Р Е Ш
Е Н И Е № 635
гр. Русе 27.11.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на 5.11. през две хиляди и четиринадесета година
в състав:
Председател: ИСКРА БЛЪСКОВА
при секретаря Н.Н. в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното
от председателя г.д. № 960 по описа за 2013 год. за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД във вр.с чл.167 ал.3 ЗЗД.
Ищците твърдят,че са собственици с НА №
40/2013 г.на офис от 41.40 кв.м,състоящ се от две помещения и апартамент ***,находящи се в сграда ,изградена в груб строеж по *******.Чрез
справка в канцеларията на ЧСИ Х. са установили,че същият е насочил принудително
изпълнение върху тези обекти,тъй като по отношение на тях са учредени договорни
ипотеки с нотариални актове № 140/2007 г.и № 69/2007 г.При учредяване на
договорните ипотеки ответниците П. са се легитимирали
като собственици на тези обекти с НА № 200/1993 г.Този договор бил развален с
влязло в сила решение по гр.д.№ 923/2000 г.на РОС.Предвид тези твърдения
считат,че към момента на учредяване на договорните ипотеки ответниците
П. не са били собственици на двата обекта,описани в тях.Искат от съда да
прогласи нищожността на договорните ипотеки,материализирани в НА № 140/2007 г.и
№ 69/2007 г.като противоречащи на закона-чл.167 ал.3 ЗЗД.
Ответникът ОББ не признава иска.На първо
място счита,че същият е недопустим поради липса на правен интерес-заведен е от
трето лице за установяване на обстоятелства,които не засягат неговата правна
сфера.Евентуално счита предявеният иск за неоснователен,тъй като ищците не са
придобили правото на собственост върху двата имота по давност и същите са
собственост на лицата,учредили ипотека върху тях в полза на банката.
Ответниците П.
не признават иска.на първо място считат,че същият е недопустим поради липса на
правен интерес.На следващо място го намират за неоснователен по следните
съображения:от момента на изграждане на обектите в груб строеж са започнали да
владеят предназначените за тях спорни имоти.С развалянето на договора със Самаг“ООД с решението по гр.д.№ 963/2000 г.на РОС са
възстановил собствеността си върху терена и са станали собственици на процесните обекти по силата на приращението
на основание чл.92 ЗЗД.Твърдят още,че в периода след 1997 г.до настоящия момент
са извършили редица довършителни работи в тях,като в свои собствени обекти.
Ответниците П.
са предявили инцидентен установителен иск и във
връзка с твърденията на ищците в исковата молба искат от съда да признае за
установено,че те не са собственици на офис и апартамент *** в жилищната сграда
по *******.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното:
С констативен НА № 161/17.5.2013 г./№ 40
от 2013 г.на Службата по вписванията/ищците са признати за собственици на давностно владение на офис от 41.40 кв.м,състоящ се от две
помещения и на апартамент *** в груб строеж,находящ
се ***********
По отношение на двата имота са учредени
договорни ипотеки от ответниците П. в полза на ***я
ответник-ОББ.Първата е учредена с НА № 140/2007 г.,с която са обезпечили свое
задължение към ОББ,произтичащо от банков кредит за ремонт и строителство на
недвижим имот в размер на 70000 лв.С НА № 69/2007 г.е учредена втората
ипотека,с която ответниците П. са обезпечили
задължение на П. в качеството му на ЕТ „Дунав-Майн-Рейн-Г.П.“***
по отпуснат кредит от ОББ в размер на 40000 лв.За започнало изпълнително
производство по отношение на ипотекираните имоти ищците са уведомени от ЧСИ Х.
по изп.д.№ 1085/2009 г.Същите твърдят,че ответниците П. не са били собственици на ипотекираните
имоти към момента на учредяване на договорните ипотеки,тъй като собственици са
били те и на това основание искат прогласяване нищожността на същите на
основание чл.26 ал.1 във вр.с чл.167 ал.3 ЗЗД.Искът е
допустим,тъй като правен интерес е налице за ищците на основание
гореизложеното.Той не е по чл.124 ГПК за да се счита,че техните възможности са
единствено в изпълнителното производство по реда на чл.440 ГПК.
По
инцидентния отрицателен установителен иск:
Този
иск е допустим,тъй като е налице правен интерес от предявяването му.Това е
така,тъй като при евентуалното уважаване на първоначалния иск,би се стигнало до
съществени негативни имуществени последици за ответниците
П. поради погасяването на учреденото в полза на ответната банка ипотечно право
и поради невъзможността тя да се удовлетвори чрез насочване на принудително
изпълнение върху двата ипотекирани имота.Освен това този иск касае безспорно
едно преюдициално правоотношение,каквото е правото на
собственост на ищците върху процесните имоти.
В предхождащото обезпечително
производство съдът няколко пъти е дал указания на ищците да релевират
конкретни фактически твърдения откога и по какъв начин са осъществили владение
върху процесните имоти/основанието за придобиване на
собствеността им е давностно владение/,но такива не
са изложени.Отговор на въпроса дава пълномощника им в първото по делото
заседание-че подзащитните му са придобили няколко
други имота в процесната жилищна сграда през 1997 г.и
оттогава са наели охранителна фирма за охрана на цялата сграда и лично са
почиствали обектите като са изхвърляли отпадъци от тях и това е продължило
повече от 10 години.Заявил е,че не са ползвали фактически офиса и не са живели
в апартамента,както и че ответниците П. не са влизали
в процесните обекти от 1997 г.Други фактически твърдения по отношение осъществяването на владението
не са релевирани.
Само анализа на тези твърдения е
достатъчен да се направи извод,че ищците/ответници по
ИУИ/ никога не са осъществявали фактическо владение върху офиса и
апартамента,предмет на иска.За да се придобие един имот по давност следва от
обективна и субективна страна да се осъществява фактическа власт върху него.Безспорно
е,че действията по охрана и почистване на двора и апартаментите не
представляват упражняването на такава фактическа власт по смисъла на чл.68
ЗС.Такова владение не е осъществявано и от субективна страна.Преди снабдяването
им с констативния нотариален акт за собственост те никога не са
демонстрирали,че имат намерение да своят процесните
имоти,като упражняват собственически правомощия единствено за себе си.От
събраните по делото доказателства следва,че констатациите в него са изцяло
оборени.
По делото е безспорно установено,че
двете секции в сградата са били изградени в груб строеж през 1997 г.,от когато
собствениците на терена са започнали да владеят обектите,предназначени за тях.С
влязлото в сила решение по гр.д.№ 963/2000 г.договорите между тях и
строителя/изпълнител/“САМАГ“ООД-Русе са развалени.С развалянето им те/в това
число и ищците по ИУИ/са възстановили собствеността си върху прехвърленото
дворно място и незавършената сграда върху него е станала тяхна собственост на
основание чл.92 ЗС.
През 2002 г.е проведено събрание на
собствениците на обекти в сградата/П. не са участвали/ и с договор от 16.7.2002
г.е учредено гражданско дружество „Зора“ с цел довършване на жилищната сграда и
въвеждането и в експлоатация.В него обаче са участвали ищците/ответници по ИУИ/,които не са оспорили собствеността на П.
върху процесните обекти.Това се установява по
безспорен начин от представената по делото нотариална покана от 13.2.2003
г.изпратена до тях от представляващия дружеството М.Р.П./ответник по ИУИ/.От
съдържанието и е видно,че той/както и цялото гражданско дружество „Зора“/счита П.
за собственици на имотите,предмет на иска.Няма доказателства по делото,установяващи
промяна на отношението на тримата ищци/ответници по
ИУИ/ спрямо тях,че тези имоти са тяхна собственост.Точно обратното,по него са
събрани доказателства,че през всичкото време от 1997 г.до сега П. са владяли имотите си,демонстрирайки това владение чрез различни
фактически и правни действия:Безспорно е установено,че са пробили плоча в
апартамента си към таванското помещение и са монтирали свързваща ги метална
стълба/свидетелите К.П.,Н.И. и Д.А./.Извършили са различни подобрения в
апартамента и избените помещения-поставяне метална врата на същия,както и
метални врати на двете избени помещения,стелажи в мазите,поставяне на част от
ел.инсталацията и телефонни кабели и др./св.К.П./.Ищците по ИУИ са се снабдили
с 2 бр.удостоверения за завършеност на сградата от 28.3.2007 г./приложени по
делото/.Същите са издадени от лицензираната фирма на свидетеля В.В.,в чиято книга за това съдът извърши служебна справка в
съдебно заседание.Свидетелят категорично заяви,че преди издаването им е
извършил личен оглед на обектите.П.,легитимирайки се като собственици на
апартамент *** и таванското помещение към него,са сключили предварителен
договор за продажбата на таванското помещение със свидетелката Н.И. на
23.6.2005 г.Тя е извършила два огледа на таванското помещение,осигурени и тях.Сключването
на двата договора за ипотека по отношение на процесните
имоти е предшествано от задължителни за банковите институции процедури по
фактически оглед и оценяване/писмените доказателства от л.193 до л.234/Реализирането
им е станало възможно именно поради осъществяваното от страна на П. владение
върху имотите.Не на последно място за опровергаване на твърдението за
осъществено давностно владение от страна на ответниците по ИУИ следва да се имат предвид и показанията
на св.П.Д.П.,който мака и да е свидетел по обстоятелствената проверка е заявил
пред съда,че от тримата от тях познава само М.,а В. и Р. не познава.Свидетелят
не знае също кой собственик кой апартамент притежава.Показанията на св.А. не
следва да се ценят,тъй като не съдържат данни относно правния спор и препредава
факти и обстоятелства,които знае от ответниците по
ИУИ и от пазачите.Освен това е доста странно,че свидетелят,който има в
кооперацията девет собствени апартамента,не знае за създаденото гражданско
дружество „Зора“.
На основание гореизложеното съдът
заключава,че събраният по делото доказателствен
материал изцяло опровергава претенцията на ищците по основния иск да са
осъществили реална фактическа власт върху апартамент *** и офис през периода
2003-2013 г.Точно обратното се установява от събраните по делото
доказателства-че те никога не са владели тези имоти необезпокоявано и
непрекъснато в продължение на десет години,което означава,че не са ги придобили
по давност.При тези данни следва да се приеме,че оттветниците
по инцидентния установителен иск не са техни
собственици и същият като основателен следва да се уважи.На основание чл.537
ал.2 ГПК трябва да се отмени издадения в тяхна полза констативен нотариален акт
№ 40/2013 г.
От уважаването му следва изводът,че е
неоснователен и първоначалният иск за прогласяване нищожността на договорните
ипотеки,тъй като в процеса се установи,че ответниците
П. са собственици на ипотекираните имоти и сделките не са нищожни.
Дължимите на ответника ОББ разноски са
само за юрисконсултско възнаграждение и държавни
такси към РОС.
Предвид изложеното съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение наГ. Д. П. и Д.Д.П. ***,че В.М.Р.
***,Р.П.М. *** и М.Р.П. *** НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на офис
в груб строеж,находящ се на *** етаж между строителни
оси 5 и 6 на сграда с два входа,построена в поземлен имот с идентификатор
63427.2.5689,построена по ******* и на апартамент *** в груб строеж,находящ се на *** етаж във ***на същата сграда и състоящ се
от дневна,спалня,кухня-столова,баня,тоалетна и две тераси,със застроена
площ85.45 кв.м,с избено помещение *** от 8.38 кв.м и таванско помещение № 1 от
28.56 кв.м,заедно с 4.124 % от общите части на сградата и толкова ид.част,равняващи се на 21.71 кв.м от терена.
ОТМЕНЯ констатитевн
нотариален акт № 40,т.18,дело № 3450/23.5.2013 г.по описа на Службата по
вписванията-гр.Русе.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.М.Р. ***,Р.П.М. от с.гр.,М.Р.П. от с.гр.против Обединена българска
банка АД-София,Г.Д.П. и Д.Д.П. *** за прогласяване
нищожността на договорна ипотека,учредена с НА № 140,т.IV,дело
№ 3544/2007 г.на Службата по вписванията-Русе и на договорна ипотека,учредена с
НА № 69,т.ХI,дело № 9495/2007 г.на Службата по вписванията-Русе
поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА В.М.Р.,Р.П.М.
и М.Р.П. *** да заплатят направените по делото разноски:на ОББ АД-София-в
размер на 3524 лв.и на Г. и Д. П.-в размер на 2087 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВТАС в
двуседмичен срок от съобщението му до страните.
Окръжен
съдия: