Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
гр. Варна, ……………... г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Галина Георгиева, разгледа докладваното от съдия Т.
Димитрова административно дело № 31/2022
г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Глава десета на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 80, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС).
Образувано е по жалба от „Ж.“***, с
представляващ К.Ж.Ж., срещу Заповед № РД-22-7706-2 от 05.01.2022 г. на
Областния управител на област Варна, с която е наредено да се изземат от
оспорващото дружество два поземлени имота (ПИ) с идентификатори 10135.3515.1776
и 10135.3513.1779, заедно със сградите в тях, като е определен срок за
доброволно изпълнение – 7 дни, считано от връчване на заповедта и е определена
дата за принудително изпълнение – 25.01.2022 г. от 11:00 ч., както и втора дата
за осъществяване на принудителното изпълнение – 26.01.2022 г. от 11:00 ч.
С жалбата се настоява, че оспорената заповед
е издадена в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила и при
явна нецелесъобразност. Оспорва се
извода на административния орган, че са налице основанията за постановяване на
заповед за изземване по чл. 80 ЗДС. Излагат се подробни доводи, че двата имота
се държат на годно правно основание – договори за съвместна дейност, които
договори се твърди, че не са прекратени. Сочи се, че не е уреден въпросът със
собствеността, като едва след заплащане на стойността на построените обекти, последните
стават собственост на държавата. Поддържа се, че министърът на правосъдието не
е материалноправно легитимиран в случая да инициира, а и областният управител
да проведе производство по чл. 80 ЗДС, предвид чл. 18 от Закона за публичните
предприятия (ЗПП) и чл. 11 от Правилника за приложение на ЗПП (ППЗПП). Според
оспорващия не е налице приращение по чл. 92 от Закона за собствеността (ЗС),
като незаконосъобразно и превратно е упражнена власт по отношение на сградите,
които са обща собственост на страните. Позовавайки се на чл. 363, б. „г“ от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), оспорващият изтъква, че договорите
не са прекратени добросъвестно и с предизвестие в подходящо време. Сочи се, че
не е налице и изискуемата съразмерност по чл. 6 АПК. Искането е да се отмени
оспорваната заповед.
С писмена бележки оспорващият поддържа
изложените в жалбата съображения, като се подчертават следното: Договорите за
съвместна дейност не са изтекли през 2018 г.; не са обсъдени възраженията на
дружеството по отношение на срока на договорите, тяхното прекратяване и
условията, при които се прекратяват; липсват мотиви, съдържащи фактическите
установявания и правни изводи относно основанието, на което е издадена
заповедта; не е представена преписката по прекратяване на договорите, за да се
обоснове тезата, че имотът се държи без правно основание от 2018 г.; липсват
данни относно начина на уреждане на отношенията между съдружниците, а по
аргумент от чл. 359 ЗЗД и чл. 16 от договорите всичко, което е придобито за дружеството,
е обща собственост на съдружниците.
Ответникът – Областният управител на област
Варна, чрез процесуалния си представител – юриск. Г.Д. с писмени молби, в хода
по същество и с писмени бележки излага становище за неоснователност на жалбата.
Позовавайки се на това, че са налице АЧДС, мотивирано искане от министъра на
правосъдието и прекратени правоотношения, ответникът настоява, че са налице
основанията за издаване на оспорваната заповед. Сочи се, че имотите са държавна
собственост, както и че построените обекти в тях са такива. и са придобити на
основание чл. 92 ЗС, като срокът и на двата договора за съвместна дейност е
изтекъл през 2018 г. В условията на евентуалност, ответникът се позовава на
отправеното едномесечно предизвестие за прекратяване на облигационните
отношения, получено от оспорващия на 19.10.2021 г. Изтъква се, че възраженията
на оспорващия са свързани с облигационните му отношения с държавното
предприятие, които не касаят производството по чл. 80 ЗДС и следва да бъдат разрешени
в исково такова. Според ответника СТЕ по делото установява идентичност между
имотите по двата договора за съвместна дейност с имотите по двата АЧДС и с
имотите по оспорваната заповед като идентификатори по КККР. Изтъква се, че
оспорваната заповед е постановена при спазване на всички принципи, заложени в
АПК, включително съразмерност. Искането е да се отхвърли жалбата като
неоснователна, като се претендира присъждане на разноски по делото.
Заинтересованата страна – Министърът на
правосъдието, чрез гл. юрисконсулти И.Т. и Р.К. в хода на делото и с писмени
бележки отправя искане да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се
присъдят в полза на страната направените по делото разноски. Излагат се следните
аргументи: от доказателствата по делото се установява, че имотите са държавна
собственост; възникналите облигационни отношения не променят извода, че
собствеността на построените обекти е придобита на основание чл. 92 ЗС от
държавата; имотите се владеят и държат без основание, поради изтичане на срока
на договорите за съвместна дейност; нямало е основание за отправяне на писмено
предизвестие за прекратяване на договорите, като същото е отправено от лице без
компетентност; налице е била яснота, че договорите изтичат през 2018 г. –
Управителният съвет на ДП „Фонд затворно дело“ е приел решение да се иска
заплащане на обезщетение за ползване на имотите без правно основание, а
оспорващият е отправил предложение за придобиване на терените по договорите.
Заинтересованата страна поддържа становище за неоснователност и на възраженията
на оспорващия относно легитимацията на областния управител и приложението на ЗПП,
като излага подробни доводи. По отношение възраженията на оспорващия за
неналичието на съразмерност по смисъла на чл. 6 АПК, ответникът сочи, че в
случаите на обвързана компетентност следва този принцип да се тълкува като
изискване за спазване целта на закона, която се настоява, че е спазена.
Съобразявайки
посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и
събраните по делото писмени доказателства,
както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
През 1998 г. са сключени два договора за
съвместна дейност между Затвора Варна и „Ж.“ ЕООД (с правоприемник - оспорващото
дружество, предвид Решение № 3522 от 31.05.2005 г. на Окръжен съд – Варна по
ф.д. № 2503/1997 г.), които договори са утвърдени от Главно управление на
местата за лишаване от свобода (ГУМЛС).
Договор за
съвместна дейност № 1811/29.09.1998 г. е с цел и предмет, както следва:
обединяване на усилията на страните за постигане на обща цел – изграждане и
съвместна експлоатация на бензиностанция и газостанция, с оглед постигане на
икономически резултат и максимално ангажиране на лишените от свобода с трудова
дейност, като предмет на договора са отношенията между страните по повод
строителството на обектите, тяхната експлоатация и резултатите от това. Уговорено
е: 1. Затвора – Варна да участва в съвместната дейност с предоставянето за
ползване на част от собствения му недвижим имот с площ 2 000дка - парцел
4581 по КП от 1979 г., и снабдяването на всички необходими документи, досежно
строителството на бензиностанция и газостанция, както и осигуряването на
работна ръка; 2. „Ж.“ ЕООД да участва с парични средства, изразяващи се в
инвестиции за изграждането на бензиностанция и газостанция, вложени като цени
за строителни материали, заплащане труд, за оборудването им с технически
средства, всички останали разходи, свързани пряко или косвено с изграждането
или експлоатацията на двата обекта за срока на действие на договора; 3.
Определено е участието на страните в съдружието – 20% Затвора – Варна и 80% „Ж.“
ЕООД; 4. „Ж.“ ЕООД да
извърши строителството със свои средства, да обслужва с предимство МПС на
Затвора – Варна и при отстъпка в цените на услугите; 5. Страните по договора да
запазят юридическата си самостоятелност, като „Ж.“ ЕООД води счетоводството при
извършване на съвместната дейност; 6. Внесеното от всеки съдружник имущество за
осъществяване на съвместната дейност остава негова собственост, а придобитото
по време на действие на договора и в резултат от тази съвместна дейност е
собственост на съдружниците, при определените между тях дялове, като печалбата
се разпределя между съдружниците съобразно дяловете им.
Договор за съвместна дейност № 1823/01.10.1998
г. е с цел и предмет, както следва: обединяване на усилията на страните за
постигане на обща цел – изграждане и съвместна експлоатация на бензиностанция и
газостанция, автосервиз и автооказион, складове, с оглед постигане на
икономически резултат и максимално ангажиране на лишените от свобода с трудова
дейност, като предмет на договора са отношенията между страните по повод
строителството на обектите, тяхната експлоатация и резултатите от това.
Уговорено е: 1. Затвора – Варна да участва в съвместната дейност с
предоставянето за ползване на част от собствения му недвижим имот с площ 9 000дка
с граници: останалата част от имота, ул. „Хр. Смирненски“, подстанция
„Варна-Запад“ и бул. „С.“, и снабдяването на всички необходими документи,
досежно строителството на бензиностанция и газостанция, както и осигуряването
на работна ръка; 2. „Ж.“ ЕООД да участва с парични средства, изразяващи се в
инвестиции за изграждането на обектите, вложени като цени за строителни
материали, заплащане труд, за оборудването им с технически средства, всички
останали разходи, свързани пряко или косвено с изграждането или експлоатацията
на двата обекта за срока на действие на договора; 3. Определено е участието на
страните в съдружието – 20% Затвора – Варна и 80% „Ж.“ ЕООД; 4. „Ж.“ ЕООД да
извърши строителството със свои средства, да обслужва с предимство МПС на
Затвора – Варна и при отстъпка в цените на услугите; 5. Страните по договора да
запазят юридическата си самостоятелност, като „Ж.“ ЕООД води счетоводството при
извършване на съвместната дейност; 6. Внесеното от всеки съдружник имущество за
осъществяване на съвместната дейност остава негова собственост, а придобитото
по време на действие на договора и в резултат от тази съвместна дейност е
собственост на съдружниците, при определените между тях дялове, като печалбата
се разпределя между съдружниците съобразно дяловете им.
И двата договора са сключени със срок от 20
години, считано от момента на утвърждаването им от ГУМЛС – София. Като предвид
изявленията на страните по делото, съдът е приел за безспорно, че договорите са
утвърдени от ГУМЛС на дататите на подписването им, респ. началният момент на
20-годишния срок на договорите започва да тече съответно от датите 29.09.1998
г. и 01.10.1998 г. Уговорено е и че след изтичане на срока на договорите, „Ж.“
ЕООД или неговия правоприемник има право преимуществено, независимо от офертите
на евентуални други лица, да наеме мястото и обектите, които е построил.
Според т. 18 в раздел „Други условия“ и на
двата договора е посочено, че след изтичане на действието на договора, страните
могат да сключат нов такъв, при други условия и срок, а ако това не стане,
построените обекти остават за Затвора – Варна, но последният дължи заплащане на
тяхната стойност, определена от поне двама лицензирани експерти-оценители,
посочени от всяка страна по един, като заплащането на определената стойност
става изискуемо към момента на изготвяне на оценката.
И двата договора препращат за неуредените
въпроси към разпоредбите на ЗЗД, ТЗ и други действащи нормативни актове.
С Писмо изх. № 11-04-8/19/27.08.2021 г. (л.
44 от адм. пр.) Министърът на правосъдието, в качеството му на принципал на ДП
„Фонд затворно дело“, е отправил искане до Областния управител на област Варна
за издаване на заповед, по силата на която да се изземат от „Ж.“ ООД
недвижимите имоти ПИ 10135.3515.1776 и ПИ 10135.3513.1779, ведно с построените
в тях сгради. Искането е обосновано със следното: Срокът на двата договора за
съвместна дейност е изтекъл през 2018 г.; двата поземлени имота са частна
държавна собственост, както и изградените в периода 2000 – 2004 г. в тях сгради
по силата на приращението – чл. 92 ЗС; имотите се държат от „Ж.“ ООД без правно
основание.
„Ж.“ ООД е уведомен с писмо изх. №
РД-21-0411-8/02.09.2021 г. (л. 37 от адм. пр.) от областния управител за
започнатото производство по реда на чл. 80 ЗДС за изземване на процесните имоти,
като е дадена възможност за становище или за доброволно предаване владението на
държавните имоти. Писмото е получено от дружеството на 17.09.2021 г., предвид
изрично вписаното лично от представляващия дружеството – л. 38 от адм. пр.
На 21.09.2021 г. „Ж.“ ООД с писмо с вх. №
РД-21-0411-8(4) – л. 27 от адм. пр. възразява, като настоява, че не са налице
предпоставките за прилагане на чл. 80 ЗДДС, като сочи, че прекратяването на
двата договора не настъпва с изтичането на уговорения срок, доколкото отношенията
по двата договора ще се считат за уредени или с продължаване на срока на
договорите или със заплащането на цената на направените подобрения. Изтъкнато
е, че изтичането на срока на действие на договорите за съвместна дейност не е
придобивен способ на вещни права, като се излагат подробни доводи за това. Оспорва се правото на собственост върху сградите в двата
имота, чрез приращение по реда на чл. 92 от ЗС. Поддържа се и че е налице
мълчаливо съгласие за продължаване на договорите, доколкото „Ж.“ ООД ползва
имотите със знанието и без противопоставянето на Затвора – Варна. В
подкрепа на последното е налице позоваване на факта, че още от 13.08.2018 г. „Ж.“
ООД е отправяло многократни писма до Директора на ДП ФЗД с искане за уреждане
на отношенията между страните (облигационни и вещни), като е получило отговор
през октомври 2018 г., в който изпълнителният директор на Фонд „Затворно дело“ е
уведомил дружеството, че предложенията му са внесени и обсъждани от
Управителния съвет на предприятието на 26.09.2018 г. и преписката е изпратена
на Министъра на правосъдието като принципал.
С писмо с изх. № РД-21-0411-8-/5/ от
01.10.2021 г. (л. 24 от адм.пр.) областният управител предоставя възможност на
министъра на правосъдието да се запознае със становището на „Ж.“ ООД, с вх. №
РД-21-0411-8-/4/ от 21.09.2021 г., като е указал, че следва, ако министърът
приеме изложените твърдения за основателни, да поиска спиране на административното
производство, а ако се считат твърденията за неоснователни, да се потвърди
искането с цел продължаване на производството по изземване.
С писма с вх. № РД-21-0411-8-/6/ от
07.12.2021 г., № РД-21-0411-8-/7/ от 09.12.2021 г. и № РД-21-0411-8-/9/ от
14.12.2021 г. (л. 20-23 от адм.пр.) министърът на правосъдието потвърждава
искането си за продължаване на административното производство, като освен
визираните в първоначалното искане сгради иска да се изземат и още три обекта,
посочени в писмата.
Областният управител е уведомил с писмо от
10.12.2021 г. (л. 17 от адм.пр.) оспорващото дружество за продължаване на
административното производство по изземване на всички посочени от министъра на
правосъдието обекти (първоначално и допълнително посочените сгради) и отново
дава възможност на дружеството за становище или за доброволно предаване
владението на държавните имоти. Писмото е получено от оспорващото дружество по
електронен път на 10.12.2021 г. и по пощата - на 23.12.2021 г. – известие за
доставяне на л. 19 от адм.пр.
На 17.12.2021 г. „Ж.“ ООД представя становище,
адресирано и до Областния управител на област Варна, и до Министъра на
правосъдието, и до Министър председателя, като изтъква (без да сочи
доказателства), че на 22.10.2021 г. е проведена среща в Министерство на
правосъдието за постигане на съгласие за извънсъдебно уреждане на отношенията,
при която забавата за уреждане на отношенията била мотивирана с липсата на
средства за заплащане на подобренията и няма яснота за позицията на Държавата за
разрешаване на този въпрос. Дружеството отправя молба за посочване на подходящ
срок за прекратяване на облигационните отношения и за освобождаване на имота и
да бъде разгледана бъдещата процедура по отдаване на имотите на търг през
призмата на поетите от Държавата договорни ангажименти. Със становището си
дружеството се позовава на ЗПП и отнемането с него на възможността на Държавата
да упражнява правомощията си по чл. 80 ЗДС, както и на предходните си доводи
във връзка с оспорването на правото на собственост върху сградите в двата имота
по приращение - чл. 92 ЗС. Поддържа се и че е налице мълчаливо съгласие за
продължаване на договорите, доколкото „Ж.“ ООД ползва имотите със знанието и
без противопоставянето на Затвора – Варна.
Последвало е издаването от Областния
управител на Област Варна на оспорваната Заповед № РД-22-7706-2 от 05.01.2022
г., с която на основание чл. 80, ал. 1 и ал. 2, чл. 81 и чл. 85 ЗДС е наредено
изземване от „Ж.“ ООД на държавни имоти, представляващи:
1.1.1
Сграда с
идентификатор 10135.3515.1776.1 – сграда за транспорта, със застроена площ
1329кв.м, брой етажи 1;
1.1.2
Сграда с
идентификатор 10135.3515.1776.2 – административна, делова сграда със застроена
площ 118кв.м, брой етажи 2;
1.1.3
Сграда с
идентификатор 10135.3515.1776.3 – сграда за търговия, със застроена площ
101кв.м, брой етажи 1;
1.1.4
Сграда с
идентификатор 10135.3515.1776.4 – друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда със застроена площ 60кв.м, брой етажи 1;
1.1.5
Сграда с
идентификатор 10135.3515.1776.5 – сграда за енергопроизводство -трафопост, със
застроена площ 9кв.м, брой етажи 1;
1.1.6
Сграда с
идентификатор 10135.3515.1776.6 – складова база, склад със застроена площ 38кв.м,
брой етажи 1;
1.1.7
Сграда с
идентификатор 10135.3515.1776.7 – складова база, склад със застроена площ 124кв.м,
брой етажи 1;
1.2. ПИ 10135.3515.1779, с площ 13 528кв.м,
описан в АЧДС № 3326/23.02.2001 г., ведно с построените в имота сгради:
1.2.1
Сграда с
идентификатор 10135.3515.1779.1 – сграда за търговия, със застроена площ
147кв.м, брой етажи 1;
1.2.2
Сграда с
идентификатор 10135.3515.1779.3 – сграда на транспорта със застроена площ 27кв.м,
брой етажи 1;
1.2.3
Сграда с
идентификатор 10135.3515.1779.4 – сграда за търговия, със застроена площ 56кв.м,
брой етажи 1;
1.2.4
Сграда с
идентификатор 10135.3515.1779.5 – сграда за битови услуги със застроена площ 138кв.м,
брой етажи 1;
1.2.5
Сграда с
идентификатор 10135.3515.1779.6 – складова база, склад със застроена площ 39кв.м,
брой етажи 1;
1.2.6
Сграда с
идентификатор 10135.3515.1779.7 – складова база, склад със застроена площ 130кв.м,
брой етажи 1.
Като фактическо основание за издаване на
оспорваната заповед е посочено искането на министъра на правосъдието за
издаване заповед за изземване и направения извод (независимо от конкретните
възражения на „Ж.“ ООД), че са налице предпоставките за издаване на заповед по реда
на чл. 80 ЗДС, а именно: въпросните имоти са държавна собственост; владеят се
или държат от „Ж.“ ООД; владението или държането на въпросните имоти от „Ж.“
ООД е без правно основание.
Заключението по извършената по делото съдебно-техническа
експертиза(СТЕ) и допълнителна такава, съдът напълно възприема, като намира, че
заключението е компетентно дадено, обосновано е, не е оспорено по отношение на установяващите се от него
релевантни факти и липсват съмнения за неговата правилност. От заключението на
вещото лице и от заявеното от него при изслушването му от съда, се установява
следното:
Налице е идентичност на описаните в двата
договора за съвместна дейност недвижими имоти с описаните в двата АЧДС и с
имотите, посочени в оспорената заповед: Недвижимият имот по оспорената заповед –
ПИ 10135.3513.1779 е идентичен по местоположение с имота, описан в Договора за
съвместна дейност № 1811/29.09.1998 г. като част от парцел 4581 по КП от 1979
г. и с описания в АЧДС № 3326/23.02.2001 г. като имот пл. № 450 по плана на 26
м.р. Недвижимият имот по оспорената заповед – ПИ
10135.3515.1776 е идентичен по местоположение с имота, описан в Договора за
съвместна дейност № 1813/01.10.1998 г. и с описания в АЧДС № 3324/23.02.2001 г.
като имот пл. № 789 по плана на 26 м.р.
За сградите в двата ПИ са налице
строителни книжа и въвеждане в експлоатация. В строителните книжа за обектите в
двата имота и в разрешенията за ползването им като възложител по смисъла на ЗУТ
е посочено Министерство на правосъдието- Затвора Варна.
Вещото лице е
изследвало подробно действалите планове – кадастрални и регулационни, както и
кадастралната карта за двата ПИ и строителните книжа и актовете за въвеждане в
експлоатация за обектите в двата ПИ. Не са налице основания заключението на
вещото лице да се счита за неправилно или необосновано.
За двата ПИ и за обектите, построени в тях по
делото са приети АЧДС № 3324/23.02.2001 г., АЧДС № 3326/23.02.2001 г. (л. 75 и
60 от адм.пр.), АЧДС № 10234/01.03.2022 г. и АЧДС № 10235/01.03.2022 г. (л.
408-411 от делото), от които се установява, че имотите са частна държавна
собственост.
Процесните два ПИ са предоставени за
управление на Министерство на правосъдие – ДП „Фонд затворно дело“ (ДП ФЗД),
предвид посоченото в АЧДС.
Установените факти налагат следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Оспорването
не е просрочено. Жалбата е подадена в съда на 07.01.2022
г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 АПК, предвид датата на издаване на заповедта –
05.01.2022 г. Жалбата изхожда от легитимирано лице, с правен интерес да обжалва
постановения отказ – оспорващият е адресат на заповедта. Оспорването е насочено
срещу годен за обжалване акт и пред надлежния съд, предвид чл. 80, ал. 3 ЗДС.
Заповедта за изземване е постановена от
областния управител на област с административен център Варна, а имотите, предмет
на изземването са с местонахождение в гр. Варна, т.е. оспорваната заповед е
издадена от материално, териториално и функционално компетентен орган. Нормата
на чл. 80, ал. 1 ЗДС регламентира, че изземването на държавен имот се извършва въз
основа на заповед на областния управител.
Неоснователни са доводите на оспорващия, че в
случая областният управител не е материалнокомпетентен да проведе производство
по чл. 80 ЗДДС. Неоснователно е позоваването на
оспорващия на Закон за публичните предприятия. Неоснователно е и твърдението,
че министърът на правосъдието не е активно легитимиран да инициира производството
по чл. 80 ЗДС.
Съгласно
чл. 14 ЗДС министрите и ръководителите на ведомства управляват предоставените
им имоти и вещи – държавна собственост, в съответствие с предназначението им за
нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин.
Както
се посочи, предвид вписванията в АЧДС, процесните два
ПИ са предоставени за управление на Министерство на правосъдие – ДП ФЗД.
Министърът
на правосъдието е принципал на ДП ФЗД съгласно чл. 37, ал. 3, т. 1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Министърът на
правосъдието упражнява правото на собственост на държавата в държавното
предприятие и е един от органите на управление на ДП ФЗД (по арг. от чл. 13,
ал. 1 и чл. 15, ал. 1, т. 1 Правилника за устройството и дейността на ДП ФЗД) и
той като единствен принципал може да инициира производството по чл. 80 ЗДС.
ДП
ФЗД е юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 ЗИНЗС с териториални поделения в
затворите, респ. държавното предприятие е търговец по смисъла на чл. 62, ал. 3
от Търговския закон и публично предприятие съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗПП.
Основният му предмет на дейност е подобряване на условията за изпълнение на наказанията,
като предприятието е правоприемник на правата и задълженията по всички сключени
договори, свързани с осъществяването на стопанската дейност на местата за
лишаване от свобода.
В
случая не става въпрос за намеса на държавата в оперативното управление на
публичното предприятие, а за действия на принципала за защита на държавната
собственост. Не става въпрос и за смесване както от страна на министъра на
правосъдието, така и на областния управител на функциите на собственик с
функциите, изпълнявани от държавата при формирането на политики и създаването
на регулации. Следва да се съобрази че управлението на имотите – държавна
собственост е подчинено на специален режим, недопускащ предоставянето на имоти
- частна държавна собственост на трети лица, по различен от разписания в ЗДС
ред. В този смисъл е несъстоятелно позоваването
на оспорващия на разпоредбата на чл. 18 ЗПП, според която органът, упражняващ
правата на държавата, не се намесва в управлението или в текущата оперативна
дейност на публичното предприятие и спазва правата му по отношение на
упражняването на всички права на собственост в съответните дъщерни дружества. Предвид изложеното неоснователно е и
позоваването на чл. 11 от ППЗПП, според която норма правата на държавата в
публичните предприятия се упражняват професионално и предвидимо при
съобразяване с общоприетите принципи за корпоративно управление и при стриктно
разделяне на функциите на собственик от другите функции, изпълнявани от
държавата при формирането на политики и създаването на
регулации.
Гореизложеното обосновава извод, че
областният управител е компетентният в случая орган да постанови изземване на
процесните имоти – държавна собственост, при надлежно сезиране от министъра на
правосъдието.
Оспорваната заповед е постановена в
съответствие с изискванията по отношение на формата й. Същата е писмена и
съдържа фактическите и правни основания, обосноваващи упражняването на
публичното субективно право от административния орган. Ясно и недвусмислено в
обжалваната заповед е посочено фактическото основание за постановеното
изземване – владението или държането от „Ж.“ ООД на процесните имоти - частна
държавна собственост, без правно основание. Посочено е и правното основание за
издаване на обжалваната заповед – чл. 80, ал. 1 ЗДС. Налице е единство между
посочените фактически и правни основания, формиращи мотивите на оспорения
административен акт, който е в съответствие с изискуемото съдържание,
установено с нормата на чл. 59, ал. 2 АПК.
Не се установява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което да обосновава извод за наличие
на основанието по чл. 146, т. 3 АПК за отмяна на оспорения акт. Административното
производство е образувано по искане от съответния министър, както е разписано с
нормата на чл. 80, ал. 1 ЗДС. В съответствие с чл. 26, ал. 1 АПК оспорващото
дружество е уведомено за отпочването на административното производство по
издаване на заповед за изземване, а и съобразно чл. 34, ал. 1 и ал. 3 АПК му е предоставена
възможност да изрази становище във връзка с предприетата процедура. Както
изисква нормата на чл. 35 АПК, оспорената заповед е постановена, след като са изяснени
фактите и обстоятелствата от значение за случая. В оспорената заповед не са
обективирани изрични съображения на административния орган за неоснователност
на направените от „Ж.“ ООД възражения, а само е посочено, че са налице
предпоставките за издаване заповед за изземване по реда на чл. 80 ЗДС. Необективирането
в оспорваната заповед на изрични мотиви за неоснователност на конкретните
доводи в становището на дружеството не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, т.к. не е равнозначно на необсъждане на становището на
оспорващия. Фактът на издаването на заповедта сочи, че органът е приел възраженията
на дружеството за неоснователни, а и не се установява този пропуск да се
отразява на правилността на крайния извод на административния орган за наличие
на основания за изземване на имота.
По отношение съответствието на оспорения акт
с материалноправните норми, съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл. 80, ал. 1 ЗДС урежда бързо административно производство за защита на държавната
собственост в изрично посочени в нормата три хипотези, а именно, когато имот -
държавна собственост: 1/ се държи или владее без основание, 2/ когато се ползва
не по предназначение или 3/ нуждата от него е отпаднала. Във всеки от тези
случаи, в условията на обвързана компетентност, областният управител е задължен
да издаде заповед за изземване на имота въз основа на мотивирано искане на
съответния министър или ръководител на ведомство.
Безспорно се установява, че са налице
предпоставките за постановяване на изземването на процесните имоти и сградите в
тях в първата хипотеза на чл. 80, ал. 1 ЗДС – двата имота -държавна собственост
се държат/владеят без основание .
Принадлежността на правото на собственост върху
процесните два поземлени имота, както и за обектите в тях, предмет на оспорваната
заповед, предвид АЧДС № 3324 и № 3326/23.02.2001 г., както и АЧДС № 10234/01.03.2022
г. и АЧДС № 10235/01.03.2022 г., е на държавата.
С основание заинтересованата страна сочи, че
АЧДС се ползват с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в
тях факти, като за собствеността на държавата и нейният публичен или частен характер
- следва да им се признае легитимиращо действие до доказване на противното, а в
случая АЧДС за сградите не са оспорени от жалбоподателя по надлежния ред.
Конкретните клаузи от двата договора за
съвместна дейност неправилно се настоява от оспорващия, че обосновават извод за
наличие на неуреден въпрос във връзка със собствеността. Целта и на двата
договора е постигане на икономически резултат и максимално ангажиране на
лишените от свобода с трудова дейност. Обединяването на усилията се изразява в:
1. Затвора – Варна да предостави за ползване част от собствените си недвижими
имоти, да се снабди с изискуемите документи и да предостави на „Ж.“ ЕООД
строителни книжа; 2. „Ж.“ ЕООД да изгради и оборудва посочените в договорите
обекти със собствени парични средства, както и да ги експлоатира и да
разпределя печалбата в съответствие с уговорените дялове (20% за Затвора Варна
и 80% за „Ж.“ ЕООД), като превежда на Затвора Варна ежемесечно 20% от нетната
печалба. С оглед така уговореното с двата договора единствено придобитото по
време на действие на договора и в резултат на съвместната дейност, т.е.
икономическият резултат от съвместната дейност, е обща собственост на двете
страни по договора и то при определените между тях дялове. Освен това е налице
изрична уговорка, че построените обекти остават за Затвора – Варна, в случай че
след изтичане на срока на действие на договорите страните не сключат нов такъв,
при други условия и срок – т. 18 и от двата договора.
Следва да се отбележат в случая някои
особености от същността на договора за съвместна дейност, а именно:
Договорът
за съвместна дейност, известен още като
договор за сътрудничество, спада към групата на ненаименованите договори по чл.
9 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД). Той
притежава само част от
белезите, характеризиращи договора за гражданско дружество (чл. 357 ЗЗД) - с
него две или повече лица приемат да извършват обща стопанска дейност. Договорът
за съвместна дейност обаче не обвързва съконтрагентите с осъществяването на
идентичен за двете страни стопански резултат. Те встъпват в договора с
нагласата да постигнат различна по естеството си стопанска цел. Погледнат в този
аспект, договорът за съвместна дейност може да създава правна уредба на
поредица от правоотношения. Определящи за параметрите на договора са
дейностите, формиращи неговия предмет - свързани с предоставянето за ползване
на отделни имоти или обекти, със строителство и експлоатация на обекти, с
извършването на периодични доставки и т.н.
Съконтрагентите по тези договори е достатъчно
да разполагат с ресурсите, предполагащи, че сътрудничеството им с насрещната
страна ще бъде икономически оправдано. Като правна характеристика договорът за
съвместна дейност съществено се различава от получилия правна уредба договор за
гражданско дружество (чл. 357-364 ЗЗД). Тези различия могат да бъдат
систематизирани по следния начин: - за разлика от договора за съвместна
дейност, договорът за гражданско дружество е многостранно споразумение; - при сключването на договор за гражданско
дружество липсва признакът еквИ.лентност на престациите, типичен за
двустранните споразумения. Задълженията, които съдружниците поемат с този
договор, не са насрещни, а са взаимни - обвързани с естеството на общата
стопанска цел; - страните по договора за съвместна дейност си поставят и се
стремят към постигането на различни стопански цели; - вещите, свързани с предмета на договора за
съвместна дейност, са изключителна собственост на съконтрагента, който ги
предоставя. Те не се трансформират в съсобствени, какъвто е ефектът при
сключването на договор за гражданско дружество; - тъй като договорът за
съвместна дейност е ненаименован, по отношение на него не намират приложение
диспозитивни разпоредби. Той трябва да предоставя изчерпателна уредба на всички правоотношения, включени в предмета му на
дейност. Договорът за съвместна дейност няма правопораждащ ефект - страните
по него не поемат ангажимента да създадат нов правен субект, самостоятелен
носител на права и задължения. Всеки от съконтрагентите извършва действията,
включени в обхвата на договорената съвместна дейност от свое име и за своя
сметка - с обвързващо действие в неговата правна сфера.
Със
сключването на договора за съвместна дейност страните пристъпват към
упражняването на установените с него права и изпълнението на поетите
задължения. Независимо от тяхното многообразие, тези права и задължения могат
да бъдат приведени към общото, произтичащо от правната същност на съглашението,
изискване за поведение на съдействие. Договорът няма да породи правен ефект,
ако страните по него не заемат активна позиция спрямо изпълнението на своите
ангажименти и не постигнат сътрудничество. По отношение на договора за
съвместна дейност, както се
посочи, субсидиарно приложение намират общите разпоредби на ЗЗД.
Договорът
за съвместна дейност се сключва между два субекта с цел постигане на една обща
цел, но при осъществяване на сделки с трети лица, а не между самите страни по
договора. Напълно нелогично е сключване на договор за съвместна дейност и в
същото време осъществяване на сделки между двете страни по този договор.
С оглед изложените принципни специфики на
договора за съвместна дейност и предвид конкретната уредба на
правоотношенията по процесните
по делото два договора от този вид, възражението на оспорващия за неуреждане на
въпроса за собствеността на построените обекти и за липсата на основания да се
приеме, че същите са придобити по приращение на основание чл. 92 ЗС от
собственика на поземления имот, се явяват неоснователни. Съгласно т. 18 и от
двата договора, построените обекти остават за Затвора – Варна, след изтичане на
срока на действие на договорите. Ясно и в двата въпросни договора по делото е
разписано правото и задължението на „Ж.“ ЕООД (сега ООД) само да построи и
експлоатира обектите, както и да получи 80% от печалбата от експлоатацията им. А
и в строителните книжа като възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от Закона
за устройство на територията е посочено Министерство на правосъдието – Затвора
Варна, в качеството на лице, на което е предоставено правото на управление на
имота от името на собственика на имота - Държавата, а не „Ж.“ ЕООД. Липсват доказателства
за учредено в полза на оспорващия право на строеж върху двата имота. Процесните по делото договори за съвместна дейност имат за цел
постигане на икомомически резултат, посредством експлоатацията на двата имота –
частна държавна собственост, и изграждане на обекти в тях, а не прехвърляне на
собственост по смисъла на чл. 24, ал. 1 ЗЗД или създаване на съсобственост.
По своята същност възраженията на оспорващия
за неуреден въпрос със собствеността са възражения за неуредени облигационни
отношения във връзка с изградените обекти и в подкрепа на твърдението му, че
договорите за съвместна дейност не са прекратени, въпреки изтичането на
уговорения в тях 20-годишен срок на действие, което е относимо към втората
предпоставка за изземване на имотите – владеенето или държането на имотите без
основание.
Двата договора за съвместна дейност от 1998
г. в случая следва да се приеме, че са прекратени, респ. имотите се държат без
основание.
Процесните два договора безспорно са с
определен срок – 20 години. Безспорно този срок е изтекъл през 2018 г.,
съответно на 29.09.2018 г. и на 01.10.2018 г. След изтичането на уговорения
между страните срок на действие на договорите, не са налице данни да е сключен
нов договор, при други условия и срок. Напротив, от Протокол № 215 от заседание
на Управителния съвет на ДП ФЗД, проведено на 26.09.2018 г. (л. 438) се
установява, че е обсъдено предложението на „Ж.“ ООД за придобване на процесните
терени по посочените по-горе два договора за съвместна дейност, отчетено е и
изрично е посочено, че сроковете на действие на договорите изтичат на
29.09.2018 г. и на 01.10.2018 г., като е взето и решение при продължаващо
ползване на имотите от страна на „Ж.“ ООД след изтичане на срока на договорите
за съвместна дейност, да се иска заплащане на обезщетение за ползване без
правно основание в размер на тяхната наемна цена.
Твърденията на оспорващия за неуредени
облигационни отношения във връзка с изградените обекти, при наличие на изрична
разпоредба, че при прекратяване на договора обектите остават в собственост на Затвора
– Варна, не обосновава извод, че договорите не са прекратени с изтичането на
уговорения в тях срок.
Спецификата на правоотношенията във връзка с
управлението и разпореждането с имоти – държавна собственост и изричната им
специална нормативна регламентация в ЗДС и ППЗДС изключва възможността за
трансформиране на договорите от срочни в такИ. за неопределено време. Предвид
изложеното неоснователно е позоваването на оспорващия на нормата на чл. 363, б.
„г“ от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), от Раздел XV Дружество,
според която дружеството се прекратява с предизвестие на един от съдружниците,
направено добросъвестно и в подходящо време, когато дружеството е било образувано
за неопределен срок, ако не е уговорено дружеството да продължи с останалите
съдружници. (В случая дори да се приеме, че процесните договори за съвместна
дейност са договори за дружество по ЗЗД, то същите са сключени с определен срок
на действие, а съгласно чл. 263, б. „б“ ЗЗД дружеството се прекратява с изтичането на времето, за което дружеството е
било образувано.)
Предвид изложеното, неоснователно е твърдението
на оспорващия, че договорите са станали безсрочни, основаващо се на продължилото
владеене от дружеството на имота и на изпратеното на оспорващия предизвестие от
19.10.2021 г. (л. 279-294 от делото) за прекратяване на договора. Тези
обстоятелства не обосновават извод, че договорите не са прекратени с изтичането
на 20-годишния им срок, за който са сключени.
Несъстоятелно е и позоваването на оспорващия
на уговореното от страните в т. 18 и в двата договора, в подкрепа на
поддържаната теза, че процесните по делото договори за съвместна дейност не са
прекратени. Според въпросната уговорка в чл. 18 от договорите, след изтичане на
срока на действие на договорите страните могат да сключат нов такъв, при други
условия и срок, като ако това не стане, построените обекти остават за
Затвора-Варна, но последният дължи заплащане на тяхната стойност, определена от
поне двама лицензирани експерти – оценители, посочени от всяка страна по един,
а заплащането на така определената стойност става изискуемо към момента на
изготвяне на оценката. Незаплащането в случая на стойността на построените
обекти, неоснователно се поддържа от оспорващия, че е пречка за изземването им.
Неуреждането на облигационните отношения с оспорващия не означава, че е налице
правно основание за държането му, тъй като няма такова законово изискване като
условие за осъществяване на правомощието на органа по чл. 80 ЗДС.
От друга страна, в случая няма данни оспорващият
да е оспорил прекратяването на договорите по административен или съдебен ред.
С прекратяването на договорите за съвместна
дейност отпада основанието, на което оспорващият държи двата имота, т.е.
възниква достатъчният определящ юридически факт, който, при доказано право на
държавна собственост, изпълва фактическия състав, представляващ основанието за
издаването на заповедта по чл. 80, ал. 1 ЗДС от областния управител.
Предвид изложеното, налице е и втората
предпоставка, регламентирана в чл. 80, ал. 1 ЗДС, обуславяща изземването на
имотите в случая – имотите се държат без основание от „Ж.“ ООД.
Неоснователно оспорващият настоява, че
обжалваната заповед е несъответна на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК.
Разпоредбата на чл. 6 АПК изисква
административните актове да не засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, както и да се въздържат административните
органи от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел.
Засягането на правата и законните интереси на
оспорващия се явява съразмерно на преследваната с обжалваната заповед цел.
Безспорно целта на издадената заповед е легитимна – закрила на нарушеното право
на собственост на държавата върху имота, който се обитава от лице, без да е
налице правно основание за държане на имотите. Не се установява засягането на
правата на оспорващия да е непропорционално. Интересите на обществото, а не
само на собственика на имота (в случая на Държавата) изискват да се зачита
правото на собственост и да има еднакво третиране на лицата в сходни ситуации. Както
неприкосновеността на собствеността, така и равнопоставеността са
принципи-ценности, които се явяват необходими във всяко демократично общество и
в интерес на националната и обществената сигурност. В случая намесата на
държавните власти се явява допустима, доколкото следва да се възприема, че е и
за защита на правата на другите. Имотът е частна държавна собственост и като
такъв за него са възможни и допустими нормативно регламентираните управленски
решения за предоставянето му. Налице е противопоставим на интересите на оспорващото
дружество държавен интерес за ефективно упражняване на правата върху държавния имот
в полза на обществото и в частност в полза на ДП ФЗД.
За конкретния казус, доколкото издаването на
заповедта за изземване, както се посочи е в условията на обвързана
компетентност, следва да се приеме, че принципът в административния процес за
съразмерност на засягането следва да се тълкува като изискване за спазване на
целта на закона, която цел, съдът намира, че е спазена.
С изземването на процесните имоти се цели да
се обезпечи законосъобразното ползване, управление и стопанисване на имотите –
държавна собственост.
Изложеното налага извод, че заповедта за
изземване на процесния имот е издадена от компетентен орган, при наличие на
изискуемите от закона материалноправни предпоставки и в съответствие с целта на
закона, поради което представлява законосъобразен административен акт.
Жалбата срещу заповедта се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, своевременно
заявеното искане и осъществената защита, в полза на ответната страна и на
заинтересованата страна следва, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
във вр. с чл. 144 АПК, да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на ответника в размер на 100 лева,
а на заинтересованата страна в размер на 220 лева, предвид конкретната
фактическа и правна сложност на казуса, явяването в четири заседания по делото
и обема на процесуалните действия от процесуалните представители на страните.
На основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата от „Ж.“ ООД, представлявано
от К.Ж.Ж., срещу Заповед № РД-22-7706-2 от 05.01.2022 г. на Областния управител
на област Варна, с която е наредено да се изземат от оспорващото дружество два
ПИ с идентификатори 10135.3515.1776 и 10135.3513.1779, заедно със сградите в
тях.
ОСЪЖДА „Ж.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „С.“ 181Б, представлявано от К.Ж.Ж.,
да заплати на Областна администрация – Варна, юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА „Ж.“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „С.“
181Б, представлявано от К.Ж.Ж., да заплати на Министерство на
правосъдието, юрисконсултско възнаграждение в размер на 220 (двеста и двадесет)
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: