Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
16.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №8540/2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Х.Т.М.,
с която са предявени срещу З.Л.И. АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ за сумата от 120000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 16.08.2015
г. и за сумата от 3257,16 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение.
Претендира законната лихва от датата на деликта за неимуществените вреди и от
исковата молба за имуществените.
Ищцата твърди, че е пострадала при произшествие,
осъществило се на 16.08.2015 г. по вина на лице, гражданската отговорност на
което е застрахована при ответника. Претендира обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва водачът на застрахования автомобил да е осъществил противоправно
поведение, в причинна връзка с което да са настъпили твърдените от ищеца неимуществени
и имуществени вреди – позовава се на вина на другия участник в произшествието. Позовава
се на съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за
неимуществени вреди:
Установява
се от писмените доказателства (констативен протокол, протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум) и авто-техническата експертиза, че на 16.08.2015
г. на път I-9 между гр.
Бургас и гр. Варна, на кръстовището с отбивката за местността Боровец, е
настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Ситроен“ с рег. № ********,
управляван от Г.М.и товарен автомобил „Волво“ с рег. №ТХ ********Произшествието
е настъпило при следния механизъм: лекият автомобил „Ситроен“ се е движел по
пътя от местността Боровец и достигайки на кръстовището с пътя Бургас-Варна е
спрял пред знак „Стоп“, след което е потеглил и навлязъл в кръстовището. В
същото време по пътя с предимство с посока от гр. Бургас към гр. Варна се е
движел тежкотоварния автомобил „Волво“ къс скорост от около 70 км/ч. Между
двата автомобила е настъпил удар, при който автомобилът „Ситроен“ се е завъртял
на 180 градуса. За тежкотоварния автомобил ударът е бил непредотвратим. Съдът
приема, че при така установените факти е налице нарушение на чл.47 ЗДвП,
извършено от водача на „Ситроен“, изразяващо се в неизпълнение на задължението
да пропусне участника в движението, който има предимство.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на
произшествието ищцата, която е пътувал в автомобила „Ситроен“, е получил следните травматични увреждания: счупване на горния край на големия
пищял и счупване на долния край на раменната кост, двустранно. На
пострадалия е оказана спешна медицинска помощ, а в последствие е оперирана в
болница „Св. Анна“ – гр. Варна: на 19.08.2015 г. е направено открито наместване
и вътрешна фиксация на лява раменна кост, а дясната раменна кост е
имобилизирана с гипс. На 27.08.2015 г. е направено открито наместване с
вътрешна фиксация на големия пищял. След 25-дневно лечение е изписана с
имоболизация на горните крайници за 35 дни и придвижване с помощни средства. Ищцата
е получила усложнения, представляващи трайни увреждания: лявата лакътна става е
с невъзможност за пълно изправяне – с дефицит от 30 градуса, лявата колянна
става е със запазена подвижност на колянната става, но с изразени болки при
движение и накуцваща походка. Плаката от лявата подбедрица е отстранена, но
част от металната остеосинтеза в лявата раменна кост е останала и е невъзможно
нейното изваждане. Дясната лакътна става е с възстановена функция.
От
показанията на свидетеля Г.М., съпруг на ищцата, че лечението й е било тежко и
продължително – първоначално е бил в болницата като неин придружител, а
впоследствие – след изписването й се наложило да наемат квартира в гр. Варна за
периода до сваляне на гипса. Ищцата е била на легло – с две гипсирани ръце и
счупен крак, нуждаела се е от ежедневно обслужване в период от повече от два
месеца. Рехабилитацията впоследствие е продължила около година. След първите
две операции ищцата е претърпяла още две – за изваждане на металните импланти,
като част от единия имплант се е скъсала и не е могла да бъде оперативно
извадена. Към момента ищцата има затруднения да движи лявата си ръка, а дясната
я боли при промяна на времето. Ходи бавно и има болки в крака. След
катастрофата има страх да пътува с автомобил.
По изложените съображения съдът приема, че е налице
деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия
автомобил „Ситроен“ с рег. № ********, което съдът намира за противоправно –
водачът не е изпълнил задължението си да пропусне автомобила, движещ се по пътя
с предимство, с което е нарушил чл.47 ЗДвП. Съдът намира, че от писмените
доказателства, съставени от органите на досъдебното производство, от
медицинските документи, съдебно-медицинската експертиза, както и показанията на
свидетеля М.безпротиворечиво се установява причинната връзка между произшествието
и травмите на ищеца. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт,
извършен от водача Г.М.при управление на лек автомобил „Ситроен“ с рег. № ********.
Безспорно е по делото, че към момента на процесното
ПТП за лек автомобил „Ситроен“ с рег. № ******** е сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на автомобила и
ответника. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието между тях
е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,
по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента
вреди на трети лица.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на
ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на вземането и на основание
чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – вид и характер
на уврежданията (счупване на двете ръце и крак); интензитет и продължителност на болката и период на възстановяване (повече
от година), претърпени няколко операции, последиците за здравето на пострадалата
– липсата на пълно възстановяване и значително намаление в движението на лявата
ръка, болки и накуцваща походка, които са с траен характер. Поради което
съдът, при преценка на събраните доказателства за характера на уврежданията,
периода на лечение, характера на последиците за здравето на пострадалата,
нанесената й емоционалната травма и отнасяйки ги към възрастта й и начина й на
живот, както и съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо
настъпилите при това негативни емоционални преживявания, намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 80000 лв. То е съобразено с броя на
травмите (няколко счупвания на кости на крайниците), продължителния период на
възстановяване, надхвърлящ година, липсата на възстановяване към момента и невъзможността
за пълно възстановяване. Ето защо съдът приема, че обезщетение в размер на 80000
лв. в най-пълна степен съответства на така посочените критерии.
От представените писмени доказателства и медицинската експертиза се установява,
че ищцата е извършила разходи за лечение на уврежданията, настъпили от
произшествието, за сумата от 3257,16 лв. общо. Поради това в нейна полза е
възникнало вземане срещу ответника за обезщетение за причинените му имуществени
вреди в размер на 3257,16 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за съпричиняване. Съгласно становището на вещите лица, настъпилите
травми и техния интензитет не са в зависимост поставянето на предпазен колан
поради механизма на произшествието – странични удари, при които се е получило
съприкосновение между тялото на пострадалата и интериора на автомобила. Коланът
предпазва политане на тялото в предна посока и не е ефективен при странично
движение. По изложените съображения възражението за съпричиняване е
неоснователно.
Искът за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от 80000 лв. и да
се отхвърли до пълния предявен размер от 120000 лв., а искът за имуществени
вреди е основателен в пълния предявения размер от 3257,16 лв. На ищеца следва
да се присъди и законната лихва, така както се претендира – от деликта за
обезщетението неимуществени вреди и от исковата молба за обезщетението за
имуществените.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят
направените разноски за държавна такса в размер на 300 лв.
На процесуалния представител на ищеца
следва да се присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 2698,62 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ.
На ответника следва да се присъди,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 194,71 лв.,
представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да
плати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 3030,29 лв. –
държавна такса и 300 лв. – разноски.
Поради което Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И.
АД, ЕИК:********, да заплати на Х.Т.М., ЕГН:**********, както
следва:
на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 80000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие, осъществено на 16.08.2015
г., заедно със законната лихва от 16.08.2015 г. до окончателното плащане,
на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 3257,16
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за
медицински консумативи, заедно със законната лихва от 04.07.2017 г. до
окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 300 лв.,
представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 120000 лв.
ОСЪЖДА З.Л.И.
АД, ЕИК:********, да заплати на адв. В.Й.Н., ЕГН:**********, на основание
чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 2698,62 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Х.Т.М.,
ЕГН:**********, да заплати на З.Л.И. АД, ЕИК:********, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 194,71 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:********, да заплати по сметка на Софийския градски съд, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 3030,29
лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от 300 лв., представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: