Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
08.04.2021 г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание
на девети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НАЧЕВА
При
секретаря Иглика Игнатова и в присъствието на прокурора .......... като
разгледа докладваното от съдия Начева АНД № 2504 по описа на същия съд за 2020
г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила
е жалба от И.В.Х., роден на ***г. в ***, ЛНЧ ********** ***-0938-003802 от 28.08.2020г. на *** Сектор към О.н.М. ***,
с което на жалбоподателя: за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева и за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания – глоба в
размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 /три/ месеца. Твърди се, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, поради което се моли неговата отмяна.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като моли съда по изложените в
жалбата съображения и да бъде отменено издаденото НП. Сочи писмени
доказателства.
Ответникът
по жалбата – *** Сектор „Пътна полиция“ към О.н.М.
редовно призовани, не изпраща представител и не ангажира становище по
съществото на жалбата.
Съдът,
като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и
Закона, констатира следното:
ЖАЛБАТА
Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ
ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ЖАЛБАТА СЕ ЯВЯВА ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
На 20.08.2020г.
в гр. Плевен жалбоподателят И.В.Х. ***, с ЛНЧ **********, управлявал МПС – собствения
си лек автомобил „Алфа Ромео” с рег. № ***. В 14:19 часа на кръстовище
образувано от ул. „Св. Климент Охридски“ и бул. „Европа“ /движейки се по
първата и навлизайки по втората/, с посока на движение към хипермаркет „***“, длъжностни лица при Сектор „Пътна полиция“ –
свидетелите Д.Б.Д. и С.П.Н. – забелязали, че жалбоподателят, като водач на гореописания
автомобил, управлява същия без да е поставил обезопасителен
колан по време на движение. Длъжностните лица установили също, че водачът
пътува сам в МПС, оборудвано със система за обезопасяване, както и че водачът,
възприемайки служебния им автомобил „КИА СИИД“ с рег. № *** /като същият е с
включена светлинна сигнализация/ и при подаден му сигнал за спиране със
СТОП-палка по образец С-8 от униформен служител на МВР – *** С.Н. – водачът В.
не спира плавно на указаното му от контролния орган място, а продължава
движението си. Автомобилът е последван от длъжностните лица и същия е спрян
след подаване на звуков сигнал от служебния автомобил, описан по-горе
непосредствено до паркинг на хипермаркет „***“.
За констатираните нарушения длъжностните лица Д. и Н.
съставили АУАН Серия „GA” бл. № 117937 от 20.08.2020г., с който на И.В.Х. били
вменени нарушения на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на чл.103 от ЗДвП. Актът бил
предявен на нарушителя, който го е подписал без възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН нарушителят не е
депозирал писмено възражение.
Въз основа на съставения АУАН, на 28.08.2020г. било издадено
атакуваното НП, с което на жалбоподателя били наложени административни
наказания: глоба в размер на 50,00 лв. за нарушението на чл.137а, ал.1 от ЗДвП
и глоба в размер на 100,00 /сто / лева и административно наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Видно от показанията на свидетеля С.Н., които съдът кредитира напълно
като обективни и кореспондиращи с възприетата от него доказателствена основа,
същият е категоричен и последователен в показанията си, че по време на
проверката във визирания пътен участък е установено, че жалбоподателят се движел без поставен обезопасителен колан, както и че своевременно на визираното
в акта и в показанията му място подал на водача сигнал със стоп палка, като
последният продължил движението си. Свидетелят твърди още че след това с
патрулния автомобил последвали водача и с подаден светлинен и звуков сигнал го
отбили на паркинг за съставяне на АУАН. Показанията на свидетеля намират опора
и в съставения и приложен към делото АУАН Серия „GA” бл. № 117937 от 20.08.2020г.,
чиято презумптивна доказателствена сила не е
опровергана.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
При извършена служебна проверка на приложените към
преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните
длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди, в сроковете
предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити и
предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП са
посочени дата и място на извършване на нарушенията, обстоятелствата при които са
извършени. Нарушенията са описани в достатъчна степен от фактическа страна,
поради което нарушителят е разбрал какви точно нарушения му са вменени. В НП са
посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна
степен – посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния
лек автомобил, които данни безспорно позволяват да се индивидуализира
жалбоподателя.
Досежно нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП:
На жалбоподателя е наложено административно наказание
за извършено от него административно нарушение по чл.137а, ал.1 от Закона за
движението по пътищата, според който се въвежда задължение водачите и пътниците
в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, да използват обезопасителните колани, с
които моторните превозни средства са оборудвани.
По отношение на
административното нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП Съдът намери това
нарушение за безспорно доказано при съобразяване от една страна на посочените и
анализирани по-горе доказателства /гласни и писмени/, в т.ч. и като съобрази презумптивната доказателствена сила на АУАН, която не е
оборена.
Съдът намира, че при определяне на административното наказание
наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27, ал.1 от ЗАНН и
разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП,
която предвижда административно наказание “глоба” в размер от 50,00 лева.
Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е точно
фиксирано по вид и размер, поради което същото не може да бъде индивидуализирано
и следва да се наложи именно в посочения вид и размер. С това се е съобразил и
наказващият орган, който законосъобразно приел, че случаят не е маловажен
предвид характера на извършеното нарушение и степента на обществена опасност.
Предвид гореизложеното, наказателното постановление в тази му част се
явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Досежно нарушението по чл.103 от ЗДвП:
По делото липсва спор, че на посочената дата и място,
жалбоподателят управлявал описаното превозно средство, преди да му бъде извършена
проверка от контролните органи. Видно от показанията на разпитания свидетел, на
инкриминираната дата служителите на полицията се движели по бул. „Европа“ в гр.
Плевен, когато забелязали, че жалбоподателят като водач на
горепосочения лек автомобил управлява без поставен обезопасителен
колан. Според показанията на свидетеля Н., на водача
бил подаден сигнал със стоп-палка по образец за спиране на автомобила, но
същият продължил движението си, като в последствие – след подаване на светлинен
и звуков сигнал на служебния автомобил – автомобила на жалбоподателя бил спрян малко
след това за проверка.
Нормата на чл.103 ЗДвП
/която се сочи в НП като нарушена/ задължава, при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Последните са от
съществено значение относно преценка осъществяване на нарушението и налагане на
административно наказание по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДП, по който текст е
санкциониран жалбоподателя. Необходима предпоставка за съставомерността
на нарушението е възприемането от водача на полицейския пост и подадения от
контролният орган сигнал, и изпълнение на конкретно дадени указания.
Следва да се посочи,
че не са посочени никакви възражения в специално обозначената в АУАН графа.
Съгласно нормата на чл.103 от ЗДвП /която се сочи в НП като нарушена/ и която
кореспондира с приложената санкционна разпоредба /чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП/, при
подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или
на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. Доказано по този начин е нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателя И.В.Х. относно отказа да се изпълни нареждане на
органите за контрол, съгласно чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Отказал е да изпълнява
неговите указания, след което е продължил управлението на МПС, с което е
осуетил извършването на проверка от органите за контрол и тези негови действия
могат да обосноват отговорност по посочения в НП текст – този по чл.175, ал.1,
т.4 ЗДвП.
Настоящата инстанция
намира, че в случая и АУАН и НП относно нарушението по чл.103 от ЗДвП
притежават изискуемите от закона реквизити, спазена е формата за тяхното
съставяне и същите са годни да послужат за реализиране на административнонаказателна
отговорност по отношение на жалбоподателя, по безспорен начин е доказано
извършеното нарушение, нарушителят и неговата вина. Съобразени са и
разпоредбите на чл.34, ал.1 ЗАНН.
По отношение
наказанието за административното нарушение по чл.103 от ЗДвП съгласно нормата
на чл.175, ал.1 от същия закон е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. /при
възможност от 50 до 200/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от три
месеца /при възможност от един месец до шест месеца/. Според съда сочените административни
наказания са несправедливо завишени като при съобразяване на целите на
административното наказание, посочени в чл.12 от ЗАНН, както и с разпоредбата
на чл.27 от ЗАНН в т.ч. самия интензитет на извършеното нарушение и предвид
здравословното състояние на ж-ля видно от приложното експертно решение,
административните наказания следва да бъдат намалени в размер съответно на 100
лева и един месец, каквито са минималните размери.
Поради описаното,
атакуваното наказателно постановление в тази си част следва да бъде изменено в
горния смисъл.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.І от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-0938-003802 от 28.08.2020г. на *** Сектор към О.н.М. ***, с което на жалбоподателя И.В.Х. ***,
с ЛНЧ **********: за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
50,00 /петдесет/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0938-003802 от 28.08.2020г. на *** Сектор към О.н.М. ***, с което на жалбоподателя И.В.Х. ***,
с ЛНЧ **********: за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания – глоба в размер на 100,00
/сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, като
НАМАЛЯВА размера на същите съответно
на глоба в размер на 50/петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 1/един/
месец.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен
съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за
постановяването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: