Присъда по дело №494/2022 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 28
Дата: 28 октомври 2022 г.
Съдия: Стратимир Гошев Димитров
Дело: 20225600200494
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 септември 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 28
гр. ХАСКОВО, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
СъдебниДИМИТЪР Г. ТОНЕВ

заседатели:МИНА Т. МУТАФОВА
при участието на секретаря Ж. М. Д.
и прокурора А. Х. П.
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Наказателно
дело от общ характер № 20225600200494 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Г., роден на *** год. в гр.***, Република
***, постоянно живущ в гр.***, Република ***, ***, *** с ***, с документ за
самоличност - международен паспорт ***, издаден на *** год. от Република ***, женен,
неосъждан, *** с основно образование, ***, ЗА ВИНОВЕН в това, че на
10.07.2022 год. през ГКПП”Капитан Андреево”, община Свиленград, област
Хасково с автобус ***, *** рег. *** пренесъл през границата на страната от
Република Турция в Република България, без знанието и разрешението на
митниците стоки за търговски цели в големи размери, а именно – 235 броя
златни пръстени, проба 585 с общо тегло 716,5 г; 651 броя златни медальони,
проба 585 с общо тегло 786 г; 251 броя златни гривни, проба 585 с общо тегло
2029 г; 227 броя златни синджири, проба 585 с общо тегло 675 г; 170 броя
златни колиета, проба 585 с общо тегло 1971 г; 1 брой златна диадема, проба
1
585 с общо тегло 90,50 г; 3 броя златни колани, проба 585 с общо тегло 323 г;
383 чифта златни обеци, проба 585 с общо тегло 662 г; 22 броя гривни с черни
и червени конци със златни елементи, проба 585 с общо тегло 15,02 г; 51 броя
златни пръстени с диаманти, проба 585 с общо тегло 76,75 г; 23 броя златни
пръстени с естествени камъни, проба 585 с общо тегло 57,28 г; 23 броя златни
колиета с естествени камъни, проба 585 с общо тегло 40,83 г; 24 чифта златни
обеци с естествени камъни, проба 585 с общо тегло 44,91 г, всички с общо
нетно тегло 7487,79 г и на обща стойност 825 804.17 лв./ осемстотин двадесет
и пет хиляди осемстотин и четири лв.17 ст./, поради което и на осн. чл.242
ал.1 б.”д” вр. чл.54 ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на наказание ”ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от 3 /три/ години и на наказание „ГЛОБА“ в размер
на 30 000 /тридесет хиляди/ лв.
На осн. чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното
наказание ”ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” със срок от 5 /пет/ годни.
На осн. чл.242 ал.7 от НК ОТНЕМА в полза на държавата предмета на
престъплението- 235 броя златни пръстени, проба 585 с общо тегло 716,5 г;
651 броя златни медальони, проба 585 с общо тегло 786 г; 251 броя златни
гривни, проба 585 с общо тегло 2029 г; 227 броя златни синджири, проба 585
с общо тегло 675 г; 170 броя златни колиета, проба 585 с общо тегло 1971 г; 1
брой златна диадема, проба 585 с общо тегло 90,50 г; 3 броя златни колани,
проба 585 с общо тегло 323 г; 383 чифта златни обеци, проба 585 с общо тегло
662 г; 22 броя гривни с черни и червени конци със златни елементи, проба
585 с общо тегло 15,02 г; 51 броя златни пръстени с диаманти, проба 585 с
общо тегло 76,75 г; 23 броя златни пръстени с естествени камъни, проба 585 с
общо тегло 57,28 г; 23 броя златни колиета с естествени камъни, проба 585 с
общо тегло 40,83 г; 24 чифта златни обеци с естествени камъни, проба 585 с
общо тегло 44,91 г. с общо нетно тегло 7487,79 г – на съхранение в ТД
„Митница Бургас“.
Веществено доказателство – 1 бр. полиетиленов плик, съдържащ
опаковки като вещ без стойност да се унищожи.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подс. А. Г., със снета по-горе
самоличност да заплати в полза на ТД „Митница Бургас“ направените по
делото разноски в размер на 468.60 лв.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд-
2
Пловдив в 15-дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

С обвинителен акт Окръжна прокуратура – Хасково е повдигнала обвинение против А. Г.
/A.G./, **** гражданин, постоянно живущ в Република **** затова, че на 10.07.2022 год.
през ГКПП „Капитан Андреево”, община Свиленград, област Хасково с автобус „Мерцедес
Бенц“, **** рег.№ ***** пренесъл през границата на страната от Република Турция в
Република България без знанието и разрешението на митниците стоки за търговски цели в
големи размери, както следва: 235 броя златни пръстени, проба 585 с общо тегло 716,5 г; 651
броя златни медальони, проба 585 с общо тегло 786 г; 251 броя златни гривни, проба 585 с
общо тегло 2029 г; 227 броя златни синджири, проба 585 с общо тегло 675 г; 170 броя
златни колиета, проба 585 с общо тегло 1971 г; 1 брой златна диадема, проба 585 с общо
тегло 90,50 г; 3 броя златни колани, проба 585 с общо тегло 323 г; 383 чифта златни обеци,
проба 585 с общо тегло 662 г; 22 броя гривни с черни и червени конци със златни елементи,
проба 585 с общо тегло 15,02 г; 51 броя златни пръстени с диаманти, проба 585 с общо тегло
76,75 г; 23 броя златни пръстени с естествени камъни, проба 585 с общо тегло 57,28 г; 23
броя златни колиета с естествени камъни, проба 585 с общо тегло 40,83 г; 24 чифта златни
обеци с естествени камъни, проба 585 с общо тегло 44,91 г, всички с общо нетно тегло
7487,79 г и на обща стойност 825 804.17 лв. - престъпление по чл.242 ал.1 б.”д” от НК.
Подсъдимият Г. заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен. Дава
сравнително подробни обяснения, в които обаче оспорва някои съществени, изложени и
поддържани от прокурора по обвинителния акт обстоятелства. Признава, че е приел
предложение от неустановено по делото лице, ***** от ***** произход, живущ в гр.И. /едва
на разпита си пред съда за пръв път съобщава, че знае името му – Е.Ш./ да превози срещу
възнаграждение златни накити до С., където да ги предаде на друго лице, което щяло да го
превози до С.. Били предназначени за сватба, която щяла да се състои там. Признава, че
златото му е било предадено в гр.И. опаковано в 28 бр. пакета, както и че лично го е
натоварил в тайник в управлявания от него автобус. Твърди, че обещаното му
възнаграждение е 1000, а не 1500 евро. При преминаването на граничния пункт не му били
разяснени задълженията за деклариране на злато и златни предмети, не знаел, че има такова.
Разяснителните табели на граничния пункт указвали задължение за деклариране само на
алкохол и цигари. Смятал, че стореното от него е само административно нарушение. При
натоварването на златото в автобуса не могъл да възприеме, и поради това не знаел точното
му количество, то било опаковано. Деянието извършил, тъй като се нуждаел от материални
средства заради онкологично заболяване на съпругата му. Отрича да е възлагал на познат
монтьор преработването на фабрична кухина в автобуса в тайник, преградил я сам. Иска да
му бъде върнато златото.
Прокурорът намира обвинението доказано от събраните по делото доказателства и
пледира за признаване на подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.242
ал.1 б.“д“ от НК и налагането на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, чието
изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК със срок от 5 години, както и на
наказание „глоба“ около и над средния, предвиден размер. Становището му е да се отнемат
в полза на държавата златните накити, предмет на престъплението и се възложат в тежест на
подсъдимия направените разноски.
Защитникът на подсъдимия адв.К. от АК – Х. пледира подсъдимият да бъде признат
за невинен и оправдан по така повдигнатото му обвинение. Намира, че твърдените от
прокурора факти са останали само предположения, поради което обвинението не е било
доказано. Недоказани останали – личността на поръчителя на превоза на златните изделия и
обстоятелството дали същите имат търговско предназначение. Последното трябвало да се
обхваща от субективните представи на подсъдимия, задължението за деклариране също.
Обещаното му възнаграждение било такова за извършване на превоз. Поради това
обвинението изобщо не било доказано от субективна страна.
Вторият защитник на подсъдимия, адв.А. Т. от АК - С. поддържа изцяло доводите на
1
своя колега, като подчертава затрудненото материално положение на подс.Г..
Пред съда по искане на подсъдимия и неговите защитници се проведе съкратено
съдебно следствие по реда на глава ХХVII от НПК при условията на чл.371 т.1 от същия,
като същите дадоха съгласие да не се провежда разпит на нито един свидетел, както и на
нито едно от вещите лица, изготвили заключения по назначени на досъдебното
производство експертизи. Съдът одобри изразеното съгласие, като по делото не участват
частни обвинители и граждански ищци /от престъплението няма пострадали/, а съгласие от
прокурора не е предвидено да се дава. Поради това при постановяване на присъдата, респ.
формирането на вътрешното си убеждение, чийто израз са настоящите мотиви, съдът в
съответствие с нормата на чл.371 т.1 от НПК ползва директно протоколите от разпитите на
свидетели и тези от другите, извършени на ДП действия по разследването, както и
изготвените експертни заключения.
Като съобрази събраните на досъдебното производство доказателства поотделно и в
съвкупност, Хасковският окръжен съд приема за установено следното:
По фактическата обстановка:
Подсъдимият А. Г. е на ** год., **** гражданин, постоянно живущ в ****, в гр.И..
****, *****, грамотен, с ***** образование, по професия *****. Характеристичните му
данни са положителни. С дългогодишен опит в ******. От доста време работи като *****
на **** в търговско дружество „*************“ със седалище и адрес на управление в
Република ****, което се занимава с **********. В последно време извършвал курсове по
редовна линия И. – *****. Осъществявал 4-5 курса месечно.
На 9.07.2022 год. на подсъдимия бил възложен пореден курс по линията И. – ***** с
автобус „Мерцедес Бенц“, **** рег.№ *****. Всеки курс се обслужвал от двама *****и, в
случая освен него ***** на автобуса щял да бъде и свид.А.Б., който обичайно обслужвал
същата линия. Началният час на тръгване бил 21 часа от автогара „*****“ в И.. По време на
престой, автобусите се паркирали в подземния паркинг на същата автогара, а ключовете за
тях се намирали в офиса на фирмата на също на самата автогара.
Преди известно време подсъдимият се запознал с ***** от ***** произход, който
живеел в И. и често се навъртал в района на автогарата. Същият му предложил да пренесе
златни накити до С. срещу заплащане на възнаграждение. Там с него щяло да се свърже
друго лице, на което да ги предаде. Съпругата на подсъдимия имала онкологично
заболяване, чието лечение изисквало значителни средства, поради което той и семейството
му имали материални затруднения. По тази причина той приел предложението и получил
златните изделия, опаковани в 28 броя пакети. Решил да ги укрие, вкл. от втория ***** на
автобуса, за не става деянието му достояние във фирмата. Помолил свой познат монтьор да
изработи тайник в автобуса. За целта била използвана фабрична кухина, представляваща
част от резонансна кутия на входа за подаване на въздух към компресор. Чрез изрязване на
кутията и оформяне на капак бил осигурен достъп от страната на пътническия салон на
автобуса. След като по този начин бил оформен тайник, подсъдимият лично поставил в него
предадените му отпреди 28 броя пакети, в които били разпределени златни накити и
изделия, предмет на обвинението, а именно: 235 броя златни пръстени, проба 585 с общо
тегло 716,5 г; 651 броя златни медальони, проба 585 с общо тегло 786 г; 251 броя златни
гривни, проба 585 с общо тегло 2029 г; 227 броя златни синджири, проба 585 с общо тегло
675 г; 170 броя златни колиета, проба 585 с общо тегло 1971 г; 1 брой златна диадема, проба
585 с общо тегло 90,50 г; 3 броя златни колани, проба 585 с общо тегло 323 г; 383 чифта
златни обеци, проба 585 с общо тегло 662 г; 22 броя гривни с черни и червени конци със
златни елементи, проба 585 с общо тегло 15,02 г; 51 броя златни пръстени с диаманти, проба
585 с общо тегло 76,75 г; 23 броя златни пръстени с естествени камъни, проба 585 с общо
тегло 57,28 г; 23 броя златни колиета с естествени камъни, проба 585 с общо тегло 40,83 г;
24 чифта златни обеци с естествени камъни, проба 585 с общо тегло 44,91 г, всички с общо
2
нетно тегло 7487,79 г.
В 21:00 часа на 9.07.2022 год. автобусът потеглил от автогара „*****“ в И.. В него
пътували петима пътници, имало и непридружаван багаж, предаден за превозване до С.
/т.нар карго/ - два кашона и пет чанти с парфюми, текстил, обувки и чанти. Управлявал
свид.А.Б.. След като преминали безпроблемно пред ****я граничен пункт „Капъкуле“,
около 1 часа на 10.07.2022 год. автобусът се установил за проверка на ГКПП“Капитан
Андреево“. След преминаване на паспортната проверка, ****** се разменили и зад волана
седнал подсъдимият. Той отвел автобуса на линията за митническа проверка. Митническите
служители, работещи в този момент на смяна по график, били свидетелите П.П. и Г.М. с
ръководител на звеното свид.Н.П.. Те отклонили автобуса за проверка и разпоредили да
бъде разтоварен целия багаж, а автобусът да мине проверка с рентген. Приканили пътниците
и персонала /двамата водачи/ на **** и **** език да декларират пренасяни от тях стоки,
ценности, лични вещи. Единствен свид.Б. декларирал предадените за превоз до С. стоки –
парфюми, тоалетни води, текстил, обувки и чанти. Подсъдимият, който също не декларирал
нищо, закарал автобуса за проверка с рентген, която преминала успешно, без отбелязани
отметки за съмнителни стоки и места със съмнителна плътност. През това време свид.Г.М.
проверил разтоварения багаж и установил, че декларираните от свид.Б. стоки носят знак на
защитени търговски марки. Същите били задържани с разписка поради съмнение за
нарушени права на интелектуална собственост.
След това свидетелите П.П. и Н.П. пристъпили към проверка на автобуса в гаража на
щателна митническа проверка /ЩМП/. Двамата огледали долната, външна част на автобуса,
слизайки в канала. След демонтиране на два броя пластмасови кори, закриващи двигателя и
скоростната кутия, забелязали, че от дясната страна на двигателя има изграден тайник от
алуминиева сплав, наподобяващ част от двигателя с неправилна форма. След като не
открили достъп до тайника от тази страна, решили да потърсят такъв откъм пътническия
салон на автобуса. Там демонтирали два сервизни капака на пода, над двигателя, в най-
задната част на автобуса и видели достъпа до тайника. Той се осъществявал през изработен
метален капак, захванат с един болт. След като отстранили капака, видели укритите пакети,
обвити с тиксо. Разрязали един от тях и установили, че съдържа метални предмети, жълти на
цвят. Подсъдимият през цялото време се намирал в близост до тях и при откриването на
пакетите веднага заявил, че същите са около 25 на брой и съдържат златни издалия, които са
му били предадени да ги пренесе до С.. Признал и че ги е укрил лично, без знанието на
другия *****.
Митническите служители извадили всички пакети, преброили ги и установили, че са
28 на брой. След приключване на цялостната митническа проверка на автобуса, пътниците
и багажа, намерените пакети били отнесени в административната сграда на митницата,
където в присъствието на подсъдимия, свидетелите и вещо лице били отворени и
съдържанието им извадено, а вещото лице извършило преброяване, тестване, сортиране и
претегляне на всички златни изделия. След това били задържани с разписка, а на
подсъдимия бил съставен АУАН №BG10072022/1000M-2078 от 10.07.2022 год. за
нарушение по чл.238в от Закона за митниците. Впоследствие златните предмети били
приобщени като веществени доказателства по настоящото ДП чрез протокол за доброволно
предаване от митническите служители на разследващия орган. Бил задържан с разписка и
автобуса Мерцедес Бенц“, **** рег.№ *****.
По-късно, във връзка с образуваното ДП за престъпление от общ характер,
административно-наказателната преписка против подс.Г. е била прекратена на осн. чл.33
ал.2 от ЗАНН.
При извършен на ДП оглед на веществени доказателства от 14.07.2022 год. /л.33 от
ДП/ е било констатирано, че пренасяните от подсъдимия в автобуса златни изделия са
описаните по-горе - 235 броя златни пръстени, проба 585 с общо тегло 716,5 г; 651 броя
3
златни медальони, проба 585 с общо тегло 786 г; 251 броя златни гривни, проба 585 с общо
тегло 2029 г; 227 броя златни синджири, проба 585 с общо тегло 675 г; 170 броя златни
колиета, проба 585 с общо тегло 1971 г; 1 брой златна диадема, проба 585 с общо тегло 90,50
г; 3 броя златни колани, проба 585 с общо тегло 323 г; 383 чифта златни обеци, проба 585 с
общо тегло 662 г; 22 броя гривни с черни и червени конци със златни елементи, проба 585 с
общо тегло 15,02 г; 51 броя златни пръстени с диаманти, проба 585 с общо тегло 76,75 г; 23
броя златни пръстени с естествени камъни, проба 585 с общо тегло 57,28 г; 23 броя златни
колиета с естествени камъни, проба 585 с общо тегло 40,83 г; 24 чифта златни обеци с
естествени камъни, проба 585 с общо тегло 44,91 г, всички с общо нетно тегло 7487,79 г.
Със заключение на назначена на ДП стоково-оценителна експертиза /л.74 от ДП/ се
установява, че откритите в автобуса метални предмети с жълт цвят са изделия от благороден
метал – злато и представляват накити в готов за търговска цел вид. Посочена е пробата на
всяко едно изделие /една и съща за всички – 585/, претеглени са отново и е потвърдено, че
общото им тегло е 7487,49 г, извършена е оценка като е посочено, че общата им стойност
възлиза на 825 804.17 лв.
На ДП е била назначена автотехническа и оценъчна експертиза /л.55-69 от ДП/,
според чието заключение пазарната стойност на автобуса „Мерцедес Бенц“, **** рег.№
***** е 91 343.28 лв.
Що се отнася до т.нар. тайник, вещото лице дава заключение, че е било използвано
фабрично свободно пространство /кухина/ в резонансната кутия към входа за въздух за
компресора на двигателя. За поставянето на пакетите е бил изрязан и оформен отвор,
затворен с допълнително изработен метален капак, прихванат с един болт. Използването му
за пренасяне на недекларирана стока не будело съмнение при проверка от контролни органи,
било на трудно достъпно място откъм двигателя и липсвал директен визуален контакт.
Същевременно изработването му е сравнително сложен процес, изискващ специални умения
и знания, квалифициран персонал, сервизни условия и специална техника за изрязване и
монтажни операции. Нужното време обаче е едва 2-3 часа. Така изработената кухина по
видими визуални белези и съобразно въздействието на външни фактори, не е била ползвана
по това предназначение от дълго време.
Общата стойност на предмета на престъплението от 825 804.18 лв. към момента на
извършване на деянието 10.07.2022 год. превишава както 70 пъти, така и 140 пъти
минималната работна заплата, която е нормативно определена с ПМС на 710 лв. към същия
момент.
Гореописаната фактическа обстановка следва да се приеме за безспорно и
безпротиворечиво установена въз основа на свидетелските показания на свидетелите П.П.,
Н.П., Г.М., А.Б., вкл. обясненията на подсъдимия, дадени на ДП, част от обясненията му на
съдебното следствие, протокола за оглед, писмените доказателства, съдържащи се в
митническата преписка за извършено административно нарушение, заключенията на вещите
лица и останалите доказателства, събрани на досъдебното производство.
Доколкото по същата има някои спорни моменти, заслужава да се обсъди следното:
При положение, че подсъдимият признава, че е приел предложение от лице, което
назовава като Е.Ш., ***** от ***** произход, живущ в И., да пренесе предмета на
престъплението по време на извършване на редовен курс като професионален ***** на
автобус срещу възнаграждение, получил е от него пакетите, знаел е какво е тяхното
съдържание, а именно златни накити и изделия, лично ги е натоварил в тайника, то напълно
ирелеватнтни за изводите на съда относно наличието на съставомерни признаци на деянието
на подсъдимия остават – точният размер на обещаното възнаграждение – 1000 или 1500
евро, личността на поръчителя /няма повдигнато обвинение за подбудител, или помагач/,
както и дали тайникът е изработен от негов познат монтьор с нужните умения, или лично от
4
него. Все пак съдът прие, че са ползвани услугите на квалифициран специалист, отдавайки
по този начин приоритет на обясненията на подсъдимия на ДП, доколкото към такъв извод
насочва заключението на вещото лице инж.К., който подчертава необходимостта от
специални знания и умения, а и на техника.
Друго спорно обстоятелство е дали подсъдимият е бил приканен от митническите
служители да декларира пренасяни от него стоки, ценности, лични вещи. Тук следва да се
подчертае, че по изричното искане на подсъдимия и неговите защитници и въз основа на
изразеното от тях единодушно съгласие, съдебното производство протече по реда на чл.371
т.1 от НПК, което впрочем съдът в случая не би могъл да откаже, тъй като не участва друга
страна, която да трябва да даде съгласие затова, по който специален процесуален ред не се
извършва разпит на свидетели и вещи лица, а се ползва съдържанието на съответните
протоколи и експертни заключения от ДП. Свидетелските показания и на тримата свидетели
П.П., Н.П. и Г.М., дадени на ДП са напълно единодушни и непротиворечиви досежно
обстоятелството, че всички пътници, вкл. и двамата водачи са били приканени да декларират
пренасяните от тях стоки и ценности на **** и **** език. Съдът няма никакви основания да
приеме за установено нещо различно по делото.
Останалите възражения на защитата се отнасят до субективната страна на деянието и
ще бъдат обсъдени по-долу.
По правната квалификация на деянието:
При така установената фактическа обстановка стореното от подс.А. Г. несъмнено е
съставомерно по чл.242 ал.1 б.”д” от НК от обективна страна.
Самият подсъдим признава, а и неговите защитници не отричат следните факти,
които обосновават извод за осъществяване на съставомерните признаци от състава на
престъплението чл.242 ал.1 б.”д” от НК - приемане на предложение от трето, неустановено
по делото лице да се пренесат от И. до С. златни изделия и накити, получаването им
опаковани в пакети, укриването им в тайник /според самия подсъдим – за да не разбере
вторият ***** и фирмата, в която работи/, прекосяването на държавната граница в посока от
Република Турция в Република България, недекларирането им, което означава, че са
пренесени без знанието и разрешението на митниците.
Общото им тегло надхвърля значително размера, до който могат да се пренасят без да
бъдат декларирани – 60г.
Изобщо измежду обективните признаци от състава на престъплението се отрича
единствено, че златните изделия са „стоки за търговски цели“ по смисъла на закона.
Поддържа се, че са били предназначени за сватба и подсъдимият е бил уведомен за това.
Последното впрочем подсъдимият заявява едва пред съда, такова изявление липсва в
обясненията му на ДП, което навежда съда на извод, че се отнася до допълнително
изработена защитна теза, която, както правилно изтъква прокурорът, има връзка с това, че
ако предметът на престъплението не е за търговски цели, може да се поддържа наличие на
законни основания за преквалифициране на деянието му от престъпление по чл.242 ал.1
б.“д“ от НК в такова по чл.251 от същия, при което обаче същият предмет не се отнема в
полза на държавата, а следва да се върне на дееца.
Защитата възразява, че никакви доказателства не сочат, че самият подсъдим би
извършил някаква търговска дейност с инкриминираните златни изделия, нито че той
изобщо се занимава с такава дейност.
Това възражение е явно неоснователно и необосновано, тъй като за да е съставомерно
деянието по чл.242 ал.1 б.“д“ от НК, не е необходимо самият деец лично да се занимава с
търговска дейност, а е напълно достатъчно само да пренесе през границата стоки за
търговски цели, без знанието и разрешението на митниците, вкл. когато е трябвало да ги
5
предаде на друго лице след това.
Търговското предназначение на пренасяните стоки не може да се обоснове само и
единствено с тяхното количество и стойност, но неизбежно това е водещ критерий за
преценката на съда. В случая количеството на златните изделия – 7487,79 г е изключително
голямо, а стойността му – 825 804.17 лв. също е изключително висока. Ноторно е, че *****
традиция повелява подаряването на златни накити на сватба, вкл. в необичайно големи
количества. В случая обаче инкриминираните златни изделия са от 12 различни артикула
/пръстени, обеци, гривни, медальони, колиета синджири и пр./, като половината от тях са от
по няколкостотин бройки всеки един. Напълно недостоверно и житейски нелогично е за
нуждите на една, макар и ***** сватба да са необходими 651 броя медальони, 383 чифта
обеци или 235 броя пръстени.
В чл. 1 пар. 21 б. "б" от Делегирания регламент № 2446/2015 на Европейската
комисия, допълващ Регламент /ЕС/ № 952/13 г. за създаване на Митнически кодекс на ЕС е
дадена дефиниция на стоките, които не са за търговски цели и това са: стоките в личния
багаж на пътниците, които имат случаен характер, предназначени са за лично ползване или
за подаръци, или естеството и количеството им е такова, че да показва, че те не се внасят или
изнасят с търговска цел. Обичайно и нормално е такива стоки да не са били укрити по
някакъв специфичен начин, а да са се намирали в личния багаж.
В настоящия случай не е така, пренасяното злато е грижливо укрито в тайник,
нарочно изработен, което се признава от самия подсъдим, който даже твърди, че сам го е
изработил, макар съдът да не кредитира това. Освен това тайникът, според становището на
вещото лице, не буди съмнение при проверка от контролни органи, на трудно достъпно
място е, липсва директен визуален контакт към него. Същевременно изработването му е
сложен процес, изискващ специални умения, знания, квалификация и техника. По видимите
визуални белези и оценка на въздействието на външни фактори, тайникът не ползван по
това предназначение от дълго време, което потвърждава признанията на подсъдимия, че е
изработен специално за този случай.
Спорен по делото въпрос е и този за съставомерността на деянието на подс.Г. от
субективна страна, в тази насока са множество доводи и аргументи на неговите защитници.
На първо място същите са свързани с неразясняването от страна на митническите
служители на задължението за деклариране. Съдът отхвърли тази теза, като опровергана от
единодушните показания на всички митнически служители.
Едва ли заслужава особено внимание аргументът, че подсъдимият смятал, че върши
само административно нарушение, не знаел, че деянието му е престъпление. Достатъчно е да
се припомни основополагащият принцип в правото, че незнанието на закона не извинява
незнаещия.
Освен това стана пределно ясно по делото, че подс.Г. има дългогодишен опит като
международен *****, като при това по редовната линия С. – ***** осъществявал по 4-5
курса месечно през последните години. Тези обстоятелства изключват всяка възможност да
се е объркал какво е длъжен да декларира и какъв е редът за преминаване на държавните
граници, особено тази на Република България. Напълно несериозно е възражението, че
„какво подсъдимият е знаел относно специфичният режим на пренасяне и деклариране на
златни изделия, не е известно по делото“.
Златото е много добре укрито, което сочи, че подсъдимият пряко е целял пренасянето
му без знанието и разрешението на митниците.
Поради това е осъществена и субективната страна на квалифицираната митническа
контрабанда, като изпълнителното деяние е извършено при пряк умисъл - деецът е съзнавал
обществено опасния характер на деянието си, но въпреки това е искал настъпването тъкмо
на неговите обществено опасни последици. От представите му са се обхващали всички
6
признаци от състава на престъплението по чл. 242, ал.1, б. „д“ от НК.
По изложените съображения съдът сподели дадената по обвинителния акт правна
квалификация на деянието на подс. Г. и го призна за виновен в извършването на
престъпление по чл. 242, ал. 1 б.”д” от НК.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 242 ал. 1 б”д” от НК към момента на извършване на
настоящото престъплние се предвижда наказание „лишаване от свобода” от 3 до 10 години и
„глоба” от 20 000 до 100 000 лв.
При определяне на вида и размера на наказанието, което да отмери като адекватно за
постигане на прокламираните по чл.36 от НК цели, съдът е длъжен на осн. чл.54 ал.1 да
отчете степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, установени по делото.
Обществената опасност на личността дееца несъмнено е ниска, с нея са свързани и
смекчаващите обстоятелства - чисто съдебно минало, липса и на предходни
административни нарушения по ЗМ, доколкото се отнася за редовно преминаващо
границите на страната лице, добри и положителни характеристични данни. Същият има
материални затруднения във връзка с тежко заболяване на съпругата си и възможността да
се сдобие с нужните средства за лечение е явен мотив за извършване на деянието.
Степента на обществена опасност на деянието обаче е доста висока, предвид голямото
количество и твърде висока стойност на инкриминираните предмети, както и грижливото
им укриване им в добре замислен тайник, чиято изработка предполага значителни знания и
умения. Тези обстоятелства разкриват и една сериозна и добре обмислена предварителна
подготовка на деянието.
Същите следва да се отнесат към отегчаващите обстоятелства.
Като съобрази гореизложените, относими към отмерването на справедливия и
адекватен на целите на закона размер на наказанието, съдът прие, че не са налице
предпоставки за приложението на чл. 55 от НК, като смекчаващите обстоятелства не биха
могли да се оценят нито като изключителни, нито като многобройни, така че и най - лекото
предвидено наказание да се окаже несъразмерно тежко, но от друга, че макар при условията
на чл. 54 от НК, то следва да се определи при явен превес на смекчаващите обстоятелства.
Поради това съдът наложи двете императивно предвидени наказания, както следва -
наказанието „лишаване от свобода”, за минималния предвиден от закона размер - 3 години,
а наказанието „глоба“ – малко над същия – в размер от 30 000 лв.
С оглед положителните данни за личността на подсъдимия, ефективно изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода” не се налага за постигане целите на индивидуалната и
генерална превенции, поради което съдът го отложи по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с
изпитателен срок от 5 години, за което не се констатират законни пречки.
По веществените доказателства и разноските:
Предметът на престъплението- 8 броя златни монети с халка от по 22 карата с общо
тегло 91.65 г; 4 броя златни монети от по 22 карата с общо тегло 28.70 г; 1 брой златно
колие от 22 карата с тегло 37.20 г; 1 брой златен пръстен от 22 карата с тегло 7.20 г; 1 чифт
златни обеци от 22 карата с тегло 4.80 г; 16 броя златни гривни от по 22 карата с общо тегло
443.10 г; 1 брой златна гривна от 14 карата с тегло 15 г; 3 чифта обеци от по 14 карата с
общо тегло 5,90 г; 2 броя златни пръстени от по 14 карата с общо тегло 9 г; 2 броя
медальони от по 14 карата с общо тегло 3,20 г; 1 брой синджир от 14 карата с тегло 2,30
гили всичко на обща стойност 47 641.66 лв. се отне в полза на държавата по силата на
изричните императивни разпоредби на чл. 242 ал.7 от НК. В тази насока не може да има
коментар, тъй като златните изделия са предмет на контрабанда и нормата е императивна.
7
Вещественото доказателство - с автобус „Мерцедес Бенц“, **** рег.№ ***** е върнат
на неговия собственик още на ДП.
На осн. чл. 189 ал. 3 от НПК направените по делото разноски в размер на 468.60 лв.
изцяло на досъдебното производство бяха поставени в тежест
на подсъдимия.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.
8
Съобщи за изтекли лични данни