РЕШЕНИЕ
№ 19894
гр. ************, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110146926 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова Р. И. Р. против М.
П. Г., с която са предявени два обективно съединени осъдителни иска, както следва: 1/
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 500,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, битови и социални неудобства, вследствие непозволено увреждане –
виновно причинено ПТП от ответника на 03.04.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подавана на исковата молба в съда – 22.08.2023
г. до окончателното изплащане и 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 118,86 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 03.04.2023
г. до датата на предявяване на иска.
В исковата молба ищецът твърди, че на 03.04.2023 г. пътувал с л.а. Volkswagen
Golf III с рег.№ ************о маршрут от гр.************ в посока гр.************,
като около 18:00 часа претърпял пътно-транспортно произшествие на път Е871, на 1
км. след Гара Владая. Твърди, че вината за настъпване на произшествието е на
ответника – водач на л.а. AUDI Q3 с рег.№ ************, който минавал през същия
пътен участък, но в обратна посока. Ищецът поддържа, че ответницата навлязла в
насрещното движение, т.е. в пътното платно, по което се движел ищецът, като
управлявания от нея автомобил първо се блъснал в движещото се пред ищеца МПС, а
1
в последствие и в управлявания от него автомобил. В резултат на сблъсъка,
собственото на ищеца МПС било напълно повредено, а той получил охлузна рана и
кръвонасядания в областта на травмираните крайници. Поддържа още, че в резултат
на сблъсъка изпитал силни болки в областта на кръста и гърба, след сблъсъка за
секунди загубил съзнание, бил шокиран, мисловната му дейност била забавена.
Поддържа, че на мястото на произшествието пристигнали служители на пътна
полиция, които съставили протокол за ПТП, а на ответницата и акт за установяване на
административно нарушение. Ищецът поддържа още, че на място пристигнали баща
му и леля му, която го откарала за преглед в болнично заведение. По препоръка на
лекарите ищецът приемал обезболяващи и третирал външно травмираните участъци
по тялото си. През следващите дни от инцидента изпитвал силни болки в цялото тяло
и шийните прешлени, денонощно имал остри и силни болки в кръста, гръбнака и
прешлените, коленните стави и подбедрицата на десния крак. Най-интензивни и дълги
били болките в коленните стави, особено в дясната такава, които продължили
приблизително две седмици след инцидента. Ищецът твърди, че в резултат на
предходното бил възпрепятстван да се грижи за семейството си, а рутинните и
ежедневни дейности му създавали неописуеми затруднения и били непосилни за него.
Поради болките не може да спи, чувствал се преуморен и не успявал да отпочине.
Поддържа, че през периода на възстановяване, който продължил около два месеца след
ПТП-то, болките започнали за намаляват, но състоянието в което се намирал
физически и психически след инцидента и невъзможността да се върне бързо към
нормалното си ежедневие, го карали да се чувства безполезен и безсилен. Отделно от
това се притеснявал и за това, че останал без автомобил, който бил напълно увреден от
произшествието. Поддържа, че и към датата на подаване на исковата молба в съда все
още не може да преодолее стреса и страха от сблъсъка, а както в личен, така и в
професионален план ежедневно му се налага да управлява МПС, при определени
движения все още изпитва болки и дискомфорт в кръста. Поддържа още, че след
връщане на работа изпитвал затруднения при осъществяване на трудовите си
задължения, включващи детайлни проверки и контрол на новопостроени сгради с
оглед нормативните изисквания за протИ.пожарна безопасност. По изложените в
исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния си интерес от
предявения иск за обезщетение на претърпените вследствие непозволеното увреждане
от страна на ответника неимуществени вреди. Счита, че същите са в причинно-
следствена връзка с неправомерното поведение от страна на ответницата, която е
нарушила правилата за движение при управление на лек автомобил на процесната
дата. Претендира още обезщетение за забава и направените в хода на производството
разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от особения
представител на ответника, в който се изразява становище за допустимост, но
2
неоснователност на исковите претенции. Поддържа се становище, че в представения
по делото протокол за ПТП не са отразени причинени телесни увреждания на
участниците в произшествието така, както изисква Наредба № 1з-41 от 12.01.2009 г.
Отделно от предходното се сочи, че към датата на ПТП ответникът е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от нея лек автомобил, поради
което ищецът е можел да насочи исковите претенции съм застрахователя. Поддържа се
становище, че описаните в исковата молба неимуществени вреди не се установяват от
приложените медицински документи, като от същите се установява още, че на ищеца
не е предписана никаква терапия. Сочи се още, че от приложените от ищеца образни
изследвания е видно, че не личат травматични изменения на прешлени и кости. С
оглед предходното се изразява становище, че описаното в исковата молба е силно
преувеличено и не отговаря на действителното състояние. Оспорват се твърденията на
ищеца относно продължителността на възстановяването му, като се сочи, че издадения
му болничен лист е бил само за 3 дни. По изложените в отговора доводи и
съображения се иска отхвърляне на предявените искове поради липса на елементи от
фактическия състав на нормата на чл.45 ЗЗД.
Третото лице-помагач на страната на ответника – ************ оспорва
предявените искове по основание и размер с доводи, че не са налице предпоставките
за ангажиране на отговорността на дружеството, в качеството му на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа, че в дружеството не
е подавано уведомление за настъпили неимуществени вреди в резултат на процесното
ПТП и не е предявявана претенция за тяхното репариране. Оспорва наличието на
виновно и протИ.правно поведение от страна на водача на л.а. “Ауди Ку 3“ с рег.№
************, което да се намира в причинно-следствена връзка с описаните от ищеца
неимуществени вреди. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия
за настъпване на вредоносния резултат. Оспорва се искането за присъждане на
обезщетение за забава, а в условията на евентуалност – началният момент, от който се
претендира същото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представен протокол за ПТП № 1874558, от чието съдържание се
установява, че на 03.04.2023 г., около 18:20 часа служители на ОПП - СДВР са
посетили местопроизшествие на път Е 871 1 км. след гара Владая, в посока
гр.************, настъпило между МПС „Ауди Ку 3“ с рег. № ************
/участник 1/ и МПС „Фолксваген Голф“ с рег.№ ************ /участник 2/. В
протокола за участник 1 е посочено, че МПС-то е застраховано по застраховка
„Гражданска отговорност“ в ************ Като причина за настъпване на ПТП-то в
протокола е посочено движение с несъобразена скорост от страна на водача на МПС
3
„Ауди Ку 3“ с рег. № ************ с мокрия път, който реализира ПТП с насрещно
движещите се участник 2, както и автомобил, движещ се преди него. В протокола е
обективирана скица на ПТП. Видно още от същия е, че на участник 1 е съставен
АУАН. Протокола е подписан от съставителя и участниците в ПТП-то.
По делото са приложени резултати от кръвни изследвания и образно изследвани
на ищеца от 03.04.2023 г., както и болничен лист за временна неработоспособност за
времето от 04.04.2023 г. до 07.04.2023 г.
По делото е приложено писмо от ЗАД ************до собствениците на
увредения автомобил, сред които и ищецът, с което ги уведомява, че разходите за
възстановяване на увредения от процесното ПТП автомобил надвишават 70 %, поради
което е налице т.нар. „тотална щета“. Ето защо, застрахователното обезщетение ще
бъде изплатено след представяне на документ за прекратена регистрация на
автомобила.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б. Р.а А.
/леля на ищеца/ и И. Р. А. /баща на ищеца/.
В показанията си св.А. разказва, че заедно с брат си /бащата на ищеца/ е
посетила мястото на ПТП-то. Забелязала, че племенникът й треперел, бил силно
притеснен и говорел несвързано. Свидетелката разказва още, че откарала ищеца в
спешното отделение на МВР болница, където настояла да му направят основни
изследвания, а след това го закарала до дома му в гр.************.
В показанията си св.А. разказва, че разбрал за инцидента от сина си, който му се
обадил по телефона. Когато пристигнал на място го видял да седи на мястото на
водача с навити крачоли на панталона и охлузвания и наранявания по двете колена.
Бил уплашен, отчаян, потиснат и разстроен. Споделил, че главата му се мае и има
стягане в гърдите. Свидетелят останал на мястото на ПТП-то, а сестра му и синът му
отишли в болница за преглед. Когато отново го видял същата вечер, гледал с празен
поглед, отговарял откъслечено, повтарял, че са го пребили и счупили автомобила,
който бил на починалата му майка. Според свидетеля болките от травмите отшумели
за около десетина дни, но възстановяване на психическото състояние продължило
повече – около 3 месеца. Не искал да шофира и изпитвал притеснение от движещи се
срещу него автомобили. Избягвал да шофира и пътувал до работа с колеги.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-медицинска
експертиза, в което вещото лице, след запознаване с материалите по делото е
посочило, че от приложената медицинска документация като нараняване е описана
единствено налична мекотъканна травма с охлузна рана в областта на лявата
подбедрица, без за нараняването да е отразена размер, форма, точна локализация и
други характеристики. Според вещото лице подобно увреждане води до болки,
страдания и възможни временни функционални нарушения, като в зависимост от това
какъв е размерът на нараняването и дълбочината на засягане на меки тъкани и
4
проведеното лечение, възстановяването след него настъпва за период от около 1 до 3
седмици след травмата. В заключението вещото лице е посочило още, че независимо
от факта, че не са визуализирани други травми на меки тъкани и при образно
изследване на шийни и поясни прешлени не са установени травматични промени, не
може да се изключи да е имало травмиране на ставно-връзков апарат и/или
паравертебални меки тъкани, водещи до усилваща се при движение болка и
продължителни с дни страдания. Вещото лице е уточнило, че при липса на описана
контактна травма на шията, увреждането й може да се обясни с индиректно
травмиране от преразтягане на ставно-връзковия апарат на гръбначен стълб при рязко
надпределно движение на шията при ПТП. Вещото лице сочи, че такава травма,
свързана с „камшично“ движение на шията, дори е типична и характерна за пострадал
при ПТП. При липса на медицинска документация, даваща конкретика за получените
травми, вещото лице приема, че в рамките на дадения срок за временна
нетрудоспособност от инцидента, пострадалият в рамките на 4 дни не е могъл да
изпълнява пълноценно и самостоятелно ежедневните си битови нужди, най-вече
поради ограничени и болезнени движения вследствие на травмата на дясното коляно,
посочена в болничния лист. Поради липса на дадените в конкретния случай
характеристики на нараняванията на ищеца, вещото лице е посочило, че не може да се
прецени тежестта на уврежданията и респективно продължителността на болеви
дразнения. Теоретично не може да изключи и по-продължителни болеви симптоми
причинени от травмата в по-продължителен период от време, но при липса на
проследяваща медицинска документация, следва да се приеме, че свързаната с
травмите болка е отшумяла. Изслушано в съдебно заседание вещото лице заявява, че
направените рентгенографии могат да установят счупване, но не и увреждане на меки
тъкани, а болката е индивидуална и зависи от прага на болева чувствителност на всяко
едно лице.
По делото е изслушано и прието заключение на автотехническа експертиза, в
която вещото лице обяснява функцията на предпазния колан в автомобила и уточнява,
че в конкретния случай, при косия челен удар по управлявания от ищеца автомобил,
предпазният колан не е в състояние да задържи тялото на водача и пасажера, респ. да
го предпази от травми в контактните точки на тялото. В отговор на задача № 2 вещото
лице е посочило, че в случай първоначално тялото на водача е политнало в посока
напред, по посока на движение на автомобила, което е създало условия за
т.нар.“камшичен удар“ – движение на главата напред при „застопорено“ към седалката
тяло, а в следващият момент, под въздействие на частична ротация на автомобила
надясно, тялото полита към мястото на удара по автомобила. Съгласно заключенията
на вещото лице, ищецът се е движил на безопасна дистанция от автомобила преди
него, но не е разполагал с техническа възможност да реагира на появилата се опасност
– навлизането на л.а. „Ауди Ку “ и ударът е бил неизбежен.
5
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Следователно фактическият състав на непозволеното увреждане
включва протИ.правно деяние, от което виновно са причинени вреди, които са пряка
последица от деянието. Съобразно чл.45, ал.2 ЗЗД вината на делинквента се
предполага, като в тежест на ищеца е да докаже по безспорен начин наличието на
протИ.правно действие на ответника и причинените от това вреди.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на
ищеца бе да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: 1/
твърдяното деяние /действие на ответника/; 2/ че е претърпял твърдените в исковата
молба неимуществени вреди и техния размер; 3/ причинната връзка между
протИ.правното и виновно поведение на ответника и настъпилите вреди.
Настоящият съд приема, че от описаните в протокола за ПТП обстоятелства,
събраните по делото гласни доказателства и заключението на САТЕ, по делото
безспорно се установява, че в резултат от движение с несъобразена с пътната настилка
и метеорологичните условия скорост, ответникът - водач на МПС “Ауди Ку 3“ с рег.№
************, е причинил процесното ПТП. Следва да се има предвид, че протоколът
за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено
възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП, в т.ч. и
констатираното положение на участниците в пътно-транспортното произшествие,
заварено от длъжностното лице и отразено в съставената от него схема на
произшествието.
Произшествието е настъпило поради виновното и протИ.правно поведение на
ответника, който е нарушил разпоредбите на ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.45,
ал.2 ЗЗД вината се предполага, като тази презумпция не бе оборена в настоящото
производство, чрез обратно доказване от ответника.
Настоящият съд приема за доказано и обстоятелството, че вследствие на
процесното събитие на ищеца са били причинени травматични увреждания, посочени
от вещото лице по съдебномедицинската експертиза. Видно от същото е, че в
приложената по делото медицинска документация като нараняване е описана
единствено налична мекотъканна травма с охлузна рана в областта на лявата
подбедрица, но вещото лице е посочило още, че независимо от факта, че не са
визуализирани други травми на меки тъкани и при образно изследване на шийни и
поясни прешлени не са установени травматични промени, не може да се изключи да е
имало травмиране на ставно-връзков апарат и/или паравертебални меки тъкани,
6
водещи до усилваща се при движение болка и продължителни с дни страдания.
Отделно от предходното, при изслушването му вещото лице е заявило още, че
направените рентгенографии могат да установят счупване, но не и увреждане на меки
тъкани. Заключението е обективно и компетентно дадено, не е оспорено от страните и
съдът го кредитира изцяло.
Налице е и причинно-следствена връзка между деянието на ответника и
претърпените от пострадалия – настоящ ищец неимуществени вреди. Предходното се
установява, както от заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, така и
от събраните по делото гласни доказателства, които при анализ в съответствие с
разпоредбата на чл.172 ГПК, съдът кредитира изцяло. Това е така, тъй като
показанията на двамата свидетели кореспондират с всички събрани по делото писмени
доказателства. Видно от показанията на св.А. е, че болките на ищеца от получените от
ПТП-то травми са отшумели за десетина дни, което съвпада със заключението на
СМЕ, съгласно което възстановяването след описаната в медицинските документи
травма настъпва за период от около 1 до 3 седмици. Видно още от заявеното от вещото
лице при изслушването му в открито съдебно заседание е, че болката е индивидуална
и зависи от прага на болева чувствителност на всяко едно лице.
Събраните по делото писмени доказателства относно уврежданията по
управлявания от пострадалия лек автомобил в резултат на процесното ПТП,
обуславящи изплащане на застрахователно обезщетение за тотална загуба на
превозното средство, също са в подкрепа на показанията на двамата свидетели
относно състоянието, в което са заварили ищеца при пристигането им на мястото на
инцидента – уплашен и неадекватен.
С оглед изводите на съда, че поведението на ответника осъществява деликтния
състав на чл.45 ЗЗД - протИ.правно действие, вреда и причинна връзка между
поведението и вредата, то главният иск е доказан по основание.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобразява
разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените вреди и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил
на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това
обезщетение, което има компенсаторен характер.
Размерът на дължимото обезщетение, следва да бъде определен, като се отчита
характера, обема и интензивността на неимуществените вреди, естеството на травмите
и продължителността на лечебно-възстановителния период, възрастта, физическото и
психическо състояние, както и възможностите за възстановяване и адаптация. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедлИ.ст да
присъди за неимуществени вреди. Така например в редица решения на ВКС, а именно:
7
решение № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; решение № 124 от
11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; решение № 59/29.04.2011 г., по т.д. №
635/2010 г. на ІІ т.о.; решение № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага
становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност
за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедлИ.ст, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
Следва да се има предвид още, че при определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия към момента
на увреждане на пострадалия /в този смисъл са решение по т.д. № 83/2009 г., II т.о. на
ВКС, решение по т. д. № 795/2008 г., II т.о. на ВКС и решение по т. д. 299/2011 г., II
т.о. на ВКС /.
В конкретния случай, при определяне размера на обезщетението съдът съобрази,
че възстановителния период за претърпените от ищеца физически травми е бил
сравнително кратък – по- малко от 30 дни. От друга страна, съдът приема, че с по-
силен интензитет са били негативните психически преживявания за ищеца, който в
резултат на процесното ПТП е преживял силна уплаха, безпокойство за здравето си, за
повредения автомобил, който бил наследство от майка му, страхувал се да шофира.
Ето защо, при съобразяване на изложеното относно характера и тежестта на
увреждането на здравето на ищеца, претърпените от него болки от физическо естество
след увреждането, негативните емоционални изживявания, както и съществуващите в
страната обществено-икономически условия към момента на настъпване на вредите,
настоящият съдебен състав намира, че с претендираното обезщетение от 2 500,00 лева
ще бъде постигнат справедлив баланс между претърпените вреди и паричното
измерение на нуждата от обезвреда съобразно принципа, въведен в разпоредбата на
чл.52 ЗЗД. Върху главницата се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на увреждането, съдът намира, че същата е
основателна, тъй като съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължения от непозволено
увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той дължи законната лихва
от деня на увреждането. Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са
компенсаторни по своя характер, а не мораторни. Те се дължат от деня на събитието
до окончателното изплащане. В конкретния случай лихвата за забава се претендира за
8
периода от датата на ПТП-то – 03.04.2023 г. до датата на подаване на исковата молба в
съда – 22.08.2023 г. Изчислено при предпоставките на чл.162 ГПК и с помощна на
калкулатор за законна лихва, находящ се на интернет адрес: www.calculator.bg съдът
определи дължимото обезщетение за забава върху горепосочената главница и за
периода от 03.04.2023 г. до 22.08.2023 г. в размер на 118,87 лева. В случая ищецът
претендира сумата от 118,86 лева, поради което искът следва да бъде уважен в пълния
предявен размер.
По възражението за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2
ЗЗД:
С оглед изводите за основателност исковите претенции, следва да бъде
разгледано и предявеното от третото лице-помагач на страната на ответника
възражение за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява по правилото на
чл.51, ал.2 ЗЗД, само ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като
от значение е наличието на причинно - следствена връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина на последния. Кога това
поведение – действие или бездействие, е рисково и дали е допринесло за увреждането
подлежи на установяване във всеки конкретен случай, а тежестта за доказване е върху
позоваващата се на съпричиняването страна.
В конкретния случай третото лице-помагач не проведе пълно и главно доказване
на наведеното в становището му по делото възражение за съпричиняване, въпреки
изричните указания на съда в тази насока. По делото липсват доказателства, които да
насочват на поведение на ищеца, което да е създало по-голяма вероятност за
настъпване на вредите. Напротив, видно от приетото по делото заключение на
автотехническата експертиза е, че ищецът се е движил на безопасна дистанция от
автомобила преди него, но не е разполагал с техническа възможност да реагира на
появилата се опасност – навлизането на л.а. „Ауди Ку “ и ударът е бил
неизбежен.Следва да се има предвид, че приносът на увредения - обективен елемент
от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е протИ.правно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен. В конкретния случай такива данни
липсват. С оглед предходното, настоящият съд намира възражението
за съпричиняване за неоснователно.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. Видно от
приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по
делото е, че ищецът претендира и е направил разноски в общ размер на 1768,95 лева
/за държавна такса, депозит за особен представител, депозит за СМЕ и адвокатско
9
възнаграждение/.
Съгласно чл.78, ал.10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски,
като в хода на производството страните не са поискали присъждане на разноски, които
това лице да е причинило със своите процесуални действия.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. П. Г., ЕГН ********** да заплати на Р. И. Р., ЕГН **********
сумите, както следва: на основание чл.45, ал.1 ЗЗД - сумата от 2 500,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, битови и социални неудобства, вследствие
непозволено увреждане – виновно причинено ПТП от ответника на 03.04.2023 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подавана на исковата
молба в съда – 22.08.2023 г. до окончателното изплащане; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
- сумата от 118,86 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
03.04.2023 г. до 22.08.2023 г.
ОСЪЖДА М. П. Г., ЕГН ********** да заплати на Р. И. Р., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1768,95 лева, представляваща направени
разноски по производството пред първоинстанционния съд.
Решението е постановено при участието на трето лице ************, със
седалище и адрес на управление: гр.************, ************, помагач на страната
на ответника М. П. Г..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10