№ 3241
гр. София, 08.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110161119 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 312 от ГПК
Образувано е по искова молба на П. В. И.а, с ЕГН: **********,
доуточнена с допълнителна молба с вх. № 341119/28.11.2023 г., подадена чрез
адв. С. К., срещу ***“ гр. София, представлявано от Б. Б. – директор, с която
се иска 1/ да бъде признато за незаконно уволнението на П. В. И.а, извършено
със заповед № 10/05.09.2023 г., връчена на 05.09.2023 г. при условията на
отказ, и същото да бъде отменено; 2/ П. В. И.а да бъде възстановена на
заеманата длъжност „заместник директор по учебната част, с код по НКПД
23596002“ при ***“ при условията от преди уволнението и 3/ да бъде осъден
***“ да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа в периода
от 06.09.2023 г. до 06.03.2024 г. в размер на 9358.68 лева /6 месеца по 1559.68
лева/, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане. При условията на евентуалност и ако съдебното
решение бъде постановено преди изтичане на шестмесечния период се прави
искане да присъждане на обезщетение до датата на съдебното решение.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово
правоотношение /ТПО/ при ответника въз основа на трудов договор от
10.03.2023 г. като е заемал длъжността „заместник директор по учебната част,
с код по НКПД 23596002“, с място на работа гр. София. Твърди се също, че
трудовото правоотношение било прекратено със заповед № 10/05.09.2023 г –
на основание чл. 328, ал. 2 от КТ.
Според ищеца обаче заповедта била незаконосъобразна. В тази връзка
ищецът на първо място твърди, че заповедта била с правно основание по чл.
328, ал. 2 от КТ – поради смяна на директора на учебното заведение, която
съответно имал право да смени управленския екип. Посоченото основание
обаче нямало как да намери приложение при ищцата, доколкото цитираният
закон текст предполагал наличие на сключен договор за управление – чл. 244,
ал. 7 от ТЗ. Такава хипотеза обаче не била налице в настоящия случай, а чл.
1
328, ал. 2 от КТ не можел да се тълкува разширително.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
Представени са писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника ***“, е депозиран писмен
отговор. Със същия исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 от КТ изрично се
признават. В тази връзка изрично се посочва, че заповед № 10/05.09.2023 г.
действително била незаконосъобразна, поради което и подлежала на отмяна.
Поради това ответникът дори отправил писмено предложение в този смисъл
до ищцата, но не могъл да открие последната.
Оспорва се по основание и размер единствено искът по чл. 344, ал. 1, т.
3 от КТ. В тази връзка се обръща внимание, че ищцата не била доказала
оставането си без работа, а и от уволнението не били изтекли шест месеца.
Освен това размерът на последното трудово възнаграждение за последния
пълен отработен месец на ищцата било различно от посоченото от нея. С тези
аргументи се иска искът по т. 3 да бъде отхвърлен изцяло респ. частично.
С отговора са представени писмени доказателства.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Представените от ищеца и ответника писмени доказателства следва да
бъдат приети по делото, тъй като са относими за спора.
Не следва да бъде допускана експертиза на този етап предвид наличието
на достатъчно данни за размера на трудовото възнаграждение.
Следва обаче да се задължи ищецът да представи трудовата си книжка –
изцяло оригинал и копие – за констатация пред съда.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен
и след осъществяване на процедурата по чл. 311 във вр. с чл. 131 от ГПК,
както и с оглед на направените от страните доказателствени искания на
основание чл. 312 ал. 1 от ГПК вр. с чл. 140 от ГПК.
РАЗПОРЕДИ:
Отговорът на исковата молба е докладван на съдията докладчик
едва на 08.01.2024 г., предвид организацията на работа в съда, поради
което и делото се насрочва на 08.01.2024 г., но при спазване на
триседмичния срок.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – правата на ищеца произтичат от трудово правоотношение
между него и ответника, прекратено съгласно твърденията в исковата молба
със заповед № 10/05.09.2023 г. Ищецът претендира признаване на
уволнението му за незаконно и отмяна на заповедта, както и възстановяването
му на предишната заемана длъжност. Предвид оставането си без работа
ищецът претендира и заплащане на обезщетение за този период – с
2
максималната продължителност от шест месеца.
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание
по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда /КТ/.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – страните не спорят, че ищецът е бил нает по трудово
правоотношение при ответника в гр. София, на длъжност „зам. директор по
учебната част“ към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение с
издаването на заповед № 10/05.09.2023 г. за прекратяване на ТПО, считано от
06.09.2023 г. – връчена при условията на отказ. Предвид съдържанието на
отговора на исковата молба страните не спорят и че процесната заповед е
незаконосъобразна.
Горепосочените обстоятелства са беспорни и не се нуждаят от
доказване.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже: наличието на трудово
правоотношение с ответника, както и прекратяването на същото. Ищецът
следва да докаже и че в периода от 06.09.2023 г. до 06.03.2024 г. е останал
без работа, както и размера на трудовото си възнаграждение преди
прекратяване на договора с ответника съответно размера на претендираното
обезщетение.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че трудовото
правоотношение с ищеца е било прекратено законосъобразно – при спазване
на изискванията на трудовото законодателство - т.е. че действително е налице
съответното основание по чл. 328, ал. 2 от КТ, спазване на процедурата по
уволнението, обстоятелството, че издадените заповед и предизвестие
отговарят на нормативните изисквания. Ответникът следва да докаже и че е
изплатил на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както
и размера му.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ищецът не сочи
доказателства за оставането си без работа и размера на обезщетението по чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените
документи към исковата молба и отговора на същата.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание
да представи: копие от трудовата си книжка в цялост и същата в оригинал /за
констатация от съда/, като го предупреждава, че в противен случай съдът
може да цени поведението му по чл. 161 от ГПК и да приеме за доказани
обстоятелствата, пред установяване на които страната е създала пречки пред
доказването.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 23.01.2024 г. от
10.20 часа, за която дата и час да се призоват страните. Страните да се
уведомят за дата и часа на заседанието и по телефон, за което да се състави
3
протокол, доколкото настоящото производство е „бързо производство“ по
смисъла на ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за
насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото, а на ищеца и
препис от отговора.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето разпореждане. На ищеца да се връчи и копие от отговора в
едно с доказателствата към него.
УКАЗВА на страните, че при неизпълнение на посочените указания в
срок, съгласно чл. 313 от ГПК те губят възможността да направят това по-
късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение,
са длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4