Присъда по дело №514/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№ 46                                                    20.11.2019 г.                          град Стара Загора

 

В          И М Е Т О     Н А        Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  наказателно отделение,   в  публично заседание на двадесети ноември,  две хиляди и деветнадесета  година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  Е.И.Р.Л.

СЕКРЕТАР:  ИВАНКА Г.

ПРОКУРОР: ПЕТКО Г. 

 

като разгледа докладваното от съдията КАМЕНОВА НОХД
№ 514 по описа за 2018   година,  въз основа на данните по делото и закона

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия А.Р.А., ЕГН **********, ***, за ВИНОВЕН в това, че на 11.09.2016 г. по общински път 66037, км.9+100, в землището на село ***, община Стара Загора, в посока с. *** – с. ***, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „***” модел „***“ с ДК № ***, нарушил правилата за движение по пътищата,  а именно  чл.20, ал.2, изр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДП), съгласно която разпоредба „водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, …, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, в резултат на което, по непредпазливост,  причинил смъртта на С.Г.С. с ЕГН ********** *** от с.***,общ. Стара Загора, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“, предложение първо във връзка с чл.342, ал.1, предложение трето във връзка с чл.55, ал.1, т.1 във връзка с чл.36, ал.1 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.         

 

ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наложеното на подсъдимия А.Р.А.  – с посочена по-горе самоличност – наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

ЛИШАВА на основание чл. 343г във връзка с чл.37, т.7 от НК подсъдимия А.Р.А. – с посочена по-горе самоличност – от  право да управлява моторно превозно средство за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия А.Р.А. – с посочена по-горе самоличност – за НЕВИНЕН в това да е извършил горепосоченото престъпление и чрез нарушаване   на  правилата за движение по  чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП, съгласно която разпоредба  „всеки участник в движението по пътищата  с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“ и по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП, съгласно която разпоредба „водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, поради което го ОПРАВДАВА и чрез нарушаване на тези правила на ЗДП да е осъществил престъплението по чл.343, ал.1, б.“в“, предложение първо  във връзка с чл.342, ал.1, предложение трето от НК.

 

ОСЪЖДА подсъдимия А.Р.А. – с посочена по-горе самоличност – на основание чл.189 от НПК да заплати в полза на ОД на МВР – Стара Загора сумата от 4567.37  (четири хиляди, петстотин шестдесет и седем лв., 37 ст.)  - разноски по делото, направени в досъдебното производство.

 

ОСЪЖДА подсъдимия А.Р.А. – с посочена по-горе самоличност – на основание чл.189 от НПК да заплати в полза на Окръжен съд – Стара Загора сумата от 1124 лв. (хиляда сто двадесет и четири лв.),  платима по бюджетната сметка, представляваща разноски по делото, направени в съдебното производство.

 

След влизане на присъдата в сила с веществените доказателства да се постъпи, както следва:

-приложените в кориците на досъдебно производство, запечатани в полиетиленови пликове – материя, наподобяваща кожа и  марля, напоена с течност (маслоподобна), иззети с Протокол за повторен оглед на местопроизшествие от 11.09.2016 г. (л.44, т.1 ДП) – да се унищожат;

-приложените в кориците на досъдебно производство, запечатани в полиетиленови пликове монета  от 20 ст. и монета от 1 лв.,  иззети с Протокол за повторен оглед на местопроизшествие от 11.09.2016 г. (л.44, т.1 ДП) – да се върнат на частния обвинител Д.С.С., ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***;

-приложените в кориците на досъдебното производство 5 бр. цифрови носители „MAXELL“ DVD-R с надписи върху тях „Диск 1“, „Диск 2“, „Диск 3“, „Диск 4“, „Диск 5“, съдържащи се в джобове –л.135 и л.136, том 2 ДП - да се унищожат;

-приложеният в кориците на досъдебното производство „Дрегер Дръг тест 5000“ (в джоб - л.151, т.3 ДП) – да се унищожи;

-1 брой полиетиленов плик, надлежно запечатан, с изследван биологичен материал (кръв, иззета от трупа на С.Г.С.) – оставен на съхранение в БНТЛ при ОД на  МВР - Стара Загора с Приемно-предавателен протокол от 08.06.2017г. (л.169, том 2 ДП) – да се унищожи;

-лек автомобил марка „***”, модел „***“ с ДК № ***, *** на цвят, рама №: *** и двигател №: ***   (оставен на съхранение при домакина на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР с Приемно-предавателен протокол л.86, т.1 ДП) -   да се върне на подсъдимия А.Р.А.;

-2 броя ключове за л.а. марка „***”, модел „***“ с рег. № ***  и 1 брой секретен ключ  - да се върнат на подсъдимия А.Р.А.;

-полиетиленов плик/чувал, съдържащ в себе си вещи, собственост на подсъдимия  А.Р.А. - 1 бр. тениска, с надписи в предната част „АРМАНИ ДЖИЙНС АРТ“; 1 бр. дънки, сини на цвят – къси, подгънати с етикет с надпис “SOTHTNK DENIM”; 1 бр. дънки, сини на цвят с допълнителен цвят – кафяво, червено-кафяви от вътрешната страна на горната част; 1 чифт обувки сини на цвят от дънков плат с черна подметка с надпис U2 и с надпис на обувките „CALSIDO“ със сини връзки – да се върнат на подсъдимия А.Р.А.;

-полиетиленов плик/чувал, съдържащ в себе си вещи, собственост на пострадалия  С.Г.С. – 1 бр. риза, дълъг ръкав, цикламена на цвят; 1 бр. панталони, с рязани крачоли, кафеникави на цвят, ведно с поставен на тях кожен колан; 1 бр. шапка с козирка – синя на цвят; 1 чифт обувки тип плетени с черна оплетка с надпис на подметките „МЕРЛО“ № 39  – да се унищожат;

 

Присъдата подлежи на жалба и/или протест пред Апелативен съд – Пловдив в 15-дневен срок от днес.

                                                                          

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

                                                              

                                                               1.

 

 

                                                               2.

М О Т И В И  към Присъда № 46/20.11.2019 г., постановена по НОХД № 514/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора:

 

Подсъдимият А.Р.А., ЕГН ********** е предаден на съд за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, предложение първо във връзка с чл.342, ал.1, предложение трето  от НК за това, че на 11.09.2016 г., по общински път 66037, км.9+100, в землището на село Х., община Стара Загора, в посока с. Х. – с. К., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „***”, модел „***“ с ДК № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно:  

 -чл.5, ал.1 от ЗДП – „Всеки участник в движението по пътищата:   т.1 с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“;     

-чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, … с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“ – тъй като А.Р.А. като водач на МПС управлявал лекия си автомобил марка „***”, модел „***“ с ДК № ***  в тъмната част на денонощието, при насрещно движещи се моторни превозни средства с включени светлини, със скорост на движение от 58 км/ч, която скорост му е определяла опасна зона за спиране от около 48 метра при реална видимост пред автомобила на къси светлини от около 45 метра, което не му е дало възможност своевременно да възприеме легналия по гръб в платното му за движение, с глава насочена на югозапад, пострадал С.Г.С., при попадането на същия във видимата зона на лекият автомобил;

-чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ – тъй като А.Р.А., като водач на МПС, при управление на  лекия си автомобил марка „***”, модел „***“ с ДК № ***  със скорост на движение от 58 км/ч реагирал и предприел аварийно спиране с време на закъснение от 1 секунда, когато лекият автомобил се намирал на около 29 м преди мястото на удара с легналия по гръб в платното му за движение пострадал С.Г.С. и оттам не предприел своевременно действия да намали скоростта си и да спре при възникналата опасност за движението на автомобила му,

като с деянието си по непредпазливост причинил смъртта на С.Г.С. с ЕГН  ********** ***.              

 

 

Подсъдимия А.Р.А. не дава обяснения по повдигнатото срещу му обвинение. Чрез защитника си застъпва становището, че не е единственият водач минал с автомобила си през тялото на пострадалия, а от тук и че настъпилата смърт на последния не е пряка и непосредствена последица от неговото поведение като водач на МПС.

 

На основание чл.76  от НПК Д.С.Н. и Д.С.С.  - майка и син на  пострадалия в резултат на пътнотранспортното произшествие С.Г.С., са конституирани в производството като частни обвинители.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият А.Р.А. е  роден на *** ***. ***.

В село А.бащата на подсъдимия – свидетелят Р.А.С. (л.263 нохд) има животновъдно стопанство. И двамата му синове – подсъдимият и неговият брат *** (свидетелят И.Р.А., л.264 нохд) му помагали, но най-вече подсъдимият, тъй като брат му  бил ангажиран и с грижи за семейството си, включващо две малки деца.

Към 2016 г. подсъдимият ***.****.

Към време на извършване на деянието по повдигнатото обвинение подсъдимият А.Р.А., а и сега,  работи в дежурната база при ****.

Подсъдимият А.Р.А. не е осъждан. Няма регистрация за криминални прояви. Освен настоящото, спрямо него няма  образувани други наказателни производства от общ характер.

Подсъдимият А.Р.А. е правоспособен водач на МПС от 09.12.1999 г., притежава валидно СУМПС под № *** от 08.11.2010 г. с валидност до 08.11.2020 г. и е с придобити категории за управление на МПС - ***. Води се на отчет в  Сектор „КАТ” при ОД  на МВР -  Стара Загора. Спрямо него има издадени две наказателни постановления, второто от които на 20.02.2004 г. След тази дата, повече от десет години подсъдимият не е допускал нарушения на ЗДП. Последното регистрирано нарушение на същия като водач на МПС е с електронен фиш за 20 лв. от 25.03.2015 г., при това за нарушение на чл.145, ал.2 от ЗДП, т.е. за нарушаване на срока на регистрация на придобито ППС.

Като водач подсъдимият няма отнети контролни точки.      

Подсъдимият притежава лек автомобил марка „***” модел „***“ с ДК № ***.

 

Гореизложените данни за подсъдимия се установяват въз основа на обясненото от него в хода на съдебното следствие (л.172 нохд и л.438 нохд), въз основа на показанията на свидетеля Р.А.С. (л.263 нохд) и свидетеля И.Р.А. (л.264 нохд), въз основа на обстоятелствата, съдържащи се в представените по делото характеристична справка (л.138, том 3 ДП), декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (л.30, том 5 ДП), справка за нарушител водач  от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора (л.127, том 5 ДП), Свидетелство за регистрация, част І на л.а. „***“ (л.17, том 5 ДП), Справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България към дата 21.11.2018 г. (л.24 нохд).

 

Пострадалият С.Г.С. ***. Преди години работел в строителството, като бил майстор-дърводелец, но от около година време станал пастир на селото – пасял овцете. Неговите съселяни го описват като добър човек, незлоблив, обичащ да помага. Пострадалият бил известен с това, че обичал да си пийва. Обикновено вечерно време се събирал с приятели на почерпка. Напивал се от малки количества алкохол.

До лятото на 2015 г. пострадалият С.Г.С. живеел при майка си – частният обвинител и свидетел Д.С.Н. (л.172 нохд). След това се преместил да живее на квартира при свидетелката М.Ж.К. (л.192 нохд), която го настанила в помощната постройка към основната жилищна сграда в имота си, находящ се в южната част на село К.. Пострадалият живеел сам. Свидетелката Ж.А.С. (л.191 нохд), наричана от съселяните й С., която почиствала дома на хазяйката на пострадалия, се грижила и за последния. Двамата имали интимни отношения.

Пострадалият С.Г.С. често помагал с пари на сина си – частният обвинител и свидетел Д.С.С. (л.337 нохд).

На 10.09.2016 г. пострадалият излязъл с овцете рано сутринта - още преди 07.00 часа. Целият ден бил заедно със свидетелката  М.Х.И. (л.174 нохд), която била пастир на селските крави, като всеки се занимавал с неговото си стадо. Докато били през деня на нивите, двамата изпили една голяма бира „Ариана“ от 2 л. Около 18.00 – 18.30 часа пастирката М.Х.И. ***, а малко по-късно, около 19.10 часа и пострадалият С.Г.С. прибрал стадото си от овце в селото. Около 19.30 часа, когато връщал овцете на свидетелката М.Д.К. (л.175 нохд), тя му наляла около 200-300 мл домашна ракия в пластмасово шише от минерална вода от 0.5 л.  Дала му също така домашни яйца и една сварена ярешка главичка, за да има какво да яде на следващия ден. Платила му и пашата за половин месец – 15 лв.  Докато бил в дома на свидетелката М.Д.К., пострадалият С.Г.С. на няколко пъти си пийвал от шишето с ракия. След това, около 21.00 часа, се прибрал в квартирата си, преоблякъл се с други дрехи и след десетина минути тръгнал към магазина на селото. 

От селския магазин пострадалият С.Г.С. си купил безалкохолна напитка. Пред магазина видял свои съселяни – свидетелите М.С.Я. (л.175 нохд), М.Й.М. (л.175 нохд), С.Д.З. (л.281 нохд), с които се заприказвал. През това време на няколко пъти отпивал от ракията в носеното от него пластмасово шишенце, дадено му от свидетелката М.Д.К.. Свидетелят М.С.Я., който живеел на семейни начала с пастирката на селските крави – М.Х.И., поканил пострадалия и другите мъже от компанията в дома си на гости, за да хапнат шаран, но С.Г.С. отказал.

След като се разделил с приятелите си, в 22.00 часа пострадалият С.Г.С. се обадил  по телефона на сина си Д.С.С.. Помолил го да се видят. По гласа му, свидетелят Д.С.С. разбрал, че баща му е почерпен и му е някак си тъжно. Свидетелят Д.С.С., който по това време бил в с.К., откъдето била приятелката му – свидетелката Д.Н.Д. (л.173 нохд), тръгнал с нея към село К.. Придвижвали се с лек автомобил „***“ с ДК № *** (собственост на Е.Д. Б., с която доскоро свидетелят Д.С.С. съжителствал и от която имал три деца). 

С посочения автомобил, управляван от частния обвинител Д.С.С., той и приятелката му, се придвижили до село К., където в центъра на селото, до автобусната спирка, двамата намерили пострадалия С.Г.С..  Той се качил в тяхната кола и потеглили. Първо отишли в с.Б., където на бензиностанцията заредили колата с нафта, след което потеглили към село Х. и в около 22.30 часа влезли в заведението „***“, в центъра на селото, тъй като пострадалият настоявал да почерпи.  

Село Х. отстои на север спрямо село К., като разстоянието между двете села е по-малко от шест километра.

Заведението „***“ в село Х. се стопанисвало от свидетеля М.И.Г. (л.192 нохд). Освен него, в заведението, като барман, работела и съпругата му -  свидетелката В.Т.Г. (л.186 нохд). Във „***“, пострадалият С.Г.С., синът му Д.С.С. и приятелката на последния  - свидетелката Д.Н.Д., седнали отвън, на маса на лятната тераса на заведението. Вътре в заведението същата вечер имало много хора, тъй като се  празнувал юбилей. Компанията на пострадалия седнала на маса, на която стоял М.А.Ч. Той не бил от с.Х., временно работел  в селото и бил пристигнал в заведението с колелото си. За себе си пострадалият С.Г.С. поръчал бира в стъклена бутилка от 0.5 л, а за сина си и приятелката му – безалкохолни напитки. Още когато пострадалият влизал в заведението, на свидетеля М.И.Г. направило впечатление, че е пийнал – личало от външния му вид, по говора и движенията.

По същото време в заведение „***“ в село Х. имало и компания от младежи – свидетелят Й. С.Т. (л.186 нохд и л.23, том 3 ДП), свидетелят Г.Д.Д. (л.188 нохд) и приятелките им от с.К. - свидетелката М.Г.А. (л.189 нохд) и М. Е.Е., като четиримата се придвижили до заведението с лек автомобил „***“ с ДК № ***, управляван от първия от тях. Част от тази компания били и С.М.М. със своя приятел И. Б., които пристигнали в заведението от село К. с лек автомобил „***“, управляван от И. Б.. Към тази група младежи по-късно се присъединили свидетелят К.К.С. (л.438 нохд и л.28, том 3 ДП) и Г.М., които дошли с лек автомобил „***“, управляван от неправоспособния водач К.К.С., държавният контролен номер на който автомобил - ***, бил сменен от свидетеля с чужд - ***. 

Пострадалият С.Г.С. бил далечен родственик на свидетелката М.Г.А.. На приятелите от компанията й им направило впечатление, че С.Г.С. е почерпен и това било повод за шеги със свидетелката. Когато компанията от младежи се разотишла, пострадалият С.Г.С. все още бил в заведение „***“.

Около час след пристигането си в заведението, частният обвинител Д.С.С. станал с приятелката си Д.Н.Д. от масата и казал на баща си, че ще тръгват към село К.. Предложил на баща си да го откара до село К., но последният отказал. Останал на масата заедно с М.А.Ч.. Било около 23.50 часа, когато пострадалият С.Г.С. бил помолен от собственика на заведението – свидетелят М.И.Г., да си тръгва, тъй като работното време на заведението отдавна било приключило. И тогава, както по-рано вечерта, на свидетеля М.И.Г., а и на съпругата му - свидетелката В.Т.  Г., им направило впечатление, че пострадалият е пиян. Същият доста залитал, според свидетеля Н.С.К. (л.261 нохд), който работел в заведение „***“ като обслужващ персонал. Пострадалият С.Г.С. и М.А.Ч. си тръгнали почти едновременно, като първи заведението напуснал последният, заедно с колелото си.

След като излязъл от заведение „***“ в село Х., пострадалият С.Г.С. тръгнал към с.К. ***. Придвижвал се пеша по общински път 66037. Малко преди полунощ, пострадалият С.Г.С. се намирал на пътя за с.К., на излизане от село Х. и уринирал по средата на пътното платно. Стойката му била на видимо пиян човек, тъй като, стоейки прав, се полюшвал напред-назад. Очевидци на това му поведение станали свидетелите Р.Т.Г. (л.261 нохд) и Т.К.П. (л.262 нохд). Двамата се прибирали от град Стара Загора, където работели в кафе-аперитив „***“, към село К., в което живеели. Придвижвали се  с лек автомобил „***“ с ДК № ***, тип пикап–баничарка, управляван от свидетеля Р.Т.Г.. След като заобиколили пияния мъж от ляво,  между двамата  свидетели станало дума, че може да отвори беля на някого. Малко по-късно, около 00.05 часа на 11.09.2016 г., след табелата за край на село Х. и в близост до уширение вдясно на пътното платно  към село К. и пътна отбивка,  пострадалият С.Г.С. бил видян от свидетелите К.Д.Д. (л.262 нохд) и съпругата му М.И.Д. (л.263 нохд), които се придвижвали с лек автомобил „***“ с ДК № *** от град Стара Загора към село Л., намиращо се южно от село К.. Пострадалият бил прав, с гръб към пътя и отново уринирал. След като се разминали с пияния мъж, свидетелката М.И.Д. споделила със съпруга си, че този мъж й прилича на С.– пастирът на село К., когото познавали.

 

Гореизложените фактически обстоятелства относно последния ден от живота на пострадалия С.Г.С. - 10.09.2016 г. до 00.05 часа на  11.09.2016 г., се установяват въз основа на гласните доказателства, посочени при изложението им, между които отсъстват противоречия относно значими обстоятелства. Във връзка с приобщените към доказателствата по делото показания на свидетеля Й. С.Т. (л.186 нохд) от хода на досъдебното производство по  Протокол за разпит от 09.11.2016 г. - л.23, том 3 ДП, четени на основание чл.281, ал.1, т.2, предложение второ от НПК, следва да се посочи, че обстоятелството, за което свидетелят в хода на съдебното следствие няма спомен - отиване на компанията от младежи, след излизането им от заведение „***“ до някаква  близка река в района,  няма пряко отношение към развоя на случилото се вечерта на 10/11.09.2016 г., поради което е и несъществено. Що касае показанията на свидетеля К.К.С. от  досъдебното производство по  Протокол за разпит от 24.11.2016 г. - л.28, том 3 ДП,  също приобщени  към доказателствата по делото на основание чл.281, ал.1, т.2, предложение второ от НПК, съдът кредитира с доверие последните, защото свидетелят, който в съдебно заседание (л.438 нохд) няма почти никакъв ясен спомен за случилото се, след прочитането им потвърди верността  им и защото са дадени във  време по-близко до събитията, за които се отнасят и не противоречат на установеното чрез останалите доказателства.

Хронологията на гореизнесените обстоятелства се установява и чрез заключенията на долупосочените две технически експертизи.

Приетата в съдебно заседание от 10.05.2019 г. (л.285 нохд) техническа експертиза, чието заключение, изготвено от вещото лице от БНТЛ  при ОД на МВР Стара Загора - С.Т.С., обективирано в Протокол № 724/28.11.2016 г. (л.45, том 2 ДП), има за обект на изследване мобилен телефон „***“ с ИМЕЙ ***, с намираща се в него СИМ-карта на оператор „***“ с № на картата ***,  собственост на пострадалия С.Г.С.. Този телефон е иззет при установяване трупа на пострадалия с Протокол за оглед на местопроизшествие от 11.09.2016 г. (л.25, том 1 ДП),  като впоследствие въз основа на Постановление на Окръжна прокуратура – Стара Загора от 08.11.2016 г. (л.41, том 1 ДП) е върнат на частния обвинител Д.С.С. с Приемно-предавателен протокол от 11.11.2016 г. (л.43, том 1 ДП) и на същата дата с Протокол за доброволно предаване от 11.11.2016 г. (л.51, том 2 ДП) е предоставен от последния на органа по разследването. Видно от изнесените в заключението таблици на входящи, пропуснати и изходящи повиквания е, че на 10.09.2016 г., в 22.00 часа е регистрирано обаждане от изследвания телефон, собственост на пострадалия до телефонен номер ***, който е ползван от свидетеля Д.С.С.. След посочения час – 22.00 часа, в паметта на телефонния апарат не са регистрирани каквито и да е повиквания.

В съдебно заседание от 10.05.2019 г. (л.285 нохд) е приета техническа експертиза, чието заключение, изготвено от вещото лице от БНТЛ  при ОД на МВР Стара Загора – С.Б.Х., обективирано в Протокол № 680/01.11.2016 г. (л.55, том 2 ДП), има за обект на изследване 1 бр. диск DVD-R, марка „hp“, надпис „***“, със запис от камера за видеонаблюдение от дата 10/11.09.2016 г.  Посоченият диск (л.66, том 2 ДП), съдържащ запис от охранителните камери на заведение „***“ в село Х. за времето от 23.00 часа на 10.09.2016 г. до 00.15 часа на 11.09.2016 г., изискан с писмо (л.65, том 2 ДП), е предоставен на органите по разследването с писмо (л.67, том 2 ДП) от свидетеля М.И.Г., стопанисващ посоченото заведение в качеството на ЕТ „М.Г.“***. От посоченото заключение, неразделна част от което е фотоалбум със седем кадъра, е видно почти едновременното излизане от заведение „***“ на пострадалия С.Г.С. и М.А.Ч. в 23.50 часа на 10.09.2016 г.

 

Същата вечер на 10.09.2016 г., подсъдимият А.Р.А., след като помогнал на баща си Р.А.С. да прибере и да се погрижи за животните, около 20.30 часа тръгнал  от село А.към град Стара Загора, придвижвайки се по околовръстния път с лекия си автомобил марка „***” модел „***“ с ДК № ***. Било към 21.00 часа, когато подсъдимият пристигнал в град Стара Загора, до дома на свидетелката М.И.Ж. (л.267 нохд и л.44, том 3 ДП), понастоящем с фамилно име Ч.. Подсъдимият взел в колата свидетелката М.И.Ж., както и живеещата в близост до нея свидетелка К.И.Р. (л.265 нохд), след което тримата отишли до механа „***“ в град Стара Загора. Към тяхната компания в заведението се присъединил и свидетелят Б.И.К. (л.282 нохд и л.46, том 3 ДП). Четиримата останали в заведението до към 23.00 – 23.30 часа. По време на престоя си в заведението подсъдимият А.Р.А. не консумирал алкохол, а само безалкохолни и енергийни напитки. След като напуснали заведението, свидетелят Б.И.К. тръгнал към дома си пеша, а подсъдимият А.Р.А. закарал двете момичета с колата до заведение „***“ в град Стара Загора. Подсъдимият не останал със свидетелките в заведението, а решил да се прибира. Малко преди полунощ, придвижвайки се с лекия си автомобил, подсъдимият А.Р.А. отишъл при свидетеля И.С.М. (л.265 нохд), негов приятел, на когото преди това се обадил по телефона. Свидетелят И.С.М. по това време бил нощна смяна на бензиностанция „***“ Стара Загора, находяща се на околовръстен път, между отбивките за град *** и град ***, където и се срещнали с подсъдимия. На бензиностанцията подсъдимият си купил безалкохолна напитка и останал при своя приятел около половин час, време през което двамата си приказвали и пушели цигари. След това подсъдимият А.Р.А. казал на свидетеля И.С.М., че тръгва за с.А., тъй като на другия ден, рано сутринта е на работа, дневна смяна. Около и малко след 00.30 часа на 11.09.2016 г. подсъдимият, управлявайки лекия си автомобил, се намирал в непосредствена близост до село Х., но вече след селото, придвижвайки се по общински път 66037 към село К.. Управлявал автомобила си на къси светлини, като същите били изправни и стандартни за лек автомобил марка „***“ и за този модел.

 

Местопребиваването и поведението на подсъдимия А.Р.А. от 20.30 часа на 10.09.2016 г. до около 00.30 часа на  11.09.2016 г., такова, каквото е изложено по-горе,  се установява чрез показанията на свидетелите Р.А.С., М.И.Ж., К.И.Р., Б.И.К. и И.С.М., между които отсъстват противоречия. По отношение на приобщените към доказателствата по делото показания на свидетелката М.И.Ж. (л.267 нохд) от хода на досъдебното производство по Протокол за разпит от 22.12.2016 г. - л.44, том 3 ДП, четени на основание чл.281, ал.1, т.2, предложение второ от НПК, следва да се посочи, че обстоятелствата, за които свидетелката изрази несигурност в съдебно заседание, поради отсъствие на ясен спомен, касаят разговор между нея и подсъдимия, в който последният споделил за претърпян от него същата вечер инцидент при прибирането му в село А., поради което и нямат пряко отношение към местопребиваването и поведението на подсъдимия през разглеждания времеви отрязък. Що се отнася до показанията на свидетеля Б.И.К. от  досъдебното производство по  Протокол за разпит от 23.12.2016 г. - л.46, том 3 ДП, също четени на основание чл.281, ал.1, т.2, предложение второ от НПК, съдът кредитира с доверие последните, защото свидетелят, който в съдебно заседание (л.282 нохд) заяви, че не си спомня обстоятелствата, които е съобщил пред разследващия орган, след прочитането на посочените показания от досъдебното производство потвърди верността им. Тези показания са дадени във време по-близо до случая, за който се отнасят и не противоречат на установеното чрез останалите доказателства.

Хронологията на горните обстоятелства се установява и чрез заключението на приетата в съдебно заседание от 10.05.2019 г. (л.285 нохд) техническа експертиза, изготвена от вещото лице от БНТЛ  при ОД на МВР Стара Загора - В.Г.С., изложено в Протокол № 639/19.10.2016 г. (л.33, том 2 ДП). Посочената експертиза има за обект на изследване мобилен телефон  *** с ИМЕЙ *** със СИМ-карта на *** с фабр. № *** и мобилен телефон „*** ***“ с ИМЕЙ *** със СИМ-карта на *** с № ***. И двата телефона със СИМ-картите в тях, са на подсъдимия А.Р.А. и са част от вещите, предадени от него с Протокол за доброволно предаване от 11.09.2016 г. (л.96, том 1 ДП), като първият от телефоните е негов собствен, а вторият – служебен, собственост на *** (***), град ***. Принадлежността на телефоните, освен от отбелязването в протокола за доброволно предаване, се установява и от съдържащото се на л.115, том 1 ДП писмо от *** „***“, *** село К., община Стара Загора.

Видно от изнесените в заключението таблици на входящи, пропуснати и изходящи повиквания е, че в паметта на  мобилния телефон  *** с ИМЕЙ *** на 10.09.2016 г. са регистрирани няколко изходящи обаждания до телефонен номер ***, който е ползван от свидетелката М.И.Ж., последното от които е в 21:01:32 часа, съответстващо на съобщеното от свидетелката време на срещата й с подсъдимия. Регистрирано е и изходящо обаждане в 23:41:53 часа от същия телефон *** до телефонен номер ***, записан в телефонния указател като телефонен номер на *** - обстоятелство, съответстващо на твърдението на свидетеля И.С.М., че преди да отиде при него на бензиностанцията, подсъдимият му се е обадил по телефона от град Стара Загора. Пак в паметта на този телефон е регистрирано и пропуснато обаждане от свидетеля И.С.М. до подсъдимия на 11.09.2016 г. в 00:13:24 часа, което обстоятелство е индиция, че по това време двамата не са били заедно или иначе казано, че подсъдимият вече е бил потеглил от бензиностанцията на „***“ с посоченото по-горе местонахождение  към село А..

 

Междувременно, около 22.55 ч. на 10.09.2016 г. в дежурната оперативна част на Второ РУ на МВР - Стара Загора бил получен сигнал за разразил се семеен скандал в село Л., община Стара Загора. На място в селото бил изпратен полицейски екип в състав свидетелите Е.К.Н. (л.189 нохд) и М.Г.И. (л.190 нохд), които се придвижили до мястото на инцидента в село Л. с патрулен автомобил „***” с ДК № ***, управляван от първия от тях. Тъй като лицето, причинило скандала, имало психични отклонения, а и било употребило алкохол, двамата полицаи докладвали случващото се и поискали съдействие от Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) Стара Загора. От дежурната оперативна част получили разпореждане да останат на място до идването на медицински екип. В ЦСМП Стара Загора сигналът бил получен в 23.34 часа. На мястото на инцидента бил изпратен медицински екип в състав свидетеля д-р Л.С.Б. (л.190 нохд) и свидетеля А.Н.С. (л.190 нохд), които потеглили незабавно към село Л. със специализиран автомобил – линейка „***” с ДК № ***, управляван от последния. Пристигайки на място в село Л., д-р Л.С.Б. преценил, че лицето, предизвикало скандала, има афективно разстройство и агресивно поведение, поради което се налага преглед от психиатър в ЦСМП Стара Загора. В 00.24 часа на 11.09.2016 г. двата автомобила потеглили обратно от село Л. към град Стара Загора, като първа се движила линейката, управлявана от шофьора А.Н.С., а непосредствено след нея бил  патрулният полицейски автомобил, управляван от свидетеля  Е.К.Н.. Двата автомобила се движили в посока север, североизток, като пътят им минавал през селата К. и Х.. Нито един от двата автомобила не бил с включена звукова и светлинна сигнализация, и двата автомобила се придвижвали на къси светлини. В лентата им за движение, пред тях, не се движело  друго моторно превозно средство. Малко след 00.30 часа, двата автомобила се намирали на около 500 метра преди входа на село Х., на общински път 66037, км 9+100. Точно по това време, в насрещната лента за движение се придвижвал лек автомобил марка „***” модел „***“, с ДК № ***, управляван от подсъдимия А.Р.А., само че в обратна на тяхното движение посока, от село Х. към село К..

 

Гореизложените обстоятелства се установяват от показанията на свидетелите Е.К.Н., М.Г.И., д-р Л.С.Б. и А.Н.С., показанията на които са непротиворечиви и взаимно допълващи се. Конкретното време на извършване на горепосочените действия от двата екипа – полицейският и медицинският, се установява от писмо на ЦСМП Стара Загора изх. № РД-17-1991/11.10.2016 г. (л.103, том 3 ДП) и приложените към него разпечатки от GPS системата на специализирания автомобил „***” с ДК № ***, от които се установява, че линейката е пристигнала в ЦСМП Стара Загора в 00.50 часа на 11.09.2016 г., заверено копие на фиш за спешна медицинска помощ по сигнала, получен в 23.34 часа,  писмо рег.№ 8245р-151-06.01.2017 г. на 02 РУ – Стара Загора (л.112, том 3 ДП) и приложените към него пътен лист за маршрута на движение на полицейски патрулен автомобил *** и обобщена справка за периода от 22.00 часа на 10.09.2016 г. до 03.59 часа на 11.09.2016 г. Що касае обстоятелството, че преди село Х. двата специализирани автомобила са се разминали със срещуположно движещия се автомобил на подсъдимия А.Р.А., същото се извежда от проследеното по-горе в хронология местопребиваване и движение на подсъдимия в интервала от около 20.30 часа до малко след полунощ на 10.09.2016 г., още и от доказателствените материали, които ще бъдат обсъдени по-долу.

 

В същия времеви интервал от 00.30 – 00.40 часа на 11.09.2016 г., на общински път 66037, км 9+100 се намирал и пострадалият С.Г.С., който, както се посочи вече,  малко по-рано тръгнал да се прибира пеша от село Х. към село К.. В резултат на изпитото от него по-рано вечерта количество алкохол, както и поради факта, че през целия предходен ден бил на работа със стадото овце на полето, пострадалият С.Г.С. се намирал в състояние на силно алкохолно опиянение. Поради това си състояние и натрупаната умора, пострадалият седнал на платното да си почине, след което и легнал по гръб в дясната половина на платното за движение, с глава насочена на югозапад. В това положение е възможно пострадалият С.Г.С. да е и заспал.

Непосредствено след 00.30 часа на 11.09.2016 г., в интервала между 00.30 – 00.40 часа, на мястото където пострадалият С.Г.С. лежал на пътното платно, в двете ленти се движили един срещу друг лекият автомобил марка „***”, модел „***“ с ДК № ***, управляван от подсъдимия А.Р.А. *** и  линейка „***” с ДК № ***, управлявана от свидетеля А.Н.С. *** към село Х., съответно към град Стара Загора. Непосредствено зад линейката се движел патрулният полицейски автомобил „***” с ДК № ***, управляван от свидетеля Е.К.Н.. Всички пътни превозни средства се движели на къси светлини на фаровете. В този участък нямало знаково ограничение на скоростта за движещите се пътни превозни средства и в двете посоки. Подсъдимият А.Р.А. управлявал автомобила си със скорост от около 58 км/ч и опасна зона за спиране около 48 м. Забелязвайки легналия по гръб на платното за движение С.Г.С., подсъдимият реагирал и предприел аварийно спиране, когато автомобилът му се намирал на около 29 м преди пострадалия. Въпреки това настъпил удар, като ударът между пострадалия и лекия автомобил се е реализирал в дясната половина на платното за движение, спрямо посоката на движение на лекия автомобил, на
2.4 м преди линията на ориентира -  видно от протокола за оглед на пътнотранспортно произшествие, данните от който ще бъдат обсъдени по-долу, е, че в него за ориентир е приета точка от северния край на платното за движение, находяща се на 500 метра западно от табелата Д 11 за начало на населено място с надпис „Х.“ -  в граници от от 1.70 до 2.70 м на дясно от мислената осева линия  (северно от мислената осева линия на платното за движение). Към момента на удара пострадалият бил легнал по гръб на платното за движение с глава насочена на югозапад.  Към момента на удара  лекият автомобил  бил насочен леко косо на дясно спрямо посоката си на движение под ъгъл до около 1°, като надлъжната  ос на тялото на пострадалия и тази на автомобила  сключвали ъгъл от около 45-50°. Скоростта на автомобила в момента на удара била  като тази преди настъпване на  произшествието - 58 км/ч. След удара лекият автомобил на подсъдимия провлачил тялото на пострадалия под предната си долна част (предното окачване) и отложил спирачна следа по асфалтовата настилка. Вследствие на удара пострадалият С.Г.С.  получил тежки травматични увреждания при контакта с острите ръбове на предното окачване на колата, отложили се биологични следи по него и по асфалтовата настилка в резултат на плъзгането по нея. Тялото на пострадалия се установило на около 29 м след удара, в десния край на платното за движение, а лекият автомобил, управляван от подсъдимия А.Р.А. продължил движението си в своята посока. Междувременно линейката и патрулният полицейски автомобил продължили движението си един след друг, по посока към село Х..

Около 01.00 часа подсъдимият А.Р.А. ***, баща му – свидетелят Р.А.С. го усетил, тъй като кучето залаяло и той се събудил. Попитал сина си дали всичко е наред и защо се прибира толкова късно. Не му направило впечатление да има нещо необичайно в поведението на сина му. Подсъдимият А.Р.А. бил спокоен, не бил разтревожен, легнал да спи и станал в 05.30 часа, когато го събудила алармата на телефона му. Заедно с баща си изкарали животните и около 06.50 часа подсъдимият тръгнал за работа с автомобила си.

В горепосочения период от 01.00 до 06.50 часа, лекият автомобил марка „***”, модел „***“ с ДК № *** стоял паркиран пред ореха в дома на подсъдимия и баща му, без някой да го мести или да борави с него.

Около 07.10 часа подсъдимият А.Р.А. бил на работното си място в дежурната база при ** „***“ - поделение ***, *** с. К.. Там той дал автомобила  на брат си – свидетелят И.Р.А., тъй като последният трябвало да ходи с жена си на пазар в град Стара Загора, което двамата и направили. Някъде около обяд, когато свидетелят И.Р.А. *** и бил в дома на баща си, му се обадили полицейски служители, които поискали да видят л.а. „***”. Свидетелят И.Р.А. привел автомобила в движение и с него отишъл до работата на брат си в дежурната база при *** „***“ - поделение ***, *** село К.. Пред бариерата на базата, свидетелят И.Р.А. паркирал колата и предал ключовете й на намиращите  се там полицейски служители.    

 

Горепосочените обстоятелства в частта им относно времето на прибиране на подсъдимия А.Р.А. *** и следващите му действия, както и тези на брат му И.Р.А., се установяват от показанията на последния и тези на бащата на подсъдимия - Р.А.С., между които отсъстват противоречия, както и от съставения пред бариерата на  дежурната база при *** „***“ - поделение ***, *** с. К., протокол  за оглед на л.а. „*** ***“ (л.76, том 1 ДП).

 

Тялото на пострадалия било намерено от свидетелите Й. С.Т. и Г.Д.Д. – две момчета от компанията, която на 10.09.2016  г., вечерта, била в заведение „***“ в село Х.. След като младежите излезли от заведението, в което останал пострадалият С.Г.С.,***, за да изпратят момичетата, които  живеели в него. Там поприказвали известно време и постепенно компанията се разотишла. Свидетелите   Й. С.Т. и  Г.Д.Д. с лекия автомобил „***” с ДК № ***, отново  управляван от първия от тях,  тръгнали да се прибират към село Е., в което живеел свидетелят Й. С.Т.,  а свидетелят  Г.  Д.Д. *** се намира северно спрямо село Х. и поради това, двамата се придвижвали по същия път, по който преди това от село Х. пристигнали в село К..

 Около 02.50 – 03.00 часа, на 11.09.2016 г., някъде около половин километър преди да стигнат до село Х., двете момчета видели от тяхната лява страна на пътното платно нещо на асфалта, което в първия момент помислили за убито куче. След като го подминали, на около 5 метра след това видели на асфалта и една обувка. Свидетелят Й. С.Т. веднага преустановил движение и спрял автомобила. Двамата със свидетеля Г.Д.  Д. слезли  от колата и се върнали назад. Видели, че на асфалта лежи човек. Свидетелят Й. С.Т.  от личния си телефон се обадил на Национален телефон 112, като повикването му било регистрирано в 03.05 часа. Тъй като двете момчета се страхували да доближат тялото, което осветявали отдалеч с фенерчетата на телефоните си, свидетелят Й. С.Т. не успял да обясни по телефона какво е състоянието на човека. Той бил видимо безжизнен, като не издавал признаци на живот. Лежал по гръб с глава насочена към село К. и крака към село Х.. На място първо пристигнали служители на 02 РУ на МВР – Стара Загора, а след тях, в 03.13 часа и медицински екип на ЦСМП Стара Загора. Съставът на този медицински екип бил същият, който преди това, около полунощ, осъществил визитата в село Л., по сигнал за семеен скандал – свидетелите д-р Л.С.Б. и шофьорът А.Н.С.. Д-р Л.С.Б. установил, че лежащото на пътното платно лице е починало повече от половин час преди пристигането на медицинския екип. Била уведомена дежурната оперативно-следствена група при ОД на МВР - Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ до идването на която местопроизшествието било запазено от служителите на 02 РУ на МВР – Стара Загора – обстоятелство, изрично отбелязано в съставения доклад за установен факт и предприети действия (л.3, том 1 ДП), послужил като основание за образуване на досъдебното производство.

 

Първият оглед на мястото на произшествието, започнал в 5.00 часа, е осъществен в присъствието на съдебен лекар (д-р Т.Т.С.), на вещо лице – автоексперт и  специалисти - технически помощници от БНТЛ при ОД на МВР – Стара Загора, като установеното при извършването на този оглед е изложено в  Протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие  от 11.09.2016 г.  (л.25, том 1 ДП), с приложени към него окомерна скица и фотоалбум.

В светлата част на денонощието е извършен повторен оглед, с начален час 11.00 часа, осъществен отново в присъствието на вещо лице – автоексперт, резултатите  от който са обективирани в Протокол за оглед на местопроизшествие от 11.09.2016 г. (л.44, том 1 ДП), с приложени към протокола окомерна скица, фотоалбум и иззетите от мястото на произшествието веществени доказателства.

 

От заключението на извършената съдебномедицинска експертиза на труп № 255/2016 г.  (л.2, том 2 ДП), изготвено от  вещите лица д-р Т.Г.Т., д-р Т.Т.С. и д-р Т.Г.П., и тримата съдебни лекари, е видно, че при направените на 11.09.2016 г., към 16.30 часа в секционната зала на отделението по „Съдебна медицина” при УМБАЛ „Проф. д-р С. ***, оглед и аутопсия на трупа на пострадалия С.Г.С., са установени:

-черепномозъчна травма (охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани на главата и лицето, счупване на долната челюст, избиване на първи горен ляв и първи и втори десни долни зъби, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки);

-гръбначномозъчна травма (разчленяване между тилната кост и I шиен прешлен с разкъсване на гръбначния мозък и разкъсвания на предните връзки между телата на VI – VII шиен и IV и V поясни прешлени);

-гръдна травма (охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани по кожата на гръдния кош, счупване на гръдната кост и ребрата в двете гръдни половини, разкъсвания и контузии на белите дробове и сърцето, кръв в двете гръдни кухини);

-коремна травма (охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани по кожата на корема, разкъсване на черния дроб, разкъсване на двата купола на диафрагмата, кръв в коремната кухина);

-отворено счупване на костите на дясната предмишница;

-отворено счупване на вътрешния кондил на дясната бедрена кост и дясната голямопищялна кост; 

-разчленяване на лявата кръстнопоясна става и лонното съчленение;

-разкъсване на мъдната торбичка;

-множество охлузвания по горните и долните крайници.

В заключението е посочено, че всички травматични увреждания са прижизнени; че са причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при пътно транспортно произшествие вследствие на прегазване.

Като непосредствена причина за смъртта на С.Г.С. в експертното заключение, което е пълно, ясно и обосновано,  са посочени тежките и множествени травматични увреждания, несъвместими с живота. 

Вещите лица са изразили становище, че състоянието на трупните изменения отговаря на смърт от първо денонощие. 

При изслушване на вещите лица, изготвили посоченото експертно становище, в съдебно заседание от 05.07.2019 г. (л.335 нохд), вещото лице д-р Т.Г.Т. поясни, че използваният в заключението термин прегазване се употребява, когато пострадалият е бил в легнало положение и през него е преминало пътно превозно средство, което му е причинило травми с долната си повърхност, като под долна повърхност следва да се имат предвид гумите и шасито. От обясненията на д-р Т.Г.Т., които се поддържат от останалите  вещи лица от състава на експертизата, се установи, че при огледа и аутопсията на трупа на пострадалия С.Г.С. не са констатирани специфични увреждания като например такива от грайферни отпечатъци, които да дават основание за  експертно становище, че през трупа на пострадалия е преминала автомобилна гума, т.е., че в случая травмите са от прегазване от долните части на шасито на пътното превозно средство.

С протокол от 11.09.2016 г. (л.29, том 2 ДП) облеклото на покойния С.Г.С. е предадено за изследване и е обект на такова от съдебно-химическа експертиза, заключението на която е изложено в Протокол
№ 474/27.09.2016  г. (л.23, том 2 ДП). По изследваните обекти – риза с дълъг ръкав, цикламена на цвят; панталони с рязани крачоли, кафеникави на цвят, ведно с поставен кожен колан; шапка с козирка – синя на цвят; чифт обувки, плетени с черна оплетка, с надпис на подметките „Мерло № 39“ – е установено наличие на следи (наслоения), наподобяващи омазняване от смазочни материали. Изследвани са обтривки от обектите – предмет на експертизата, в резултат на което е доказано наличието на смазочни материали.

При аутопсията на пострадалия е взета кръв за определяне на алкохолното съдържание, като видно от Протокол за химическа експертиза № 602/12.09.2016 г. (л.16, том 2 ДП), е, че в изследваната проба кръв, взета от трупа на пострадалия С.Г.С., е установено съдържание на етилов алкохол в количество от 3.58 промила. 

В резултат на проведена оперативно издирвателна дейност, полицейските служители установили, че едно от пътните превозни средства, управлявани  вечерта, в  района на произшествието, е това на подсъдимия А.Р.А.. Преди  да  бъде посочено установеното при огледа на л.а. марка „***”, модел „***“ с ДК № ***, следва да се посочи, че са извършени огледи на:

-патрулен полицейски автомобил „***“, с ДК № *** и на автомобил със специален режим на движение (линейка) „***“ с ДК № *** – двата автомобила, екипите на които са отработили сигнала за битов скандал в село Л.,  като резултатите от огледите на тези моторни превозни средства са изложени съответно в Протокол за оглед на местопроизшествие от 12.09.2016 г. (л.89, том 1 ДП) и Протокол за оглед на местопроизшествие от 12.09.2016 г. (л.94, том 1 ДП);

-л.а.„***“ с ДК № ***, управляван от един от младежите, посетили вечерта заведение „***“ в село Х. -  свидетелят К.К.С.,  което моторно превозно средство е намерено в село Е., до жп линията, с чужд регистрационен номер *** – обстоятелства, установяващи се от съставения Протокол за оглед на този автомобил (л.53, том 1 ДП) с приложен към него фотоалбум   и съдържащите се на л.61 – 64, том 1 ДП документи относно собствеността и регистрацията му.

Видно от протоколите за оглед на първите две моторни превозни средства (полицейският автомобил и линейката) е, че при извършване на посочените действия по разследването, всяко онагледено с приложен към съответния протокол фотоалбум,  не са установени деформации, имащи връзка с разследваното пътнотранспортно произшествие и биологичен материал.

При извършения оглед на л.а.„***“, собственост на свидетеля К.К.С. върху предния десен калник е намерен и иззет бял на цвят косъм,  който е обект на изследване от съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства, изготвена от вещо лице от Център за експертни криминалистически изследвания  (ЦЕКИ) на НИКК – МВР. Заключението на тази експертиза е изложено в Протокол № 16/БТМ-402/08.12.2016 г. (л.158, том 2 ДП) и видно от същото е, че иззетият при огледа на л.а.„***“  косъм е изследван като обект № 2, относно който в заключението е изложен извод, че косъмът е животински, тъй като медуларният индекс при него е по-голям от 1.3.

От изложеното е видно, че и при огледа на управлявания във вечерта на инцидента от свидетеля К.К.С. лек автомобил, не се установени следи, които да свързват това моторно превозно средство с пътнотранспортното произшествие.

Видно от съставения за проведения пред бариерата на  дежурната база при ** „***“ - поделение **, *** с. К., протокол  за оглед от 11.09.2016 г. на л.а. „***“ с ДК № ***, собственост на А.Р.А.  (л.76, том 1 ДП) е, че при извършване на това действие по разследването, освен автомобила, са иззети:

обект № 1 – парче плат, заедно с косместа материя, установено по гредата на предния мост;

обект №  2 – парче плат с полепнала по него тъкан, наподобяваща кожа, установено по задната греда на предния мост;

обект № 3 – косми, намерени в средната част под радиатора на автомобила;

обект № 4 – жълтеникава тъкан с неправилна форма, намерена върху П-образна планка, захваната за задния край на предния мост и на разстояние 72 см от средата на предно дясно колело; 

обект № 5 – биологична тъкан, жълтеникава на цвят, отстояща на 60 см от средата на предно дясно колело;

обект № 6 – петно от червено-кафява течност, установено на първото гърне на изпускателните тръби (отпред назад), която е иззета чрез тампон с физиологичен разтвор.

Чрез фотозаснемане в протокола е фиксиран обект № 7 – протриване на пода в областта на двете леви врати и зацапване от засъхнала червено-кафява течност; пръски от червено-кафява изсъхнала течност и жълтеникава материя по средното гърне и изпускателната тръба между средното и последното гърне (отпред назад); пръски от червеникаво-кафява течност на крайното гърне;  драскотини с дължина около 20 см по предната броня, в страничната й лява част; спукване на предната броня в дясната й половина; провисване на вентилационната решетка в предната й дясна част.

Иззетите с горепосочения протокол за оглед на л.а. „***“ с ДК № *** веществени доказателства са обект на изследване на долу посочените две експертизи.

От заключението на вече посочената съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства, заключението на която е обективирано в Протокол № 16/БТМ-402/08.12.2016 г. (л.158, том 2 ДП), се установява следното:

 По изследваните обекти -  № 3 (отговарящ на обект № 6 по протокола за оглед на МПС), № 4 (отговарящ на обект № 4 по протокола за оглед на МПС), № 5 (отговарящ на обект № 5 по протокола за оглед на МПС) и № 6 (отговарящ на обект № 2 по протокола за оглед на МПС)  - е установено наличие на кръв, като с цел запазване на материал за идентификационен анализ не са провеждани изследвания за определяне на видова принадлежност в серологичната лаборатория на НИКК на МВР.

По изследвания обект № 7 (отговарящ на обект № 1 по протокола за оглед на МПС) – кафяво парче плат, не е установена кръв.  

По отношение на изследвания обект № 8 (отговарящ на обект № 3 по протокола за оглед на МПС) е посочено, че представлява човешки косми от тяло.

По отношение на изследвания обект № 9 (отговарящ на обект № 1 по протокола за оглед на МПС) – нишковидни обекти от текстилно парче плат, изследвано като обект № 7 от експертизата, е посочено, че представлява отпаднали или отскубнати човешки косми от тяло.

От заключението, съдържащо се в Протокол за извършена експертиза
№ 17/ДНК-102/29.05.2017 г. (л.165, том 2 ДП), изготвено от вещо лице, специалист в областта на ДНК профилиране на веществени доказателства в Сектор „ДНК анализи“ в ЦЕКИ към НИК – МВР, се установява, че:

-за изследвания биологичен материал от кафеникава материя по тампон (обект № 2 от експертизата, отговарящ на обект № 6 от протокола за оглед на МПС); червеникаво-кафява материя в единия край на жълто-кафява маса (обект № 3 от експертизата, отговарящ на обект № 4 от протокола за оглед на МПС) и жълтеникава материя по кафяво парче плат (обект № 4 от експертизата, отговарящ на обект № 2 от протокола за оглед на МПС) е определен един и същи ДНК профил на лице от мъжки пол, който съвпада напълно с профила на С.Г.С., като вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчният материал е оставен от някой друг, освен от лицето С.Г.С., е 1 на 105 267 870 464 481 000 000;

-изследваният биологичен материал от кафеникава материя по тампон (обект № 2 от експертизата); червеникаво-кафява материя в единия край на жълто-кафява маса (обект № 3 от експертизата) и жълтеникава материя по кафяво парче плат (обект № 4 от експертизата) произхождат от С.Г.С..

 

В обобщение следва да се посочи, че след съпоставка на установените факти по делото с горепосочените експертни становища, в добросъвестното изготвяне на които отсъстват основания за съмнение,  изложени в заключенията на:

-съдебномедицинска експертиза на труп № 255/2016 г. (л.2, том 2 ДП),

-съдебнохимическа експертиза (Протокол № 474/27.09.2016  г., л.23, том 2 ДП), имаща за обект на изследване облеклото на пострадалия при установяване на трупа му,

-съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства (Протокол № 16/БТМ-402/08.12.2016 г., л.158, том 2 ДП) и

-експертиза за ДНК профилиране на веществени доказателства (Протокол № 17/ДНК-102/29.05.2017 г. (л.165, том 2 ДП),  последните две от които  експертизи имат за обект  на изследване  веществените доказателства, иззети при извършения на 11.09.2016 г. оглед на л.а. „***“ с ДК № ***,

съдът прие за установено по несъмнен и категоричен начин, че смъртта на пострадалия С.Г.С. е причинена в следствие на прегазването му от моторно превозно средство, както и че л.а. „***“ с ДК № ***, собственост на подсъдимия А.Р.А. и управляван от него през инкриминираната вечер е преминал през тялото на пострадалия.

 

На 19.04.2018 г. е извършен повторен оглед на л.а. „***“ с ДК № ***, съхраняван в тиловата база на ОД на МВР – Стара Загора, констатациите при извършването на който са изложени в Протокол за оглед на веществени доказателства (л.56, том 4 ДП)  и приложения към него фотоалбум, като установеното при този оглед е анализирано от комплексна тройна автотехническа  и съдебномедицинска експертиза, заключението на която ще бъде разгледано по-долу. Необходимо е само да се отбележи, че при огледа на л.а. „***“ с ДК № *** не са установени данни за техническа неизправност на същия, включително и такава по фаровете на моторното превозно средство.

 

Видно от съдържащите се на л.20, 21 и л.18, том 2 ДП талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество и заключението по Протокол за химическа експертиза  № 601/12.09.2016 г., е, че в изследваната проба кръв, взета от подсъдимия А.Р.А.  в 18.15 ч. на  11.09.2016 г., не е установено наличието на алкохол.

 

С писмо рег.№ УРИ № 122800-25373/15.09.2016 г. (л.81, том 2 ДП) от директора на ***  „***“, поделение *** е изискано предоставяне на запис от охранителните камери на базата на предприятието в с.К. за периода от 23.45 часа на 10.09.2016 г. до 03.15 часа на 11.09.2016 г., като с Протокол за доброволно предаване от 30.09.2016 г. (л.82, том 2 ДП) на разследващия орган е предоставено техническо средство – digital video recorder (дивиар), марка „Hikvision“, модел „DS-7216HFI-SH“ със сериен номер *********.

Предоставеното с протокола от 30.09.2016 г. техническо средство  и съдържащите се на него видеозаписи са обект на изследване на  две технически експертизи, заключенията  на които са изложени в Протокол № 649/25.10.2016 г. (л.76, том 2 ДП) и   Протокол № 116/28.02.2017 г. (л.88, том 2 ДП).

Поради неправилно формулиране на задачата към първата от посочените  две експертизи, към която е поставен въпрос предоставеното за изследване техническо средство съдържа ли видеозаписи за периода от 23.45 ч. на 09.09.2016 г. до 04.00 часа на 10.09.2016 г. – времеви период предхождащ инкриминирания, даденият в заключението по Протокол № 649/25.10.2016 г. (л.76, том 2 ДП) положителен отговор на този въпрос, не е от значение. От значение е констатацията, съдържаща се в това заключение, че  в системните настройки на предоставения DVR е зададено часово време, което е назад от реалното с 9 минути и 30 секунди.

На видеозаписите за посочения период е направен цифров презапис на два броя оптични носители, поставени в джоб, номериран като л.78, том 2 ДП, които са предоставени като обект за изследване на втората техническа експертиза, съдържаща се в  Протокол № 116/28.02.2017 г. (л.88, том 2 ДП). Поради това, че задачата към тази експертиза  се отнася за периода от 23.38 ч. на 10.09.2016 г. до 03.55 часа на 11.09.2016 г., в заключението не се съдържа отговор на поставената задача.

Техническото средство – digital video recorder (дивиар), марка „Hikvision“, върнатото от разследващия орган на  ** „**“, поделение ** отново е предоставено с  Протокол за доброволно предаване от 09.03.2017 г. (л.97, том 2 ДП), като видно от заключението, изложено в Протокол за извършена допълнителна техническа експертиза № 178/30.03.2017 г., е, че предоставеният за изследване DVR, марка „Hikvision“ съдържа видеозаписи за времевия интервал от 23.45 ч. на 10.09.2016 г. до 15.00 часа на 11.09.2016 г., според показанията на вградения тайм-код в изображенията, на които видеозаписи от вещото лице от БНТЛ при ОД на МВР – Стара Загора, изготвило тази експертиза, е направен презапис на пет броя оптични носители (компакт дискове).

Посочените пет броя компакт дискове (поставени в джобове, номерирани като л.135 и л.136, том 2 ДП) са обект на изследване на видео-техническа експертиза, заключението на която е обективирано в Протокол № 310/09.06.2017 г.(л.110, том 2 ДП). В заключението се излага, че не може да бъде опредЕ.посоката на движение на заснетите обекти, нито пък последните да бъдат конкретизирани като тип МПС. При все това, видно от посоченото заключение е, че от диск четири и означения видеофайл, са свалени последователни снимки на МПС, наподобяващо линейка - на кадър, отразяващ време 00:30:07 на 11.09.2016 г. и на МПС, наподобяващо специализиран автомобил с отличителни надписи - на кадър, отразяващ време 00:30:13 на 11.09.2016 г., което обстоятелство съответства на  установените време и начин на придвижване на линейката и патрулния полицейски автомобил при връщането им към град Стара Загора от село Л.. Видно от това заключение е и, че между кадъра, отразяващ  време 00:01:14 на 11.09.2016 г. и кадъра, отразяващ време 00:30:07 на 11.09.2016 г., не е установен запис на МПС, преминаващо, в която и да е от двете посоки. Това обстоятелство е показателно за интензивността на движението, непосредствено преди настъпване на произшествието.

 

В хода на досъдебното производство е изготвена още една техническа експертиза, заключението на която е изложено в Протокол № 656/25.10.2016 г.  – л.69, том 2 ДП. Тази експертиза има за обект на изследване изисканите с писмо до „***“ ЕООД – Стара Загора, рег. № УРИ 122800-25315/14.09.2016 г. (л.72, том 2 ДП) записи от охранителните камери на бензиностанцията в с.К. за 11.09.2016 г., обхващащи времевия интервал от 00.35 часа до 00.40 часа, предоставени с писмо вх.№ 122800-27304/04.10.2016 г. (л.74, том 2 ДП) с приложен към него диск марка „PRINKO BUDGET” DVD-R, 4.7 GB, 120 min, с надпис „***, 11.09.2016 г.“ (л.73, том 2 ДП).

В заключението се посочва, че файловете са цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на видеоохранителна система. Установено е наличието на тайм-код, вкопиран в изображенията на изследваните кадри, като от вещото лице от БНТЛ при ОД на МВР – Стара Загора са прихванати и подбрани общо четири кадъра от поставения в задачата му времеви период, на които се вижда преминаването на лек автомобил с неизвестна марка и модел:

кадър, отразяващ момента време 00:38:13 на 11.09.2016 г.;

кадър, отразяващ момента време 00:39:20 на 11.09.2016 г.;

кадър, отразяващ момента време 00:39:37 на 11.09.2016 г.;

кадър, отразяващ момента време 00:39:51 на 11.09.2016 г..

В заключението се излага, че не е възможно да се посочат както общи, така и частни признаци на заснетия автомобил по изображенията, извлечени от изследвания видеозапис.

С оглед горепосоченото съдържание на заключението на тази техническа експертиза, съдът приема за недоказани изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт твърдения, че след произшествието подсъдимият А.Р.А. спрял на бензиностанцията в началото на село К., за да огледа на осветено място автомобила си за наличието на някакви поражения по него; че след като не установил такива, се качил в колата и се отправил към дома си в село А..  

Това, че и четирите разглеждани кадъра  от охранителните камери на бензиностанцията в с. К. касаят един автомобил, както и че заснетото движение на това МПС обхваща интервал от повече от минута и половина, съставлява само индиция за горните факти, които обаче, поради отсъствието на други доказателства, са  недоказани.

Освен горните обстоятелства, съдът прие за недоказани и тези, че по време на разминаването си с линейката „***“, непосредствено преди произшествието, подсъдимият бил заслепен от фаровете на линейката, както и че малко по-късно чул притропване, идващо от под автомобила му, дължащо се на прегазването от управляваното от него МПС на лежащия в пътната му лента пострадал С.Г.С..

За всички горепосочени обстоятелства може и да се съдържат данни в показанията на А.Р.А. като свидетел по Протокол за разпит  от 11.09.2016 г. – л.41, том 3 ДП, но те няма как да бъдат ползвани като доказателствено средство в процеса, по аргумент,  извлечен от чл.118, ал.1, т.1 от НПК, поради което и не са приобщени към доказателствената съвкупност.

 

Приетият при излагане на установените факти по делото механизъм на осъществяване на пътнотранспортното произшествие отговаря на механизма, посочен в  заключението на изслушаната в съдебно заседание от 05.07.2019 г. комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза (л.75, том 4 ДП), поради което не е необходимо преповтарянето му.

Становището на защитата на подсъдимия, че изложеният в посоченото заключение механизъм на пътнотранспортното произшествие се основава  на установена при огледа на местопроизшествие спирачна следа, за която отсъствали  категорични доказателства да е оставена от л.а. „***”, управляван от подсъдимия, а от там и, едва ли не, че експертно изведеният механизъм на осъществяване на пътната злополука е произволен, е неоснователно.

Коментираната спирачна следа, установена при извършения на 11.09.2016 г. първи оглед на местопроизшествието, този с начален час 5.00 ч, констатациите от който са изложени в Протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие (л.25, том 1 ДП), е описана в протокола, както следва: следа от триене на автомобилна гума с начало на 3.6 м западно и 1.6 м  южно от О, с дължина 13.2 м и широчина 0.12  м, достигаща до 1.5 м южно от О. Както вече се посочи, за ориентир на огледа (обозначен с буквата O)  е приета точка от северния край на платното за движение, находяща се на 500 м западно от табела Д 11 за начало на населено място с надпис „Х.".  На установената при този оглед следа от триене на автомобилна гума –  условно обозначена като обект № 1, са направени обзорни снимки и такива в близък план, видно от фотоалбума към посочения протокол и този, изготвен при извършения повторен оглед, за който е съставен Протокол за оглед на местопроизшествие от 11.09.2016 г. (л.44, том 1 ДП).

В заключението на комплексната експертиза се посочва, че така описаната следа от триене на автомобилна гума  по характер е спирачна,  тъй като е отложена от предно колело на лек автомобил в процес на екстремно спиране. Пояснено е, че видимите на снимковия материал тъмни граници на следата и бледа средна част, се дължат на преразпределението на нормалните реакции в колелата вследствие на придобития момент спрямо напречната ос, прекарана през масовия център на автомобила по време на процеса на спиране. В тази връзка е разяснено, че по време на процеса на спиране на автомобила възниква момент спрямо масовия му център „М", който води до повишаване на нормалните реакции (натиска) в предните колела „N2" и от там силата на триене "F2", като при този физичен процес се наблюдава характерна деформация на работната контактна площ на предните колела в средната им част и се отлагат спирачни следи с ясно изразени тъмни граници и бледи в средната си част. Пояснено е, че задните колела отлагат тъмни следи в средната си част, без изразени граници.

След съпоставка на широчината на спирачната следа -  0.12 м с контактната площ на гумите на л.а.“***“, управляван от подсъдимия – 0.18 м и след аргументация с експертната практика, показваща наличие на разлика между широчината на реално отложената следа и контактната площ на гумата, като отложената следа във всички случаи е с по-малка широчина, в заключението е изведен извод, че от техническа гледна точка така отложената спирачна следа отговаря да е отложена от л.а.“***“. Вещите лица посочват, че направлението на спирачната следа  -  разположена косо на дясно спрямо оста на платното за движение  - кореспондира  с механизма на отлагане на описаните в протокола за оглед на ПТП следи и находки, подробно описан в заключението. Имайки предвид и отложения биологичен материал от пострадалия  С.Г.С. по долната част на л.а. “***“, управляван от подсъдимия, вещите лица  посочват, че от техническа гледна точка  установената спирачна следа напълно отговаря да е отложена от този автомобил в процес на екстремно спиране в момент на провлачване на тялото на С. под предната част на автомобила.

От всичко гореизложено е видно, че изведеният в заключението на комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза извод, че описаната в протокола за оглед на пътнотранспортно произшествие  следа от триене на автомобилна гума е спирачна, като е отложена от предното ляво колело на л.а. „***“, управляван от подсъдимия, в процес на екстремното му спиране, не е произволен, а е изложен след обстоен и аргументиран анализ  – в правилността на който не съществуват основания за съмнение - на всички обективни находки, относими към осъщественото пътнотранспортно произшествие.

Посоченото при излагане на установените факти по делото място на удара  - в дясната половина на платното за движение, спрямо посоката на движение на лекия автомобил,  на 2.4 м преди линията на ориентира  (източно от ориентира), в граници от 1.70 до 2.70 м  на дясно от мислената осева линия (северно от мислената осева линия на платното за движение) – е определено от вещите лица, изготвили комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза след съпоставка и анализ на установените при огледа на местопроизшествие  следи и находки,  травматичните увреждания по тялото на пострадалия, движението на моторното превозно средство и пострадалия след удара и динамиката на процеса на удара.

От заключението на разглежданата експертиза се установява, че травматичните увреждания по тялото на пострадалия С. са нехарактерни за реализиране на удар между лек автомобил и пешеходец, при който първоначалният контакт се е реализирал над масовия център на пешеходеца, т.е. в изправено положение. В случая отсъстват обективни данни  за такъв удар по челната част на л.а. „***“, като типични деформации по предната броня, предния капак, челното стъкло, тавана и други, поради което е отхвърлена тезата тялото на пострадалия да е било ударено от автомобила, когато то се е намирало в изправено положение.

Въз основа на находките по долната част на автомобила, тези по терена и травмите на пострадалия, в заключението е изведен категоричен извод, че тялото на пострадалия С.Г.С. е престояло под предната част на автомобила, като автомобилът, спирайки, го е влачил с направление напред и леко надясно с посока тази на  отложената спирачна следа.  Във връзка с това,  в заключението е обяснено, че отложената следа от биологичен материал е оставена при протриването между главата на пострадалия и асфалтовата настилка, като вследствие на това е получено кафеникавото червеникаво охлузване с размери 12x10 см по задните отдели на горно теменните области и лявата странично теменна област под нивото на околната кожа с 4 на брой цепковидни рани с различно разположение. Раната с ламбовидна форма в областта на дясната гърда с ламба, отметнати в посока нагоре и наляво, е получена при контакта с предния остър ръб на предния мост на автомобила, където са отложени и намерените в тази зона находки, като към този момент пострадалият е бил легнал по гръб на асфалтовата настилка. Надлъжната ос на тялото на пострадалия и същата на лекия автомобил са сключвали ъгъл около 45-50°. Останалите открити рани по ребрена дъга и дясната половина на корема са получени при протриването от преминаването под предния мост и острите ръбове на предното окачване. Предвид по-малката широчина на тялото в тази зона, то е преминало под предния мост и е проникнало  навътре към задната част на автомобила. На този механизъм съответстват:

-счупените всички ребра в двете гръдни половини, по изразено в дясно по четири и повече линии;

-взривоподобното разкъсване на черния дроб в областта и на двата дяла;

-установените по изпъкналите повърхности на дясната лицева половина, дясната ушна мида и върха на носа  кафеникави охлузвания под нивото на околната кожа - общо 6 на брой с размери от 1/0.5 до 2.5/1.5 см  - типични за контакт с острите ръбове на долната предна част на автомобила;

-множеството повърхностни кафеникави охлузвания с дъно под нивото на околната кожа с неправилна форма и размери от 2/1 до 6/3 см в горната трета на гърба, в областта на двете раменни стави и надлопатковите пространства  - получени при контакта с асфалтовата настилка при плъзгането на тялото под автомобила;

-охлузванията по страничната повърхност на лявото бедро и подбедрица - получени при контакта с терена;

-напречната цепковидна рана с дължина 7 см с неравни, охлузени и кръвонаседнати ръбове по задната повърхност на дясната лакътна става, придружено със счупване на лакътния израстък на лакътната кост и двете кости на предмишницата в горните им трети; подобна рана с дължина 10 см, установена в долната трета на дясната предмишница по задно вътрешната повърхност с напречно счупена лакътна кост - получени при контакта с острите ръбове на предното окачване.

В заключението е  посочено, че механизмът на причиняване на установените травми определя като най-вероятно,  малко преди реализиране на удара, десният горен крайник да е бил пред предната част на тялото на пострадалия.

В заключението на комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза, което съдът възприе като пълно, ясно и обосновано, е изведен извод, че към момента на удара пострадалият е бил легнал по гръб на платното за движение с глава насочена на югозапад, а лекият автомобил е бил насочен леко косо на дясно спрямо посоката си на движение под ъгъл до около 1°, като надлъжната ос на тялото на пострадалия и тази на автомобила са сключвали ъгъл около 45-50°.

Вещите лица посочват и, че с оглед разположението на тялото на пострадалия към момента на удара, намерените находки по терена и травматичните увреждания, то от техническа и медицинска гледна точка, отчитайки  установеното  количество алкохол в кръвта на пострадалия - 3.58%о, е изводимо заключение, че към момента на удара пострадалият не е бил в движение.

От разглежданата експертиза е видно, че не може да се установи с точност часът на настъпване на смъртта на пострадалия, като вещите лица посочват, че  трупните изменения към момента на аутопсията, извършена на 11.09.2016 г. към 16.30 часа отговарят на смърт от втората половина на първото денонощие.

От заключението на комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза се установява още и, че:

-скоростта на лекия автомобил преди настъпване на пътнотранспортното произшествие и към момента на удара с пострадалия е била около 58 км/ч;

-водачът на автомобила е реагирал и предприел аварийно спиране, когато лекият автомобил се е намирал на около 29 м преди мястото на удара с време на закъснение 1 секунда;

-опасната зона за спиране на автомобила при така избраната скорост на движение от водача му - 58 км/ч, е  била около 48 м;

-при движение на л.а.“***“ с установената скорост на движение от 58 км/ч, пострадалият е попаднал във видимата за водача зона, когато лекият автомобил се е намирал на около 45 м преди мястото на удара.

От изложеното е видно, тъй като величината на опасната зона за спиране на автомобила е по-голяма от тази на зоната за видимост на водача му, че моторното превозно средство е било управлявано с несъобразена скорост. В тази връзка от разглежданото заключение се установява, че:

-технически съобразената скорост на движение на лекия автомобил, при която водачът е имал възможност да спре в рамките на видимата зона и да не настъпи удар с пострадалия при своевременна реакция и запас от 2 м е била около 52 км/ч и по-ниска от нея;

-технически съобразената скорост на движение за водача, при реалната му  реакция -  на около 29  м  преди линията на удара, е  била около 38 км/ч и по-ниска от нея;

От гореизложеното е изводимо, че водачът на лекия автомобил е нямал техническата възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие с избраната от него скорост на движение от 58 км/ч. Вещите лица посочват, че ако при движение с тази скорост водачът на автомобила е реагирал своевременно чрез предприемане на аварийно спиране, в  момента на попадане на пострадалия във видимата му зона, отново е щял да настъпи удар, като скоростта в момента на удара е щяла да бъде около 27 км/ч. Посочват, че при реализиране на удар с 27 км/ч биха били причинени на пострадалия почти аналогични по характер и тежест травматични увреждания, вследствие на които леталният изход отново е бил неизбежен.

При изслушване в съдебно заседание от 05.07.2019 г. на вещите лица – инж. И.Р.И., инж. В.И.В. и д-р Т.Г.Т., изготвили комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза, същите са категорични относно това, че установените травматични увреждания по трупа на пострадалия са причинени от едно моторно превозно средство, което моторно превозно средство е това, управлявано от подсъдимия, като това им становище, макар и не изрично заявено в изготвеното от тях писмено заключение, се извежда от същото.

Гореизложеният експертен извод, че травматични увреждания по трупа на пострадалия, довели до леталния резултат, са причинени от едно моторно превозно средство, което моторно превозно средство е това, управлявано от подсъдимия А.Р.А., съответства на всички факти, установени въз основа на събраните по делото доказателства, поради което и съдът го кредитира с доверието си.

Въз основа на всичко гореизложено съдът прие, че причинно-следствената връзка между действията на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат е установена по несъмнен и категоричен начин.

 

Подсъдимият А.Р.А. чрез защитника си застъпва становището, че не е единственият водач минал  с автомобила си през тялото на пострадалия, а от тук и че настъпилата смърт на последния не е пряка и непосредствена последица от неговото поведение като водач на МПС.

Основание за това си становище защитата намира в това, че според установения механизъм на ПТП към момента на удара пострадалият е бил легнал по гръб на платното за движение с глава насочена на югозапад, като  след удара тялото му е било провлачено от лекия автомобил, без да бъде преобръщано. Това положение на трупа на пострадалия след произшествието не отговаряло на съобщеното такова от лекаря, констатирал смъртта на С.Г.С. на мястото на произшествието  - д-р Л.С.Б., от показанията на който се установявало, че трупът на пострадалия е бил по корем.

Свидетелят д-р Л.С.Б. действително твърди, че е заварил на мястото на произшествието трупа на пострадалия „легнал по корем“, но също така е вярно, видно от показанията му (л.190 нохд), че свидетелят изразява несигурност относно това от съобщените от него обстоятелства.  По тази причина и тъй като относно същото обстоятелство между  показанията на свидетелите Й. С.Т.  и  Г.Д.Д., открили тялото на пострадалия  и  описаното в Протокола за оглед на пътнотранспортно произшествие (л.25, том 1 ДП) положение на трупа („намери се труп на лице от мъжки пол, на възраст към 60 г., легнал по гръб“), отсъстват противоречия, не може да се приеме за установено твърдяното от защитата положение на трупа на пострадалия към време на намирането му.

Защитата намира основание за тезата си и в показанията на свидетеля Г.Б.К. (л.437 нохд). Този свидетел (старши полицай в ГООР при 01 РУ на МВР – Стара Загора) твърди, че вечерта на 10/11.09.2016 г., след полунощ, около 02.00 часа на 11.09.2016 г. се придвижвал с лекия си автомобил от село К., където живеела майка му към село Х.. Преди село Х., но близо до селото, по средата на дясната половина от платното за движение, по която се придвижвал, забелязал нещо, което оприличил на камък. Приближавайки предмета, свидетелят установил, че е обувка, която надкрачил с автомобила си и продължил движението си. По-нататък свидетелят разказва, че след като подминал табелата  за село Х., но преди първите къщи на селото, се  разминал с таксиметров автомобил, който се движел в обратна на неговата посока, т.е. към село К.. Разбирайки от колегите си по-късно, същият ден, за инцидент между селата Х. и К., свидетелят им разказал видяното от него.

Акцентирайки върху съобщеното от свидетеля Г.Б.К., че при посочените от него обстоятелства, се е разминал с таксиметров автомобил, който не е установен, защитата на подсъдимия вижда основания за горното си становище.

Съдържащите се в показанията на свидетеля Г.Б.К. сведения за друго МПС, което в интервала от време между прегазването на пострадалия от управлявания от подсъдимия автомобил и намирането на трупа, се е придвижвало по същия пътен участък, където е осъществена злополуката, не дават основание да се приемат факти, различни от установените. На първо място, защото движението на това неустановено МПС по коментирания пътен участък и пътна лента, е само вероятно, поради това, че отсъстват данни същото да е напуснало село Х. и такива, ако го е напуснало, каква е била по-нататъшната му посока на движение, още повече, че по пътя от село Х. към село К., след излизане от село Х., вдясно има уширение и път в западна посока, за които говори свидетелят К.Д.Д. (л.262 нохд) – едно от лицата, които около полунощ  на 10/11.09.2016 г. са видели пострадалия С.Г.С. ***. На второ място, защото дори и да се приеме, че неустановеният по делото таксиметров автомобил е минал по пътния участък, където е осъществена злополуката, то от същото не следва, че водачът му е преминал през тялото на пострадалия.

 

При така установените обстоятелства по делото,  съдът прие следното  от ПРАВНА СТРАНА:

Въз основа на установената  фактическа обстановка на  пътнотранспортното произшествие съдът прие, че причина за настъпването му е виновното поведение  на  подсъдимия А.Р.А. като водач на МПС,  както и че пострадалият С.Г.С. е съпричинил осъществяването на злополуката. 

Съгласно дефиницията на чл.107, ал.1, изр.1 от ЗДП, пешеходец е всеки участник в движението, който се намира на пътя извън пътно превозно средство и не извършва работа на пътя. Към момента на реализиране на произшествието пострадалият се е намирал на пътя извън превозно средство, не е извършвал работа на пътя и по силата на чл.107, ал.1, изр.1 от ЗДП същият е имал качеството на пешеходец, участващ в движението и обвързан от правилата за движение на пешеходци. Според чл.108, ал.1 от ЗДП, пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно, като само при наличие на изключенията по ал.2 на същата законова разпоредба, които в случая не са налице, те могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движение на пътните превозни средства, по възможност най-близко до лявата му граница. Грубо  нарушавайки правилата за движение на пешеходци, към момента на реализиране на злополуката, в тъмната част на денонощието,  пострадалият С.Г.С. се е намирал на пътното платно, легнал в лентата за движение на автомобила, управляван от подсъдимия А.Р.А.. Ситуиран по този начин пострадалият е попадал в обхвата на късите светлини, в рамките на който подсъдимият като водач на МПС  е следвало да очаква опасности от всякакъв характер. Ето защо, тъй като в случая пострадалият не се е появил неочаквано и внезапно в осветения участък, очертаващ периметъра на видимост, а е представлявал статична част от пътната ситуация, той  е бил  предвидимо по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДП препятствие за водача, което подсъдимият не е успял да избегне, поради това, че е  управлявал автомобила със скорост по-висока от 52 км/ч. Това е била съобразената с конкретните условия на видимост скорост, която е позволявала на подсъдимия  да възприеме своевременно пострадалия и да избегне пътнотранспортното произшествие. Като е управлявал лекия автомобил със скорост от 58 км/ч, подсъдимият А.Р.А. сам се е поставил в невъзможност да възприема в пълнота пътнотранспортната обстановка и да взема адекватни и своевременни действия при възникване на опасност за движението на управляваното от него МПС. Подсъдимият виновно не е изпълнил задължението, вменено му от  чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДП, съгласно която разпоредба „водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на  движение да се съобразяват с атмосферните условия, … с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“. Това нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като непосредствено е допринесло за настъпването му. Подсъдимият не е бил поставен в независеща от него  ситуация на невъзможност да възприеме пешеходеца като опасност за движението и да реагира преди да е осъществен контактът, причинил смъртта му. Обстоятелството, че пострадалият е допринесъл за настъпването на общественоопасните последици с факта, че се е намирал легнал на пътното платно не изключва отговорността на подсъдимия, доколкото същият е допуснал нарушаване на правилата за движение и е могъл да предотврати настъпването на ПТП, ако се е движел със скорост от 52 км/ч и по-ниска.

Подсъдимият А.Р.А. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,  резултат от поведението му като водач при управлението на лекия автомобил, но  е  бил длъжен  и е  могъл  да ги предвиди, т.е. същият е действал при условията на несъзнавана непредпазливост (небрежност) по смисъла на чл.11, ал.3 от НК.

Установи се, че подсъдимият А.Р.А., освен, че е управлявал автомобила с несъобразена скорост, не е реагирал своевременно на възникналата опасност за движението му, а с време на закъснение от 1 секунда, предприемайки  аварийно спиране, когато лекият автомобил се е намирал на около 29 м преди мястото на удара.  С тази си закъсняла реакция подсъдимият като водач е нарушил  чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП, съгласно която разпоредба „водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“. Дори обаче подсъдимият да не е реагирал закъснително, при избраната от него несъобразена скорост на движение от 58 км/ч, пак би настъпил сблъсъкът, защото величината на опасната зона за спиране на автомобила  при тази скорост (48 м) е   по-голяма от тази на зоната за видимост на водача му (45 м). Следователно, отсъства причинно-следствена връзка между нарушаването на правилото за движение по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП и настъпилия вредоносен резултат.

Съдът прие за неправилна обвинителната теза, че подсъдимият като водач е допуснал и нарушение на  чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП, съгласно което правило  „всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“. Обсъжданото правило създава в най-общ вид задължение за участниците в движението и доколкото в случая подсъдимият е допуснал нарушение на специални норми, регламентиращи правилата за движение, свързани със скоростта, то приложението на специалната норма изключва общата, така, че последната не може да попълни бланкетния престъпен състав.

Предвид всичко гореизложено, съдът прие, че след като на 11.09.2016 г. по общински път 66037, км.9+100, в землището на село Х., община Стара Загора, в посока с. Х. – с. К., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „***” модел „***“ с ДК № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата,  а именно  чл.20, ал.2, изр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДП), съгласно която разпоредба „водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, …, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, в резултат на което, по непредпазливост,  причинил смъртта на С.Г.С. с ЕГН ********** ***, подсъдимият А.Р.А. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на чл.343, ал.1, б. “в“, предложение първо във връзка с чл.342, ал.1, предложение трето от НК, в извършването на което престъпление го призна за виновен.

Във връзка с горепосоченото относно останалите, вменени  като нарушени, правила за движение,  съдът призна подсъдимия А.Р.А. за невинен в това да е извършил горепосоченото престъпление и чрез нарушаване   на  правилата за движение по  чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП, съгласно която разпоредба  „всеки участник в движението по пътищата  с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“ и по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП, съгласно която разпоредба „водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, поради което го оправда и чрез нарушаване на тези правила на ЗДП да е осъществил престъплението по чл.343, ал.1, б.“в“, предложение първо  във връзка с чл.342, ал.1, предложение трето от НК.

Относно наказанието:

За престъплението по чл.343, ал.1, б.“в“, предложение първо  във връзка с чл.342, ал.1, предложение трето от НК, в извършването на което съдът призна подсъдимия А.Р.А. за виновен, законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до шест години.

При определяне на наказанието, което се следва на подсъдимия А.Р.А.,  съдът взе предвид следните обстоятелства по чл.54 от НК: ниска степен на обществена опасност на подсъдимия като деец предвид чистото му съдебно минало, липсата на криминалистически регистрации и отсъствието на други,  неприключили  спрямо него наказателни производства за престъпления от общ характер;  невисоката степен на обществена опасност на конкретното престъпно  деяние,  сравнена с тази  на  престъпления от същия вид  с оглед на това, че съставомерният резултат е причинен вследствие на нарушаване на едно, макар и основно правило за движение, а още и с оглед относително малката  разлика между дължимата  в случая  съобразена скорост на движение и избраната такава от подсъдимия за управление на МПС, както и отчитайки факта, че пострадалият е съпричинил настъпването на произшествието; много добрите данни за  подсъдимия като водач на МПС, изнесени по-горе; изключително положителните характеристични данни за личността на подсъдимия – ***.

Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Поради това  съдът наложи на подсъдимия   А.Р.А.  наказание  чрез приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК – под минималния размер на предвиденото в закона  - и  го осъди на една година лишаване от свобода.

В начина на живот на подсъдимия А.Р.А.  и в навиците му няма данни, сочещи, че за постигане на целения поправително-превъзпитателен и принудително-възпиращ ефект на наказанието се налага социално изолиране на дееца.  Поради това  и съобразявайки се с изключително позитивните характеристични данни за личността на подсъдимия, съдът прие, че  изпълнението на наложеното наказание  лишаване от свобода следва да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила.

Съобразявайки се с конкретните обстоятелства на осъществяване на пътнотранспортното произшествие, както и  с данните от досието на подсъдимия като водач по горепосочената справка за нарушител/водач  (л.127, том 5 ДП), съдът  прие,  че  за постигане на  целите на чл.36 от НК  кумулативно предвиденото  в чл.343г  от НК наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК следва да бъде за срок от една година и шест месеца.  Поради това съдът постанови  лишаване  на  подсъдимия  А.Р.А.   - на основание чл.343г  във връзка с  чл.37, ал.1, т.7 от НК - от право да управлява моторно превозно средство   за срок от една година и шест  месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът прие, че с така наложеното на подсъдимия А.Р.А. наказание ще бъдат постигнати най-оптимално целите на чл.36 от НК.

На основание чл.189 от НПК съдът осъди подсъдимия А.Р.А. да заплати:

-в полза ОД на МВР – Стара Загора сумата от 4567.37  (четири хиляди, петстотин шестдесет и седем лв., 37 ст.)  - разноски по делото, направени в досъдебното производство.

-в полза на Окръжен съд – Стара Загора сумата от 1124 лв. (хиляда сто двадесет и четири лв.),  платима по бюджетната сметка, представляваща разноски по делото, направени в съдебното производство.

Съдът не присъди разноски в полза на частните обвинители Д.С.Н. и Д.С.С., тъй като в сключените между тях и поверениците им договори за правна помощ към съответното пълномощно (л.24, том І ДП; л.68, том V ДП и л.75 нохд) не е посочено договореното възнаграждение да е платено.

Относно веществените доказателства по делото, съдът се разпореди след влизане на присъдата в сила, да се постъпи, както следва:

-да се унищожат като малоценни и малотрайни вещи: приложените в кориците на досъдебно производство, запечатани в полиетиленови пликове – материя, наподобяваща кожа и  марля, напоена с течност (маслоподобна), иззети с Протокол за повторен оглед на местопроизшествие от 11.09.2016 г. (л.44, т.1 ДП); приложените в кориците на досъдебното производство 5 бр. цифрови носители „MAXELL“ DVD-R с надписи върху тях „Диск 1“, „Диск 2“, „Диск 3“, „Диск 4“, „Диск 5“, съдържащи се в джобове –л.135 и л.136, том 2 ДП; приложеният в кориците на досъдебното производство „Дрегер Дръг тест 5000“ (в джоб - л.151, т.3 ДП); -1 брой полиетиленов плик, надлежно запечатан, с изследван биологичен материал (кръв, иззета от трупа на С.Г.С.) – оставен на съхранение в БНТЛ при ОД на  МВР - Стара Загора с Приемно-предавателен протокол от 08.06.2017г. (л.169, том 2 ДП); полиетиленов плик/чувал, съдържащ в себе си вещи, собственост на пострадалия  С.Г.С. – 1 бр. риза, дълъг ръкав, цикламена на цвят; 1 бр. панталони, с рязани крачоли, кафеникави на цвят, ведно с поставен на тях кожен колан; 1 бр. шапка с козирка – синя на цвят; 1 чифт обувки тип плетени с черна оплетка с надпис на подметките „МЕРЛО“ № 39;

-да се върнат на частния обвинител Д.С.С. следните вещи,  собственост на баща му (пострадалият С.Г.С.), приложени в кориците на досъдебно производство, запечатани в полиетиленови пликове -  монета  от 20 ст. и монета от 1 лв.,  иззети с Протокол за повторен оглед на местопроизшествие от 11.09.2016 г. (л.44, т.1 ДП);

-да се върнат на подсъдимия А.Р.А. следните вещи, негова собственост - лек автомобил марка „***”, модел „***“ с ДК № ***, черен на цвят, рама №: *** и двигател №: ***   (оставен на съхранение при домакина на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР с Приемно-предавателен протокол л.86, т.1 ДП), както и два броя ключове за л.а. марка „***”, модел „***“ с рег. № *** и един брой секретен ключ;  още и  една тениска, с надписи в предната част „АРМАНИ ДЖИЙНС АРТ“; 1 бр. дънки, сини на цвят – къси, подгънати с етикет с надпис “SOTHTNK DENIM”; 1 бр. дънки, сини на цвят с допълнителен цвят – кафяво, червено-кафяви от вътрешната страна на горната част; един чифт обувки сини на цвят от дънков плат с черна подметка с надпис U2 и с надпис на обувките „CALSIDO“ със сини връзки.

 

Воден от горните съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                       

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: