№ 561
гр. Бургас, 21.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно
гражданско дело № 20232100500163 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274 ГПК вр.чл.121 ГПК и е образувано
по повод постъпила частна жалба А. Ж. П. чрез пълномощника му адв.Р.
против определение № №7212 от 16.12.2022г.постановено по гр.дело №
7844/2022г.по описа на РС гр.Бургас,с което районният съд е прекратил
производството по делото и е изпратил делото за разглеждане на
Административен съд град Бургас.
Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок по
чл.275 ГПК и е допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
Производството по гр.дело № 7844/2022 г.по описа на РС гр.Бургас е
образувано по исковата молба на А. Ж. П. против ГД“Национална полиция“ ,с
която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
15 000 лева обезщетение за причинените му неимуществени вреди,в резултат
на незаконното му задържане за срок от 24 часа по ЗМВР,ведно със законната
лихва от 25.10.2021г.до изплащането.
БРС е намерил,че не е родово компетентен да разгледа спора,а
компетентен е АС- гр.Бургас.Съобразил е,че съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите,причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове,действия и бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнението на
административна дейност,а съгласно чл.2 от ЗОДОВ исковете по ал.1 се
разглеждат по реда на АПК и местната подсъдност се определя по реда на
чл.7 ал.1. Взел е предвид,че в конкретния случай ищецът не е твърдял
незаконосъобразни действия на разследващ орган по досъдебно
производство,а настъпили вреди в резултат на отменен от съда като
1
незаконосъобразен административен акт –заповед за 24 часово задържане по
ЗМВР.Отделно е заявил твърдение,че не е бил привлечен като обвиняем по
образуваното досъдебно производство,а е бил разпитан в качеството му на
свидетел,поради което не намира приложение и чл.2 от ЗОДОВ.
В частната жалба определението на БРС е оспорено като неправилно
и незаконосъобразно.Жалбоподателят счита,че е налице вътрешна
противоречивост на мотивите,тъй като съдът е приел,че срещу ищеца не е
било водено разследване в рамките на образувано досъдебно производство,а в
друга част съдът е изложил,че досъдебно производство наистина е било
образувано,но ищецът не е бил привлечен като обвиняем,а е разпитван в
качеството на свидетел. Въззивният съд не счита,че е налице твърдяното
противоречие в мотивите,тъй като съдът е изложил твърденията на ищеца в
исковата молба,в които няма противоречие по въпроса,че ищецът не е бил
привлечен като обвиняем по досъдебно производство.С исковата молба са
претендирани вреди,настъпили в резултат на незаконно задържане на ищеца
за срок от 24 часа по ЗМВР и самият ищец е твърдял,че не е бил привлечен
като обвиняем по образуваното ДП № ***/2021г.на *** РУ на МВР-Бургас.
Съдебната практика,на която се позовава жалбоподателят в жалбата си
е неотносима към настоящия казус,в това число и решението на ВКС по гр.д.
№4636/2018г.,което и самият жалбоподател сочи,че касае дейността на
затворническата администрация по отношение на лицата с наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража“,а не незаконосъобразност на заповеди
за задържане по ЗМВР. Определението на БРС е изцяло съобразено с
дадените разрешения и разграничения на подсъдността по исковете по
ЗОДОВ,дадени с ТП №2/2014г. на ВАС и ВКС. Съдебната практика на
общите и административните съдилища е безпротиворечива в становището
си,че исковете за обезщетяване на вреди от незаконни заповеди за задържане
за 24 часа по реда на ЗМВР са родово подсъдни на административните
съдилища,както е приел и БРС.
По гореизложените съображения въззивният съд намери,че атакуваното
определение на БРС е правилно и законосъобразно,а частната жалба срещу
него следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Определението на БОС не подлежи на касационно обжалване
съгласно т.9 В от ТР № 1 от 09.12.2013г.,по т.д.№1/2013г.на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А. Ж. П. подадена чрез
пълномощника му адв.Р. против определение №7212 от
2
16.12.2022г.постановено по гр.дело № 7844/2022г.по описа на РС гр.Бургас,с
което районният съд е прекратил производството по делото и е изпратил
делото за разглеждане на Административен съд град Бургас.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3