№ 80
гр. Провадия , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елена И. Стоилова
при участието на секретаря Н.Т.С.
в присъствието на прокурора ТИХОМИР МИХАЙЛОВ ТИХОВ
като разгледа докладваното от Елена И. Стоилова Гражданско дело №
20203130101139 по описа за 2020 година
Производството по делото се води по искова молба от Я.М. В., ЕГН ********** с
адрес в гр. ***** срещу Прокуратура на РБ.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права:
Ищецът твърди, че на 09.01.2011г. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП №
2003/2011г. по описа на РУ МВР Провадия за престъпление по чл.195, ал.1, т.З, 4 и 5,
вр.чл.194, ал.1 от НК. В стадия на досъдебното производство спрямо него е била взета мярка
за неотклонение „задържане под стража" за периода от 11.01.2011г. до 26.11.2011г. По
внесен обвинителен акт в PC Провадия е образувано НОХД № 173/2015г., приключило с
присъда N 10 от 12.04.2018г., с която ищецът е признат за невинен и оправдан по така
повдигнатото обвинение. С Решение № 288 от 12.11.2018г. по ВНОХД N2 880/2018г. по
описа на ОС Варна, присъдата е потвърдена изцяло и е влязла в сила на 12.11.2018г., поради
това задържането под стража на ищеца се явявало незаконно.
Твърди се, че по време на престоя си в ареста ищецът е търпял болки и страдания,
лишения, несгоди и стрес, нарушени са били правото му на свободно придвижване, правото
му на свободни контакти с близки и приятели. Задържането му под стража е станало
причина да се раздели с приятелката си, която е заминала за Германия, когато той се
намирал в ареста.
1
Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца чрез процесуалния ми
представител сумата от 5001 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от незаконно „задържане под стража" за периода от 11.01.2011г. до
26.01.2011г, по ДП № 2003/2011г. по описа на РУ гр.Провадия при ОД на МВР гр.Варна,
ведно със законната лихва от датата на влизане на оправдателната присъда в сила -
12.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.2, ал.1, т.1, пр.1 от
ЗОДОВ.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В
него излага, че исковата молба е допустима, но неоснователна и недоказана.
Излага се, че не са представени доказателства за датата на привличане на ищеца като
обвиняем, не са представени такива и относно срока, в който е търпял мярка за
неотклонение, а също и за датата, на която е влязла в сила оправдателна присъда, сочена от
ищеца. Не са представени и доказателства за настъпили неимуществени вреди спрямо
ищеца, изразяващи се в декларираните от него болки и страдания, лишения, несгоди и стрес
по време на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“, както и че
заявените вреди са пряка и непосредствена последица от взетата мярка за неотклонение.
Ответникът счита, че претенцията от 5001 лева е прекомерна, тъй като не е в
съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдебната практика в аналогични случаи,
както и не е съобразена със социално-икономическите в периода, в който наказателното
производство е протекло.
В евентуалност в случай на уважаване на иска се иска намаляване на размера му.
В хода на съдебното производство ищецът чрез процесуалният си представител
поддържа предявения иск и моли същия да бъде уважен. Ответната страна Прокуратурата
на Република България оспорва иска като неоснователен и недоказан и моли да бъде
отхвърлен, тъй като ищецът на същото основание, че е оправдан, вече е осъдил
прокуратурата на Република България с решения на ОС Варна и АП Варна.
СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните
доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От приобщеното по делото НОХД №173/15г. по описа на ПРС и приложените по него
ДП № 2003/11г. по описа на РУП-Провадия към ОД „МВР”-Варна, НОХД №100/12г. по
описа на ПРС, ВНОХД №405/15г. по описа на ВОС и ВНОХД №880/18г. по описа на ВОС
се установява, че с постановление от 09.01.2011г. на разследващ полицай при РУП-Провадия
ищецът е привлечен в качеството му на обвиняем за извършване на престъпление по чл.195,
ал.1, т.3, 4, пр.второ и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК, за това, че за времето от 22ч. до 24ч. на
01.01.2011г. в с.****, община *****, при предварителен сговор с А.Ж.Ж., К.Т.И., М.Н.Й. и
2
Д.П.Д., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот на
ул.”Хр.Трендафилов”№52 в с. ****, и чрез използване на техническо средство,
неустановено до момента, противозаконно отнел 350 гр. различни по вид златни накити,
сребърни монети и накити на общо тегло около 50гр. и преносим компютър марка „Ейсър”
от владението на Д.М.К. без нейно съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои,
като извършеното не представлява маловажен случай.
Спрямо ищеца на 11.01.2011г. е взета мярка за неотклонение задържане под стража с
протоколно Определение №2/11.01.2011г. по чнд 20/2011г. на РС Провадия, която е
изменена с протоколно Определение №48/26.01.2011г. по вчнд 110/2011 на ОС Варна на
26.01.2011г. в парична гаранция в размер на 2000лв., внесена на 27.01.2011г..
На 07.12.2011г. е издадено ново постановление за привличане на Я.В. като обвиняем
по същото ДП, в което отчасти са изменени лицата, за които се твърди сговор, подробно са
индивидуализирани отнетите чужди движими вещи, тяхната стойност и лицата, от чието
владение са отнети, като дадената квалификация е по чл.195, ал.1, т.3, 4 и т.5, вр. чл.194, ал.1
от НК. На 29.02.2012г. е внесен от РП-Провадия обвинителен акт против Я.В. А.Ж.Ж.,
К.Т.И., М.Н.Й., с който е обвинен в извършването на горепосоченото престъпление. По
внесения обвинителен акт е образувано НОХД №100/12г. по описа на ПРС. В открито
съдебно заседание на 19.01.2015г. обвинението е изменено на осн. чл.287, ал.1 от НПК само
досежно размера/намаляване/ на стойността на инкриминираните вещи, без промяна на
квалификацията. С присъда №1/19.01.2015г., постановена по НОХД №100/12г. по описа на
ПРС, Я.В. е бил оправдан по така повдигнатото му обвинение. Присъдата е била
протестирана в тази й част от РП-Провадия и отменена с решение №155/28.05.2015г.,
постановено по ВНОХД №405/15г. по описа на ВОС, неподлежащо на обжалване. След
връщане на делото е било образувано НОХД №173/15г. по описа на ПРС и с присъда
№10/12.04.2018г. Я.В. отново е бил оправдан по така повдигнатото му обвинение.
Присъдата е била обжалвана в тази й част от частните обвинители и граждански ищци в
наказателното производство, и потвърдена изцяло с решение №288/12.11.2018г.,
постановено по ВНОХД №880/18г. по описа на ВОС, неподлежащо на обжалване.
Видно от приетите по делото заверени преписи от Решение № 1229/28.10.2019г. по
гр.д.891/2019г. на ОС Варна, Решение №32/06.03.2020г. по в.гр.д.19/2020г. на ВАпС,
Определение № 750/05.11.2020г. по гр.д.1887/2020г. на ВКС се установява, че ищецът е
предявил иск с правно основание по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратура на
Република България за осъждането й да заплати на ищеца сума в размер на 40000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимущестени вреди – болки и страдания, страх
и унижение от незаконното обвинение по ДП № 2003/2011г. по описа на РУП гр.Провадия
при ОД на МВР гр.Варна, по нохд 173/2015г. по описа на РС Провадия и внохд 880/2018г.
ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 12.11.2018г. до окончателното й изплащане. С решение
№1229/28.10.2019г., постановено по гр.д.№891/19г. по описа на ВОС, гр.о.искът е уважен за
3
сума в размер на 1500 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди в резултат от незаконно обвинение по ДП №2003/11г. по описа на РУП гр.Провадия
при ОД на МВР гр. Варна, по НОХД №173/15г. по описа на PC-Провадия и по ВНОХД
№880/18г. по описа на ОС-Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда -12.11.2018г. до окончателното й
изплащане, и отхвърлен в частта му за сумата, представляваща разликата над 1 500лв. до
претендирания размер от 40 000лв..
Решението е обжалвано от ищеца и с Решение №32/06.03.2020г. по в.гр.д.19/2020г. на
ВАпС е отменено решение №1229/28.10.2019г., постановено по гр.д.№891/19г. по описа на
ВОС, гр.о., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Я.В. против Държавата в лицето
на Прокуратурата на Република България иск с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в частта му
за сумата, представляваща разликата над 1500лв. до 5000лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в резултат от незаконно обвинение по ДП №2003/11г.
по описа на РУП гр.Провадия при ОД на МВР гр.Варна, по НОХД №173/15г. по описа на
PC-Провадия и по ВНОХД №880/18г. по описа на ОС-Варна, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда-
12.11.2018г. до окончателното й изплащане, и Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на Я.В. сумата, представляваща разликата над 1500лв. до 5000лв.,
представляваща обезщетeние за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени психически болки и страдания в резултат от повдигнатото срещу ищеца
обвинение в извършване на престъпление, за което същия е оправдан с влязла в сила
присъда №10/12. 04.2018г. по НОХД №173/15г. по описа на ПРС, ведно със законната лихва
върху главницата /разликата над 1 500лв. до 5 000 лв./, считано от 12.11.2018г. до
окончателното й изплащане, на осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.
Я.В. е обжалвал решението Решение №32/06.03.2020г. по в.гр.д.19/2020г. на ВАпС
като с Определение № 750/05.11.2020г. по гр.д.1887/2020г. на ВКС не е допуснато
касационно обжалване на Решение №32/06.03.2020г. по в.гр.д.19/2020г. на ВАпС.
Предвид така установеното от фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД с
искане за осъждане на Прокуратура на Република България да заплати на ищеца сума в
размер на 5001 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от незаконно „задържане под стража" за периода от
11.01.2011г. до 26.01.2011г, по ДП № 2003/2011г. по описа на РУ гр.Провадия при ОД на
МВР гр.Варна, наложена му с протоколно Определение №2/11.01.2011г. по чнд 20/2011г. на
РС Провадия, ведно със законната лихва от датата на влизане на оправдателната присъда в
сила - 12.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
4
Съдът преквалифицира иска като такъв от чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ в такъв по чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ с оглед разясненията дадени в т.13 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, като намира, че това не повлиява вече
разпределената доказателствена тежест и правото на защита на страните.
В тежест на ищеца е да докаже, че е бил привлечен като обвиняем, че му е била
наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от 11.01.2011г. до 26.01.2011г, по
ДП № 2003/2011г. по описа на РУ гр.Провадия при ОД на МВР гр.Варна, че е бил подсъдим
по НОХД № 173/2015г. по описа на PC-Провадия, че е бил оправдан, че присъдата е била
потвърдена от ВОС, претърпените от него конкретни неимуществени вреди, периода през
който са претърпени, причинната връзка между привличането му като обвиняем, налагането
на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която е незаконна и претърпените от
ищцата неимуществени вреди.
Ответника няма факти, които да са в негова доказателствена тежест.
С предявения иск от ищеца срещу ответника по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждането
й да заплати на ищеца сума в размер на 40000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимущестени вреди – болки и страдания, страх и унижение от незаконното
обвинение по ДП № 2003/2011г. по описа на РУП гр.Провадия при ОД на МВР гр.Варна, по
нохд 173/2015г. по описа на РС Провадия и внохд 880/2018г. ведно със законната лихва
върху тази сума считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда –
12.11.2018г. до окончателното й изплащане ищецът не е твърдял претърпени
неимуществени вреди от взетата му мярка за неотклонение „Задържане под стража“
съответно не е претендирал обезщетение за тях, поради което и с постановените Решение №
1229/28.10.2019г. по гр.д.891/2019г. на ОС Варна и Решение №32/06.03.2020г. по
в.гр.д.19/2020г. на ВАпС предвид диспозитивното начало в гражданския процес съдът не се
е произнесъл по претърпени от ищеца неимуществени вреди във връзка с взетата му мярка
за неотклонение „Задържане под стража“. Поради това с Решение № 1229/28.10.2019г. по
гр.д.891/2019г. на ОС Варна и Решение №32/06.03.2020г. по в.гр.д.19/2020г. на ВАпС не е
формирана сила на присъдено нещо по отношение на процесното основание. ЗОДОВ не
въвежда задължение за претърпелия вреди от дейността на правозащитни органи да изчерпи
основанията си по чл.2 от ЗОДОВ в едно производство. Няма изискване за пострадалия от
незаконно обвинение, който е оправдан да предяви в същия процес по чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ и вреди от незаконна мярка за неотклонение „Задържане под стража“, макар и
практиката да е такава. Противното би ограничило правата на пострадалия, каквато не е
била волята на законодателя. Поради това съдът намира, че настоящият иск е допустим.
От събраните по делото писмени доказателства се установи, че ищецът с
постановление от 09.01.2011г. по ДП 2003/2011 по описа на РУП Провадия е привлечен в
качеството му на обвиняем за извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 4, пр.второ и
т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК, че на 11.01.2011г. спрямо него е взета мярка за неотклонение
5
задържане под стража с протоколно Определение №2/11.01.2011г. по чнд 20/2011г. на РС
Провадия, която е изменена с протоколно Определение №48/26.01.2011г. по вчнд110/2011
на ОС Варна на 26.01.2011г. в парична гаранция в размер на 2000лв., внесена на
27.01.2011г.. Ищецът е бил с наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“ през
периода 11.01.2011г. – 26.01.2011г.. С присъди по НОХД №100/12г. по описа на ПРС,
ВНОХД №405/15г. по описа на ВОС и ВНОХД №880/18г. по описа на ВОС, последната
влязла в сила на 12.11.2018г. ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение по ДП
2003/2011г. на РУП Провадия.
Предвид оправдаваното на ищеца по повдигнатото му обвинение с присъди по НОХД
№100/12г. по описа на ПРС, ВНОХД №405/15г. по описа на ВОС и ВНОХД №880/18г. по
описа на ВОС, презумптивно взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ на 11.01.2011г. с протоколно Определение №2/11.01.2011г. по чнд 20/2011г. на РС
Провадия се явява незаконна. Незакоността на взетата спрямо ищеца мярка за отклонение се
доказва и от факта, че при нейното обжалване тя е изменена с протоколно Определение
№48/26.01.2011г. по вчнд 110/2011 на ОС Варна на 26.01.2011г. поради липса на основания
за налагането й.
Предявеният иск по чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, е основателен, но предявен в силно завишен
размер с оглед практиката на съдилищата по този род дела, икономическите условия и
стандарта на живот в нашата страна.
При постановена оправдателна присъда се ангажира отговорността на Прокуратурата
на Република България по чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за претърпени вреди от увреждане,
които са в пряка причинно-следствена връзка с незаконно обвинение, независимо от това
дали са причинени виновно от длъжностно лице. Отговорността на Прокуратурата по чл. 2
от ЗОДОВ е обективна, а възникването й е поставено единствено в зависимост от крайния
резултат, с който е приключило наказателното производството.
Обезщетението за немуществени вреди в случая се дължи за увреждане на
неимуществени права, блага или правнозначими интереси – нарушаване на свободата на
предвижване, на социални контакти, на труд. В понятието „немуществени вреди“ се
включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и
страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на
лицето, намерили негативно отражение в неговата психика за определен период от време.
На обезщетяване подлежат вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с
увреждането и техния размер се определя според вида и характера на упражнената
процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията.
Нормално е по време на наказателното производство, едно лице, обвинено в
престъпление, спрямо което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и
6
впоследствие оправдано с вляза в сила присъда, да изпитва притеснение, чувство на
несигурност, страх, неудобство, т.е. това са вреди в рамките на обичайното.
Съдебната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК/ решение №
480/23.04.2013г по гр.д. № 85/2012г на 4 г.о. ВКС и решение № 466/09.05.2016г по гр.д. №
2978/2015г на 5 г.о. на ВКС/, приема, че когато се твърдят болки и страдания извън
обичайните, с оглед конкретните обстоятелства, личността на увредения, обичайната му
среда, начин на живот, обществено положение, здравословно състояние и пр., те трябва да
бъдат изрично посочени в исковата молба, за да станат част от предмета на иска, а ищецът
следва да ги докаже.
Приема също, че съдът не е строго ограничен в рамките на формалните доказателства
за установяване на обичайното увреждане при обезщетение за вреди от незаконно
обвинение, както и причинно-следствената връзка между него и незаконното обвинение.
Според ВКС, в хипотезата на чл. 2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ, съдът може да присъди
обезщетение за претърпени вреди в рамките на обичайното и без да са налице други
доказателства, освен тези за установяване на основанието за възникване на отговорността.
Тази практика е приложима и в настоящия случай.
Становището на ВКС е, че при иск по чл. 2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ, което е приложимо и
в настоящия случай за присъждане на вреди от незаконно обвинение, съдът е надлежно
сезиран за обезщетяване на неприятните чувства и преживявания, независимо дали са
подробно описани в исковата молба.
В настоящия казус ищецът не е ангажирал никакви доказателства за претърпени
неимуществени вреди в причинна връзка с незаконното му задържане извън обичайните.
Твърдените от него в исковата молба преживени болки, страдания, лишения, несгоди, стрес,
ограничаване на правото му на свободно придвижване, и на контакти с близките му са
обичайни неимуществени вреди произтичащи от всяко незаконно задържане. Твърдяната от
ищеца специфична вреда, че в резултат на незаконното му задържане се е разделил с
приятелката си остана недоказано.
За времето, през което ищецът е бил незаконно задържан през периода 11.01.2011г. –
26.01.2011г., несъмнено е бил лишен от редица човешки права и ценности, като: правото на
свобода и сигурност, правото на личен живот и неприкосновеност, правото на свободно
придвижване на територията на страната, правото на свободно напускане пределите на
Република България, правото на труд и др. Всички тези вреди са пряка и непосредствена
последица от незаконното задържане на ищеца и са в причинна връзка с него.
Размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди
включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
7
имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се
извежда от преценката на конкретни обстоятелства.
Определящо за размера на неимуществените вреди в случая е вида и
продължителността на мярката за неотклонение „Задържане под стража“, начина, по който
това задържане се е отразило върху личността и начина на живот, социални контакти,
професионална реализация, здравословно състояние на ищеца, възрастта му и всички други
факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи.
Взетата спрямо ищеца мярка за процесуална принуда е най-тежката – „задържане под
стража“, която е ограничила правото му на свободно придвижване за период от 16 дни
11.01.2011г. – 26.01.2011г., като още с първото й обжалване е изменена в по-лека „Парична
гаранция“.
Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че още на първа инстанция ищецът е
бил признат за невиновен по повдигнатато му обвинение и оправдан. Ищецът е получил
справедлив процес.
Ищецът не доказа, че е търпял болки и страдания над обичайните за такъв случай, с
оглед конкретните обстоятелства, а именно: обичайната му среда, начин на живот,
здравословно състояние и пр..
При преценка на всички гореизложени обстоятелства и като съобрази най-вече
кратката продължителност на търпяната от ищеца процесуална принуда и липсата на вреди
извън обичайните, съдът намира за справедливо парично обезщетение на ищеца сумата 900
лева като за разликата до пълния предявен размер на иска от 5001 лева, искът следва са се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
По делото е направено искане от ищцовата страна за присъждане на разноски. Според
доказателствата по делото сторените от ищеца разноски са в размер на 600 лева за
адвокатско възнаграждение и в размер на 10 лева за държавна такса. На основание чл.78,
ал.1 от ГПК искането за разноски на ищеца следва да се уважи съразмерно с уважената част
от иска, като му се присъдят разноски в размер на 109,78 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, бул. Витоша №2
ДА ЗАПЛАТИ на Я.М. В., ЕГН ********** с адрес в гр. ***** сумата от 900 лева,
8
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от незаконно „задържане под стража" за периода от 11.01.2011г. до 26.01.2011г,
по ДП № 2003/2011г. по описа на РУ гр.Провадия при ОД на МВР гр.Варна, наложена му с
протоколно Определение №2/11.01.2011г. по чнд 20/2011г. на РС Провадия по обвинение, за
което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №173/15г. по описа на PC Провадия и
по ВНОХД №880/18г. по описа на ОС-Варна, ведно със законната лихва от датата на влизане
на оправдателната присъда в сила - 12.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от уважения размер от 900 лева до предявения размер
от 5001 лева.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София,
бул. Витоша №2 да заплати на Я.М. В., ЕГН ********** с адрес в гр. ***** сумата от
109,78 лева, представляващи сторени по делото съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Варненския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
9