Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 28. 02. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ІІ граждански състав, в публичното заседание на тридесети януари през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д. ДИЛОВА
при секретаря Анета Христова като разгледа докладваното от съдията Дилова гр. д. № 6885 по описа за
2018 година, и на основание данните
по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Постъпила е искова
молба от И.С.И. от ***против С. ЕАД представлявано от ***и ***представлявано
от ***, в която се твърди
че на 16.02.2011г. ищецът
е закупил от ***собственият и недвижим имот представляващ нива с площ ***. находящ се в землището на ***, в ***представляващ
имот с ***.Твърди се, че
след придобиване на имота през 2011г. собствникът е сключил едногодишни договори за
наем с наемател ***, с които
договори е отдаван недвижимия
имот за стопанските
2011-2019г. Твърди се, че през
м. август 2018г- наемателят е информирал
наемодателя, че процесната
нива е заявена в службата
по земеделие от друг стопанин
„А.С.“ ООД, който имал
договор за аренда с друг търговец легитимиращ
се като собственик. Твърди се, че след това ищецът е извършил справка в ***,
при която е установен, че
след продажбата на имота ***е извършила последваща продажба на същия имот на „С.“ ЕАД. Твърди се, че при тази сделка продавачът не е прехвърлила собствеността върху имота и купувачът не е станал собственик. Твърди се, че на 20.08.2013г. „С.“ ЕАД е сключил
договор за аренда с арендатор „А.С.“ ООД със срок на
договора 10 стопански години,
считано от 10.01.2013г.- 30.09.2023г., който не може да се противопостави на действителния собственик и
арендатора следва да върне държането на имота на собственика Моли съда да признае за установено по
отношение на ответниците, че ищецът
е собственик на нива с площ
***. находящ се в землището
на ***, в ***представляващ имот
с ***, както и да осъди ответниците да му предадат владението върху имота.
Ответникът „С.“ ЕАД в срокът по чл. 131 от ГПК
е представил писмен отговор, в който оспорва предявения
иск като неоснователен и недоказан.
Твърди, че е придобил собствеността върху недвижимия имот на основание
договор за покупко-продажба обективиран
в нотариален акт ***. на нотариус ***.. Прави възражение, че е придобил имота по давност
Ответникът ***в представения
писмен отговор
оспорва предявения
иск. Твърди,че ползва имота на валидно правно основание
договор за аренда на зем. земи
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното:
За успешното провеждане
на реивандикацията следва да са
налице три кумулативно предвидени предпоставки, а именно: ищецът следва да
докаже, че е собственик на ревандикирания
имот и че ответникът владее същия без правно
основание.
По делото не се спори а това се установява и от
приложения / стр. 63/ по делото договор за доброволна делба сключен между
наследниците на ***, че ***е получила в дял нива от *** в ***в землището на ***, ***От представения по делото договор за
покупко-продажба на земеделска земя отразен в нотариален акт ***е видно, че на 16.02.2011г.***чрез пълномощника си
И.С.И. е продала на И.С.И.
нива от ***, находяща се в землището на ***, в ***,
съставляваща имот ***по картата на землището за сумата 2646 лв.
По делото е представен договор за наем сключен на
27.05.2011г. между И.С.И. като наемодател
и ***като наемател, от който се установява че
наемодателят е отдал под наем на наемателя зем.земя
с площ ***находяща се в землището на ***, при наемна
цена за срока на договора – една година в размер на 929,97лв, при цена 30 лв на дк, кто
следва да бъде платена в брой, чрез прихващане или по посочена банкова сметка. ***м,
че под наем е отдадена нивата от ***
представляваща имот ***. По делото са представени договор за наем сключени
между същите страни за недвижимия имот
предмет на делото за периода 2012-2018г.
По делото е представен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, отразен в нотариален акт ***, от който е видно че на
20.12.2011г. ***чрез пълномощника си ***е продала на ***чрез пълномощника ***собствените
си недвижими имоти, включително нива с площ *** , находяща
се в ***, съставляваща имот ***по плана за земеразделяне на ***.
По делото е
представен договор за аренда на земеделски земи, сключен на 06.08.2013г. между ***и
***, от който се установява, че недвижимия имот предмет на делото е отдаден под наем за срок от 10 стопански
години, срещу заплащане на съответния наем.
По делото е разпитан като свидетел ***, който в
показанията си пред съда твърди, че познава имота на ищеца, тъй като през
2012г. фирмата, в която работи е обработвала земята. Твърди, че имотът е бил
обработван от тях като преарендуван от фирма на ***.Според свидетеля през
2012/2013г. имотът е бил обработван от фирмата, в която той е работил.
С оглед изложеното
съдът намира, че имотът е придобит от ищеца на основание договор за
покупко-продажба отразен в нотариален акт ***Видно от отбелязването и, че нотариалния акт е вписан в службата по
вписванията на 16.02.2011г., следователно собственика на имота ***се е
разпоредила с него, като го е продала на И.И., който
е придобил правото на собственост върху нивата от *** находяща
се в замлището
на ***. Оттук следва, че ответникът „С.“ ЕАД не е придобил с договора от
20.12.2011г правото на собственост върху
процесния недвижим имот, тъй като продавачът не е бил
негов собственик. Продажбата на чужд имот не е нищожна, а няма вещноправен ефект по правилото, че никой не може да
прехвърли повече права, отколкото сам притежава. В тази връзка съдът намира, че
са неоснователни възраженията на ответника в отговора, че при сключване на
договора за покупко-продажба на 20.12.2011г.
продавача е декларирал, че е единствен собственик на имота, поради което
последващия купувач ***е добросъвестен. В съдебната
практика се приема, че за успешното провеждане на иск по чл. 108 ЗС е
необходимо да са налице три предпоставки:да се докаже, че ищецът е собственик
на вещта, предмет на иска;че вещта се намира във владение или държане на
ответника;че ответникът владее и държи вещта без правно основание.От изложеното
по-горе съдът намира,че собственик на процесния
недвижим имот е ищецът, съдът приема че праводателят на ответникът „С.“ ЕАД се е разпоредил с чужд имот и съгласно
трайната съдебна практика продажбата не е породила вещнотранслативен
ефект. Както е прието в ТР № 3/2012г. на ОСГК вещнопрехвърлителното
действие на сделка, сключена с нотариален акт, настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право. Ако той не го
притежава, то не настъпва и вещнопрехвърлителният
ефект на сделката, поради което и правата на трети лица не се засягат от
нейните последици, които в този случай са облигационни и относителни /само между
страните по сделката/- по аргумент от чл.21 ЗЗД. Съгласно чл. 77 от ЗС правото
на собственост върху недвижим имот се придобива чрез правна сделка, по давност
или по други начини определени в закона. Съдът следва да се произнесе и по
възражението на ответника „С. “ ЕАД, че
е придобил имота по давност. В отговора се излагат съображения, че „С.“ ЕАД е добросъвестен владелец, поради
което следва да се приложи кратката 5 годишна придобивна
давност, която към момента на завеждане на делото е изтекла и ответникът е
собственик на имота на основание давностно владение
продължило 5 години. В своята практика ВКС последователно приема, че владелецът е добросъвестен
по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС, когато владее вещта на основание, годно да го
направи собственик, без да знае, че праводателят му
не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена, както и че е
достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното
основание. По делото са представени доказателства, че за периода от придобиване
на имота до 2018г. ищецът е сключвал договори за наем на недвижимия имот, с
което е упражнявал правомощията на собственик да владее и ползва имота. По
делото не са ангажирали доказателства, че ответникът „С.“ ЕАД е манифестирал по
какъвто и да е начин намерението да свои имота и е отблъснал владението на
ищеца. За да е налице владение от страна на ответника кумулативно трябва да са
налице два признака - упражняване на фактическа власт върху вещта и намерението
на владелеца да държи вещта като своя. Добросъвестно е владението по смисъла
на чл. 70 ЗС, когато владелецът е
придобил вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да
знае, че праводателят му не е собственик или когато
формата на сделката е опорочена. За да бъде осъществен състава на чл.79 ЗС,
владението което е фактическо състояние, а не право трябва да е постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително/ решение.№ 68/02.08.2013 г. по
гр.д.№603/2012 г., І г.о.на ВКС/ и без
да се установи, че тези признаци са налице, упражняването на фактическа власт
върху една вещ не може да се определи като владение. Сключването на договор за наем съдът намира,
че не може да се определи като действие, с което се манифестира владението тъй
като договорът за наем е сделка на управление и може да бъде сключена и от
несобственик. Освен
това не са представени доказателства, че договорите за наем и договорът за
покупко-продажба на имота са стигнали до знанието на ищеца по делото С оглед
изложеното съдът намира, че възражението на ответника ***АД, че е придобил
имота по давност е неоснователно и недоказано. От представените доказателства е
видно, че ***е отдал имота под наем на ответника „А.С.“ ООД, който в момента
държи имота на правно основание договор за наем, който не е прекратен. С оглед
на изложеното съдът намира, че предявения иск с правно основание е основателен
и доказан и следва да бъде уважен, като следва да бъде признато за установено
по отношение на ответника ***АД, че ищецът е собственик на недвижимия имот
предмет на делото и бъде осъден ответника да върне владението на имота. По
отношение на втория ответник „А.С.“ ООД съдът намира, че предявения иск с
правно основание чл. 108 от ЗС следва да бъде отхвърлен, тъй като той владее
имота на правно основание договор за наем.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата 860 лв представляваща направени по делото
разноски.
Водим от горното
, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „С.“ ЕАД
ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** представляван от ***, че
собственик на недвижим имот, а именно : поземлен имот с идентификатор ***по кад. карта и кад.регистри
одобрени със заповед № ***на изп.директор на
АГКК в ***, в землището на ***
, с площ ***, с трайно предназначение на територията-зем.земя, начин на трайно ползване-нива,
***, номер по предходен план ***, при съседи ***е И.С.И. ЕГН **********
***.
ОСЪЖДА на осн. чл. 108 от ЗС „С.“ ЕАД ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** представляван от ***да предаде на
И.С.И. ЕГН ********** *** владението върху недвижим имот поземлен имот с идентификатор ***по кад. карта и кад.регистри одобрени със заповед № ***на изп.директор на АГКК в ***, в землището на *** , с площ ***, с трайно предназначение на територията-зем.земя, начин на трайно ползване-нива,
***, номер по предходен план ***, при съседи ***
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И.С.И.
ЕГН ********** *** против ***с ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***
иск с правно основание чл. 108 от ЗС, с петитум да
бъде осъден ответника „А.С.“ ООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***
да предаде на И.С.И. ЕГН ********** *** владението върху недвижим имот поземлен
имот с идентификатор ***по кад. карта и кад.регистри одобрени със заповед № ***на изп.директор на АГКК в ***, в землището на *** , с площ ***,
с трайно предназначение на територията-зем.земя,
начин на трайно
ползване-нива, ***,
номер по предходен план ***, при съседи ***
ОСЪЖДА на осн.
чл. 78 от ГПК „С.“ ЕАД ЕИК ***със
седалище и адрес на управление *** представляван от ***да заплати на И.С.И. ЕГН
********** *** сумата 860 лв представляваща направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: