№ 417
гр. Варна, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Елица Н. Желязкова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500272 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 103708/20.12.2024г. по регистратурата на РС-
Варна и въззивна жалба с вх.№ 103859/20.12.2024г. първата подадена от процесуалния
представител на Н. К. С. и М. Я. С., а втората – лично от тях срещу решение №
4360/03.12.2024г. постановено по гр.д.№ 12215/2023г. по описа на РС-Варна, с което Е
ОТХВЪРЛЕН предявеният от жалбоподателите срещу „Шанс – 95“ ЕООД, ЕИК *********,
А. П. К. и Д. М. К. иск за изкупуване на 0,77 кв.м. идеални части от поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18- 32/26.04.2011г.,
на ИД на АГКК /последно изменение, засягащо поземления имот от 26.07.2023г./, целият с
площ 229 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг обществен обект, комплекс, при граници: поземлени имоти с
идентификатор: ***; ***; ***; ***; ***; ***, както и паркомясто № 2, с площ 15 кв.м.,
находящо се в гр.Варна, р-н Одесос, ул. „Д.Г.“ ***, в незастроената част на дворното място,
при граници: север - паркомясто № 1, изток- двор, юг- зъболекарски кабинет, запад-
стълбище на жилищна сграда, както и 0.0034 % идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху дворното място, за сумата от 4 000 евро, при същата цена и
условия на правната сделка, сключена между ответниците „Шанс–95“ ЕООД, ЕИК
********* и А. П. К. ЕГН **********, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 26, том III, рег. № 2719, дело № 324 от 2023 г. на нотариус Д.Б., с рег.
№ 012 в регистъра на НК, вписан с акт № 70, том, LXI, дело №13940/2023г. вх.рег. № 23101,
1
дв.вх.рег.22952 от 02.08.2023г. на Служба по Вписванията - гр.Варна, като се определи срок,
считано от влизане на решението в законна сила ищците Н. К. С. ЕГН ********** и М. Я. С.
ЕГН********** да заплатят на ответниците А. П. К. ЕГН ********** и Д. М. К. ЕГН
********** сумата от 4000 евро, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, ОСЪДЕНИ СА да
заплатят на „Шанс – 95“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 800 лева, представляваща
направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, а на А. П. К. и Д. М.
К. сумата от 2400 лева, представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение
Въззивниците - Н. С. и М. С., чрез процесуалния си представител оспорват
решението с твърдения за неправилност, незаконосъобразност и постановяване при
нарушение на процесуалноправните норми.
Излагат, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че предмет на предявения
иск за изкупуване е и паркомясто № 2. Твърдят, че заявената от тях претенция в исковата и
уточняващите я молби е за изкупуване на 0,77 кв.м. ид.части от ПИ с ид.*** по
Кадастралната карта на гр.Варна, които са били прехвърлени от продавача „Шанс-95“ ЕООД
в полза на купувачите К.и, като считат тази сделка за действителна, поради което с
произнасянето си и по отношение на паркомястото съдът се е произнесъл в отклонение от
петитума на исковата претенция с недопустим съдебен акт.
Отделно от това считат, че съдът неправилно е разгледал въведеното от ответниците
К.и възражение за нищожност на сделката по нот.акт № 26/2023г., като не е съобразил, че
ищците С.и не са страна по него, тъй като не са страна и по сделката. Считат, че са налице
всички предпоставки за уважаване на предявения иск за изкупуване, който освен всичко
друго е предявен и в рамките на законоустановения срок, поради което молят обжалваното
решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявеният иск с правно
основание чл.33, ал.2 от ЗС бъде уважен. Претендират за присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
В депозираната лично от жалбоподателите С.и жалба вх.№ 103859/20.12.2024г. са
формулирани оплаквания идентични на тези в жалбата подадена от тяхно име от
процесуалния им представител – за произнасяне на първоинстанционния съд свръх петитум,
доколкото посочват, че са искали да изкупят единствено 0,77 кв.м. от дворното място, не и
на паркомясто № 2. Молят обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено
ново, с което предявеният иск за изкупуване да бъде уважен.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивните жалби oт
въззиваемата страна – А. П. К. и Д. М. К., чрез процесуалния им представител. Считат
жалбите за неоснователни, а решението на РС - Варна за правилно, законосъобразно и
обосновано, постановено при правилно установена фактическа обстановка и анализ на
доказателствата.
Възразяват срещу твърденията във въззивните жалби, че съдът е излязъл извън
предмета на спора, като посочват, че ищците са поискали да встъпят в правата на купувача
2
по сделката за покупко-продажба обективирана в нот.акт № 26/2023г., която обаче съдът е
приел за нищожна поради невъзможния предмет на главната вещ – продаденото паркомясто.
Възразяват и срещу становището, че нямат качеството на страна по възражението за
нищожност, поради което то не е следвало да бъде разглеждано от първоинстанционния съд.
Излагат, че доколкото въпросът за действителността на сделката е преюдициален по
отношение на иска за изкупуване, въведното възражение за нищожност правилно е било
разгледано от съда. Посочват, че именно поради невъзможният предмет на сделката, тя е
нищожна и по отношение на нея не може да се упражни право на изкупуване, защото
законът изисква това изкупуване да стане при същите условия на сделката. В случая
идеалните части от земята са прехвърлени не като самостоятелен обект на собственост, а
като идеални части към несъществуващ обект – паркомясто.
Молят обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендират за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Писмен отговор на депозираните въззивни жалби е подаден от въззиваемата страна
„Шанс-95“ ЕООД, чрез пълномощника на дружеството. Заявеното становище е за
неоснователността на жалбите, а искането е за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Споделят се изводите на първоинстанционния съд за нищожност на договора за покупко-
продажба на паркомясто и принадлежащите към него идеални части от дворното място. При
извод за действителност на договора се поддържа заявеното становище за неоснователност
на иска за изкупуване.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат
заявените становища по жалбата. Претендират за присъждане на сторените във въззивното
производство съдебно-деловодни разноски.
Съобразно разписаните правомощия на въззивната инстанция по чл.269 от ГПК,
съдът дължи служебна проверка за валидността решението, а по допустимостта му - в
обжалваната част. По възраженията за неправилност и или незаконосъобразност на
решението, съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
В случая се обжалва първоинстанционното решение в цялост, като при проверка на
валидността му съдът не открива пороци водещи до неговата нищожност. Въззивниците са
въвели възражения за недопустимост на крайния съдебен акт поради наличието на
произнасяне по непредявена искова претенция за изкупуване на самостоятелен обект
представляващ - паркомясто № 2 с площ от 15 кв.м. находящо се в незастроената част от
дворното място с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Варна. Позоваването е на това, че
предмет на исковата претенция винаги е било признаване на ищците на правото на
изкупуване на 0,77 кв.м. ид.части от дворното място, поради което произнесеното в
отклонение от въведения предмет на правна защита се явява процесуално недопустимо.
За да се произнесе по въведеното възражение за недопустимост на обжалваното
решение, настоящият съдебен състав съобрази следното:
3
ВРС е бил сезиран с искова молба, уточнена с молби от 23.10.2023г., от 16.01.2024г.
и от 16.02.2024г., с която е бил предявен иск от Н. К. С. и М. Я. С. срещу „Шанс – 95“
ЕООД, А. П. К. и Д. М. К. с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС за признаване на ищците на
правото да изкупят продадените от дружеството в полза на ответниците К.и 0,77 кв.м.
идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта на
гр.Варна, целият с площ 229 кв.м., при граници: ПИ с ид. ***; ***; ***; ***; ***; ***, както
и паркомясто № 2, с площ 15 кв.м., находящо се в гр.Варна, район Одесос, ул.„Д.Г.“ ***, в
незастроената част на дворното място, при граници: север - паркомясто № 1, изток- двор,
юг- зъболекарски кабинет, запад-стълбище на жилищна сграда, както и 0,0034 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, за сумата
от 4 000 евро, при същата цена и условия на правната сделка, обективирана в нот.акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 26, том 3, рег. № 2719, дело № 324 от 2023г.
Правният интерес от предявения иск е обоснован с твърдения, че съсобственикът в дворното
място „Шанс - 95“ ЕООД се е разпоредил с идеални части от дворното място в полза на
ответниците К.и, без преди това да е предложил на останалите съсобственици да ги изкупят
при същите условия и цена от 4000 евро.
Предметът на исковата защита се очертава от ищеца в исковата молба чрез излагане
на фактически твърдения за спорното право и чрез посочване на конкретното искане до съда
касателно него. В случая с три последователни уточняващи исковата молба изявления,
ищците са посочили, че в качеството си на съсобственици в дворно място с ид.*** по
Кадастралната карта на гр.Варна желаят да им бъде признато правото да изкупят при
условията на вече сключената сделка – покупко-продажба по нот.акт № 26/2023г.
продаденото от съсобственика им „Шанс-95“ ЕООД, а именно: 0,77 кв.м. идеални части от
поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта на гр.Варна, целият с площ
229 кв.м., както и паркомясто № 2, с площ 15 кв.м., находящо се в гр.Варна, район
Одесос, ул.„Д.Г.“ ***, в незастроената част на дворното място, при граници: север -
паркомясто № 1, изток- двор, юг- зъболекарски кабинет, запад-стълбище на жилищна
сграда.
Освен с изрично формулирания петитум на исковата претенция в молбите от
23.10.2023г., от 16.01.2024г. и от 16.02.2024г. включващ като предмет на исковата защита
както паркомясто № 2 с площ от 15 кв.м., така и 0,77 кв.м. ид.части от ПИ с ид.*** по
Кадастралната карта, ищците са посочили като цена на иска данъчната оценка на двата
обекта – общо 15,77 кв.м. ид.части от дворното място. С този предмет на иска за изкупуване
е извършен доклада на съда по чл.140 от ГПК, както и окончателния доклад по чл.146 от
ГПК, срещу който ищците не са направили възражение. Именно по този заявен от ищеца
предмет на исковата претенция по чл.33, ал.2 от ЗС е постановено първоинстанционното
решение, поради което настоящият съдебен състав приема, че не е налице произнасяне
„свръхпетитум“ и обжалваното съдебно решение не е недопустимо на това основание.
В допълнение следва да се отбележи, че макар да навежда твърдения за порок в
обжалвания съдебен акт досежно липсата на идентитет между заявения и произнесения от
4
съда предмет на искова защита, въззивниците отново са формулирали петитум на искането
си във въззивната жалба - за допускане на изкупуване в полза на Н. и М. С.и на 0,77 кв.м.
идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта на
гр.Варна, целият с площ 229 кв.м., както и паркомясто № 2, с площ 15 кв.м., находящо се
в гр.Варна, район Одесос, ул.„Д.Г.“ ***, в незастроената част на дворното място, при
граници: север - паркомясто № 1, изток- двор, юг- зъболекарски кабинет, запад-стълбище на
жилищна сграда, което подкрепя направеният по – горе извод досежно предмета на исковата
защита.
Ответниците - А. П. К. и Д. М. К., чрез процесуалния си представител са оспорили
като неоснователен иска по чл.33, ал.2 от ЗС с твърдения, че в полза на ищците не се е
породено правото на изкупуване по отношение на сделката за покупко-продажба
обективирана в нот.акт № 26/2023г., тъй като не са били в състояние да изкупят дела от
съсобствеността. При извод за наличие на предпоставки за изкупуване се отправя
възражение за нищожност на процесната сделка за покупко-продажба, поради невъзможен
предмет – паркомясто.
Ответникът „Шанс-95“ ЕООД, чрез процесуалния си представител също заявява
становище за неоснователност на иска по чл.33, ал.2 от ЗС, поради това, че с нот.акт, с който
праводателят на ищците „Монолит Узунов“ ЕООД е участвал в разпределение на идеалните
части в процесното дворно място и в правото на строеж за построяване на жилищна сграда
изрично е договорено, че всеки от съдоговорителите дава съгласието си по чл.33 от ЗС всеки
от тях да се разпорежда самостоятелно със своите обекти без да е необходимо съгласието на
останалите съсобственици.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С нот.акт № 77, том I, рег. № 588, дело № 70 от 2007г. по реда на чл.183 от ЗУТ
съсобственици съсобствениците в дворно място УПИ № XV-6, кв.551 по плана на 14-ти
микрорайон на гр.Варна, ул. „Д.Г.“ ***, с площ от 227 кв.м. – Д.Д.Я., К.Д.П., Ж.Г.Н., Т.Г.С. и
„Монолит Узунов“ ЕООД са си разпределили правото на строеж на жилищната сграда в
съответствие с притежаваните от тях ид.части от дворното място, като се съгласяват всеки от
съсобствениците да стане изключителен собственик на отделни самостоятелни обекти в
сградата, ведно с съответстващите им ид.ч. от общите части на сградата, в т.ч. и от дворното
място. Договорили са, че заявяват съгласие всеки от тях да се разпорежда самостоятелно със
собствените си имоти без да е необходимо изричното съгласие на останалите съсобственици
по чл.33 и чл.66 от ЗС.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 20, том 2, рег. №
3147, дело № 183 от 14.08.2007г., Н. К. С. и М. Я. С. са закупили от продавача „Монолит
Узунов“ ЕООД собствеността върху зъболекарски кабинет, находящ се на първия етаж и
представляващ самостоятелен обект в жилищна сграда, изградена в груб строеж в гр. Варна,
ул. „Д.Г.“ ***, със застроена площ от 33,38 кв.м., ведно с 11,10 кв.м. ид.части от дворното
място, в което е построена сградата.
5
С нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 52, том 2, рег. № 1741, дело №
187 от 2009г. „Монолит Узунов“ ЕООД е продал на „Шанс-95“ ЕООД паркомясто № 1 с
площ от 15 кв.м. и паркомясто № 2 находящи се в дворно място – УПИ XV-6, кв.551 по
плана на 14-ти микрорайон на гр.Варна, цялото с площ от 227 кв.м. в гр.Варна, район
Одесос, ул.„Д.Г.“ ***, ведно с прилежащите към всяко паркомясто по 0,0034 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място както и по
0,0034 % ид.части равняващи се на 0,77 кв.м. ид.части от дворното място, в което е
построена сградата.
С нот. акт № 26, том 3, рег. № 2719, дело № 324 от 2023г. „Шанс-95“ ЕООД е продал
на А. П. К. паркомясто № 2 с площ от 15 кв.м., находящо се в незастроената част на
дворното място с ид.*** по Кадастралната карта, находящо се в гр.Варна, район Одесос, ул.
„Д.Г.“ ***, при граници на паркомястото: север - паркомясто № 1, изток - двор, юг -
зъболекарски кабинет, запад-стълбище на жилищна сграда, както и 0,0034 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, както и 0,0034%
равняващи се на 0,77 кв.м. ид.части от ПИ с ид. *** по Кадастралната карта целият с площ
от 229 кв.м. за сумата от 4000 евро.
Видно от справка в НБД „Население“, А. П. К. и Д. М. К. са сключили граждански
брак на 19.02.2018г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на
нея петитум обуславят извод за предявен от ищците Н. С. и М. С. срещу „Шанс – 95“ ЕООД,
А. П. К. и Д. М. К. иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС за признаване на ищците на
правото да изкупят продадените от дружеството в полза на ответниците К.и 0,77 кв.м.
идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта на
гр.Варна, целият с площ 229 кв.м., при граници: ПИ с ид. ***; ***; ***; ***; ***; ***, както
и паркомясто № 2, с площ 15 кв.м., находящо се в гр.Варна, район Одесос, ул.„Д.Г.“ ***, в
незастроената част на дворното място, при граници: север - паркомясто № 1, изток- двор,
юг- зъболекарски кабинет, запад-стълбище на жилищна сграда, както и 0,0034 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, при
условията, договорени между продавача „Шанс – 95“ ЕООД и купувачите А. К. и Д. К. в
нот.акт № 26, том 3, рег. № 2719, дело № 324 от 2023г.
При твърденията за наличие на съсобственост между ищците и продавача по сделката
по отношение на дворното място с ид.*** по Кадастралната карта, находящо се в гр.Варна,
район Одесос, ул.„Д.Г.“ *** и за извършена възмездна разпоредителна сделка /продажба/ с
части от него в полза на трето за съсобствеността лице, без да им е било предложено да ги
купят, предявеният иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС се явява процесуално допустим.
Сделката е сключена на 02.08.2023г., а искът е предявен в съда на 25.09.2023г., т.е в рамките
на законоустановения двумесечен срок от продажбата.
6
Правото на изкупуване е от категорията на преобразуващите субективни права,
защото предоставя възможност съсобственикът - изкупвач едностранно да предизвика
правна промяна в правната сфера на съсобственика-купувач.
Искът за изкупуване по чл.33, ал.2 от ЗС е конститутивен, а основателното му
провеждане предполага наличието на всички елементи от фактическия му състав, а именно:
съсобственикът-продавач да се е разпоредил със своята ид.част от съсобствения недвижим
имот в полза на лице извън кръга на съсобствениците посредством действителна покупко-
продажба; да липсва отправено от него до другите съсобственици предложение за продажба,
което се удостоверява с представена пред нотариуса декларация, че никой от останалите
съсобственици не е приел предложението, респективно да е представена неистинска
декларация.
Легитимиран да предяви иска за изкупуване е съсобственика, който не се е разпоредил
със своята идеална част от съсобствения недвижим имот. Именно нему принадлежи правото
с едностранно волеизявление заявено до съда да поиска промяна в правната сфера на
купувача – приобретател, като го замести в договорната връзка по силата на съдебното
решение. Ограничителният характер на разпоредбата се разпростира и по отношение вида
на сделката, като принудително изкупуване по реда на чл.33, ал.2 от ЗС може да има само
при покупко-продажба на идеална част от съсобствен недвижим имот.
Основният елемент подлежащ на доказване от страна на ищците, установяващ и
материалната им легитимация по иска е качеството им на съсобственици по отношение на
продадените недвижими имоти с нот.акт № 26/2023г., в случая части от дворното място с ид.
*** по Кадастралната карта, находящо се в гр.Варна, район Одесос, ул.„Д.Г.“ ***.
Установява се, че ищците С.и притежават 11,10 кв.м. ид.части от процесното дворно място,
което ги прави съсобственици, респективно активно процесуално легитимирани по
предявения иск за изкупуване.
Както бе посочено по-горе, за да е допустимо уреденото в чл.33, ал.2 от ЗС право на
заместване на купувача в продажбеното правоотношение чрез допускане в негова полза на
правото на изкупуване на идеални части от недвижим имот, разпоредителната сделка следва
да е действителна. Въведените от ответниците К.и още с отговора на исковата молба
възражения за нищожност на сключената с тях в качеството на купувачи сделка с нот.акт №
26/2023г. – покупко-продажба поради невъзможен предмет, предвид на това, че продаденото
паркомясто № 2 разположено в процесното дворно място няма характер на самостоятелен
обект на правото на собственост са били уважени от първоинстанционния съд.
Неоснователни са оплакванията на въззивниците, че съдът не е следвало да се
произнася по възражението за нищожност, поради това че ищците С.и /настоящи
въззивници/ не са страна по атакуваната сделка. Страните по продажбеното правоотношение
участват в настоящото производство, поради което не е налице недопустимо разглеждане на
възражението на купувачите за недействителност на сделката. От друга страна съдът дължи
произнасяне по всички допустимо въведени възражения на страните, като в случая
констатациите на съда относно действителността на правната сделка са от значение й за
7
решаването на заявената претенция по чл.33, ал.2 от ЗС, като те имат преюдициално,
обуславящо значение за основателността й. Нещо повече, в случая е налице въведено в
предмета на спора възражение за нищожност на сделката, но дори да не беше така,
доколкото твърдяната невъзможност на предмета е правна, т.е основанията за нея
произтичат от самия договор, съдът е длъжен да я констатира и служебно. В този смисъл е
разрешението по тълкувателно решение № 1/27.04.2022г. по тълк.дело № 1/2020г. на ОСГТК
на ВКС. Същото прокламира, че за да бъде спазен принципът на състезателното начало,
страните следва да са информирани преди устните състезания, че съдът ще разгледа въпроса
за нищожността и може да не зачете правните последици на нищожната сделка или на нейни
отделни клаузи, както и да имат възможност да изразят становище по този въпрос и
евентуално да посочат доказателства. Първоинстанционният съд е изпълнил
компетентностите си в този смисъл с изготвения доклад на делото по чл.146 от ГПК, като е
въвел в предмета на произнасянето си въпросът за нищожността на сделката и е разпределил
доказателствена тежест във връзка с него, с която страните са били запознати.
Предмет на разпоредителната сделка обективирана в нот.акт № 26/2023г. е продажбата
на паркомясто № 2 с площ от 15 кв.м., находящо се в незастроената част на дворното място с
ид.*** по Кадастралната карта, при посочени в акта граници, ведно със съответните 0,0034
% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
както и на 0,0034% равняващи се на 0,77 кв.м. ид.части от ПИ с ид. *** по Кадастралната
карта, цялото с площ от 229 кв.м.
В съответствие с трайно установената съдебна практика на ВКС, в обжалваното
решение е прието, че сделката е нищожна поради невъзможност на предмета й.
Паркомястото разположено в незастроената част на дворно място, без оградни стени и
покрив не е самостоятелен обект на правото на собственост, респективно не представлява
годен обект на правна сделка. В този смисъл са Решение № 189/ 06.01.2015г. по гр.д.№
2640/2014г. на ВКС, I г.о.; Решение № 199/10.08.2015г. по гр.д.№ 5955/2014г. на ВКС, IV г.о.;
Решение № 171/ 08.08.2014г. по гр.д.№ 4175/2013г. на ВКС, IV г.о. и др. Тези констатации на
съда в обжалваното решение не се оспорват от въззивниците, напротив изрично се посочва,
че са правилни, ако се приеме, че предмет на предявения иск е и паркомястото. Не са
оспорени и изводите на първоинстанцонния съд, че процесното дворно място с ид.*** по
Кадастралната карта, в което според данните по делото е налице сграда в режим на етажна
собственост поне от 2007г., има статут на обща част по чл.38 от ЗС, като те се подкрепят и
от доказателствата по делото. Макар и обособена като място за паркиране, в изпълнение на
изискването на чл.43, ал.1 от ЗУТ и наречена „паркомясто“, реалната част с площ от 15 кв.м.
от дворното място, както и съответните 0,77 кв.м. ид.части от дворното място определени
като съразмерни по смисъла на чл.40 от ЗС на притежавания от купувача обект, не са
самостоятелни, а са част от обща част към сградата /дворното място, което я обслужва/,
поради което същите не могат да бъдат предмет на разпоредителна сделка.
Купувачите К.и не са етажни собственици в построената сграда с адм.адрес: гр.Варна,
район Одесос, ул.„Д.Г.“ ***, следователно не могат да придобият части от общите части на
8
сградата - нито реални, нито идеални, поради което следва да се приеме, че предметът на
сделката по нот.акт № 26/2023г. е невъзможен. В този смисъл е и Определение №
48/04.02.2020г. по гр.д.№ 3751/2019г. на ВКС, IV г.о.
При това положение се налага извод за неоснователност на предявения иск по чл.33,
ал.2 от ЗС, доколкото не е налице действителен договор за продажба, по който ищците –
съсобственици да могат да упражнят нормативно уреденото си право на предпочитание при
придобиването на идеални части от продавания самостоятелен обект.
Предвид съвпадане на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция са
направили въззивниците и въззиваемите страни, като съобразно изхода на спора такива се
следват на въззиваемите – А. и Д. К.и в размер на 2400 лева – адвокатско възнаграждение,
както и на „Шанс-95“ ЕООД в размер на 800 лева – адвокатско възнаграждение, срещу които
размери не е заявено възражение за прекомерност.
На основание чл.236, ал.1, т.8 от ГПК съдът указва с настоящото решение, че
доколкото искът за изкупуване по чл.33, ал.2 от ЗС е облигационен и цената му е 1107,10
лева, решението по него не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1
от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4360/03.12.2024г. постановено по гр.д.№ 12215/2023г.
по описа на РС-Варна.
ОСЪЖДА Н. К. С., ЕГН ********** и М. Я. С., ЕГН ********** и двамата с адрес:
гр. Варна, ул. „Ген. Ц.“ *** ДА ЗАПЛАТЯТ на А. П. К., ЕГН ********** и Д. М. К., ЕГН
********** и двамата с адрес: гр.Варна, ул.„П.Е.“ *** сумата от 2400 /две хиляди и
четиристотин/ лева- заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Н. К. С., ЕГН ********** и М. Я. С., ЕГН ********** и двамата с адрес:
гр. Варна, ул. „Ген. Ц.“ *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Шанс – 95“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище: гр. Варна, ул. „Д.Г.“ ***, представлявано от управителя Д.Я. сумата от 800
/осемстотин/ лева - заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10