Решение по дело №257/2019 на Окръжен съд - Силистра

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 138

 

Силистра, 18.11.2019 година

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Силистренският окръжен съд, в открито заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Василева

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. Виолета Александрова

                                                                                         2. Кремена Краева

 

при секретаря Данаила Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Александрова в.гр.д. № 257 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Въззивно производство по чл.258 и сл. от ГПК.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на С.М.С. срещу Решение № 213/07.06.2019 г., постановено по гр.д. № 1622/2018 г. по описа на Силистренски районен съд, В ЧАСТТА, с която е осъден да заплаща увеличена ежемесечна издръжка за детето си М.С.М. чрез неговата майка и законен представител Е.С.С. разликата над 140 лв. до 250 лв., считано от 16.11.2018 г. до настъпване на обстоятелство, изключващи плащането, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска.

 

Ответницата по жалбата Е.С.С., в качеството си на майка и законен представител на детето М.С.М., чрез процесуален представител моли да се потвърди решението районния съд, претендират се  разноски съгласно чл.38 от ЗА.

 

Окръжният съд, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна.

 

Иск с правно основание чл.150 от СК.

 

Детето М. е близо на 12 години. Майката като законен представител претендира увеличение на определената през 2012 г. издръжка от 80 лв. на 250 лв. Искът е уважен изцяло.

Районният съд е извършил всички поискани, допустими и законосъобразни процесуалния действия по изясняване на спора и е постановил правилно и законосъобразно решение. Същото съдържа подробни, обосновани и законосъобразни мотиви, които въззивният съд изцяло споделя, поради което и на основание допустимата препратка на чл.272 от ГПК счита, че обжалваното решение следва изцяло да се потвърди без преповтаряне на мотивите.

Следва да се добави, че жалбоподателят в първата инстанция е бездействал, дори не е взел книжата по делото, за които му е съобщено на постоянния и настоящ действащ адрес.

Въззивната жалба не налага промяна в мотивите. Тя съдържа предимно доводи, неморални за един бивш съпруг, касаещи онкологично заболяване на майката, а именно че същата е издържана от държавата с инвалидна пенсия и социални помощи. Фактически той признава, че майката няма и не може да има трудови доходи. Освен това прави абсурдно изявление, че бащата на третото дете на бившата му съпруга следвало да издържа семейството. По този въпрос тя уточнява, че получава адекватна издръжка за третото си дете, но той не е длъжен да издържа децата ѝ от предишен брак.

Не се спори, а и видно от представените доказателства, че нейната пенсия е 300 лв. и получава месечни помощи между 157 лв. и 222 лв. С тези минимални средства тя се грижи за себе си и за двете им деца, като плаща и наем. Това е под всякакъв жизнен минимум. Продажбата на половин селски имот преди завеждане на делото не би могла да подобри съществено положението.

Във въззивната инстанция жалбоподателят представя доказателства за чист месечен доход от заплата 413,12 лв. и запорно съобщение по изпълнително дело. Тези документи обаче не са актуални – удостоверението от работодателя е от м.май 2019 г., а запорното съобщение – от м.ноември 2017 г. Той не уточнява основната си заплата към момента и какъв е остатъкът от задължението му по изпълнителното дело, няма данни за опит за разсрочване на плащането. Заявява, че е теглил кредит за смяна на покъщнината си, но това означава че мисли първо за своя комфорт, а не за издръжката на децата си. Неясно е също какви приходи има от продажба на МПС. Очевидно жалбоподателят е здрав мъж в работоспособна възраст, който следва да положи усилия за осигуряване нормална издръжка на децата си.

Съгласно чл.38 от ЗА на процесуалния представител на ищцата-ответница по жалбата адв. Б. следва да се присъди възнаграждение  за безплатна адвокатска помощ в размер на 300 лв. за въззивната инстанция.

Съгласно чл.280, ал.3, т.2, предл. Първо настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горните съображения, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 213/07.06.2019 г., постановено по гр.д. № 1622/2018 г. по описа на Силистренски районен съд.

ОСЪЖДА С.М.С., да заплати на адвокат А.Б. възнаграждение за безплатна адвокатска помощ по в.гр.д № 257/2019 г. по описа на Силистренски окръжен съд в размер на 300 (триста) лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                      2.