№ 306
гр. Плевен, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря В.П.
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно
гражданско дело № 20214400500505 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 260 052/16.03.2021г. по гр.д. № 428/2020г. на РС гр. Ловеч, съдът е отхвърлил
предявеният от ищците Д. И. П., ЕГН ********** и Д. Д. П., ЕГН **********, двамата с
адрес гр.***, Област-гр.Ловеч, ул.*** против ответника Министерство на правосъдието, с
адрес: гр.София, ул."Славянска"№1, активно субективно съединен осъдителен иск с правно
основание чл.441 от ГПК във връзка с чл.49 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищците:
1.Сумата от 960 лв., заплатена по силата на Договор за правна защита и съдействие
№0000571/16.05.2016 год., ведно със законната лихва считано от 16.05.2016 год.;
2.Сумата от 960 лв., заплатена по силата на Договор за правна защита и съдействие
№0000628/07.11.2016 год., ведно със законната лихва считано от 07.11.2016 год.;
3.Сумата от 15 лв. платена държавна такса във връзка с ч.гр.д. №553/16 год. на ОС гр.Ловеч
ведно със законната лихва, считано от 14.10.2016 год.
4.Сумата от 25 лв. платена държавна такса във връзка с в.гр.д. №595/16 год. на ОС гр.Ловеч
ведно със законната лихва считано от 09.11.2016 год.
1
5.Сумата от 10 лв. платена по сметка на СВ при АВ във връзка с необходимостта от
вписване на исковата молба.
6.Сумата от 3 200 лева разноски, платени на М.Г.М. и неговата съпруга Т.И.П.М. под
формата на присъдени разноски по гр.д. №116/16 год. на Районен съд гр.*** и в.гр.д.
№595/16 год. на ОС гр.Ловеч, ведно със законната лихва считано от 06.03.2017 год, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Отхвърлил предявеният от ищците Д. И. П., ЕГН ********** и Д. Д. П., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр.***, Област-гр.Ловеч, ул.*** против ответника Министерство на
правосъдието, с адрес: гр.София, ул."Славянска"№1, алтернативно предявен иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати ;
1.Сумата от 960 лв., заплатена по силата на Договор за правна защита и съдействие
№0000571/16.05.2016 год., ведно със законната лихва считано от 16.05.2016 год.;
2.Сумата от 960 лв., заплатена по силата на Договор за правна защита и съдействие
№0000628/07.11.2016 год., ведно със законната лихва считано от 07.11.2016 год.;
3.Сумата от 15 лв. платена държавна такса във връзка с ч.гр.д. №553/16 год. на ОС гр.Ловеч
ведно със законната лихва, считано от 14.10.2016 год.
4.Сумата от 25 лв. платена държавна такса във връзка с в.гр.д. №595/16 год. на ОС гр.Ловеч
ведно със законната лихва, считано от 09.11.2016 год.
5.Сумата от 10лв., платена по сметка на СВ при АВ във връзка с необходимостта от
вписване на исковата молба.
6.Сумата от 3 200 лева разноски, платени на М.Г.М. и неговата съпруга Т.И.П.М. под
формата на присъдени разноски по гр.д. №116/16год. на Районен съд гр.*** и в.гр.д.
№595/16год. на ОС гр.Ловеч, ведно със законната лихва считано от 06.03.2017 год., като
НЕДОПУСТИМ и ПРЕКРАТИ.производството по гр.д. № 428/2020 год. по описа на РС-
гр.Ловеч в тази му част.
Отхвърлил претенцията на ищците Д. И. П., ЕГН ********** и Д. Д. П., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр.***, Област-гр.Ловеч, ул.*** против ответника Министерство на
правосъдието, с адрес гр.София, ул."Славянска"№1 за заплащане на съдебно-деловодните
разноски в размер общо на сумата 1 041,80 лева, съгласно представен списък на разноските
по чл.80 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
Осъдил ищците Д. И. П., ЕГН ********** и Д. Д. П., ЕГН **********, двамата с адрес
гр.***, Област гр.Ловеч, ул.*** да заплатят на ответника Министерство на правосъдието, с
адрес гр.София, ул."Славянска"№1 сумата 150 /сто и петдесет/лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски - възнаграждение за юрисконсулт.
2
Произнесъл се, че решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника - ДСИ при СИС гр.*** А.Д.Й. и има установително действие в
отношенията на третото лице и насрещната страна - чл.223 ал.1 ГПК и задължително
действие в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла - чл.223
ал.2 от ГПК.
Недоволни от постановеното решение са останали Д. И. П. от гр.***, ЕГН ********** и Д.
Д. П. от с.гр., ЕГН ********** чрез адв.Ст. М. от ПлАК, които го обжалват в срок с
оплаквания, че същото е незаконосъобразно и необосновано. Молят ОС гр.Плевен да го
отмени изцяло и да уважи предявения иск с правно основание чл.441 ГПК вр. чл.49 от ЗЗД, а
ако го отхвърли - да уважи евентуално предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД,
както и да осъди ответната страна да заплати разноските, направени във връзка с воденето
на настоящото дело за двете инстанции.
Оплакват се, че след прилагането на изп. дело № 153/2012г. по описа на СИС при ТРС като
доказателство по делото се установява, че липсват нот. актове, данъчна декларация,
удостоверения от Община гр.*** и др., от които по безспорен начин ДСИ да установи че
длъжникът е собственик на имота, който ще бъде изнесен на Публична продан. Твърди, че
ако ДСИ е била поискала справка по партидата на имота, то със сигурност нямало да се
стигне до Публичната продан. Освен това твърдят, че ДСИ е трябвало да изпълни
задълженията си за разпит на свидетели и посещение на място с цел установяване кой
владее имота. Излагат съображения, че освен общите изисквания на чл.483 от ГПК, ДСИ не
е спазил и описаното в чл.500 от ГПК, което изисква от него да уведоми и другия
СЪСОБСТВЕНИК, за това, че имот, в който той има права, ще бъде публично продаден и че
последния може да заяви, че е съгласен и неговата част да бъде продадена. Твърдят, че ако
това е било извършено, то тогава съсобственикът щял още на тази фаза да възрази и да заяви
пълните си права върху процесния имот.
Евентуално предявения иск първоинстанционният съд го отхвърля като недопустим спрямо
ответника Министерство на правосъдието защото приема, че отговорността му би могла да
се реализира по друг съдебен ред. Оплакват се, че този ред не е изяснен в мотивите на съда,
като навеждат доводи, че ако съд реши, че не е компетентен да разгледа един правен спор,
той е длъжен да го изпрати на компетентния орган, а не просто да го прекрати. Твърдят, че
компетентният да разгледа настоящия спор съд е гражданския съд, а не административния.
Като представят писмена защита с обстойни съображения в подкрепа на доводите си, считат
че правната логика отрича изтекла погасителна давност за вземанията им, защото момента
на настъпване на вредите е направата на разходите за защитата им по гр.д. № 116/2016г. на
ТРС и в.гр. дело № 595/2016г. на ОС Ловеч.
Ответникът по въззивната жалба и ответник по делото пред РС гр.Ловеч Министерството на
правосъдието чрез гл. юрк. Р. изразяват становище, че жалбата е неоснователна, а решението
да се потвърди като правилно, обосновано и законосъобразно и да им се присъдят съдебно-
3
деловодните разноски по водене на делото, заедно с разноски за двете инстанции, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съобразно Наредбата за заплащането
на правната помощ, претендирано с Отговора на ВЖ – л.18 от делото на ЛОС.
Ответникът по въззивната жалба РС гр.***, редовно призовани, изразяват становище ако се
разгледа евентуално предявения иск да се потвърди решението. Да им присъдят разноски за
адвокатски хонорар по списък, като правят възражение за прекомерност по претендирания
адвокатски хонорар от ищеца.
Третото лице – помагач на страната на МП на РБ ДСИ А.Д.Й., редовно призована, не се
явява и не изразява становище.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на
страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и следва да бъде разгледана.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен
от посоченото в жалбата.
По иска по чл.441 ГПК решението е правилно, а жалбата неоснователна.
По евентуалния иск с правно основание чл.49 ЗЗД обжалваното решение е недопустимо, т.к.
при постановяването му РС гр.Ловеч е допуснал съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до разглеждане на делото в първата инстанция без
участието на задължителна страна.
За да постанови решението си по Главния иск, РС гр.Ловеч е приел, че за да търсят
обезщетение за причинените им имуществени вреди ищците се позовават на действията на
А.Й. - Държавен съдебен изпълнител в РС-гр.***. Според тях, за да издаде Постановление за
възлагане на недвижим имот от 29.04.2015 год. ДСИ А.Й. е направила справка за
собствеността на имота само по партидата на длъжника М.Х. по изпълнителното дело в СВ-
гр.***, но не и справка по партидата на самия имот. Само при извършване на последната
справка тя би установила, че имотът не е собственост на длъжника и в този смисъл не би
издала въпросното Постановление за възлагане. В този смисъл и ищците считат, че именно
това действие на ДСИ А.Й. е довело до причиняването на имуществените им вреди,
възлизащи в размер общо на сумата 5 170 лева, представляващи направени от тях разноски
по водените от тях дела.
Намерил също така, че Законодателят в текста на чл.441 от ГПК е предвидил, че частният
съдебен изпълнител отговаря при условията на чл.45 от ЗЗД за вредите, причинени от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За същите вреди, причинени от
4
държавния съдебен изпълнител, отговорността е по чл.49 от ЗЗД.
Текстът на чл.49 от ЗЗД предвижда, че Този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Приел, че за да се уважи облигационният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД в
тежест на ищците е да докажат при условията на пълно и главно доказване наличието на
следните предпоставки: 1.възлагане на работа от ответника; 2.противоправно деяние на
изпълнителя; 3.вреда за ищците по иска; 4.причинна връзка между деянието и вредата;
5.деянието да е при изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението на
същата; 6.вина на извършителя, която последна предпоставка се предполага. Всички тези
предпоставки трябва да са налице кумулативно, като само липсата на една от тях води като
последица до неоснователност на иска с правно основание чл.49 от ЗЗД.
С направеният по делото доклад в съдебно заседание от 22.10. 2020год. приел за безспорен
факта, на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, че е налице първата кумулативна
предпоставка на иска по чл.49 от ЗЗД, а именно възложител на работата на ДСИ А.Д.Й. се
явява именно ответника Министерство на правосъдието, доколкото ДСИ сключват с
Министъра на правосъдието трудов договор.
Счел, че в хода на исковия процес, ищците, чиято е доказателствената тежест, не са успели
да докажат при условията на пълно и главно доказване, че са налице всички подробно
изброени предпоставки на иска с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Не е безспорно доказано според ЛРС, че А.Й. като ДСИ при РС гр.*** е извършила
противоправно деяние, с което е причинила вреда на ищците, от представените от ищците
доказателства не е установено наличието на причинна връзка между деянието и вредата,
както и вина на извършителя. Приел, че в Глава 43 на ГПК - Изпълнение върху недвижим
имот - е посочено как се извършва опис на имот, а именно съгласно чл.483 от ГПК
съдебният изпълнител описва посочения от взискателя имот, след като се увери, че той е бил
собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. Проверката на собствеността
се извършва чрез Справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин,
включително чрез разпит на съседи. Когато няма сигурни данни за собствеността, се взема
предвид владението към деня на възбраната. Намерил, че по делото се установява, че ДСИ
А.Й. е спазила изискванията на процесуалния кодекс и е събрала необходимите данни
относно собствеността на процесният имот - нот.акт, данъчна декларация, Справка от
имотен регистър, удостоверения от Община гр.***. Твърдението на ищците, че ДСИ е
следвало да извърши и справка по имотната партида е неоснователно, тъй като по аргумент
от чл.39, ал.2 от Правилника за вписванията тази справка служи само за ориентир на
извършващия я, но не е само и единствено убедително доказателства, от което да се
установи кой е действителния собственик на имота. Налице са доказателства от
приложеното изп.дело №153/2012 год., че преди на пристъпи към опис на имотите ДСИ
А.Й. е извършила справка по партидата на длъжника за това има ли вписани преди налагане
5
на възбраната противопоставими права върху възбранения имот. След като не е установила
наличието на данни за такива вписвания по партидата на длъжника, е пристъпила към
извършване на по нататъшни действия в производството по принудително изпълнение.
Поради това намерил, че всички извършени от ДСИ А.Й. действия показват, че тя е
действала съобразно изискванията на процесуалния кодекс и не тя е лицето, на което може
да се вмени вина относно установяване собствеността на процесния имот. Така счел, че
исковата претенция с правно основание чл.441 от ГПК във връзка с чл.49 от ЗЗД, се явява
изцяло неоснователна и като такава я отхвърлил.
Тези мотиви се приемат от настоящата инстанция и при условията на чл.272 ГПК ОС
гр.Плевен препраща към същите при мотивиране на своето решение.
Оплакванията по жалбата в тази насока са неоснователни. Видно от приложеното изп. дело
на ДСИ, то е започнато от ЧСИ Т.К. която освен статута на длъжника е изискала Справка от
СВ при АВ гр.*** и е наложила възбрана на установените недвижими имоти.
По искане на взискателя ДСИ е продължила делото като се е снабдила с данни от НБД
Население и за длъжника и за съсобствениците и след изпълнение на изискванията на ГПК е
извършила опис на възбранените имоти. Правилно ЛРС приема, че съгласно чл.39 ал.2 от
ПВп Справките по партидите за имотите имат само помощен характер и се правят да се
установи описанието на имота. Системата на вписванията в Р България е поименна, а не
имотна и поради това предвид помощния характер на партидата на имота, съдържаща само
описанието на същия, ДСИ и да направи такава не би установила нищо различно за лицата,
на които се водят възбранените имоти, освен вече установеното от изисканата Справка от
ЧСИ Т.К. към момента на налагане на възбраните.
Второто оплакване за нарушение на чл.500 ГПК от страна на ДСИ при РС гр.*** не е
въведено в обстоятелствената Част на ИМ и едва на въззивна инстанция не може да бъде
разгледано поради настъпила преклузия – чл.143 ал.3 вр. чл.147 ГПК.
В тази Част решението е законосъобразно и трябва да се потвърди.
За да отхвърли и евентуалния иск по чл.49 ЗЗД против МП на РБ РС гр.Ловеч е приел, че е
сезиран и с предявена при условията на алтернативност искова претенция от страна на
ищците срещу ответника за заплащане от същия на обезщетение за причинените им
имуществени вреди от длъжностните лица, работещи в Службата по вписванията при РС
гр.*** към 03.05.2004 год., предвид обстоятелството, че същите в нарушение на чл.37 от
Правилника за вписванията не са изпълнили задължението си да извършат вписване по
партидата на всеки един собственик, който е взел участие в Договора за доброволна делба на
съсобствени недвижими имоти - земеделска територия, в резултат на което са станали
причина ДСИ А.Й. ДСИ с район на действие РС гр.***, на основание чл.496, ал.1 от ГПК, да
издаде на 29.04.2015 год. Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2015 год.
6
по изп.дело №153/2012 год., което е вписано в СВ-гр.*** в дв.рег.под №3374 на
09.09.2015год. като акт №63, том XI, придобили собствеността върху 1/2 идеална част от
Поземлен имот с идентификатор 20300.231.13 по кадастралната карта на с.***, Община-
гр.***, Област-гр.Ловеч, местност „***", представляващ нива е площ на целия имот 9002
кв.м., при съседи на имота с идентификатори: 20300.213.12, 20300.231.14 и 20300.231.9,
който имот се оказал собственост на трето лице М.Г.М. и съпругата му Т.И.П.М., различно
от длъжника М.Х. Х..
Намерил, че тази претенция е недопустима спрямо визирания ответник Министерство на
правосъдието, тъй като би могла да се реализира по друг съдебен ред. Описаните в
обстоятелствената част на исковата молба по този алтернативен иск действия касаят
незоконосъобразни актове /действия или бездействия/ на административни органи и
длъжности лица, като според чл.203 от АПК, всеки гражданин и юридическо лице могат да
предявят искове за обезщетение за вреди, но това искане подлежи на разглеждане пред
административните, не и пред гражданските съдилища. В тази връзка споделил изцяло
аргументите на ответника Министерство на правосъдието, че в тази си Част производството
по делото следва да се прекрати като недопустимо и тъй като съгласно чл.154, ал.1 от ГПК
всяка страна е длъжна да докаже обстоятелствата, на които основава своите искания, а чл.8,
ал.2 от ГПК предвижда, че страните посочват фактите, на които основават исканията си и
представят доказателства, но за процесния казус ищците не са сторили това и според ЛРС
следва да понесат последиците като при носене на доказателствената тежест, при което
приел недоказания факт за неосъществил се.
Тези мотиви не се споделят от настоящата инстанция. Оплакването на въззивниците против
прекратяване на делото по евентуално предявения иск е основателно. В противоречие с
предписанията на т.2 от ТП № 2/19.05.2015г. на ОС на ГК на ВКС на РБ и Първа и Втора
колегия на ВАС на РБ, че когато се претендират вреди, настъпили от действия или
бездействия на служители на съда, компетентен да се произнесе съгласно общите правила
на чл.49 ЗЗД е гражданския съд, ЛРС е приел, че другият съдебен ред на разглеждане на
евентуално предявения иск е пред административните съдилища.
Проблемът е, че първоинстанционният съд се е произнесъл освен горното и по нередовна
ИМ, което прави решението му по евентуално предявения иск и недопустимо, освен
неправилно.
Видно от подадената в РС гр.*** искова молба /ИМ/ от 15.01.2020г. – обстоятелствената й
Част по евентуално предявения иск, в същата няма твърдения кои са длъжностните лица в
Службата по вписванията гр.*** към 03.05.2004г., на които МП гр.София е работодател,
от къде произтичат задълженията на точно тези лица на осн. чл.37 ПВп да извършат
вписване по партидата на всеки един собственик, взел участие в Договора за доброволна
делба на съсобствени недвижими имоти и как са им възложени тези задължения от
ответното Министерство според ищеца, т.е кое е другото лице, каква работа му е възложена,
7
причинени ли са от това лице твърдяните от ищеца имуществени вреди при и по повод
изпълнението на възложената работа, което представлява нередовност на ИМ по чл.127 ал.1,
т.4 ГПК.
Вместо да остави без движение ИМ по евентуално предявения иск съдът е разгледал делото
без да изясни кои са длъжностните лица, как и какви задължения са им възложени и
причинени ли са от тези лица при и по повод изпълнение на възложената им работа
твърдяните от ищеца имуществени вреди.
Въззивната инстанция остави без движение ИМ и с молба от 05.07.2021г. въззивниците
уточниха, че към 03.05.2004г. в СВ при РС гр.*** са работили един съдия по вписванията и
един деловодител. Задълженията за съдията произтичат от ПВп и трудовия му договор с МП
на РБ, а тези на деловодителя от трудовия договор и длъжностната характеристика. Вредите
твърдят, че са причинени от бездействието на деловодителя, който не изпълнил действията
по чл.37 ПВп и от бездействието на съдията, който не е проконтролирал действията на
деловодителя за изпълнение на задълженията му.
След тези уточнения и предвид фактическия състав на чл.49 ЗЗД се оказа, че по евентуалния
иск ищецът е насочил претенциите си срещу двама ответници – двама възложители на
работата, които междувпрочем по чл.53 ЗЗД отговарят солидарно, и поради това ОС
гр.Плевен с оглед уточненията, направени от въззивниците конституира като въззиваема
страна по делото РС – гр.***, на който връчи преписи от исковата молба, въззивната жалба,
доказателствата по делото и решението на РС, като му даде възможност да вземе становище
по така представените му писмени документи.
След като се е произнесъл по нередовна ИМ без описаните уточнения, и без участието на
надлежна страна ответник, то постановеното от ЛРС решение, предмет на обжалване в
настоящото производство е недопустимо по евентуално съединения иск и следва да бъде
обезсилено, без съдът да се произнася по съществото на спора. Делото следва да бъде
върнато на РС гр.Ловеч за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Разноски за настоящата инстанция не следва да се присъждат, защото съдът не се произнася
по съществото на правния спор, а за такива следва да се произнесе РС гр.Ловеч при
окончателното решение по същество включително и за настоящата инстанция.
Предвид настоящата редакция на чл.280 ал.3, т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
При тези съображения и на основание чл.270 ал.3 ГПК Окръжният съд
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 052/16.03.2021г., постановено по гр.д.
№ 428/2020г. на Районен съд гр.Ловеч в ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявения от ищците Д. И. П., ЕГН********** и Д. Д. П., ЕГН-**********,
двамата с адрес гр.***, Област гр.Ловеч, ул.*** против ответника
Министерство на правосъдието, с адрес: гр.София, ул."Славянска"№1, иск с
правно основание чл.441 от ГПК във връзка с чл.49 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищците:
1.Сумата от 960 лв. заплатена по силата на Договор за правна защита и
съдействие №0000571/16.05.2016 год., ведно със законната лихва считано от
16.05.2016 год.;
2.Сумата от 960 лв. заплатена по силата на Договор за правна защита и
съдействие №0000628/07.11.2016 год., ведно със законната лихва считано от
07.11.2016 год.;
3.Сумата от 15 лв. платена държавна такса във връзка с ч.гр.д. №553/16
год. на ОС гр.Ловеч ведно със законната такса считано от 14.10.2016 год.
4.Сумата от 25 лв. платена държавна такса във връзка с в.гр.д. №595/16
год. на ОС гр.Ловеч ведно със законната такса считано от 09.11.2016 год.
5.Сумата от 10 лв. платена по сметка на АВ във връзка с
необходимостта от вписване на исковата молба.
6.Сумата от 3 200 лева разноски платени на М.Г.М. и неговата съпруга
Т.И.П.М. под формата на присъдени разноски по гр.д. №116/16 год. на
Районен съд гр.*** и в.гр.д. №595/16год. на ОС гр.Ловеч, ведно със законната
лихва считано от 06.03.2017год, като правилно и законосъобразно.
ОБЕЗСИ.А решение № 260 052/16.03.2021г., постановено по гр.д. №
428/2020г. на Районен съд гр.Ловеч в останалата обжалвана ЧАСТ, както и за
разноските – изцяло, като недопустимо и
ВРЪЩА делото за произнасяне по предявения иск по чл.49 ЗЗД от друг
състав на първоинстанционния съд.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач - ДСИ
9
при СИС на РС гр.*** - А.Д.Й. на страната на ответника Министерството на
правосъдието на РБ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 и сл.
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10