РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. ****, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Искра П. Касабова
при участието на секретаря Цветелина Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Искра П. Касабова Административно
наказателно дело № 20211420200819 по описа за 2021 година
П. Г. СТ. от гр.**** ул.Поп Тодор Врачански №3, вх.Б, ет.2, ап.19 , с ЕГН
**********, е обжалвал НП №21-0967-001185/2021г. на Началник Група към ОДМР
****, сектор Пътна Полиция към ОД на МВР – ****, с което са му наложени
административни наказания, за извършени нарушения, както следва:
По пункт І - за извършено нарушение на чл.123, ал.1 т.2 б.“А“ от ЗДвП на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 50 лева, и Лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец,
По пункт ІІ - за извършено нарушение на чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП, на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 10 лева, и
По пункт ІІІ - за извършено нарушение на чл.20 ал. 2 от ЗДвП, на основание
чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 200 лева. В жалбата и в съдебно
заседание чрез процесуален представител адв.Д.Н. от ВАК се твърди, че не е извършил
описаното нарушение, като се иска отмяната на наложеното с НП наказание.
Ответникът по делото не ангажира становище.
Производството по делото е по реда на чл.59 - 63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното: На 26.07.2021г., около 21:20 часа П. Г. СТ. потеглил от гр. ****
към гр.**** управлявайки собственият си лек автомобил „ТОЙОТА КАРИНА“с рег.№
****, като се движел по трети клас път с №101, когато в района между с.**** и
гр.**** на км. 13+300 при прав, сух и без неравности участък на пътя при дневна
светлина и неинтензивен трафик реализирал ПТП с материални щети, като се блъснал
в крайпътна канавка извън пътното платно в дясно по посока на движение. След удара
автомобила преустановил движението си и останал на място до идване на екип на
1
спешен център а след това и на ПП при ОД на МВР – ****. Водач на преминаващ
автомобил сигнализирал в 19.58 часа за настъпилото ПТП на спешен телефон 112, като
подаващият обаждането се представил, като Р. М. и на място пристигнал и екип на
ЦСМП **** в състав Св.КР. П. Л. и СТ. Н. Б., който транспортирал изпадналия в шок
от случилото се водач на катастрофиралия автомобил до ЦСМП **** в което лечебно
заведение, му оказали медицинска помощ и водача, след като бил прегледан и с
установени стабилни параметри и освободен се прибрал в дома си, който се намирал в
непосредствена близост до него.
За установяване на настъпилото ПТП били изпратени служителите на ОД на
МВР - **** СВ. В. Н. и ****, които при пристигането си на мястото на ПТП- то
установили жена и екип на Пътна помощ които се опитвали да извадят автомобила.
Св.СВ. В. Н. и **** огледали автомобила и провели разговори с жената, която им
обяснила, че е съпруга на лицето управлявало автомобила, което и се обадило да
прибере автомобила, след което ги завела до домът си в гр.****, като там бил
установен водача на автомобила и настоящ жалбоподател във видимо нетрезво
състояние. Пред двамата служители на ОД МВР ****, последният обяснил, че е
управлявал автомобила, че е предизвикал ПТП-то, и че след, като е бил отведен от
служителите на ЦСМП **** не се е връщал на мястото на инцидента, тъй като е бил
пиян. Тъй като водача не е бил установен на мястото на ПТП, то и екипа на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-**** него изпробвал за наличие на алкохол с
техническо средство.
Вече след като се запознал с версията за случилото се на жалбоподателя -св.СВ.
В. Н. възприел, че причина за настъпилото ПТП е поведението на жалбоподателя,
който не е съобразил скорост си на движение в следствие на което е и реализирал ПТП
с управлявания от него автомобил. Така за констатираното от св.СВ. В. Н. и в
присъствието на св. **** и на водача - нарушител П. Г. СТ. на последният бил
съставен Акт за административно нарушение серия GA №439879 от 26.07.2021г., за
това, че: на 26.07.2021 г. около 21:20 часа в община **** на път ТРЕТИ КЛАС № 101
като Водач на лек автомобил ТОЙОТА КАРИНА“ - с per № ****, държава
БЪЛГАРИЯ при обстоятелства: В община **** на трети клас път с № 101 в района
на км. 13+300 с посока на движение от гр. **** към гр. **** управлява собственият
си лек автомобил Тойота Карина с регистрационен номер **** и вследствие
движение с несъобразена скорост с характера и интензивността на движението
реализира ПТП с материални щети, като се блъска в крайпътна канавка извън
пътното платно в дясно по посока на движение, след което без да уведоми и изчака
пристигането на органите на МВР напуска мястото на ПТП. Водача не представя
контролен талон към СУМПС, които нарушения били квалифицирани от
актосъставителя, като такива по чл.123, ал.1 т.2 б.“А“ и чл.123, ал.1 т.2 б.„Б“ от
ЗДвП, по чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП, и по чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателя подписал акта, като посочил, че има възражения. Като получил
препис от него, но в предвидения законов срок такива писмени не постъпили.
С мотивирана резолюция наказващият орган е счел, че едно от констатираните
нарушения в акта това по чл.123, ал.1 т.2 б.“Б“ от ЗДвП е дублирано и следва да
отпадне при което и въз основа на акта е издадено НП №21-0967-001185/2021г. на
Началник Група към ОДМВР ****, сектор Пътна Полиция към ОД на МВР –
****, с което на водача – нарушител и настоящ жалбоподател са наложени три
административни наказания, както следва: По пункт І - за извършено нарушение на
чл.123, ал.1 т.2 б.“А“ от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП - ГЛОБА в
2
размер на 50 лева, и Лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец,
По пункт ІІ - за извършено нарушение на чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП, на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 10 лева, и
По пункт ІІІ - за извършено нарушение на чл.20 ал. 2 от ЗДвП, на основание
чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 200 лева.Недоволен от НП
жалбоподателя подал жалба, в която излага различна фактическа обстановка, а именно,
че ПТП е било реализирано в следствие на спукана гума, а не вследствие движение с
несъобразена скорост с характера и интензивността на движението от негова страна.
Изложената фактическа обстановка се установява от свидетелските показания
на свидетелите СВ. В. Н., ****, СТ. Н. Б., КР. П. Л. дадени в съдебно заседание, и от
писмените доказателства – писмо, Фиш за СМП и Ел.картон от ЦСМП **** жалба, НП
в оригинал, снимков материал, Справка за собственост на МПС, Справка за
нарушител, Мотивирана Резолюция № 967р-4131/09.08.21г., ЗАПОВЕД № 8121Iз-515
от 14.05.2018г. на МВР, Писмо – справка и запис на СД от Д“НС112“ РЦ Монтана и
др.
Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл.59,
ал.2 от ЗАНН, от лице притежаващо необходимата процесуална легитимация, а
разгледана по същество същата е процесуално допустима, и частично основателна, по
следните съображения:
На първо място съдът приема, че както АУАН, така и НП са издадени от
компетентни органи и в рамките на техните правомощия и компетенции, съгласно
разпоредбите на ЗАНН и ЗДвП, както и приложената ЗАПОВЕД № 8121з -515 от
14.05.2018г. на МВР, по делото.
При това съдът намира, че изложената фактическа обстановка в процесното
Наказателно постановление, противно на твърдяното в жалбата не е описана превратно
и в ущърб на настоящият жалбоподател. Напротив тя е преценена правилно и
установява по един напълно категоричен и непротиворечив начин фактическата истина
намерила отговор в коментираният акт.
В жалбата се навеждат доводи, че актосъставителят не е свидетел на
извършването на нарушението. Последното не е и необходимо, доколкото фигурата на
актосъставителя се свежда до това, че той е процесуален орган на административното
обвинение, чиято основна функция е да разследва нарушението, да събира
доказателства, да разобличава нарушителя и да създава процесуално условия за
издаване на законосъобразно и обосновано наказателно постановление. За това и
показанията на свидетеля актосъставител Н. следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични. Същият не извлича ползи от
твърденията си и не се намира в някакви особени отношения с жалбоподателя, като
няма данни изобщо да го е познавал, при което за съда не съществуват основания за
съмнение в достоверността на дадените показания. Свидетелят не е очевидец на самото
произшествие, но в качеството си на актосъставител освен че е направил оглед на
процесният автомобил, е и разговарял с водача на само катастрофиралия автомобил,
със съпругата му С. С.а установена на мястото на ПТП и екипа на пътна помощ, както
и с другите установени на мястото на ПТП-то, след инцидента лица.
Следва да се отбележи, че законът не ограничава свидетелските показания
единствено до пряко възприетите факти, поради което няма забрана, чрез тях да се
установяват изявления на други лица /в този смисъл е Решение № 755 от 20.10.2006 г.
на ВКС по н.д. №32/2006г., II н. о./. Също така факта е и че показанията на свидетеля
3
актосъставител Н. се подкрепят и от показанията на останалите свидетели разпитани
по делото – полицейският служител Г. и лекаря от ЦСМП **** Светлин Н., а също така
от приложените по дело писмени доказателства и запис от тел.112. За това и съдът
намира, за неподкрепена със доказателства версията за случилото се изложена в
жалбата и по скоро я възприема, като защитна версия.
– то
Съдът ще се съгласи, че отразеният в АУАН и НП, час на ПТП е
несъответен на действителния, тъй като от събраните по делото доказателства се
– то
установява, че сигнала за настъпилото ПТП е подаден в 19.58 часа на спешен
телефон 112, от лицето представило се като Р. М.. Също така от приложените по
делото – писмо, Фиш за СМП и ЕЛ.Картон от ЦСМП **** се установява, че сигнала е
бил получен в 20.04 часа, като мястото е било посетено в 20.10 часа, изложеното сочи
– то
че ПТП е настъпилото малко преди 19.58 часа, а не както е отразено в АУАН и НП
- около 21:20 часа.
Следва да се отбележи обаче, че в разпоредбите си – чл.42 и чл.57 ЗАНН не
изисква, като задължителен реквизити, нито в АУАН, нито в НП отбелязване на часа
на нарушението, именно поради това и некоректното отразяване на това
обстоятелство, неможе да се цени като съществено нарушение.
Предвид изложеното, като взе предвид показанията на актосъставителя (който е
посетил мястото на ПТП, разговарял с нарушителя и е извършил съответна проверка),
наличието на щета по увредения автомобил, кореспондираща на твърденията на
неговия водач, направени пред свидетелите полицейски служители, за механизма на
произшествието и като отчете изявлението на самия жалбоподател, закрепено в
изготвената от него жалба, съдът намира, че са налице достатъчно доказателства,
позволяващи изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по
несъмнен начин.
На второ място безспорно е установено по делото, че жалбоподателят П. Г.
СТ. е имал качеството на водач на МПС по смисъла на § 6, т.25 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП и че на указаната дата, и място е управлявал, собственият си лек
автомобил Тойота Карина с рег. номер ****, когато движейки се в посока от гр.****
към гр.**** е прието, че е осъществил съставите на визираните нарушения.
По първото административнонаказателно обвинение, посочено в НП за
извършено нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б. "А" от ЗДвП, с наложена ГЛОБА в
размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1/един/ месец,
на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
Нормата на чл.123, ал.1, т.2 б. "А" от ЗДвП, въвежда задължение за водачите,
участници в ПТП, когато при произшествието са пострадали хора да уведомят
компетентната служба на Министерството на вътрешните работи /МВР/. От
анализа на цитираната разпоредба следва, че за съставомерността на изпълнителното
деяние на нарушението по посочената норма е необходимо:
1.да е настъпило ПТП, при което
2.да са пострадали хора, и
3.водача участник в същото, да се е отклонил от мястото на ПТП, без да
уведоми контролните органи.
Изброените предпоставки следва да бъдат налице кумулативно, за да бъде
4
ангажирана отговорността на нарушителя. В случая е безспорно установено, че
жалбоподателят е притежавал качеството на водач на пътно превозно средство /ППС/
по смисъла на § 6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, което е участвало в
пътен инцидент/ПТП/, не е установено обаче при това ПТП да е имало пострадали хора
включително и водача - нарушител.
Противно на твърдяното в жалбата съдът приема, че на процесната дата
жалбоподателят е предизвикал инцидент, представляващ пътнотранспортно
произшествие. Безспорно е установено по делото, а и не се отрича от страна на
жалбоподателя, че същият е напуснал мястото на настъпване на произшествието, както
и че не е уведомил съответната служба за контрол. В хода на съдебното следствие от
показанията на свидетелите се установява, че жалбоподателя е бил наясно, че е имало
реализирано от него ПТП, при което е нанесъл имуществени вреди по собственият си
автомобил отразени в изготвения Протокол за ПТП. Съгласно даденото описание в
АУАН и НП не е имало друг участник в твърдяното ПТП освен жалбоподателя, а от
показанията на свидетеля С.Н. - лекаря от екипа на спешна помощ се установява, че
при идването на екипа на спешна помощ жалбоподателя, е отказал да отиде с тях, за да
бъде прегледан, но поради това, че е бил неадекватен и в стрес и въпреки разногласия с
екипа същият е бил натоварен в линейката и откаран за преглед в болнично заведение,
с което именно действие нарушителят е напуснал местопроизшествието и не е
уведомил съответните органи, последното обаче не е станало умишлено от негова
страна.
Не на последно място следва да се отчете и че съгласно чл.6 от ЗАНН
административното нарушение е онова деяние било то /действие или бездействие/,
което нарушава реда на управление и е причинено виновно. При това наказуеми са
съгласно чл.7 от ЗАНН само умишлените деяния, а непредпазливите само в изрично
предвидените случай.Не се доказа настоящото деяние да е осъществено умишлено за
това и съдът приема, че не са налице елементи от състава на нарушението, които са от
значение за съставомерността на деянието като административно нарушение по
смисъла чл.123, ал.1, т.2, б."А" от ЗДвП.
При това положение съдът намира, че жалбоподателят действително не е
осъществил нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б."А" от ЗДвП, поради което и
незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност по
пункт І от НП. Респективно за първото от описаните в НП нарушения жалбоподателят
неправилно е санкциониран по реда на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, предвиждащ
специално наказание за водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП
поради което и в тази му част наказателното постановление следва да се отмени като
неправилно и незаконосъобразно.
5
По второто административнонаказателно обвинение, посочено в НП за
извършено нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, с наложена ГЛОБА в размер на 10
лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.
Действително с разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на водачите на МПС е
вменено задължението да носят със себе си СУМПС и контролния талон към него.
Следователно субект на нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, е не всеки
водач на МПС, а само такъв водач, който има издаден контролен талон и същият не е
отнет на определено правно основание. В случая актосъставителя е следвало да отчете
спецификата на конкретният случай, това е така защото АУАН е съставен не на
мястото на ПТП, а няколко часа по късно пред домът на жалбоподателя. Последният е
отговорил че документите му са останали в автомобила. При това към момента на
съставяне на АУАН е абсолютно без значение дали той носи и е в състояние да
представи талона си, било е от значение дали го е носил към момента в които е
управлявал собственият си лек автомобил Тойота Карина с регистрационен номер ****
и е имал качеството на водач на процесният автомобил - това е така защото неговото
задължение да носи издадения му документ - контролен талон е бил към момента на
деянието – управление на установеното МПС, а не няколко часа по късно когато е
установен от служителите на МВР и когато му е съставен АУАН. Непредставянето на
този документ, към момента на съставяне на АУАН е лишено от правно основание. В
тази част поведението на жалбоподателя не е съставомерно, нито от обективна, нито от
субективна страна. Както беше изяснено, от обективна страна параметрите на неговото
задължение са били да носи контролен талон, към момента на извършаване на
деянието - тоест по време на управлението на МПС то и причиняване на установеното
по делото ПТП. Поради това от субективна страна неносенето и непредставянето на
контролен талон от жалбоподателя няколко часа по късно, когато е установен от
служителите на МВР и когато му е съставен АУАН пред дома му, когато същият няма
качеството на водач на МПС, не е виновно извършено. Като е издал наказателното
постановление, с което е наложил наказание на жалбоподателя за едно несъставомерно
деяние, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния
закон. Това представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление в тази му част. В този смисъл е и съдебната практика по приложението
на посочените правни норми.
По третото административнонаказателно обвинение за извършено нарушение
на чл.20, ал.2 от ЗДвП – с наложена ГЛОБА в размер на 200 лева, на основание
чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП;
Основното възражение на жалбоподателя е, че в хода на
административнонаказателното производство не са изследвани и не са установени
обстоятелства, от значение за преценката дали е извършено визираното нарушение на
закона, като се твърди, че случилото се неправилно е било определено като ПТП.
Понятието "пътнотранспортно произшествие" е дефинирано в § 6, т. 30 от
ДР на ЗДвП, като: събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети. В случая управляваният от жалбоподателят П. Г. СТ. автомобил е получил
повредите описани в Протокол за ПТП № 1763768, но доколкото цитираната норма не
установява изискване вредите да са значителни, налице са всички основания
6
инцидентът да бъде квалифициран именно, като пътнотранспортно произшествие.
От друга страна разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП задължава:"Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случайна необходимост да спрат когато възникне
опасност за движението.“
Самият жалбоподател в жалбата си твърди, че не е налице виновно поведение от
негова страна, а е налице хипотезата на т.н. „случайно деяние“ като сочи, че се е
движел по прав пътен участък, при сухо време, добра дневна видимост при нулев
трафик, и със скорост по-ниска от пределно допустимата за пътният участък, която
обаче очевидно не е била достатъчно съобразена със изброените в чл.20, ал.2 от ЗДвП
обстоятелства, и със собствените му физически възможности, това е така защото, ако
същият е управлявал автомобила със съобразена скорост, то би бил в състояние да
овладее автомобила дори и при едно непредвидимо препятствие, като спукването на
лява предна гума каквото последният твърди.
Факта, че автомобила е бил установен извън пътя в канавката, а по протежението
на пътя е имало следи от ПТП, че бронята на автомобила е липсвала и дори водача
подал сигнала на телефон 112 не е могъл да посочи номера на автомобила, защото
табелите са липсвали и не са се виждали, нито на пътя, нито на мястото на
установяването на автомобила сочи на това, че нестава на въпрос за еднократно
„занасяне на автомобила наляво и рязко завъртане на волана на дясно довело до
напускане на автомобила на платното и спиране в крайпътната канавка“ - както се
твърди в жалбата.
Описаното в АУАН и в НП, безспорно представлява нарушение на
императивната норма на закона. Водачът на ППС следва да се движи със скорост
позволяваща му да може да избегне удряне и при необходимост да намали скоростта си
или спре. В случая виновността на жалбоподателя се извежда именно от неспазване на
това правило – да прецени скоростта с която се е движел по начин позволяващ му да
контролира автомобила.
От събраните по делото доказателства/показанията на разпитаните свидетели,
приложените писмени доказателства и запис от тел.112/ по категоричен и несъмнен
начин се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП, като при управление на МПС не е
съобразил скоростта си с интензивността и характера на движението, поради което е
причинил ПТП. По изложените по-горе съображения съдът приема за безспорно
установено, че жалбоподателя управлявайки собственият си лек автомобил Тойота
Карина с регистрационен номер ****, и именно в следствие движение с несъобразена
скорост с характера и интензивността на движението е реализирал установеното ПТП с
7
материални щети, като се е блъска в крайпътна канавка извън пътното платно за
движение в дясно по посока на движението си.Водачът е имал задължение да избере
такава скорост, която да му позволи да спре своевременно и да избегне ПТП.По делото
не се спори, че към датата на нарушението автомобилът е бил управляван от
жалбоподателя, който не навежда възражения, че друго лице е извършило
нарушението.
Извършеното нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП се санкционира със санкцията
предвидена в разпоредбата на чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДвП, съгласно която: „които
поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение
по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер на
200лв., ако деянието не представлява престъпление.“
Размерът на наказанието е фиксиран от законодателя и следователно
определянето му не подлежи на преценка. Наказващият орган правилно е приложил
посочената санкционна норма, като относима към настоящия случай и на
жалбоподателя е била наложена Глоба именно в размер на 200 лева. Съдът счита, че с
така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидените в чл.12 от
ЗАНН.
В заключение - конкретното нарушение, за което жалбоподателят е бил
санкциониран по пункт 3 от НП, не е маловажно и за него не е приложима
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду
си по „наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното
нарушение“. Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и
една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с
несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното от жалбоподателя
се явява деяние със завишена обществена опасност, поради което и приложението на
чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Поради това, Съдът намира, че правилно и с оглед компетенциите на АНО е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за това
нарушение, поради което и като материално законосъобразно, обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено в тази му част.
За това и съдът ОТМЕНИ обжалваното НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-0967-001185/2021г. на Началник Група към ОДМР ****,
сектор Пътна Полиция към ОД на МВР – **** както следва в частта по:
По пункт І - за извършено нарушение на чл.123, ал.1 т.2 б.“А“ от ЗДвП на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 50 лева, и Лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец,
По пункт ІІ - за извършено нарушение на чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП, на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 10 лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО - съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН.
За това и съдът ПОТВЪРДИ обжалваното НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-0967-001185/2021г. на Началник Група към ОДМР ****,
сектор Пътна Полиция към ОД на МВР – ****,
По пункт ІІІ - за извършено нарушение на чл.20 ал. 2 от ЗДвП, на основание
чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 200 лева, като
8
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО - съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН. .
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-0967-001185/2021г. на
Началник Група към ОДМР ****, сектор Пътна Полиция към ОД на МВР – ****, с
което на П. Г. СТ. от гр.**** ул.Поп Тодор Врачански ********* , с ЕГН **********
са му наложени административни наказания, за извършени нарушения, както следва:
По пункт І - за извършено нарушение на чл.123, ал.1 т.2 б.“А“ от ЗДвП на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 50 лева, и Лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец,
По пункт ІІ - за извършено нарушение на чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП, на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 10 лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН и
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-0967-
001185/2021г. на Началник Група към ОДМР ****, сектор Пътна Полиция към ОД на
МВР – ****, с което на П. Г. СТ. от гр.**** ул.Поп Тодор Врачански ***** , с ЕГН
********** му е наложено административно наказание, за извършено нарушение,
както следва:
По пункт ІІІ - за извършено нарушение на чл.20 ал. 2 от ЗДвП, на основание
чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 200 лева, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО - съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачански Административен съд в
14/четиринадесет/ дневен срок от уведомяването.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
9