Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
Номер 4871 09.12.2020г. град Бургас
Бургаският административен съд, XXII-ри административен
състав,
на седми декември две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при
секретаря Г. Д.
като
разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 2447 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.276 – чл.283 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС).
Образувано е искане от
П.С.И., изтърпяващ наказание лишаване от свобода за срок от три месеца в Затворническо
общежитие „Дебелт“, за прекратяване на бездействие на началника на затвора на
основание чл.276 от ЗИНЗС да му осигурява нужните му лекарства, които са му
предписани от хирург, да бъде преместен в ЗО „Строител“ или болница.
В съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично прави уточнение на искането си,
а именно да му бъдат осигурени нужните лекарства, които са му предписани
от хирург и да му бъдат извършвани превръзки. По отношение на преместването в
ЗО „Строител“ или болница не поддържа искането си. Не ангажира доказателства.
Ответникът – началник
на Затвора гр.Бургас, представя становище, в което посочва, че на И. му е
осигурявана постоянна медицинска грижа, както и всички условия на живот в
условията на затворническо общежитие от открит тип. Ангажира доказателства.
Съдът като взе
предвид събраните по делото доказателства счита за установено от правна и фактическа
страна следното:
Лишеният от свобода П.С.И.
*** на 29.10.2020г., където изтърпява наказание лишаване от свобода за срок от
три месеца, при първоначален „общ“ режим. От 05.11.2020г. е преместен в
Затворническо общежитие „Дебелт-1“ към Затвора Бургас.
На 02.11.2020г. му е
извършен преглед от специалист съдов хирург, който е предписал консервативно
лечение с детралекс и еластокомпресивен чорап.
С молба от
17.11.2020г. И. е поискал да му бъде закупен специален еластичен чорап и да му
бъде разрешено постоянно лекарско наблюдение, като бъде преместен в ЗО
„Строител“. Изготвено е становище от ИСДВР Ванков по повод на подадената молба,
в която се посочва, че лишеният от свобода няма налични парични средства в
сметката си за закупуване на посочения чорап, в допълнение м.с. Попова посочва,
че предписаната терапия се изпълнява с 1таблетка „Зилт“ вечер и по 1 таблетка
сутрин и вечер „Агапурин“, правят се превръзки през ден, като уточнява, че компресивна
превръзка може да се направи и с обикновен бинт.
От представеното по
делото становище, с изх. № 491 от 23.11.202г. от Затвора Бургас се установява,
че И. е постъпил на 05.11.2020г. в Затворническо общежитие „Дебелт“ с диагноза
„Тромбофлебитен синдром“. Извършен е преглед от външен специалист със
специалност „съдова хирургия“ и му е назначено лечение с „Детралекс“ и
еластокомпресивен чорап. В медицинския център към Затвора Бургас предписаното
лечение е заменено с аналози на предписания медикамент „Агапурин“ и „Зилт“, и
бинт. В медицинския център към общежитието са извършвани регулярни манипулации
на 09.11.2020г., 10.11.2020г., 11.11.2020г., 13.11.2020г., 16.11.2020г. ,
18.11.2020г.
От представената по
делото медицинска справка се установява, че И. *** с оточен ляв крайник с
дълбоки некротични рани от двете страни на ляво стъпало с давност от осем
години. Консултиран по спешност на 02.11.2020г. в шокова зала със съдов хирург,
с поставена диагноза –долен крайник без данни за дълбока венозна
тромбоза-доофлебитен синдром. Назначената терапия „Детралекс“ и
еластокомпресивен чорап била изпълнена веднага от Затвора Бургас.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Искането е допустимо,
тъй като възможността за предявяването му не е ограничена във времето и същото
изхожда от лице, което твърди извършването на бездействие, изразяващо се в несигуряване
на медицинско обслужване от затворническата администрация.
Разгледано по същество, същото е неоснователно.
Съгласно чл.276 от ЗИНЗС всеки лишен от свобода или
задържан под стража може да иска: 1.Прекратяването на действия и бездействия на
орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи
нарушение на забраната по чл.3; 2.Извършването на действия с цел прекратяване
или предотвратяване на нарушение на забраната по чл.3. Липсата на изрично
формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не
е пречка искането по ал.1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението на
чл.3 (ал.2). Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. За нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
При така очертаното в искането и предвид разпоредбата
на чл. 276 ЗИНЗС,
предмет на проверка в настоящото производство е обстоятелството дали спрямо
лишения от свобода И. е налице твърдяното бездействие, дали същото е
незаконосъобразно и представлява ли то нечовешко и унизително отношение по
смисъла на чл. 3 ЗИНЗС.
Видно от посочените разпоредби , основателността на
искането по чл.276 от ЗИНЗС се
обуславя от установяването по делото, че ответникът извършва действия или
бездействия, които съставляват нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС и
не са преустановени, респективно не са извършени до момента на приключване на
устните състезания. В конкретния случай нарушаването на забраната по чл.3 от ЗИНЗС,
според оплакванията и исканията на лишения от свобода, се изразява в това, че
не са му осигурени нужните
лекарства, които са му предписани от хирург и не са му извършвани превръзки.
С оглед събраните по делото доказателства медицинска
справка, допълнителен лист към преглед на пациент, становище от м.с. Попова се установява, че спрямо лишения от свобода се
провежда медикаментозно лечение със заместващи медикаменти и превръзки с бинт,
не е закупен еластокомпресивен
чорап, поради липса на парични средства в сметката на И..
Съдът счита, че с оглед събраните по делото доказателства и направените
твърдения на страните, такива незаконосъобразни действия и бездействия не се
установиха.
Затворническата администрация е положила дължимата
грижа, вкл. и в съответствие с чл. 3 от ЗИНЗС и
е оказала медицинско обслужване
на жалбоподателя, отговарящо на неговото здравословно състояние. Правната
уредба се съдържа в Наредба № 2 от 22 март 2010 г. за условията и реда за
медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, където съгласно чл.
65, ал. 1 от същата на лишените от свобода се осигуряват необходимите лекарства.
Лишеният от свобода е изпратен за външна консултация, предписано му е
медикаментозно лечение, което се изпълнява със заместваща терапия и това
обстоятелство в съдебно заседание не се оспорва от него. От представеното становище от м.с.
Попова се установява, че на И. се правят превръзки с бинт през ден, съгласно
предписаното от съдовия хирург. В становище на ответника са посочени датите на
които са извършвани манипулациите-09.11.2020г., 10.11.2020г., 11.11.2020г.,
13.11.2020г., 16.11.2020г. , 18.11.2020г., като 18.11.2020г. е датата на
подаване молбата до съда, ведно със становището на ответника. В съдебно
заседание жалбоподателят посочва, че не му е правена превръзка от 4-5 дни,
което предвид постъпването на делото и разглеждането му не опровергава предоставената
информация от страна на затворническата администрация, но не е доказателство,
което да установява бездействие преди подаване на искането.
С оглед на това искането на жалбоподателя с правно
основание чл.276 от ЗИНЗС следва бъде отхвърлено, поради липсата на фактическо
действие или бездействие от страна на органа по изпълнение на наказанието,
което да съставлява нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС.
Съдът констатира, че жалбоподателят И. към момента на
подаване на жалбата не е внесъл дължимата държавна такса. Ето защо същият
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Административен съд - Бургас
държавна такса в размер на 10 (десет) лева, като представи по делото платежен
документ удостоверяващ плащането.
Мотивиран от
гореизложеното, Административен съд - Бургас, двадесет и втори състав
Р А З П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.С.И., изтърпяващ наказание лишаване от свобода за
срок от три месеца в Затворническо общежитие „Дебелт“, за прекратяване на
бездействие на началника на затвора на основание чл.276 от ЗИНЗС за осигуряване на нужните лекарства, които са му
предписани от хирург и извършване на превръзки.
ОСЪЖДА П.С.И., ЕГН-**********, в 7-дневен срок да заплати по сметка
на Административен съд Бургас държавна такса в размер на 10 (десет) лева, като
представи по делото платежен документ удостоверяващ плащането.
Разпореждането може да се обжалва в тридневен срок от
обявяването му пред тричленен състав на
Административен съд - Бургас.
СЪДИЯ: