РЕШЕНИЕ
№ 475
гр. Пловдив, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300500363 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Обжалвано е Решение №260459/29.09.2022, пост. по гр.д.№5015/2019, ПдРС, с
което „МИГ инженеринг“ ЕООД е осъдено да заплати следните суми , съставляващи
неимуществени вреди, претърпени от лицата вследствие на смъртта на Г.К.З.,
настъпила на ***г. в резултат на трудова злополука: - 100 000лв. на П. Д. З.; -
100 000лв. на Н. Г. З.; - 100 000лв. на К. Г. З.; 100 000лв. на Р. Г. З., ведно със законната
лихва от датата на злополуката – ***г. до окончателното плащане на дължимите суми,
като са отхвърлени исковете до пълните предявени размери от П. Д. З. от 200
273,44лв.; от Н. Г. З. – от 200 273,44лв.; от К. Г. З. от 200 273,44лв.; от Р. Г. З. от
200 000лв.; като са присъдени и разноски.
Жалбоподателите ищци П. З., Н. З., К. З., Р. З. са останали недоволни от
частичното отхвърляне на предявените искове, като считат, че в тази част решението е
неправилно и незаконосъобразно. Считат, че като се изхожда от конкретиката по
делото - причинени морални страдания, продължителността и интензитета им,
възрастта и емоционалните изживявания на всеки от ищците, то за К. и Н. З.
справедливото обезщетение е в размер на по 120 000лв. или още по 20 000лв. на всеки
1
от тях над присъденото обезщетение. По отношение на Р. и П. З. претендират, че
справедливия размер на обезщетение е по 150 000лв. на всяка от тях или още по
50 000лв. на всяка от тях. Молят за отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на ново, с което се уважат исковете до претендираните размери.
Жалбоподателят ответник „МИГ инженеринг“ ЕООД обжалва решението в
следните части – за разликата над 40 273,44лв. до присъдените 100 000лв. за всеки един
от ищците - П. З., Н. З. и К. З. и за разликата над 60 000лв. до 100 000лв. за Р. З..
Поддържа, че определение размер на обезщетението е многократно завишен и не е
съобразен с годината на настъпване на смъртта на работника, възрастта му,
общественото му положение, обстоятелствата при които е настъпила смъртта,
стандарта на живот и отношенията помежду им. Поддържа, че починалият е бил на
възраст, на която децата му не са имали нужди от издръжки и подкрепа, създали са
свои семейства, живеели са отделно, отделно е живяла и майка му, поради което не
може да се направи извод, че тя не е могла да се обслужва в домакинство. Счита, че
свидетелските показания на С. И. са необективни и са опровергани от писмените
доказателства относно пътуванията на З. зад граница. Оспорва се и твърдението за
строеж на къща, в която всички да живеят. Счита, че доколкото дружеството няма
вина за случилото се, нито за фалита на застрахователя, поради което близките не
могат да получат обезщетенията си, то не следва да бъде „наказвано“ дружеството да
плати необосновано високи обезщетения. Развива и доводи за прилагане на принципа
на справедливостта, като се позовава на съдебна практика. Поддържа и тезата за
допусната груба небрежност от работника, поради непоставяне на предпазен колан.
Позовава се на приетите експертизи, според които при поставяне на предпазния колан ,
не би се достигнало до летален изход. Поради това поддържа, че следва да бъде прието
съпричиняване от 50% и размера на обезщетението да бъде определен в съответствие с
този процент съпричиняване. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на ново, с което се отхвърлят исковете до посочените размери.
Постъпил е отговор на въззивната жалба на ищците от МИГ инженеринг ЕООД,
в който същата се оспорва. Развиват се доводи за правилност на решението в
обжалваната част, като се повтарят съображенията от въззивната жалба на ответника.
Моли за оставяне на жалбата без уважение.
Постъпил е отговор от ищците на въззивната жалба на ответника, като се
поддържа правилност и законосъобразност на решението в тази обжалвана част.
Развиват доводи, че съдебната практика, на която се е позовал ответникът е
фрагментарна и целенасочено подрбана, за да обслужи тезата на тази страна. От своя
страна също се позовава на съдебна практика. Моли за оставяне на жалбата без
уважение.
Третите лица-помагачи Г. Д. М. и ЗК „Олимпик“, клон България не са взели
2
становище.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
Обжалва се решение, с което са разгледани и уважени субективно съединени
искове по чл.200 от КТ. Съгл. чл.200 от КТ работодателят отговаря имуществено за
вреди от трудова злополука независимо от това дали негов орган или друг негов
работник има вина за случилото се, т.е. законодателят е ангажирал безвиновна
отговорност на работодателя за настъпилите вреди в правната сфера на негов работник
в конкретно посочени хипотези, сред които и злополука по време на работа. Той е
длъжен да репарира всички преки имуществени и неимуществени вреди / ал.2 на
чл.200 КТ/. Именно поради тази законова уредба заплащането на обезщетение не е
„наказание“ на работодателя, в какъвто смисъл са и възраженията на жалбоподателя
ответник, а изпълнение на законово задължение към работника. В случаите на
настъпила смърт на работника правото на обезщетение принадлежи на близките му,
като кръгът на същите не е стеснен само до законните му наследници. По отношение
на активната легитимация на ищците не е повдиган спор във въззивната инстанция,
поради което съдът няма да излага допълнителни мотиви в тази насока.
С първоинстанционното решение съдът е приел, че е налице трудово
правоотношение между починалия Г. З. и ответника „Миг инженеринг“ ЕООД, че
настъпилата на ***г. злополука е трудова такава, приел е че няма съпричиняване на
вредите от страна на работника, като е определил размер на обезщетението за
неимуществени вреди – по 100 000лв. за всички ищци- съпруга, деца и майка на
починалия работник.
Във въззивните жалби се повдига спор относно изводите на съда свързани с
липсата на съпричиняване от страна на работника, като се твърди, че той не е спазил
правилата за безопасност, като не е поставил обезопасителния колан, който е бил
наличен в транспортното средство, в което е пътувал. На следващо място се сочи като
порок на решението от страна и на двете групи жалбоподатели, че съдът не е отчел
всички релевантни факти и обстоятелства, които да обусловят прилагане на принципа
на справедливостта при определяне размера на обезщетението.
3
С оглед на това, в настоящето производство няма да се обсъждат повторно
въпросите за наличието на трудово правоотношение между страните, настъпване на
злополука на ***г., при която Г. З. е починал, че тази злополука е призната за трудова.
По въпроса за причината за настъпване на трудовата злополука, съдът е
обвързан на осн. чл.300 от ГПК с влязлата в сила присъда по н.о.х.д.№544/2017, ПдОС,
с която третото лице-помагач на страната на ответника Г. М. е признат за виновен и е
осъден за причиняване на ПТП, от което е настъпила смъртта на Г. З.. Доколкото
злополуката е призната за трудова, обаче, отговорността на работодателя е безвиновна
и за иска по чл.200 от КТ е без значение кое е виновното лице за причиняването й.
По първия спорен въпрос - налице ли е съпричиняване от страна З. по делото са
изготвени и приети две комплексни съдебно-медицински и автотехнически експертизи.
Първата е с в.л. д-р Б. и инж. М. , а втората с доц. С. и инж. С.. И двете експертизи
непротиворечиво установяват, че ПТП-то е настъпило в резултат на сблъсък между
автомобила, управляван от М., който се е движил със скорост от 105км./ч., която е
много над разрешената от 50км./ч. и автомобила, в който е пътувал З., движещ се със
скорост от 31км./ч.. И двете експертизи установяват непротиворечиво, че причината за
смъртта е разкъсване на сърцето и на аортата на З.. Липсва противоречие и по
отношение на въпроса дали пострадалият е пътувал с поставен обезопасителен колан,
като заключенията са, че липсват увреждания по тялото, които са характерни за
инцидент, при който пътникът има поставен такъв. Основният въпрос, който е и
спорен, е дали при поставяне на обезопасителен колан биха се получили посочените
две травматични увреждания, респ. би се достигнало до летален изход. И двете
експертизи са единодушни, че при поставяне на обезопасителен колан, не би се
достигнало до травми по тялото, т.к. същото ще е фиксирано към седалката. Първата
СМАЕ е на становище, че ползването на колан би предотвратило леталния край, като
черпи доводи от факта, че в автомобила, в който е пътувал З., е имало още четирима
човека, които са били с поставен предпазен колан, като само той е получил точно тези
вътрешни увреждания. Втората експертиза разглежда сблъсъкът между превозните
средства за етапи – първи етап е на съприкосновението между автомобилите, при което
деформирането на детайлите поема част от удара; втори етап / човешки сблъсък / при
който пътниците се движат към точката на сблъсъка със скоростта на автомобила
преди сблъсъка, като ако са без предпазен колан, то те ще се ударят в части от
автомобила, които срещат по пътя към точката на сблъсъка; третият етап /вътрешен
сблъсък/ е този, при който дори тялото на пътника да е спряло напълно, вътрешните му
органи продължават да се движат към точката на сблъсъка, при което се удрят в други
органи или в скелетната система. При този сблъсък се получават тежки или фатални
вътрешни наранявания. Мнението на тази експертиза е, че предпазният колан по
принцип предпазва при челен сблъсък и намалява смъртността два пъти, но при удар с
висока скорост е почти без значение за настъпване на травмите от третия етап –
4
вътрешния сблъсък. Според втората експертиза, тялото на пострадалия е било
подложено на натоварване от g 9,81м/s(2) или над 20,6 пъти над нормалното.
Действала е инерционна сила напред и наляво и именно тя е довела до травматичните
увреждания – външни и вътрешни. Наличието на множество травми по тялото на Г. З.
обясняват именно с тази инерционна сила, довела до сблъсък с интериора на колата.
Най-значимият извод на експертите от втората експертиза е че не може със сигурност
да се твърди, че при правилно поставен предпазен колан пострадалият не би получил
инерционни увреждания и не би настъпил летален изход. Основанията да се направи
този извод вещите лица черпят от последиците на инерционния травматизъм, които не
могат категорично да се свържат с поставянето или липсата на предпазен колан на
пътника. Посочва се, че в световната медицинска теория и практика не е категорично
установена подобна връзка. Сочи се и че в практиката съществуват случаи на подобна
травма и при поставен колан. Посочва се и че мнението на много учени е, че значение
оказват и други фактори - индивидуалното тегло на пострадалия, развитието на
атеросклероза на съдовете, значение на някои заболявания. В случая експертите
считат, че голямата кинетична енергия на удара и сериозните инерционни сили в
купето са причина за процесните травми.
С оглед на така посочените експертни заключения, съдът намира, че по делото
не е доказано при условията на пълно доказване от страна на работодателя, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника. Не се установи по
категоричен и безспорен начин, че непоставянето на предпазен колан е допринесло за
получаване на двете увреждания – разкъсване на сърцето и на аортата, които в крайна
сметка са и пряката причина за настъпилата смърт. По този въпрос е налице
съществено разминаване в изводите на двете експертизи и , според съда, липсва
основание да се кредитира единствено първата експертиза, като не се даде вяра и на
повторната такава. Още повече, че повторната е изследвала по-задълбочено и на база
теория и световна медицинска практика механизма на получаване на процесните две
вътрешни увреждания. Така, в заключение, следва да се приеме, че твърдението на
работодателя за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия работник остава недоказано и респ. не следва да се редуцира дължимото
от работодателя обезщетение с определен процент на съпричиняване.
По отношение на втория спорен въпрос във въззивното производство – размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди , съдът намира, че следва да се
съобрази принципът на справедливостта – чл.52 от ЗЗД. Както многократно
практиката, включително и тълкувателната такава / ППВС№4/68/ е разяснявала, това
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обстоятелства, които
следва да се отчетат при определяне размера на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука има за цел да
възмезди страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките
5
на починалия. При определяне на размера на обезщетението следва да се съобразят
възрастта на починалия, общественото му положение, възрастта на търсещия
обезщетение, отношенията помежду им, продължителността на брачната връзка,
емоционалната привързаност помежду им, вида, интензитета на търпените страдания
у ищеца, отражението на загубата върху физическото здраве и психиката му,
влиянието върху живота и бита му, върху икономическото му състояние и въобще
всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания,
преценявани с оглед конкретиката на случая. За правилното прилагане на принципа на
справедливостта е необходимо да се преценят не отделните обстоятелства поотделно, а
в тяхната взаимовръзка и да се цели най-пълно обезщетяване на търпените и на
бъдещите предвидими страдания, които са следствие на причинената смърт от трудова
злополука. В този смисъл са и Р №45/08.04.2021г., гр.д.№1580/2020г., IIIг.о., Р
№115/15.11.2018, гр.д.№4455/2017, IIIг.о., О №98/19.02.2020, гр.д.№3480/2019, IVг.о.,
О №364/11.05.2021г, гр.д.№16/2021, IVг.о., Р №167/27.10.2016, т.д. №1599/2015,Iт.о., Р
№205/26.11.2010г., т.д.№ 218/2010г., , II т. о., ВКС и др.
Видно от представеното удостоверение за наследници на Г. З., към момента на
смъртта си същия е бил на ***години, като след смъртта си е оставил за наследници
преживялата си съпруга П. З. / към този момент на ***г./, двете си деца – Н. З. / на
***г./ и К. З. / на ***г./, както и майка си – Р. З. / на ***г./, която макар и да не е лице
от кръга на наследниците, също има право на обезщетение предвид близките си
родствени отношения.
За установяване на релевантните обстоятелства относно определяне на размера
на обезщетението са събирани гласни доказателства – разпитвани са свидетелите И.И.
и С. И.. Свидетелката И. твърди, че със З. са били семейни приятели от над ***г.
Твърди, че Г. бил стожер на семейството. Не давал на жена си да работи, защото считал
че той трябва да издържа семейството. И двамата били много отзивчиви и
състрадателни. След смъртта на Г., П. се затворила, не излизала никъде, занемарила
двора и градината си. Свидетелката твърди, че често ходела да я успокоява, да я
съветва да мисли за внуци и за бъдещето. П. отслабнала много. За дъщерята Н. знае, че
живее в *** с приятеля си. Тя понесла много тежко загубата на баща си, ходила на
консултации с психолог. К. също живеел в *** със семейството си. Имал две деца. Той
ходил няколко пъти в ***.
Свидетелят С. И. също твърди да са семейни приятели от над ***години.
Твърди, че Г. и П. били хубаво семейство. Г. се грижил за майка си. Свидетелят твърди,
че в *** Г. се ползвал с много добро име, помагал на много хора. След смъртта му П.
се затворила, децата се вглъбили в себе си. Твърди, че Г. правил къща, за да живеят
всички заедно. К. бил семеен с две деца. Н. също вече имала дете.
При така установеното, съдът намира, че следва да се отчете доказания факт, че
6
починалият от злополуката е бил мъж в разцвета на силите си, в добро здравословно
състояние / при липса на данни и твърдения за противното/, ползващ се с много добро
име в обществото, опора за семейството си и близките си. Макар и да липсват данни за
срока на брата на Г. с П., предвид възрастта на децата им следва да се отчете, че
помежду им съществува семейна връзка над ***години, а от свидетелските показания
се установява, че двамата са били сплотено и задружно семейство, с множество
изградени приятелски отношения, съпругата е получавала пълната грижа и внимание
от съпруга си. По отношение на последиците за съпругата П. се установява, че тя се е
затворила в себе си, занемарила цветната си градина, било отчаяна и близките й
приятели трябвало да я посещават, за да й вдъхват кураж и насочват мирогледа й към
бъдещето и към някакви нови цели в живота. Предвид факта, че съпругата е във
възраст, в която е отгледала децата си, за нея чувството на пустота , самота и
безнадежност след загубата на съпруга й се явява най-силно изразено.
По отношение на двамата низходящи следва да се отчете, че свидетелите също
установяват наличие на емоционална близост с покойния им баща, както и че
изживяват тежко загубата му. Независимо, че и двамата са създали свои семейства,
живеят в друго населено място и са изградили свой самостоятелен живот, те са
съхранили връзката с родителите си, често им гостували. За дъщерята травмата от
загубата на баща й била толкова силна, че дори се наложило да посещава психолог, за
да я преодолее.
По отношение на майката на починалия работник по делото са събрани най-
малко доказателства , а именно, че е на преклонна възраст – от ***г. към момента на
злополуката, както и че синът й се грижил за нея, макар и да са живеели в отделни
домакинства. Макар и гласните доказателства да са бегли, предвид възрастта на
родителя и установеният факт, че синът й е бил опора в живота, при определяне
размера на обезщетението за тази страна следва да се отчете, че с неговата смърт тя
губи възможността от грижи, морална, емоционална и материална подкрепа в
старините си.
С оглед на тези конкретно установени фактически отношения между починалия
и близките му, както и при съобразяване с обществено икономическите условия в
страната към момента на злополуката – 2016г., и при съблюдаване на ориентировъчния
размер на обезщетенията, присъждан от съдилищата при сходни случаи, то съдът
намира, че справедливият размер, който следва да бъде определен за всеки един от
ищците е както следва : за П. З. – 119 726,56лв.лв., за Н. З. – 119 726,56лв., за К. З. –
119726,56лв.; за Р. З. – 100 000лв. От така определеното обезщетение следва да се
приспадне изплатеното обезщетение от по 19 726,56лв. на П., Н. и К..
Първоинстанционният съд е достигнал до същите фактически и правни изводи,
поради което и постановеното решение като правилно и законосъобразно следва да
7
бъде потвърдено.
По разноските.
Доколкото и двете въззивни жалби се отхвърлят, съдът намира, че не следва да
присъжда разноски в настоящето производство
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260459/29.09.2022, пост. по гр.д.№5015/2019, ПдРС .
Решението е постановено при участието на Г. Д. М., ЕГН ********** и ЗК
„Олимпик“ АД, гр. Никозия, чрез клона й в Р България,– трети лица-помагачи на
страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8