№ 5
гр. Ихтиман, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно
наказателно дело № 20221840200332 по описа за 2022 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление
№576/16.05.2022г. на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към
АПИ, с което на В. П. Т., ЕГН **********, за нарушение на чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 1800 лв..
В жалбата се твърди, че в НП са допуснати процесуални нарушения и
нарушението не е извършено.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат, който поддържа жалбата.
За административнонаказващия орган – редовно призован – се явява
представител, като в писмено становище се поддържа, че жалбата е
неоснователна.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок (видно от известие за
доставяне на л. 57, от делото НП е връчено на 02.06.2022г., а видно от
отбелязване върху самата жалба на л. 3 от делото същата е депозирана на
10.06.2022г.), от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е допустима.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Съставен е АУАН за това, че на 26.11.2021г. в 11,06ч. в направление за
излизане от територията на Република България, на ГКПП Кулата е
пристигнало ППС РЕНО Т с рег. №***, като след извършена проверка е
установено, че с контролно устройство с идентификатор №20032 в предходен
1
момент- на 10.11.2021г. в 21,36ч., на АМ Тракия, км 54+150, е било засечено
същото ППС и за него не е била заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т.
2 от ЗП.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП, с което на
жалбоподателя- водач на ППС на 26.11.2021г., е наложена глоба в размер на
400 лв..
При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът
намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят на
изискванията установени към съдържанието им и не са допуснати съществени
процесуални нарушения в административно наказателната процедура, водещи
до извод за незаконосъобразност на обжалваното НП.
АУАН и наказателното постановление са съставени съобразно
изискванията на закона, с достатъчна по обем описателна част относно
констатираното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Фактическият състав на вмененото нарушение е очертани пълно, ясно и
разбираемо. Отразените фактически обстоятелства в съдържанието на акта и
постановлението се припокриват и са достатъчни от гледна точка пълното
очертаване на обективните признаци на деянието вменено във вина на
нарушителя.
Съгласно чл. чл. 179, ал. 3а от ЗДвП водач, който управлява пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
Следователно за да е съставомерно нарушението се изисква
нарушителят да е водач, респ. да „управлява“ съответното ППС. При
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства обаче не се
доказа, че наказаното лице е управлявало процесното МПС, респ. не се
доказа това лице да е автор на вмененото нарушение, като съображенията
за този извод са следните:
В тежест на административнонаказващия орган е да докаже
фактическите констатации, изложени в АУАН и в НП.
Свидетелите Ч. и П. (актосъставител и свидетел по акта) заявяват, че
жалбоподателят е управлявал ППС на 26.11.2021г., като при извършване на
проверка на ГКПП е установено, че на предходна дата - 10.11.2021г., със
същото ППС е било извършено нарушение. Свидетелите са категорични,, че в
рамките на извършената проверка не е установено кой е бил водачът на
ППС към датата на нарушението (л. 76 и л. 77 от делото).
От останалите събрани по делото доказателства също по никакъв начин
не се установява жалбоподателят да е бил водач на ППС към датата на
извършване на нарушението. Следователно по делото не се установи на
датата на извършеното нарушение- 10.11.2021г., именно жалбоподателят да е
2
управлявал процесното ППС. Нещо повече- от пътен лист на л. 90 от делото
се установява, че на 10.11.2021г. ППС е управлявано от лице, различно от
жалбоподателя. В същия смисъл е и Приложение за атестиране на дейността
(л. 11 от делото), в което е посочено, че в период, в който попада и датата на
нарушението- 10.11.2021г., жалбоподателят е бил в отпуск или почивка.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП „редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното“. В съответствие
с разпоредбите на чл. 14, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН и
Постановление №10/1973г. по н.д 9/1973г. на Пленума на Върховния съд,
задължително за съдилищата по смисъла на чл. 130, ал. 2 от Закона за
съдебната власт, така установената доказателствена сила действително не е
обвързваща за съда, поради което във фазата на съдебно оспорване АУАН се
цени в съвкупност със събрания по делото доказателствен материал.
Необходимо е да се отбележи, че разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е
приложима в производството пред административнонаказващия орган, но не
и пред съда с оглед основния принцип на наказателния процес, прогласен в
чл. 14, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс. В съдебното
производството пред първата инстанция важат правилата на НПК и съобразно
тях тежестта на доказване лежи изцяло върху административнонаказващия
орган и той следва да установи с всички възможни, относими и допустими
доказателства и доказателствени средства факта на извършване на
административното нарушение и вината на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице. Редовно съставеният акт по
смисъла на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП не може да бъде единствено доказателство
за удостоверяване изпълнителното деяние и вината на извършителя му. В
горния смисъл Решение № 6201 от 21.10.2014 г. по адм.д. № 6675/2014 г. на
Административен съд – София.
Следователно не може да се приема, че авторството на нарушението
е установено по несъмнен начин единствено и само въз основа на
приложения по делото АУАН, без констатациите по него да се подкрепят от
останалите доказателства по делото, какъвто именно е настоящият случай. В
този смисъл свидетелите не са възприели жалбоподателят да управлява
процесното МПС.
Потвърждаване на НП единствено въз основа на съставения АУАН без
наличие на достатъчно други доказателства нарушава принципа за
равнопоставеност на страните в процеса и презумпцията за невиновност на
нарушителя до доказване на противното. В случая липсват каквито и да било
други доказателства подкрепящи обвинителната теза за осъществяване
именно от страна на жалбоподателя на процесното нарушение. Дори
напротив- от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят не е
управлявал процесното МПС към датата на извършване на нарушението.
Ето защо атакуваното НП следва да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая е
представен договор за правна защита и съдействие (л. 95 от делото) и
платежно нареждане (л. 100 от делото), от които се устнаовява, че е
3
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450лв..
Възражение за прекомерност съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН не се прави
от въззиваемата страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №576/16.05.2022г. на началник
отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура‘‘ да заплати на В. П. Т.,
ЕГН **********, сумата от 450 лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4