№ 1368
гр. Пловдив , 24.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330203279 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № МН-ЮЦБ-21-063 от
19.04.2021г. издадено от началник на регионален отдел „Южна Централна
България“ на главна дирекция „Метрологичен надзор“, към Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, с което на „МАКСИМА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *****, на основание чл.85, ал.2, вр. ал.1 от Закона
за измерванията /ЗИ/, е наложено административно наказание –
„имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл.44,
т.1 от Закона за измерванията.
Жалбоподателят обжалва така издаденото наказателното
постановление, като в жалбата посочва конкретни съображения за
незаконосъобразност на същото и моли да бъде отменено като
незаконосъобразно и неправилно.
Въззиваемата страна взема писмено становище в хода на процеса за
неоснователност на жалбата. Моли да бъде потвърдено издаденото
наказателно постановление.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във
връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, от
1
процесуално легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване,
предвид което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се
явява неоснователна, поради следното:
На 12.01.2021 г. около 11:30 часа при извършване на планови проверки
на лица, които използват везни в търговската мрежа, в обект магазин „Т-
Маркет“, намиращ се в гр. Пловдив, общ. Пловдив, на ъгъла на ул. „Гонда
вода“ и ул. „Огражден“, стопанисван от „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ” ЕООД св.
Ю. Н. К. – главен инспектор в РО „Южна Централна България“ при ГДМН,
ДАМТН, установила че лицето „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ” ЕООД използва за
измервания, свързани с търговски плащания по смисъла на чл. 5 от Закона за
измерванията, везна електронна с неавтоматично действие, тип SC II 200,
сериен номер № 11733053, производител „BIZERBA“, клас на точност III,
притежаваща устройство за тариране и устройство за предварително задаване
на тара. Везната била с маркировка „СЕ“, поставена през 2019 г. по реда на
Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) (Обн. ДВ. бр. 86
от 1 Октомври 1999 г.) за оценено съответствие със съществените изисквания
към нея, определени в Приложение 1 на Наредбата за съществените
изисквания и оценяване на съответствието на везни с неавтоматично действие
(НСИОСВНД), (В сила от 20.04.2016 г. Приета с ПМС № 47 от 15.03.2016 г.
изм. и доп. ДВ. бр. 87 от 31 октомври 2017 г.). Тази везна се използвала за
измерване на маса при продажба на готови храни.
При проверката, свидетелката К. извършила контролна покупка на
готова храна – постно зеле, но продавачът измерил количеството на
поисканата за закупуване готова храна заедно с опаковката, в която я е
поставил, а именно пластмасова кутия с капак, с маса 12g, без да използва
устройството за тариране, което да доведе до точно нулиране на показанието
след поставяне на празната опаковка върху везната и правилно да измери
нетото на продавания продукт или без да използва устройството за
предварително задаване на тарата, за да осигури правилното определяне на
изчислената стойност на нетото, описани в т. 13 от Приложение 1
„Съществени изисквания“ на НСИОСВНД. В резултат на така извършеното
измерване, в масата на продукта се включила и масата на опаковката - в
случая 12грама.
С оглед на това, на 16.02.2021г., след изпратена покана до дружеството,
свидетелката К. съставила АУАН № 1725-ПД срещу „МАКСИМА
БЪЛГАРИЯ” ЕООД за нарушение на чл.44, т.1 от ЗИ, който акт бил съставен
в присъствието на В.А.Г. – упълномощено лице, съгласно пълномощно от
П.П.П., в качеството му на управител на „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
като жалбоподателят не упражнил правото си по чл.44, ал.1 и не депозирал
писмено възражение, нито описал възраженията си в акта. Въз основа на
същият акт било издадено атакуваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин както от приложените по делото писмени доказателства,
2
така и от гласните такива. В своите показания свид. К. потвърждава напълно
отразените от нея констатации в АУАН, като в съдебно заседание сочи, че
при извършената от нея проверка не е била използвана функцията „тариране“
на везната, като сочи, че при тарирането, към масата на продукта се изключва
масата на опаковката. По този начин не била осигурена правилната употреба
на везната. Свидетелката посочва, че на място бил повикан управителя на
обекта, пред когото било направено повторно измерване, включително чрез
тариране на празната опаковка, като било показано, че има разлика между
етикета при формирането на цената от едното измерване и от другото. Сочи,
че бил съставен протокол за задължителни предписания, след което и
представител на дружеството, стопанисващо обекта, бил поканен за съставяне
на АУАН.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като обективни, логични,
последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото.
При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът намери
следното от правна страна:
Компетентността на издалият наказателното постановление орган се
доказва от представената по делото Заповед № 33/14.01.2019г. – т. 2.3., а на
актосъставителя се установява от Заповед № А-54/03.02.2021г – т. 30 от
същата.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 16.02.2021г., за
нарушение, извършено на 12.01.2021г. а НП - на 19.04.2021г., тоест преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице
формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
Съгласно чл. 44, т. 1 ЗИ лицата, които използват средства за измерване,
са длъжни да осигуряват техническата им изправност и правилната употреба
и да ги използват по предназначение. В настоящият случай бе установено, че
закупеният продукт е бил поставен в пластмасова кутия, претеглен на везната
и поставен етикет с грамаж и цена, без да е премахнато теглото на опаковката
чрез използване на функцията "тариране", т. е. средството за измерване не е
било употребено правилно и това е било сторено в ущърб на клиента. По този
начин се e изискaла цена за по-голям грамаж от реалния.
Не може да бъде споделено възражението, че липсвала яснота в какво
точно се изразява нарушението, тъй като в АУАН и НП не била посочена
конкретната инструкция за употребата на електронната везна. Както в АУАН,
3
така и в НП, са описани подробно сторените от представител на
жалбоподателя действия, които обосновават неправилното използване на
везната. Посочването на конкретната точка от инструкцията за употреба не е
задължителен реквизит, доколкото и чл. 44, т. 1 от ЗИ не е бланкетна, а още
повече и инструкцията за употреба не представлява нормативен акт, за да е
необходимо препращането към същия. В акта, както и в постановлението,
подробно е описана фактическата обстановка, в какво се изразява самото
нарушение, както и че е установено при извършване на планова проверка от
съответния служител. Именно жалбоподателят е субектът, стопанисващ
описания магазин. Административно-наказателната отговорност на дееца е
ангажирана именно поради липсата на правилна организация дейността по
начин, осигуряващ спазването на разпоредбата на чл.44, т.1 от ЗИ.
Не са установени и основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, доколкото констатираното нарушение и обстоятелствата по същото
разкрива една степен на обществена опасност на деянието, която следва да
бъде преценена като относително висока при съпоставяне с общия случай на
нарушение на разпоредбата на чл.44, т.1 от Закона за измерванията, отчетена
от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Следва да се има
предвид, че макар настоящото нарушение да се изразява в едно конкретно
деяние, то същото нарушение е такова на просто извършване, като
законодателят не е описал неговите общественоопасни последици, явно
отчитайки и обстоятелството, че в обичайния случай, степента на засягане на
обществения интерес, включително и в светлината на предходни деяния,
които не могат да бъдат доказани, е неустановима, но със сигурност е висока
предвид ноторно известната посещаемост на конкретната верига магазини. В
този смисъл съдът не споделя възражението, че в случая се касае за
маловажен случай с оглед степента на засягане на обществените отношения
Приложена е правилната санкционна разпоредба на чл.85, ал.2, вр. ал.1
от ЗИ, съгласно която на юридическо лице, което не изпълнява задълженията
си по чл.44 от ЗИ, се налага имуществена санкция от 200 до 500 лв. В случая
имуществената санкция е определена в минимален размер, като няма данни и
не се твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи
отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието
отговаря на тежестта на установеното нарушение.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
По делото не са били претендирани разноски, нито са представени
доказателства за извършването им, поради което и такива не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното, и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, РС
Пловдив, Х н. с.
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № МН-ЮЦБ-21-063 от
19.04.2021г. издадено от началник на регионален отдел „Южна Централна
България“ на главна дирекция „Метрологичен надзор“, към Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, с което на „МАКСИМА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *****, на основание чл.85, ал.2, вр. ал.1 от Закона
за измерванията, е наложено административно наказание – „имуществена
санкция“ в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл.44, т.1 от Закона за
измерванията.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5