Р Е Ш Е Н И Е
София, 21.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание
на десети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 8981/2018 г., за да се произнесе
взе пред вид следното:
Предявен е иск от „У.Б.“ АД,
ЕИК ******, чрез адв. Д.Д.
– САК, съд.адрес:*** против Г.Б.Х., ЕГН **********,***, с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за
установено, че Г.Б.Х., по Договор
за банков револвиращ кредит № 0057/238/03052016, дължи на „У.Б.“ АД сумата 50 000 лв. – главница, договорна лихва в размер 3 965,01 лв. за периода 21.07.2016 г. -
13.07.2017 г., лихва върху просрочена
главница в размер 1 103,72 лв. за
периода 21.07.2016 г. - 13.07.2017 г., наказателна
лихва в размер 2 451,39 лв. за
периода 21.07.2016 г. - 13.07.2017 г. ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 14.07.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, за което вземане по образуваното ч.гр.д.
№ 9909/2017 г. на ВРС, ГО, 7-ми състав е издадена заповед № 5494/17.07.2017 г. за
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, както и разноски в заповедното и исковото
производство и адвокатски хонорар. Претендират се разноски в настоящото
производство,
В исковата си молба ищецът твърди, че на 03.05.2016
г. между „У.Б." АД от една страна,
„М.П." ЕООД – кредитополучател и Г.Б.Х. - солидарен длъжник, от друга, е
подписан Договор за банков револвиращ кредит №
0057/238/03052016, за предоставяне при условията на договора на сумата
50 000 лева за осъществяване на текущите разплащания на кредитополучателя.
Крайният срок за погасяване на кредита е определен на 03.05.2017 г.
За
обезпечаване погасяването на всички вземания на банката, кредитополучателят е учредил
залог върху всички вземания, настоящи и бъдещи на кредитополучателя и третите
задължени лица по всички сметки, на които са титуляри при банката.
Пред вид
факта, че кредитополучателят не изпълнил договорните си задължения, като след
21.07.2016 г. не заплащал уговорените в т. 7.2 от Договора лихви, от същата
тази дата кредитът станал просрочен и банката започнала да начислява
санкциониращи лихви, договорени в т.4.2 и 4.3 от Договора.
На основание
т. 7.1 от Договора, поради изтичане на договорения краен срок за издължаване на
главницата, цялото задължение по договора - главница и лихви, станало изискуемо
и дължимо в размера, посочен в извлечение от счетоводните книги на банката –
ищец от 14.07.2017 г.
На
14.07.2017 г. „„У.Б.“ АД е депозирала Заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК
и било образувано ч.гр.д. № 9909/2017 г. на Варненски PC, ГО, 7-ми с-в. На
17.07.2017 г. по делото била издадена Заповед № 5494 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено
длъжниците „П.2." ЕООД, ЕИК ******и Г.Б.Х., ЕГН **********
да заплатят солидарно на кредитора „„У.Б.“ АД, ЕИК ******, сумата 50 000 лв.
- главница, ведно със законната лихва за периода от 14.07.2017 г. до изплащане
на вземането, договорна лихва в размер 3 965,01 лв. за периода 21.07.2016 г. -
13.07.2017 г., лихва върху просрочена главница в размер 103,72 лв. за периода
21.07.2016 г. - 13.07.2017 г., наказателна лихва в размер 2 451,39 лв. за
периода 21.07.2016 г. - 13.07.2017 г. както и направените съдебно-деловодни
разноски в размер на 1 150,39 лв. - платена държавна такса и 1 671,36 лв.
- адвокатско възнаграждение. Допуснато е незабавно изпълнение и е издаден
изпълнителен лист.
В процедурата по връчване на процесната
Заповед за незабавно изпълнение, ответникът Г.Х. е подал възражение по смисъла
на чл. 419, ал. 2 от ГПК, поради което и е образувано настоящото производство.
Ищецът
е представил писмени доказателства.
Поискал
е назначаване на ССЕ.
Поискал
е също прилагане на делото по заповедното производство, образувано пред
Варненски РС.
В хода по
същество моли съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан. Претендира
разноски по списък.
Ответникът Г.Б.Х. оспорва изцяло така предявения иск по
основание и размер.
Твърди, че
по никакъв начин не е получил сумата по описания в исковата молба Договор за банков
револвиращ кредит, № 0057/238/03052016 от 03.05.2016 г.
Не оспорва
обстоятелството, че е подписал Договора за банков кредит, но оспорва твърдяното
в исковата молба, че е усвоил парите по кредита.
Твърди, че с
Пълномощно № 6355/27.04.2016 г. е делегирал на С.М.П., обширна представителна
власт по отношение на кредитополучателя „М.П." ЕООД, включително и с
правата, да открива и закрива банкови сметки, да получава информация от
обслужващите банки за движението на паричните средства, да тегли, да внася и да
депозира суми от и в банковите сметки и др., и тя, без да го уведоми, на
04.05.2016 г. П., е изтеглила сумата 50 000 лв. от кредитната сметка, като
половината от тази сума е задържала за себе си, а останалата е наредила на
дружествата „С." ЕООД и „К.К." ЕООД.
По – нататък
в отговора ответникът заявява, че, според него, е налице и пропуск от страна на
банката - ищец, тъй като пълномощното, с което П. е изтеглила сумата от кредита
е общо търговско пълномощно, а не изрично такова за теглене на банков кредит. В
него не било отразено изрично волеизявление на упълномощителя
да бъде изтеглена сумата по кредита и не била посочена изрично и банковата
сметка, от която трябва да се изтегли тази сума.
Оспорва претенцията
на ищеца, относно размера на акцесорните задължения.
Представил е
писмени доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства и експертизи, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори, а и това се доказва от
събраните по делото доказателства, че по силата на Договор за банков револвиращ кредит № 0057/238/03.05.2016 г., сключен
между ищеца „У.Б." АД от една
страна, и „М.П." ЕООД – кредитополучател и Г.Б.Х. - солидарен длъжник,
Банката е предоставила на дружеството кредит в размер 50
000 лв.
Не се спори също така, че,
във връзка с подадено от Банката на 14.07.2017 г. Заявление
по чл. 417 ГПК, е било образувано ч.гр.д. № 9909/2017 г. на Варненски PC, ГО,
7-ми с-в, по което в нейна полза на
17.07.2017 г. са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
като дружеството – кредитополучател „П.2." ЕООД и Г.Б.Х. са били осъдени
да заплатят на ищеца солидарно следните суми: 50 000 лв. - главница, ведно със законната лихва
за периода от 14.07.2017 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер
3 965,01 лв. за периода 21.07.2016 г. - 13.07.2017 г., лихва върху просрочена
главница в размер 103,72 лв. за периода 21.07.2016 г. - 13.07.2017 г.,
наказателна лихва в размер 2 451,39 лв. за периода 21.07.2016 г. - 13.07.2017 г.
както и направените съдебно-деловодни разноски в размер на 1 150,39 лв. -
платена държавна такса и 1 671,36 лв. - адвокатско възнаграждение.
За събиране на посочените
суми въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 20178830401637 на ЧСИ П.И., Р-н на действие Варна,
№ 883 в КЧСИ.
След
уведомяване в законовия срок, длъжникът и настоящ ответник Г.Х. е подал възражение
срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение, като заявил, че не дължи
сумите по него и, съобразно дадената му възможност, ищецът е предявил настоящия
иск за установяване на вземането си.
По настоящото производство е
приложено копие от образуваното ч.гр.д. № 9909/2017 г. на Варненски PC,
ГО, 7-ми с-в срещу двамата длъжници са издадени Заповед
за изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми.
По искане на страните съдът назначи съдебно – икономическа експертиза,
според заключението на която сумата, предоставена по Договор за банков револвиращ кредит № 0057/238/03052016 от 03.05.2016 г., е
усвоена чрез теглене на пари на каса на 04.05.2016 г. от С.М.П.; сумата 10
000.00 лв. - временна финансова помощ е
преведена по сметка ******"У.Б." АД с титуляр
контрагент „С.“, ЕООД "У.Б." АД и и друга сума в
размер 14 500.00 лв. на 04.05.16 г. с платежно
нареждане извън Банката е преведена отново като временна финансова помощ по
сметка ******на контрагент „К.К.“,
ЕООД.
По –
нататък в заключението си вещото лице прави извода, че в документацията за
усвояване на сумата по кредита не фигурира фирмата на дружеството -
кредитополучател "П.2."
ЕООД и не е установено ползване
на сума от негова страна.
Експертът
е установил, че на 27.07.2016 г. плащанията на вноските по кредита са преустановени,
като от кредита са погасени 6 броя вноски в общ размер 1 407.00лв. - по сметка 70001629103141 с IBAN *** "Погашение на техническа
сметка на УКБ АД".
Според
експертизата, размерът на неизплатеното задължение на кредитополучателя по
цитирания Договор за банков револвиращ кредит към 14.07.2017 г. – деня на подаване на
Заявление по реда на чл. 417 ГПК, възлиза общо на 57 519.72 лв. и то включва главница
50 000 лв. и лихви: договорна - 3 965.01 лв.; лихва просрочена главница -
1 103.32 лв. и наказателна лихва - 2 451.39 лв. Размерът на посочените лихви е
общо 7 519.72лв. за периода 21.07.2016 г. - 13.07.2017 г. и те са формирани
съгласно условията на Раздел III, чл.8
от Договора.
Вещото
лице в съдебно заседание заяви, а и това е отразено в експертизата, че кредитът
е изцяло усвоен на 04.05.2016 г. по банкова сметка ***: ***, открита за целта.
По
делото не се спори, че със заявление № 15689/30.09.2016 г. на нотариус Р.Б., № 273 на Нотариалната камара,
ответникът, в качеството си на управител на „М.П.“, ЕООД е оттеглил нотариално
заверено пълномощно № 6355/27.04.2016 г. на същия нотариус, по силата на което трето
лице – С.М.П./посредством която кредитът е усвоен/, е било упълномощено да
извършва банкови операции от името и за сметка на дружеството.
Не бяха събрани
доказателства досежно уведомяване на банката – ищец
за това обстоятелство, а, отделно от това – съдът приема, че твърденията, че
ответникът Г.Х. е бил зает, ангажиран и пр. са ирелевантни
към спора. Липсват доказателства и ответникът да е сезирал съответните
служители на ищцовото банково дружество досежно обстоятелството, че посочената в договора за револвиращ кредит е усвоена от пълномощник, който, макар и
към момента на банковите операции да е притежавал редовно пълномощно, то не е
било с такива широки правомощия, а е генерално такова.
З
Изложеното
се доказва от приетите по делото и неспорени писмени
доказателства и експертизи.
Други релевантни по делото
доказателства не са представени.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 вр.с чл.415 вр.с. чл.124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Г.Б.Х., че той
дължи на ищеца сумите, визирини в издадената заповед за незабавно изпълнение, респ.
изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на Договор за банков револвиращ кредит.
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може
да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест, всяка една от страните трябва да докаже
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, а, съобразно
характера
на предявения иск - положителен установителен, и
правилото, че на пълно доказване в гражданското съдопроизводство подлежат
положителните факти, на ищецът следваше да докаже в процеса, че ответникът му
дължи на правно основание процесната сума. Ищецът, като кредитор, следва да докаже факта, от
който произтича вземането му, респ. наличието на неизпълнение, а ответниците -длъжници -
възраженията си срещу вземането.
Производството
по чл.422 от ГПК е следствие от производството по издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, като на доказване подлежи, освен основанието, и
размерът на задължението на ответника към датата на подаване на заявление за
провеждане на заповедно производство.
Настоящият съдебен състав счита, че от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява наличието на
валидно сключен Договор за банков револвиращ кредит
№ 0057/238/03.05.2016 г., сключен между ищеца „У.Б."
АД от една страна, и „М.П." ЕООД –
кредитополучател и Г.Б.Х. - солидарен длъжник за сумата 50
500 лв., с
краен срок на погасяване 03.05.2017 г. С подписване на договора страните са се
съгласили да поемат посочените в него задължения. Доказа се, че на 04.05.2016
г. кредитът е изцяло усвоен чрез пълномощник на дружеството – кредитополучател,
с валидно към момента на усвояването му пълномощно.
В хода на производството се установи, че
изискуемостта на договора за банков кредит е настъпила предсрочно поради липса
на плащания от страна на кредитополучателя и солидарния длъжник и за това по
инициатива на ищеца – Банката е образувано заповедно производство пред СРС,
издадена е цитираната заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените
по – горе суми. – главница, лихви и разноски.
От ответната страна в хода на
производството бе оспорена обстоятелството на получаване на сумите, като бе
посочено, че цитираното пълномощно е генерално такова, от една страна, а, от
друга – то е оттеглено, тъй като разпореждането с получените суми от
пълномощника, както и изтеглянето им на каса, е станало без знанието и
одобрението на упълномощителя.
Както бе посочено по – горе, обаче,
съдът не приема тези аргументи, пред вид факта, че в хода на производството
доказателства за уведомяване на банката за оттеглянето на пълномощното, респ.
нередовност на упълномощаването, липса на представителна власт в пълен обем и
т.н. по делото липсват, а отношенията между пълномощника и упълномощителя
/бидейки техни вътрешни отношения/ са ирелевантни за
настоящото производство, доколкото не са били сведени до знанието на другата
страна по кредита – банката.
С оглед на това съдът приема, че законосъобразно
ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем поради неизпълнение от страна на
кредитополучателя и солидарния длъжник и е поискал образуване на заповедно
производство, което е приключило с издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за дължимите суми.
По тези съображения съдът намира предявения иск за основателен и и доказан
и счита, че той следва да бъде уважен изцяло, като бъде признато за установено,
че ответницикът дължат на ищеца посочените в
заповедта за изпълнение и изпълнителен лист суми, произтичаща от неизпълнено
задължение по описания по – горе Договор за банков револвиращ
кредит.
С оглед изхода на делото ответницикът следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените
по делото разноски по списък, както следва: 1 150, 39 лв. държавна такса, 350
лв. депозит за вещо лице и 2 706, 71 лв. ю.к. възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
за установено по иска,
предявен от „У.Б.“ АД, ЕИК ******, чрез адв.
Д.Д. – САК, съд.адрес:***, против Г.Б.Х., ЕГН **********,***,
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
Г.Б.Х., като солидарен длъжник по Договор
за банков револвиращ кредит № 0057/238/03052016, дължи на „У.Б.“ АД сумата 50 000 лв. –
главница, договорна
лихва в размер 3 965,01 лв. за
периода 21.07.2016 г. - 13.07.2017 г., лихва
върху просрочена главница в размер 1
103,72 лв. за периода 21.07.2016 г. - 13.07.2017 г., наказателна лихва в размер 2
451,39 лв. за периода 21.07.2016 г. - 13.07.2017 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.07.2017 г.
до окончателното изплащане на вземането, за което вземане по образуваното ч.гр.д.
№ 9909/2017 г. на ВРС, ГО, 7-ми състав е издадена заповед № 5494/17.07.2017 г.
за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, както и разноски в заповедното производство в размер 2 420.20 лв.,, от които: - 1 080, 12 лв. държавна
такса, и
- 1 340.08 л. ю.к. възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Б.Х.
да заплати на „У.Б.“ АД сторените по делото разноски по списък, както следва: 1 150, 39 лв.
държавна такса, 350 лв. депозит за вещо лице и 2 706, 71 лв. ю.к. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: