Р
Е Ш Е Н И Е № 174
гр. Хасково, 16.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Хасково, ГО, II
въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
април две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ГОЧЕВ
ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря Р* К*,
като разгледа докладваното от младши съдия Ирена Аврамова в. гр. д. № 214 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 50
от 28.02.2019 г., постановено по гр. д. № 855 по описа за 2018 г., РС –
Свиленград е осъдил „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД – гр. Пловдив да
заплати на А.А.Д. *** сумата от 433,57 лв., представляваща платена без
основание стойност на електрическа енергия за периода 05.12.2013 г. -
19.02.2014 г. за обект на потребление, находящ се в гр. С*, ул. „*“ № **, за
електромер (СТИ) с № 345*, с клиентски № ********** и ИТН: 165*, за което е
издадена фактура № **********/11.06.2014 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на завеждане на исковата молба в съда - 20.11.2018 г. до
окончателното ѝ заплащане. Със същото решение съдът е осъдил ответника
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД да заплати на ищеца А.А.Д. направените по
делото разноски в размер на 352 лв.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД с твърдение, че е неправилно, необосновано, постановено
при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Поддържа
се, че обжалваното решение се основава на отменена правна уредба и противоречи
на новите ПИКЕЕ от 12.11.2013 г., съобразно разпоредбите на които е извършена
процесната корекция на неизмерени количества електрическа енергия. В жалбата се
твърди, че в настоящия случай не става въпрос за виновно неизпълнение на
договора, който касае единствено доставката на електрическа енергия, а за
обективна отговорност на потребителя в случаите на неправилно и неточно
отчитане на средството за търговско измерване. Сочи се, че тази отговорност е
въведена от новите ПИКЕЕ, които са приети въз основа на законова делегация,
извършена от законодателя към КЕВР /ДКЕВР/ чрез Закона за енергетиката, който е
специален спрямо ЗЗД. Претендира се, че е безспорно установена манипулация на
средството за търговско измерване, като ищецът е консумирал електрическа
енергия, която не е била отчетена от електромера и съответно заплатена. С оглед
изложените във въззивната жалба доводи се иска отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло като неоснователен и
недоказан предявеният от ищеца иск. Претендират се направените по делото
разноски, като на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е направено възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор от адв. М.Д., като пълномощник
на А.А.Д., с който се оспорват наведените във въззивната жалба доводи като
неоснователни. Изложено е подробно становище по съществото на спора, като се
иска потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира се присъждане на деловодните разноски и се прави
възражение за прекомерност на претендираното от въззивника юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като
взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен в
рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Жалбата е
подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и
против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството
по гр. д. № 855/2018 г. по описа на РС – Свиленград е образувано по предявен от
А.А.Д. против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 433,57 лв.,
представляваща недължимо платена стойност за електрическа енергия за периода от
05.12.2013 г. до 19.02.2014 г. по фактура № **********/11.06.2014 г.
По делото е
безспорно установено, че ответното дружество „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД е доставчик на електрическа
енергия, а ищецът А.А.Д. е потребител с клиентски № ********** по отношение на
обект с ИТН 1657*, находящ се в гр. С*, ул. „13-ти октомври“ № 10.
От приетия като
доказателство по делото констативен протокол № 125483 от 19.02.2014 г. се установява, че на
същата дата служители на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД са извършили
проверка на измервателната система на клиент А.А.Д. и средство за търговско
измерване с фабричен № 3459**, в присъствието на свидетели – Т** Д* и Г* Т*. В
хода на проверката е било установено, че броителният механизъм не се движи
съобразно указанията на производителя, поради което електромерът е бил демонтиран
и изпратен за експертиза на Български институт по метрология, Регионален отдел
– гр. П*.
В констативен
протокол от метрологична експертиза на СТИ № 87/24.03.2014 г. на БИМ е
констатирано, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера, като са
изрязани по-голямата част от зъбите на плаващото зъбно колело, в резултат на
което електромерът отчита с 75 % по - малко от консумираната електрическа
енергия и по двете тарифи.
Представена е
фактура № **********/11.06.2014 г., от която е видно, че вследствие на
установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството
електрическа енергия за електромер № 3459951 за периода от 05.12.2013 г. до
19.02.2014 г. на А.А.Д. е допълнително начислена енергия от общо 2404 кВтч на
стойност 433,57 лв. За извършената корекция ищецът е бил информиран с писмо от
11.06.2014 г.
Видно от
представената касова бележка с дата 26.06.2014 г. ищецът А.А.Д. е заплатила на
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата от 433,57 лв. за допълнително
начислената и ел. енергия.
От
заключението на приетата по делото съдебно техническа експертиза се установява,
че констатираното при извършената проверка външно неправомерно въздействие
върху СТИ води до частично неизмерване на електрическата енергия. Според вещото
лице правилно е приложена методиката за изчисляване на неотчетеното количество
електроенергия, както е заложено в чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ, както
и е налице правилно остойностяване на неизмереното количество.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съобразно
регламентацията, съдържаща се в чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и
чл. 45, ал.1, вр. чл. 51, ал. 1, вр. чл. 48, ал. 1 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР на 14.10.2013 г., в случаите
на неправилно и неточно отчитане на електрическата енергия от средството за
търговско измерване, крайният снабдител извършва корекция на сметката на
потребителя. Тази едностранна корекция е допустима при кумулативното наличие на
следните предпоставки - неправилно отчитане на потребеното количество
електрическа енергия от средството за търговско измерване, което е причинено от
неправомерно и виновно поведение на потребителя, като е установено потребеното
и неотчетено количество електрическа енергия и периодът на неправилно отчитане.
Тежестта за установяване на посочените предпоставки се носи от
електроснабдителното дружество. От доказателствата по делото е безспорно
установено, че е налице нерегламентиран достъп до средството за търговско
измерване на ищеца, довело до неточно отчитане на количеството електроенергия.
Същевременно обаче не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се
приеме, че неправомерното въздействие върху СТИ се дължи именно на виновното
поведение на ищеца или на негов представител. Наред с това ответното дружество
не е установило дали има заплатена от потребителя доставена ел. енергия за
същия период, както и дали стойността ѝ е приспадната от служебно
начислената енергия за посочения период. Изложеното обуславя извода, че
електроснабдителното дружество е приложило формално предвидената в раздел IX от ПИКЕЕ процедура за извършване на
преизчисление на количеството електрическа енергия, без да са били налице
предпоставките, допускащи тази едностранна корекция, което е неправилно.
Според Закона за енергетиката източник на задълженията на крайния
потребител и
електроснабдителното дружество във връзка с доставената електрическа енергия е договорът. Касае се за договор за
продажба
/доставка/ и макар той да има специфичен предмет, в
Закона за енергетиката липсват разпоредби, които да изключват общите правила на
ЗЗД.
Следователно, доколкото е установено, че правоотношенията между страните по
делото са възникнали по повод договор за доставка и потребление на електрическа
енергия, за да бъде ангажирана отговорността на потребителя за договорно
неизпълнение, следва да бъде доказано виновно поведение. По тази причина
възражението на ответното дружество, че в случая се касае за извъндоговорна
отговорност и не намира приложение чл. 82 от ЗЗД, е неоснователно.
По изложените
съображения въззивната инстанция намира постановеното от първоинстанционния съд
решение за правилно и законосъобразно, с оглед на което следва да бъде
потвърдено, а подадената въззивна жалба като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемата
А.А.Д. следва да се присъдят направените във въззивното производство разноски
за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно искането на
въззивника за намаляването им на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК поради
прекомерност, доколкото същите са в минималния размер от
300 лв., определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 50 от 28.02.2019 г., постановено по гр. д. № 855 по описа за 2018 г. на
Районен съд – Свиленград.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Х* Г. Д*“ № *,
да заплати на А.А.Д. , с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300 /триста/
лева, представляваща направени във въззивното производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.