Решение по дело №2169/2019 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

 

гр. Кюстендил, 06.03.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 2169 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба, депозирана от „ПРИМА ПЛАСТМЕТАЛ“ ЕООД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК …., със седалище и адрес на управление с. Пиперков чифлик, община Кюстендил, ул. Георги Д.“ № 32, представлявано от О. Г., против „БЮТИМЕЙК“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил ул. „С.“ № 8, представлявано от Р. Й..

В исковата молба се сочи, че между страните по делото съществували дългосрочни търговски отношения. Поради това на 29.01.2018 година ищцовото дружество доставило на ответното такова дистанционно устройство за ролетна врата с единична цена 25 лева без ДДС, или сума в размер на 30 лева с включен ДДС, съгласно фактура № **********/29.01.2018 г.

На 23.04.2018 година бил извършен и ремонт на ролетни врати за обща сума от 460 лева без ДДС, или обща сума в размер на 552 лева с включен ДДС, съгласно фактура № **********/23.04.2018 година.

На 30.05.2018 г. бил извършен и ремонт на ролетна врата за сума от 150 лева без ДДС, или обща сума в размер на 180 лева с включен ДДС съгласно фактура № **********/30.05.2018 г.

На 16.05.2019 г. на ответника били доставени 4 броя ролетни врати за обща сума от 1570 лева без ДДС и два броя дистанционно управление за обща сума от 41.68 лева без ДДС, или обща сума в размер на 1934.02 лева с включен ДДС, съгласно фактура № **********/16.05.2019 г.

На 21.06.2019 г. на ответника били доставени и 231 броя ламели за обща сума от 616.77 лева без ДДС, или обща сума в размер на 740.12 лева с включен ДДС, съгласно фактура № **********/21.06.2019 г.

На 10.07.2019 година му били доставени и 41 броя ролетни врати за обща сума от 41 849.52 лева, като дължимият остатък по фактура № ********** от 10.07.2019 година възлизал на обща сума в размер на 3219.42 лева с включен ДДС.

На 11.07.2019 г. на ответника били доставени и части за ролетна врата за сума от 201.75 лева без ДДС, или обща сума в размер на 242.10 лева с включен ДДС, съгласно фактура № **********/11.07.2019 г.

На 30.07.2019 година била доставена 1 брой ролетна врата за сума от 447.50 лева без ДДС, или обща сума в размер на 537 лева с включен ДДС, съгласно фактура № **********/30.07.2019 година.

Твърди се, че до настоящия момент, въпреки многократните настоявания, търговецът-купувач не изплатил дължимите по посочените по-горе фактури суми на обща стойност 7434.66 лева с включен ДДС.

Именно заради това за ищцовото дружество бил налице правния интерес от предявяването на вземанията си по съдебен ред.

С оглед изложеното се поддържа искане за присъждане на сумата в размер на 7434.66 лева с включен ДДС, дължима за извършени доставки и реализирани услуги съгласно фактури № **********/29.01.2018г.; **********/23.04.2018 г.; **********/30.05.2018 г.; **********/16.05.2019 г.; **********/21.06.2019 г.; **********/10.07.2019 г.; **********/11.07.2019 г.; **********/30.07.2019 г., както и

                 - сумата от 5.28 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 30 лв. с включен ДДС, съгласно фактура № **********/29.01.2018 година, считано от 30.01.2018 година до датата на подаване на исковата молба -  25.10.2019 година;

                 - сумата от 84.33 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 552 лв. с включен ДДС, съгласно фактура № **********/23.04.2018 година, считано от 24.04.2018 година до датата на подаване на исковата молба -  25.10.2019 година;

                  - сумата от 25.65 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 180 лв. с включен ДДС, съгласно фактура № **********/30.05.2018 година, считано от 31.05.2018 година до датата на подаване на исковата молба -  25.10.2019 година;

                  - сумата от 87.03 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 1934.02 лв. с включен ДДС, съгласно фактура № **********/16.05.2019 година, считано от 17.05.2019 година до датата на подаване на исковата молба -  25.10.2019 година;

                  -  сумата от 25.90 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 740.12 лв. с включен ДДС, съгласно фактура № **********/21.06.2019 година, считано от 22.06.2019 година до датата на подаване на исковата молба -  25.10.2019 година;

                 -  сумата от 95.69 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 3219.42 лв. с включен ДДС, съгласно фактура № **********/10.07.2019 година, считано от 11.07.2019 година до датата на подаване на исковата молба -  25.10.2019 година;

                 - сумата от 7.13 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 242.10 лв. с включен ДДС, съгласно фактура № **********/11.07.2019 година, считано от 12.07.2019 година до датата на подаване на исковата молба -  25.10.2019 година;

                 - сумата от 12.98 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 537 лв. с включен ДДС, съгласно фактура № **********/30.07.2019 година, считано от 31.07.2019 година до датата на подаване на исковата молба -  25.10.2019 година;

или обща сума на законната лихва върху главницата в размер на 343.99 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане на претендираните суми.

Претендират се и направените по делото разноски.

На основание чл. 127, ал.4 от ГПК е посочена банкова сметка ***: IBAN: ***, при банка „Райфайзенбанк“ ЕАД, клон Кюстендил, BIC *** , по която могат да бъдат преведени исковите суми.

В открито съдебно заседание от 19.02.2020 г. на осн. чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на предявения иск, чрез неговото намаляване като същият се счита предявен за сумата от 3452.44 лева, дължими по фактура № 3651/10.07.2019 г. в размер на 2915,44 лева и фактура № 3663/30.07.2019 г. в размер на 537 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 7434,66 лева производството по делото е прекратено на осн. чл. 232 ГПК - поради оттегляне на претенцията в тази част.

В законоустановения срок ответната страна е депозирала писмен отговор, в който застъпва становище, че исковете са допустими, но неоснователни. Твърди се, че е заплатена по-голяма част от претендираните суми по съответните фактури, от които 2000 лева в брой на управителя на ищцовото дружество от г-н Р. Й., 3000 лева по сметка на ищеца. Така реално били заплатени всички суми по претендираните фактури., с изключение на фактура № 3651/10.07.2019 г. Остатъкът в размер на 2434.66 лв. бил задържан от ответното дружество, тъй като се отнасял за фактура № 3651/10.07.2019 г., която била за обект, който и към настоящия момент бил незавършен от ищеца, като в общата цена от 4680 лв. бил включен монтаж на стойност 600 лв., но той бил извършен от ответното дружество, а не от ищеца, която сума не била приспадната от издадената фактура.

Навеждат се доводи и за недобро изпълнение на задълженията от страна на ищеца.

Твърди се, че не се дължи лихва върху вземанията.

Твърди се, че не се дължи адвокатско възнаграждение, т.к. ответникът не бил дал повод за завеждане на иска.

Заявено е искане при възприета основателност на иска сумите над 2 434.66 лв. да бъдат приспаднати от заплатените суми по фактури № 3123, № 3169 и сумата от 2006.12 лв., платена за обект в гр. Нови пазар, тъй като било извършено плащане без отстраняване от страна на ищеца предявените рекламации, представляващо в случая неоснователно обогатяване. То не е заявено под формата на надлежно възражение за прихващане, респ. валиден насрещен иск, заради което не може да бъде разгледано.

 

 

 

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

             По делото са представени заверени копия на 8 бр. фактури ( л. 6 - 9 от делото) с доставчик ищцовото дружество и получател – ответното такова, както следва: фактура № **********/11.07.2019 г. за части за ролетна врата с обща сума за плащане 242.10 лв; фактура № **********/30.07.2019 г. за 1 бр. ролетна врата с обща сума за плащане 537 лв.; фактура № **********/21.06.2019 г. за 231 бр. ламели с обща сума за плащане 740.12 лв.; фактура № **********/10.07.2019 г. за 41 бр. ролетни врати с обща сума за плащане 3219.42 лв.; фактура № **********/30.05.2018 г. за ремонт на ролетна врата с обща сума за плащане 150 лв.; фактура № **********/16.05.2019 г. за 4 бр. ролетни врати и 2 бр. дистанционно управление с обща сума за плащане 1934.02 лв.; фактура № **********/29.01.2018 г. за 1 бр. дистанционно за ролетна врата с обща сума за плащане 30 лв. и фактура № **********/23.04.2018 г. за ремонт на ролетни врати с обща сума за плащане 552 лв.

             Видно от извлечение по сметка (л. 20 от делото) на ответното дружество е, че на 04.12.2019 г. по сметка на ищцовото дружество е постъпила сумата от 3000 лева с основание на плащането – „Плащане текущи поръчки“.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (л. 33-33) се установява, че към датата на подаване на исковата молба – 25.10.2019 г., задълженията на „Бютимейк“ ЕООД към „Прима-Пластметал“ ЕООД възлизат на 7434.66 лв. и лихва за забава – 343.99 лв.; към 04.12.2019 г. (датата на извършен банков превод) задълженията на ответното към ищцовото дружество възлизат на 7434.66 лв. и лихви за забава 427.51 лв, като след осчетоводяване на внесената сума от 3000 лв, задълженията възлизат на 4 434.66 лв.; към датата на изготвяне на експертизата – 10.02.2020 г., тези задължения възлизат на 3452.44 лв.

Представени са и заверени копия на 2 бр. Протоколи за рекламация, както и текуща електронна кореспонденция между страните (л. 35-40 от делото).

Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако не е уговорено друго.

След допуснатото изменение на иска предмет на вземането е единствено сума по две фактури - № 3651/10.07.2019 г. и фактура № 3663/30.07.2019 г., за доставка на ролетни врати.

По така предявения иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно договорно отношение между него и ответника по спора, както и собственото си изпълнение по договора, а при установяване на сочените обстоятелства ответникът следва да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения (плащане, давност и др.), както и че е изправна страна по договора.

При така разпределената доказателствена тежест от събраните по делото доказателства е установено, че между страните е възникнало валидно  правоотношение по търговска продажба (доставка) на ролетни врати, т. е. търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ (страните са търговци по силата на чл. 1, ал. 1 от ТЗ и са сключили сделката във връзка с упражняваното от тях занятие). Този договор се характеризира с родовите признаци на продажбата: тя е транслативен, двустранен, консенсуален, неформален, възмезден и комутативен договор. Задължение на продавача по търговската продажба е да предаде на купувача стоката, а задължение на купувача е да заплати цената.

Видно от приетите като доказателства по делото фактури  ищцовото дружество е доставило на ответното такова процесните стоки. Спор в този аспект по делото липсва, макар и ответната страна да възразява, в общата дължима сума влизал и монтаж, като обектът бил незаваръшен.

Съгласно общата норма на чл. 293, ал. 1 от ТЗ за действителността на търговската сделка не е необходима писмена или и друга форма, освен ако това е предвидено в закон. Специалните правила на ТЗ, отнасящи се до търговската продажба, а също и правилата на ЗЗД, уреждащи продажбата (субсидиарно приложими съгласно чл. 288, изр. 1, предл. 1 от ТЗ), не предвиждат законово изискване за писмена форма. Разбира се, установяване на съществуването на правоотношението чрез документ е необходимо – за доказване на сделката, особено при наличието на спор. В настоящия случай фактурите не са подписани от управителя на ответника, но са били осчетоводени. Това обстоятелство не е било оспорено, като са налични данни и за извършени авансови плащания, респ. и извършени частични плащания. В т.см. е заключението а вещото лице М. В., което съдът възприема за пълно и обективно, заради което му се доверява. Всичко това налага извод за признаване на задължението, включително и на факта на приемане на извършената работа (В този смисъл Решение № 138 от 17.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 728/2010 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо задължителна съдебна практика). С посочените действия търговецът е потвърдил извършените действия по приемане на стоките и приложение намира презумпцията на чл. 301 ТЗ. С това е налице и задължението за плащане на получените стоки и доказва неговото съществуване. Така и Решение №198/13.05.2016 г. по т.д.№2741/2014 г., Решение №121/21.07.2016 г. по т.д.№3210/15г. на І т. о., постановени по реда на чл.290 ГПК, както и мн.др.  

Само за пълнота на изложението ще се посочи, че наведените възражения за сторени рекламации по повод извършените доставки останаха неподкрепени с надлежни доказателства, доколкото приложените протоколи не съдържат надлежни данни за констатирани дефекти, а само информация за получени от трети лица сигнали. Нещо повече, те не са подписани, като е неясен и авторът им.

При горните съображения исковата претенция се явява основателна за сумата от 3219.42 лв. с включен ДДС, съгласно фактура № **********/10.07.2019 година, както и за сумата от 537 лв. с включен ДДС, съгласно фактура № **********/30.07.2019 година, и като такава ще бъде уважена.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 288, изр. 1, предл. 1 от ТЗ:

В случая претенцията за законната лихва върху главницата се поддържа в размер на 343.99 лева, въпреки предприетите действия по оттегляне на исковете за част от процесните вземания по фактури до пълните предявени размери.

За да се дължи заплащане на обезщетение за забавено плащане върху дължимата главница, следва длъжникът да е изпаднал в забава в някоя от хипотезите на чл. 84, ал. 1 или ал. 2 от ЗЗД. Доколкото в случая се касае за търговска продажба и се прилага правилото на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, купувачът дължи цената на стоките от датата на получаването им, респ. от датата на издаването на документа за това. Правилото на чл. 327, ал. 1 от ТЗ е диспозитивно. То дава възможност на страните да уговарят друго в договора относно това кога да бъде платена покупната цена. Но ако не са уговорили друго, както е в настоящия случай, купувачът е длъжен да плати цената при предаването на стоката, респ. на документите, които му дават право да я получи. Тук не се спори, че документите са били предадени на датата на съставянето на фактурите, заради което от тази дата до датата на предявяване на иска – 25.10.2019 същият дължи съгласно чл. 86, ал. 1, изр. 1 във вр. с чл. 84, ал. 1 от ЗЗД обезщетение за забавено плащане (вж. в т. см. и решение №23/07.02.2011г. на ВКС по т. д. №588/2010г., II т. о.).

С оглед изложеното ответното дружество дължи законна лихва за забава в размер на 95.69 лева, върху главницата от 3219.42 лв. по фактура № **********/10.07.2019 година, за периода 11.07.2019 година до датата на подаване на исковата молба -  25.10.2019 година, както и сумата от 12.98 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 537 лв. по фактура № **********/30.07.2019 година, считано от 31.07.2019 година до датата на подаване на исковата молба - 25.10.2019 година, съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено. До пълните предявени размери тази претенция, като недоказана, ще бъде оставена без уважение.

С оглед разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД основателно е и искането за присъждане на законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 25.10.2019 г., до окончателното й изплащане.

            По разноските. 

С оглед  изхода на спора и частичното прекратяване на производството, всяка от страните има право на разноски.

По правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК на страните се следват разноските по водене на делото. В полза на ответника следва да се присъдят разноски, направени в настоящото производство, съразмерно на отхвърлена част от исковите претенции и частта, в която производството е прекратено, а в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, направени  в настоящото производство, съобразно уважената част от иска. 

Ищецът е претендирал общо разноски в настоящото производство в размер на 1654,39 лв. Ответникът е представил доказателства за направени разноски в размер на 700 лв.- заплатен адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.12.2019 г. (л.21).

Така с оглед изхода на делото в  полза на ищеца, съразмерно на уважената част от исковите претенции, следва да се присъди сумата от 822,04 лв. - разноски в настоящото исково производство. В полза на ответника съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция и частта, в която производството е прекратено следва да се присъдят разноски  в  размер от 352,18 лв. - съответната част от заплатения адвокатски хонорар.

По въведеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца:

С оглед приетото в т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. на ОСГК на ВКС при произнасяне по възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ал.5 от ГПК, съдът може да намали този размер до регламентирания с наредбата минимум (Определение №74/07.02.2011 г. по ч.гр.дело№46/2011 г. – IVг.о. ВКС;  Определение №269/04.05.2011 г. по ч.гр.дело №155/2011 г. -  IVг.о. ВКС). Съгласно чл.2 ал.5 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В настоящия случай минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено съгласно чл.7 ал.2, т.3 от наредбата при интерес от 7434,66 лв. е701,33 лв., а съгласно чл.7 ал.2, т.4 от наредбата по иска за мораторна лихва с цена 343,99 лв. е 300 лв. Съгласно представения пред КРС договор за правна защита и съдействие, страните по него са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. то е в рамките на минимално регламентирания в наредбата размер. Така поддържаното възражение в изложения смисъл е крайно необосновано.

            Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

 ОСЪЖДА „БЮТИМЕЙК“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил ул. „Славянска“ № 8, представлявано от Р. Й., да заплати на „ПРИМА ПЛАСТМЕТАЛ“ ЕООД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Пиперков чифлик, община Кюстендил, ул. Георги Д.“ № 32, представлявано от О. Г., следните суми:

ü   3219.42 лв., дължима за продажба на ролетни врати, с включен ДДС, съгласно фактура № **********/10.07.2019 година;

ü   537,00 лв. дължима за продажба на ролетни врати с включен ДДС, съгласно фактура № **********/30.07.2019 година;

            ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане на претендираните суми;

ü   95.69 лева, лихва за забава върху главницата от 3219.42 лв. по фактура № **********/10.07.2019 година, за периода 11.07.2019 година до датата на подаване на исковата молба -  25.10.2019 година;

ü   както и сумата от 12.98 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 537 лв. по фактура № **********/30.07.2019 година, считано от 31.07.2019 година до датата на подаване на исковата молба - 25.10.2019 година,

            като претенцията досежно лихвата за забава до пълния предявен размер от 343.99 лева, в т.ч. - сумата от 5.28 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 30 лв. с включен ДДС, съгласно фактура № **********/29.01.2018 година, считано от 30.01.2018 година до датата на подаване на исковата молба -  25.10.2019 година; сумата от 84.33 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 552 лв. с включен ДДС, съгласно фактура № **********/23.04.2018 година, считано от 24.04.2018 година до датата на подаване на исковата молба - 25.10.2019 година; сумата от 25.65 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 180 лв. с включен ДДС, съгласно фактура № **********/30.05.2018 година, считано от 31.05.2018 година до датата на подаване на исковата молба -  25.10.2019 година; сумата от 87.03 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 1934.02 лв. с включен ДДС, съгласно фактура № **********/16.05.2019 година, считано от 17.05.2019 година до датата на подаване на исковата молба -  25.10.2019 година; сумата от 25.90 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 740.12 лв. с включен ДДС, съгласно фактура № **********/21.06.2019 година, считано от 22.06.2019 година до датата на подаване на исковата молба -  25.10.2019 година; сумата от 7.13 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 242.10 лв. с включен ДДС, съгласно фактура № **********/11.07.2019 година, считано от 12.07.2019 година до датата на подаване на исковата молба - 25.10.2019 година, ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна и недоказана.

 

РЕШЕНИЕТО подрежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд Кюстендил.

 

Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: