О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
гр. Габрово, 12.08.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
закрито съдебно заседание от дванадесети август, две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по
адм. дело № 243 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството
на Административен съд Габрово Жалба с вх. № СДА-01-1458 от 6.08.2020 г.,
подадена от В.Г.Я. *** с ЕГН: ********** и И.Г.Г. ***, ЕГН: **********, чиято
жалба е била подадена първоначално до АС– Видин и препратена по подсъдност в
последствие до АС – Габрово. Двете жалби са против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ № РД-14-1732 от 1.08.2020 г. на
Началник областен отдел „Автомобилна администрация“ – Видин /ОО“АА“/ към
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ /ИА“АА“/, с искане за отмяна
на заповедта, като незаконосъобразна. Направено и особено искане по чл. 166,
ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК за спиране предварителното изпълнение на същия
ИАА.
С оспорения
индивидуален административен акт /ИАА/ на жалбоподателката Я. е наложена ПАМ –
спиране от движение за срок от 10 месеца чрез сваляне и отнемане на табела с
регистрационни номера и отнемане на свидетелството за регистрация на лек
автомобил „Мерцедес Спринтер“, рег. № ЕВ 0747 ВМ, собственост на същата.
Мярката е
наложена на основание чл. 107, ал. 1, във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и
ал. 2, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ затова, че на 1.08.2020
г., при извършена проверка за спазване разпоредбите на същия закон и на ЗДвП е
установено, че И.Г.Г. извършва обществен превоз на пътници в Република България
с лекия автомобил, собственост на В.Г.Я., за който от направена справка в
информационната система на ИА „АА“ – София се установява, че не притежава
лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България,
лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници или
удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници. Административният орган е приел,
че е налице правно основание за прилагането на процесната мярка по така
посоченото правно основание.
Съгласно чл.
106а, ал. 1, т. 1, б.“а“ от ЗАвтП за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: 1. временно спиране от движение на
моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
месеца: а) с което се извършва превоз на пътници
или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници
или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността. Според цитираната в Заповедта ал. 2, т. 1 от същия закон налагането на ПАМ по ал. 1 се осъществява от органите по
контрол чрез сваляне на
предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа,
удостоверяващ регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1. Съгласно ал. 3 в тези случаите по
регистрационната табела и посочените документи се изземват със съставянето на
акта за установяване на административно нарушение, т. е. законодателят е предвидил предварително изпълнение на мярката. Разпоредбата на чл.
107, ал. 3 от ЗАвтП също регламентира изрично, че подадената
жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.
Жалбите са
подадени директно в съда, а не, както предвижда чл. 152 от АПК, чрез
административния орган, издал оспорения ИАА, поради което съдът следва е
изпратил копия от тях до този административен орган и е изискал преписката по
издаването на процесната Заповед, но към момента тази основна част от
административното дело не е постъпила в съда.
С Молба от
11.08.2020 г. жалбоподателката В.Я. е отстранила констатирана нередовност, като
е внесла дължима държавна такса от 10.00 лв. за разглеждане на жалбата й.
Другият
жалбоподател – И.Г.Г., не се явява адресат на процесния ИАА и е налице индиция
за липса на негов правен интерес от оспорването му, поради което на същия е
указано да посочи дали има такъв правен интерес и да представи доказателства в
тази насока. В Молбата от 11.08.2020 г. на упълномощения адв. К.Г. се сочи, че И.Г.
има правен интерес от оспорване на Заповедта, тъй като срещу него, в качеството
му на водач на процесното МПС, е издаден АУАН, въз основа на който и в
условията на обвързана компетентност началник ОО“АА“ – Видин бил издал
процесния ИАА. Издаването на обжалвания АА се намира в пряка връзка с АУАН и
оспорването му би имало пряко отношение към успешното провеждане на обжалването
на НП, което ще бъде издадено въз основа на същия АУАН. Освен това с
обжалваната Заповед е спрян от движение автомобил, който е собственост на трето
лице, а Г. ще носи отговорност пред собственика му.
Настоящият
съдебен състав намира, че жалбата на И.Г.Г. се явява недопустима, като подадена
от лице без правен интерес, поради което същата следва да се остави без
разглеждане и производството спрямо нея да се прекрати. С процесната Заповед се
засяга пряко и непосредствено единствено правната сфера на собственика на
автомобила. По отношение търсенето на административно-наказателна отговорност
от неговия водач е налице друго, самостоятелно административно-наказателно
производство, в което той е лицето, което има право да оспорва евентуално
издадено срещу него НП. Но това, че срещу него има съставен АУАН и евентуално
ще се издаде такова НП не е основание да му се признае възможността да оспорва
процесната заповед, на която той не е адресат и от оспорването на която няма
правен интерес. В процесната заповед не е определена ПАМ спрямо водача на МПС,
от нея за същия не възникват пряко задължения, нито са засегнати негови
субективни права или интереси. Мерките – сваляне и отнемане на табела с рег.
Номер и отнемане на свидетелство за регистрация на лек автомобил, засягат само
собственика на последния.
„ Правилни
са изводите на съда, че принудителната административна мярка спиране от
движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с
регистрационен номер и отнемане на свидетелството за регистрация засяга
собственика на автомобила. Правната сфера на жалбоподателят като водач на
автомобила не се засяга непосредствено от тази мярка, той управлява автомобила
от името и за сметка на превозвача. Предвиденият
в закона начинът на изпълнение на принудителната административна мярка не
създава правен интерес на жалбоподателя като водач на моторното превозно
средство да я обжалва, ...
Административнонаказателната отговорност на водача при издаване на наказателно
постановление е самостоятелна и задълженията предвидени в чл. 106а, ал. 6 от
ЗАвтП са за собственика на моторното превозно средство,
които законът е предпоставил от поведението на водача, но тази забрана за
отвеждане на моторното превозно средство от паркинга не е предмет на съдебното
производство и не касае жалбоподателя.“ - Определение
№ 16396 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14270/2012 г., VII о.
„За
жалбоподателя като водач на превозното средство, с което е осъществен
нерегламентирания превоз на пътници не е налице правен интерес да оспори тази
мярка, тъй като тя не засяга по неблагоприятен начин правната му сфера. Поради
това изводът на съда за процесуална недопустимост на жалбата срещу заповедта по
чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.
"б" от ЗАвтП е правилен и се споделя от
настоящата инстанция. Законосъобразно съдът е оставил жалбата без разглеждане и
е прекратил производството по делото в тази част.“ - Определение № 3034 от 9.03.2010 г.
на ВАС по адм. д. № 15357/2009 г., VII о.
По отношение
направеното искане за спиране изпълнението на оспорената заповед АСГ намира
следното:
В жалбата на В.Я.
по този повод е посочено, че изпълнението на заповедта е започнало с издаването
й, като превозното средство е спряно от движение, а като мотиви за искането е
отразено само това, че за адресата на ИАА „ще настъпят значителни и трудно
поправими вреди“, които не са конкретизирани, нито по отношение на тяхното
настъпване са приложени доказателства.
Когато
законът разпорежда предварително изпълнение на определена категория актове, той
презумира съществуването на една, на повече или на всички предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК,
като презумпцията по чл. 107, ал. 3
във вр. с ал. 1 от
ЗАвтП, която не е необорима. Съдът следва да
прецени дали незабавното изпълнение на акта може да причини на адресата
значителна или трудно поправима вреда, която да бъде противопоставена на
презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК. Периодът на действие на мярката е в пряка
зависимост от активното поведение на самия жалбоподател. Твърдените вреди
произтичат от действието на заповедта, а не от нейното предварително
изпълнение, поради което не е налице причинно-следствена връзка между тях.
Доказателства, с които да се обосновава
искането, не са представени. В хипотезата, когато самият законодател е допуснал
предварително изпълнение на един индивидуален административен акт, съдът може
да спре предварителното изпълнение само когато по делото е доказано, че самото
предварително изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или трудно
поправима вреда. Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства и
въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. Тъй
като става въпрос за изключение от принцип тълкуването на законовите
предпоставки е само stricto sensu. Разпоредбата
на чл. 166, ал. 4
във вр. с ал. 2 АПК
изисква да се провери дали поради настъпили нови факти и обстоятелства
предварителното изпълнение няма да се окаже прекомерно, дали няма да премине
рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси
на оспорващия, дали не въздейства по недопустим начин на същността на правото,
чиято защита се търси. В хипотезата на чл. 166, ал. 4
във вр. с ал. 2
от АПК
преценката на съда е върху променените последици от законосъобразното
предварително изпълнение в резултат на новонастъпили факти, но такива конкретни последици нито се сочат, нито се
установяват от жалбоподателя. Самата ПАМ, по своята същност, цели и предполага
настъпване на вреди за лицето, спрямо което е насочена и такива са и част от
нейните функции, като в случай на отмяната й като незаконосъобразна или
постановяване на нейната нищожност за субекта възниква право да търси
обезщетение за причинените му вреди, но това е също една законово предвидена
последица, която е обвързана с конкретен резултат от настоящото дело.
Хипотетичното й настъпване е недостатъчно, за да обоснове отмяната на
действието на мярката, предвидено от самия законодател.
Жалбоподателката не е ангажирала доказателства, които да установяват
новонастъпили факти и обстоятелства след издаването на оспорения акт, въз
основа на които да може да се обоснове извод за значителни или трудно поправими
вреди от самото предварително изпълнение. В този смисъл: Определение № 16008 от
26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12284/2019 г., VII о.; Определение № 2281 от 18.02.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 983/2019 г., VII о. и
др.
Видно от изложеното, доводите на жалбоподателката за спиране на предварителното изпълнение на процесната
Заповед се явяват неоснователни, поради което искането
следва да се остави без уважение.
Делото следва
да се насрочи в открито съдебно заседание с конституиране и призоваване на
страните.
С оглед на
така изложеното и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 153, ал. 1, чл. 170, във вр.
с чл. 9, ал. 4, чл. 159, т. 4, чл. 166, във вр. с чл. 60 от АПК,
Административен съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалба на И.Г.Г. ***, ЕГН: ********** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-1732 от 1.08.2020 г. на началник
Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Видин, като подадена от лице без
правен интерес и ПРЕКРАТЯВА делото в тази му част.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на В.Г.Я. ***, ЕГН: ********** за спиране предварителното
изпълнение на същата заповед, като неоснователно.
КОНСТИТУИРА
страни по делото:
1.Жалбоподател:
В.Г.Я. ***, ЕГН: **********, с адрес ***. Призовка да се изпрати и на адрес:
гр. Видин, ул. Княз Борис Първи“ № 11а – адв. К.А.Г..
2.Ответник:
началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Видин, с адрес за
призоваване: гр. Видин, ЦП - п. к. 115 Южна
промишлена зона.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 23.09.2020 г. от 10.15
часа, за когато на страните да се изпратят призовки.
УКАЗВА на
жалбоподателката В.Г.Я., че в нейна тежест е да установи, че не са налице фактите,
послужили като основание за издаване на процесната Заповед, вкл. че притежава
посочените в нея документи за процесния неин автомобил.
ЗАДЪЛЖАВА повторно
Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ към Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация, София в 3-дневен срок да приложи по делото в цялост
преписката по издаване на оспорената заповед, в едно с доказателства за
наличието на правомощия за нейното издаване относно нейния автор, доказателства
за датата и начина на връчването й на адресата, както и да представи евентуално
съставен по повод твърдяното нарушение АУАН /акт за установяване на
административно нарушение/, Наказателно постановление или да посочи на какъв
етап се намира административно-наказателното производство в случай, че е
съставен такъв АУАН и не е издадено НП или издаденото такова е било обжалвано,
както и да приложи по делото доказателства за собствеността на автомобила, по
отношение на който е наложена ПАМ, вкл. и при наличие на промяна в собственика
след датата на издаване на процесната Заповед.
УКАЗВА на
ответната страна, че в нейна тежест е да установи наличието на фактите, с които
е мотивирал процесната Заповед и че е спазил процедурата по нейното издаване.
На страните и
на И.Г.Г. да се изпратят преписи от настоящия съдебен акт в едно с призовките.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба, подадена в 7-дневен срок от получаване на
съобщението за неговото изготвяне чрез Административен съд Габрово до Върховен
административен съд, по отношение на частта, в която жалбата на И.Г.Г. се
оставя без разглеждане и делото се прекратява, както и в частта, в която
искането за спиране на изпълнението на процесния ИАА се оставя без уважение.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА