр. гарантирана поръчка + 1 допълнителен бр. като
опция) мотокари
вилични високоповдигачи “НМТ“ (модел НМТ 200.30.120 D) с товароподемност 20 т., вкл.
резервни части за същите, като
допълнителният трети брой бил заявен от ищеца за производство и доставка с
писмо от 27.07.2016 г. Сочи, че в договора страните са съгласували времеви график
за изпълнение на предмета му, начина на плащане и условията на доставка.
Изрично било уговорено, че крайният срок за доставка до предприятието на
ищцовото дружество - гр. Писковице, Полша, е 20.09.2016 г., който срок не е
спазен. Ищецът твърди, че в договора - т. 5.4., страните са предвидили
неустойка в случай на неизпълнение или неправилно изпълнение на договора от
страна на ответника в размер на 5 720 евро за всеки ден забава, но не
повече от 120 120 евро. Като сочи, че пълно изпълнение на договора е било
налице на 01.10.2016 г., настоява съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати предвидената
мораторна неустойка за периода от 21.09.2016 г. до 30.09.2016, вкл. в размер на
57 200 евро /5720 евро за всеки ден от 10-дневния период на забава/, ведно със законната лихва върху
тази сума от предявяване на исковата молба до изплащането й. Претендира
разноски по делото.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск, като счита,
че уговорената неустойка е нищожна като накърняваща добрите нрави. Отделно
възразява, че за ищеца не е възникнало материалното право на неустойка за
забава, тъй като не е настъпило уговореното положително условие за прилагането
му – подписан договор между ищеца и военните до 29.06.2016г., в потвърждение на
което становище е поведението и на двете страни, обективирано в приложените към
исковата молба писмени доказателства – протокол от 25.07.2016г., протокол от
30.07.2016г., писмо изх. № 970/2019г. от 01.08.2016г.; протокол от 14.08.2016г.
и протокол от 28.08.2016г., от които следва, че графикът не е задължителен, а е
с договорен характер и страните са го променили по общо съгласие. Твърди, че
претенцията на ищеца е злоупотреба с право и е с цел увреда на другата страна –
чл. 289 ТЗ, аргумент за което е и липсата на претърпяна вреда от ищеца. Оспорва
качеството на изправна страна по отношение на ищеца и твърди, че самият ищец е
в забава, като не е осигурил необходимото за изпълнение на ответника, нито е
платил дължимото в съответния срок. Оспорва да е нарушил виновно срока на
изпълнение, като твърди, че забавата на ищеца го освобождава от отговорност.
Твърди, че неизпълнението, т.е. забавеното изпълнение е изцяло по вина на ищеца
и затова е налице хипотезата на чл. 83, ал.1 ЗЗД. Отделно сочи, че забавата от
два дни 30.09. и 01.10.2016г. се дължи на случайно събитие – повреда, поради
което и длъжникът не отговоря на основание чл. 81 ЗЗД. Навежда възражение за
изтекла погасителна давност за периода от 21-23.09.2016г., като твърди, че
вземането на ищеца се погасява с тригодишна давност, а исковата молба е
предявена на 24.09.2019г.
В депозираната допълнителна искова молба ищецът
оспорва твърденията за нищожност на неустойката поради противоречието й с
добрите нрави, като твърди, че обстоятелството, че е уговорена като
„едностранна“ не я прави нищожна на посоченото основание, а е пряк израз на
договорната свобода на страните. Твърди, че договор за доставка между ищеца и
Втора регионална логистична база е сключен на 29.06.2016г., както и че за него
не съществува задължение за представянето му на ответника. Оспорва твърдението
срокът за изпълнение да е бил удължаван. Оспорва твърдението, че претенцията за
неустойка е злоупотреба с право, тъй като единственото намерение на ищеца било
да увреди другата страна, като твърди, че същата обезпечава точното във времево
отношение изпълнение. Сочи, че е претърпял вреда от неизпълненото в срок, която
се изразява в заплатената от ищеца на 13.10.2016г. неустойка за забава на Втора
регионална логистична база в размер на 38 136.15 полски злоти. Оспорва
твърдението, че е неизправна страна по договора, вкл. и за това, че не е
създала необходимите условия за изпълнение, както и че е заплатила дължимото
със закъснение, което твърди, че се установява и от обяснителна записка относно
приемо – предавателен протокол от 29.09.2016г. Без значение за отговорността на
ответника счита и наведените обстоятелства относно наличието на случайно събитие,
тъй като рискът, вкл. за разваляне на транспортното средство се носи от
продавача. Оспорва и възражението за изтекла погасителна давност, като твърди,
че давностният срок при неустойки за забава, съгласно чл. 114, ал.4 ЗЗД започва
да тече от последния ден, за който се начислява неустойка.
С депозирания по делото допълнителен отговор на
исковата молба ответникът оспорва приложения от ищеца към ДИМ договор за
доставка 273/12/5/2016 като неотносим към спора и като антидатиран. Твърди, че
в случай, че договорът се приеме за относим към спора и сключен на посочената
дата е свидетелство за това, че претендираната от ищеца неустойка е в
противоречие с добрите нрави, тъй като същата е с 3.19 пъти по-висока от
уговорената в него неустойка. Счита за
неотносими към спора представената фактура и счетоводна бележка от 13.10.2016г.
Оспорва твърденията, че ищецът е изправна страна по договора, като твърди, че
същият не е изпратил представител в уговорения от страните срок до 22.08.,
който да констатира отстраняването на недостатъци. Твърди, че с изпратеното по
електронна поща писмо от 19.09.2016г. е поканен ищецът да приеме машините.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях,
прие следното:
Страните
не спорят относно факта на сключване, съдържанието /права, задължения, падеж/ и
породеното правно действие на процесния договор. Негов предмет е производството и
доставката от страна на ответника в полза на ищеца на 3 бр. (2 бр. гарантирана поръчка + 1
допълнителен бр. като опция) мотокари вилични високоповдигачи
“НМТ“ (модел НМТ
200.30.120 D) с
товароподемност 20 т., вкл. резервни части за същите, като няма спор, че допълнителният
трети брой е заявен от ищеца за производство и доставка с писмо от 27.07.2016 г.
В чл. 1 от договора е предвидено доставката
да бъде осъществена в съответствие с условието DDP /доставено,
мито платено/ съгласно Инкотермс 2020: място на доставката МТL,
ASCO sp.z.o.o.,улица
„Виеловьейска“ 53, пощенски код: 44-120, гр. Писковице, Полша. Следователно
уговорено е местоназначение на доставката в Полша, т.е., за да се освободи
ответникът от насрещните си задължения, следва да престира на посочения адрес
на ищеца.
В чл. 3 е уговорен времеви график за
изпълнение с краен срок за доставка на пълния предмет на договора –
20.09.2016г. За някои от междинните етапи от времевия график в колона 2 от
таблица към чл. 3, наименована „ден на паричен превод“, е предвидено условие:
„при условие, че договорът между MTL ASCO и Военните бъде
подписан до 29.06.2016г“. Договорено е също ответникът – продавач да носи
всички рискове, вкл. от погубване на товара, до официалното приемане на
оборудването от представител на ищеца – купувач в предприятието му в Полша чрез
подписване на приемо – предавателен протокол.
В чл. 5.4.1 страните са предвидили неустойка в случай
на неизпълнение или неправилно изпълнение на договора от страна на ответника в
размер на 5 720 евро за всеки ден забава, но не повече от 120 120
евро.
Няма спор, че пълното изпълнение на договора е
осъществено 10 дни след крайната падежна дата, а именно на 01.10.2016г, поради
което ищецът претендира неустойка за този период на забава.
На първо място ответникът възразява, че клаузата за
неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Това възражение е неоснователно по следните
съображения:
Съгласно т. 3 от ТР № 1/2010г не е нищожна
клауза за неустойка в приватизационните и търговските договори, уговорена без
краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. На
практика с това разрешение се отстъпва от предходно изразеното в практиката
становище, че такава клауза е нищожна. В случая и двете страни са търговци, а
сделката е сключена във връзка с упражняваното от тях занятие. Търговците
действат на свой риск, за разлика от гражданскоправните субекти, поради което
критерият за справедливост в техните отношения е по – различен от този в
гражданските. В случая договорената клауза има не само обезщетителен характер
/да компенсира вредите, които изправната страна търпи поради виновното
неизпълнение на насрещното задължение на длъжника/, но и обезпечителен характер
/да упражни натиск върху длъжника да изпълни доброволно и в срок задължението
си под заплахата да плати немалък размер
неустойка, начислявана за всеки ден забава/. Страните свободно определят
размера на превишението, което би могло да противоречи на добрите нрави само ако към момента на сключване на
договора то е така определено, че да не зависи от поведението на длъжника и по
този начин да създава възможност за кредитора да има изгода повече от
забавеното изпълнение, отколкото от реалното изпълнение. В случая в
договорната клауза не може да се говори за неопределяемост на срока, за който
се дължи обезщетението, тъй като този срок зависи от изпълнението на
задължението на длъжника и не зависи от
поведението на кредитора. Затова не са налице условия за неоснователно
обогатяване на кредитора, доколкото длъжникът във всеки един момент може да
престира дължимото и да се освободи от паричната обремененост.
Предвиденият краен срок за доставка, както и
неустоичната клауза не са обвързани от насрещно задължение на ищеца да
представи надлежно сключен и породил правно действие договор между него и
Военните, подписан до 29.06.2016г. Подобно условие /за подписването на такъв
договор, но не и за представянето му на продавача/ е предвидено само за
междинния времеви график и то за сроковете на плащане /видно от наименованието
на колона 2 от таблица към чл. 3/. Договорът се споменава и в частта относно
записите на заповед, които се издават за обезпечаване изпълнението на
продавача, като в тази връзка правното им действие е обвързано от подписването
на договора с министерство на отбраната на Република Полша, но сключването му
не е условие за другите клаузи по процесното правоотношение. Все пак
посочването на този договор е индиция за мотива на страните да предвидят твърд
краен срок за цялостно изпълнение на предмета на договора и дисциплиниращ
размер неустойка за всеки ден забава, стимулиращ изправността на
ответника.
Наред с това в хода на процеса ищецът
представя договор за доставка, сключен на 29.06.2016г между него и Регионална
логистична база II след проведена „публична поръчка в
условията на неограничен търг“ с предмет доставка на мотокари НМТ 200.30.120D
и производител 17Н ЕООД, за което няма спор, че е предходното наименование на
ответното дружеството. Крайният срок за изпълнение на договора е 30.09.2016г.
Предвидени са и неустойки за забава. На л. 372 е приложена и покана от Регионална
логистична база II, Варшава, за подписване на договор на
29.06.2016г в резултат на проведената процедура и приетата за най – изгодна
оферта на ищеца.
Действително представените документи не са
официални свидетелстващи такива и нямат материална доказателствена сила за
верността на удостоверените с тях факти. Не би могло да се приеме и че като
частни документи имат достоверна дата по отношение на ответника по смисъла на
чл. 181 ГПК. Ищецът обаче, доколкото не е поел насрещно задължение да представи
сключения договор на ответника, за да възникне насрещното му задължение да
спази крайния срок по процесното правоотношение, респ. да отговаря за забава,
нито в договора е предвидено подобно условие за възникване на задължението му
да достави оборудването в договорения краен срок, не е и длъжен да представя
подобни официални свидетелстващи документи или частни такива с достоверна за
ответника дата. Представените документи, /като договорът с военните е цитиран и
в процесния/, единствено обосновават интереса и добросъвестността на ищеца да
иска изпълнение в срок и да стимулира длъжника да престира услугата с оглед
насрещните му задължения по друг договор, също предвиждащ неустойки за забава,
а и най – малкото, за да охрани името си на добър търговец в стокооборота.
Поради това напълно логично е размерът на неустойката да превишава реално
претърпените вреди именно, за да стимулира длъжника да изпълни бързо и в срок
или с минимално закъснение задължението си, /тъй като иначе ще дължи неустойка
със стимулиращ изправността му размер/. Без правно значение е конкретният
размер на предвидената в договора с военните неустойка и/или заплащането на
такава, доколкото като форма на договорната
отговорност неустойката има и
санкционна функция, допускаща с оглед на договорната свобода
размерът й да е по - голям от размера на претърпените от
кредитора вреди. Т.е. преценка за
пропорционалност не следва да се прави, нито извод за „злоупотреба с право и цел увреда на
другата страна – чл. 289 ТЗ“, от евентуалната „липса на претърпяна вреда от
ищеца“. Не би могло да се приеме и становището на ответника в писмените му
бележки, че неустоичната клауза е нищожна, тъй като е едностранна. Няма пречка
предвид договорната свобода, спецификите на правоотношението /изправността на
ищеца по договора с военните зависи от изправността на ответника/ и
договорената поредност при изпълнение на насрещните задължения на страните,
като първо е това на продавача, а после – паричното на купувача, страните да
предвидят неустойка само за задължението на продавача, който по този начин да
бъде дисциплиниран да го изпълни в срок, от което ще зависи, както възникването
на насрещното задължение на купувача, така и неговата изправност по паралелното
правоотношение.
С оглед на казаното по – горе, неоснователно е и
възражението на ответника, че за ищеца не било възникнало материалното право на
неустойка за забава, тъй като не било настъпило уговореното положително условие
за прилагането му – подписан договор между ищеца и военните до 29.06.2016г.
Каза се вече, че клауза в този смисъл в договора няма, нито може да се изведе
подобна договореност от удължените по взаимно съгласие междинни дати на
времевия график. Междинните
просрочия не водят до изместване на крайния срок на договора, тъй като подобна
изменяща писмена уговорка между страните няма и не би могла да се извежда
конклудентно. Още повече, че ответникът
не би могъл да черпи права от собствената си забава и да се приеме, че
междинната забава го освобождава от задължението да достави в договорения краен
срок.
Не
се установява и твърдяната забава на кредитора. Не може да се прави извод за
неоказано съдействие от страна на купувача на продавача от това, че не бил
изпратил свой представител в складовата база на последния да констатира
изправените недостатъци и да приеме машините. Местоназначението на стоките е съответният
адрес в Полша, където се намира обектът на купувача и той не е длъжен да приеме
място на изпълнение, различно от договореното. В крайна сметка видно от
„обяснителната записка относно приемо – предавателния протокол“ мотокарите са
експедирани именно на адреса на ищеца.
Не
се установява и неизправност на купувача по отношение на насрещните му
паричните задължения. Ако действително закъснялото изпълнение се дължеше на
просрочия в плащането, подобно обстоятелство логично щеше да бъде отразено в
двустранно подписаните документи между страните, от които обаче следва
единствено и това не се оспорва, че ответникът е изоставал от времевия график –
производственият процес не се е осъществявал в съответствие с договорените
етапи на производството. Правени са опити за компенсиране на закъснението
именно с цел спазване на крайния срок по договора, което обаче също няма спор,
че е станало с 10 – дневно закъснение. Нещо повече, страните са уговорили
поредност в изпълнението на насрещните си задължения, като първо е задължението
на продавача да изпълни съответния етап и едва след приемането му възниква паричното
задължение на купувача. Т.е., ако плащането не отговаря на първоначално
договорения времеви график, то това се дължи на неспазените производствени
етапи, а не обратно.
Без значение за отговорността на ответника са и
твърденията му за настъпило случайно събитие - разваляне на транспортното
средство, тъй като страните са договорили изрично, че рискът, вкл. от погиване
на вещта, се носи от продавача „до официалното приемане на оборудването от представител
на ищеца – купувач в предприятието му в Полша чрез подписване на приемо –
предавателен протокол“.
Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна
давност за периода от 21-23.09.2016г. с оглед разпоредбата на чл. 114, ал.4 ЗЗД, че давностният срок при искове за неустойки за забава започва да тече от
последния ден, за който се начислява неустойка. В случая последният ден, за
който се начислява неустойка, е 30.09.2016г, а исковата молба е подадена на
24.09.2019г.
Ето
защо претенцията е изцяло основателна и ще се уважи.
При
този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него разноски в общ размер от 8 484.45 лв съобразно списък
на разноските на л. 381 и доказателствата за действително направен разход в
този размер.
По
изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА “ХМТ ТРАК“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Асеновград, ул.
Капитан Андреев“ №13 да заплати на “МТЛ АСКО“ СП.З.О.О, със седалище и
адрес на управление в Република Полша, гр. Писковице, ул. “Вельовейска“ №53 сумата от 57 200 евро - мораторна
неустойка за периода от 21.09.2016 г. до 30.09.2016, вкл. /5720 евро за всеки ден от 10-дневния
период на забава/, дължима по договор №02/06/2016/DRW, с който ответното дружество /тогава с наименование “17Н“ ЕООД/ се задължило да произведе и достави
на ищеца 3 бр. (2 бр. гарантирана поръчка + 1 допълнителен бр. като
опция) мотокари
вилични високоповдигачи “НМТ“ (модел НМТ 200.30.120 D) с товароподемност 20 т., вкл.
резервни части за същите, като допълнителният трети брой е заявен от ищеца за
производство и доставка с писмо от 27.07.2016 г., поради неспазване от страна
на ответника на крайния срок за изпълнение на договора - 20.09.2016 г, ведно
със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба –
24.09.2019г, до изплащането й, както и сумата от 8 484.45 лв – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: