Р Е Ш Е Н И Е
№ 540
11.10.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №661 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на М.М.М. ***, подадена чрез пълномощника ѝ адв.З.Д., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис **, против Решение №1012-26-239-3 от 14.06.2021 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) гр.Хасково, с което е отхвърлена жалбата ѝ против Разпореждане №261-00-5170-3 от 12.05.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково.
Жалбоподателката намира решението за неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че за да постанови разпореждането, ръководителят посочил в мотивите си, че в получения от чуждата държава документ, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовото правоотношение, било посочено – неизвестна. При това положение и след като оспорващата не представила други доказателства, приел, че следва да бъде определено обезщетение за безработица в минимален размер и в минимален срок. Оспорващата твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение било едностранно от страна на работодателя, тъй като тя била в начална бременност, която с оглед възрастта си понасяла по-тежко още от първите моменти. Това била причината за едностранното прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя. Обстоятелството, че било посочено като причина „неизвестна“, изключвало категорично едностранно прекратяване от страна на работника, дисциплинарно уволнение и прекратяване по взаимно съгласие – основания, които били важни при определяне на минимален размер и срок на обезщетението за безработица. На 21.01.2021 г. оспорващата родила дъщеря си К. М. Ж. с ЕГН **********, съгласно Удостоверение за раждане №************, съставено в гр.С.. Това обстоятелство било посочено до ТД на НОИ – Хасково с изрична молба и приложено пълномощно в отговор на уведомлението за посочване на допълнителна информация за начина на прекратяване на трудовото правоотношение в чуждата държава. Жалбоподателката считала, че не носи отговорност за пропуск при оформянето на официалните документи от работодателя – осигурител. След като липсвало изрично посочено основание, което предопределя минималния размер на обезщетение, следвало същото да бъде определено от осигурителния доход и периода, през който тя е работила. Моли се да бъде отменено оспореното решение и да бъде определен размер на обезщетението за безработица съгласно доходите и срок на заплащане на същото – съгласно трудовия стаж.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и приема оспорвания административен акт за законосъобразен.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Чрез Директора на Дирекция „Бюро по труда“ Свиленград, под вх.№129/2020 г., жалбоподателката М.М.М. е депозирала до Директора на ТП на НОИ – Хасково Заявление (по образец) за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание КСО (л.48-49), към което е приложила изброени документи и е декларирала относими обстоятелства.
В т.2 от Заявлението е декларирала, че упражнявала трудова дейност в друга държава – И., за периода от 27.06.2019 г. до 26.06.2020 г. при работодател Foyle Food Group.
С писмо изх.№Ц1029-26-1382/29.07.2020 г. (л.36) на ТП на НОИ – Хасково, на М.М.М., във връзка с нейното заявление, регистрирано с вх.№261-00-5170 от 17.07.2020 г., е бил изпратен формуляр (Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65 (2) от Регламент (ЕО) №883/2004), който следвало да попълни и да приложи копия от документите, с които разполага от И..
С дата 03.08.2020 г. М.М.М. е попълнила образеца на Декларация (л.50-51) относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) №883/2004, в която е посочила, че последният ѝ период на заетост в чужбина е от 27.06.2019 г. до 26.06.2020 г. в Ирландия, като наето лице от работодател в И.
Видно от Справка за приети, върнати и липсващи документи на М.М.М.,***170-2/05.08.2020 г. (л.35), като приети документи за парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО са посочени следните: 1. Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004 и 2. Документ, удостоверяващ трудов и/или осигурителен стаж, зачетен на основание на международен договор в областта на социалното осигуряване.
С писмо изх. №Ц1023-26-57-1/05.01.2021 г. на ТП на НОИ – Хасково (л.28), М.М.М. е била уведомена, че след извършена справка в информационната система на НОИ се установило, че е получен СЕД U017 с потвърдени осигурителни периоди от В., но е отбелязана причина за прекратяване на трудовото правоотношение „неизвестно“. Изпратено било повторно запитване за удостоверяване на причината за прекратяване на трудовото правоотношение, но към настоящия момент все още нямало отговор от компетентната институция на В..
С писмо изх.№Ц1029-26-1382-2/19.04.2021 г. на ТП на НОИ – Хасково (л.26), М.М.М. е била уведомена, че по повод получен СЕД U017 за периоди на осигурена заетост по законодателството на В., в които е посочено основание за прекратяване – неизвестно на трудовия ѝ договор, е необходимо да представи преносим документ U1 или документ от работодателя, от който е видна тази причина. Изрично е указано, че ако в 7-дневен срок от получаване на писмото документът не бъде представен в ТП на НОИ, преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица ще бъде направена въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване.
Съгласно представеното Известие за доставяне (л.27), писмо изх.№Ц1029-26-1382-2/19.04.2021 г. е получено от адресата си на 23.04.2021 г.
С Разпореждане №261-00-5170-2 от 11.05.2021 г. (л.18), издадено от Ръководител на осигуряването за безработица, на основание чл.55 от АПК е било възобновено производството по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, вх.№261-00-5170/17.07.2020 г., подадено от М.М.М.. Като мотиви е посочено следното: Не са представени в срок необходимите документи за удостоверяване на причината на прекратяване.
С Разпореждане №261-00-5170-3 от 12.05.2021 г. (л.16), издадено от Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО, се отпуска на М.М.М., по подаденото от нея Заявление, парично обезщетение за безработица, считано от 15.07.2020 г. до 06.11.2020 г. в размер на 9.00 лв. дневно, т.е. в минималния размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2020 г., като е посочено, че заявителят е с последно прекратяване на осигуряването от 27.06.2020 г., прекратено осигуряване за безработица на основание неизвестна и с регистрация в АЗ на 15.07.2020 г. Като мотиви е отразено следното: Видно от получен структуриран електронен документ СЕД U017 за периоди на осигурена заетост от компетентната институция на В., е посочено основание за прекратяване на последната заетост – неизвестно. Лицето не е представило в срок необходимите документи за удостоверяване на причината за прекратяване, поради което се отпуска парично обезщетение за безработица в минимален размер.
Разпореждането е изпратено на адресата си и съгласно Известие за доставяне (л.17) е получено срещу подпис на 19.05.2021 г.
Под вх.№1012-26-239/27.05.2021 г. е регистрирана подадената на 26.05.2021г. (л.10) до Директора на ТП на НОИ – Хасково жалба (л.9) от М.М.М. против Разпореждането, в която същата посочила, че прекратяването на трудовото правоотношение било едностранно от страна на работодателя, тъй като била в начална бременност (която с оглед възрастта си понасяла по-тежко още от първите моменти). Това била причината за едностранното прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя. Обстоятелството, че било посочено като причина „неизвестна“ изключвало категорично едностранно прекратяване от страна на работника, дисциплинарно уволнение и прекратяване по взаимно съгласие – основания, които били важни при определяне на минимален размер и срок на обезщетението за безработица. Считала, че лицето не носи отговорност за пропуск при оформянето на официалните документи от работодателя – осигурител. След като липсвало изрично посочено основание, което предопределя минималния размер на обезщетение, следвало същото да бъде определено от осигурителния доход и периода, през който работила.
С Решение №1012-26-239-3 от 14.06.2021 г. (л.7-8) Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил, на основание чл.117, ал.3 от КСО, жалбата на М.М.М. с вх.№1012-26-239/27.05.2021 г. против Разпореждане №261-00-5170-3 от 12.05.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково. Изложил е мотиви, че след като за жалбоподателя в структурирания електронен документ СЕД U 017 е посочена причина за прекратяване на трудовия договор – „Неизвестно“, прилага се разпоредбата на чл.54б, ал.3 от КСО и същата следва да получава минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.
Жалбата (л.4) срещу решението е подадена по пощата на 28.06.2021 г., видно от датата на пощенското клеймо на плика (л.6) чрез ТП на НОИ – Хасково, където е регистрирана с вх.№1012-26-239-4/29.06.2021 г.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване (дори същият да се отчита от датата на постановяване на решението), насочена е срещу на годен за съдебно оспорване административен акт и изхожда от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като
прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Решението на Директора на ТП на НОИ – Хасково е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, доколкото съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.„б” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за неправилно определяне на обезщетенията за безработица.
Обжалваният акт е постановен при спазване на
изискуемата форма и съдържа изложени фактически и правни основания за
издаването си, което го прави мотивиран, и дава възможност да бъде преценена
законосъобразността му.
Потвърденото с процесното решение Разпореждане за
отпускане на парично обезщетение за безработица е издадено от длъжностно
лице, чиято компетентност не се оспорва. Като правно основание за постановяване на Разпореждането са посочени нормите
на чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО.
В чл.54а,
ал.1 от КСО е регламентирано, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са
внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12
месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
т.1 – имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; т.2 – не са
придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България
или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен
стаж и възраст в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168 и
т.3 – не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително
осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с
изключение на лицата по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда.
Към момента на подаване на Заявлението
жалбоподателката е субект, отговарящ на условията по чл.54а, ал.1 от КСО. Не е
спорна регистрацията ѝ в Агенцията по заетостта на 15.07.2020 г., а
последната ѝ трудова заетост преди прекратяване на осигуряването, за времето
от 31.05.2019 г. до 26.06.2020 г. в Обединеното кралство, при конкретно
удостоверено по периоди месечно възнаграждение, се установява от приетите по
делото писмени доказателства, представляващи СЕД U017 – Осигурително досие –
трансграничен работник (л.19-21) и СЕД U004 – Информация за заплатата (л.22),
издадени от компетентните органи в Обединеното кралство.
Доколкото жалбоподателката е български
гражданин, то тя попада в персоналния обхват на чл.2, параграф 1 от Регламент
(ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за
координация на системите за социална сигурност. Регламентът се прилага пряко
във всички държави-членки и неговите разпоредби са задължителни за спазване от
националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от
съдилищата, като в случай на противоречие с националните законодателства имат
приоритет (чл.288 от ДФЕС). Съгласно чл.61 от Регламент (ЕО) №883/2004,
компетентната институция на държавата членка, чието законодателство поставя
придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на
обезщетения за безработица, в зависимост или от завършването на периоди на
осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо,
периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно
законодателството на всяка друга държава членка, като завършени съгласно прилаганото
от нея законодателство.
В процесния случай, доколкото българското
законодателство е поставило придобиването на правото на обезщетение за
безработица, в зависимост от период на осигуряване, компетентните органи са
зачели трудовата заетост на жалбоподателката по издаденото от друга държава СЕД
U017.
Спорният въпрос по делото е относно
правилното определяне на размера и срока на отпуснатото обезщетение за
безработица, съобразно националното законодателство.
Съгласно предвиденото
в чл.54б, ал.1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60
на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход,
върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“
за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на
осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от
максималния дневен размер на обезщетението за безработица, като според ал.2 на
същата норма, минималният и максималният дневен размер на обезщетението за
безработица се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване.
В чл.54в от КСО е предвидено, че паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, за срок (от 4 до 12 месеца), определен според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица, за времето след 31 декември 2001 г.
Съгласно мотивите на Разпореждане №261-00-5170-3 от 12.05.2021 г., паричното обезщетение на жалбоподателката е отпуснато за срок от четири месеца и в минималния дневен размер съгласно ЗБДОО за 2020 г. от 9.00 лева, поради това, че е с последно прекратяване на осигуряването от 27.06.2020 г. на основание „неизвестна“ причина, т.е. приложен е чл.54б, ал.3 от КСО.
Приложимата към датата на постановяване на Разпореждането редакция на чл.54б, ал.3 от КСО (изм.ДВ бр.51 от 05.06.2020 г.) гласи: „Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл.325, т.1 и 2, чл.326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл.103, ал.1, т.1, 2 и 5, чл.105, чл.107, ал.1, т.1 – 4 и чл.107а от Закона за държавния служител, чл.162, т.1 и 6, чл.163 и чл.165, т.2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл.226, ал.1, т.4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл.101, ал.1, т.5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и чл.165, ал.1, т.2, 3 и 5 и чл.271, т.2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.“
Правилото, установено в чл.54б, ал.3 от КСО представлява изключение от общото правило по ал.1 на чл.54б от КСО за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски.
Така регламентираното изключение не противоречи на предвиденото в чл.62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) №883/2004, тъй като Регламентът не съдържа забрана държавите-членки да предвиждат в националната си уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината (основанието) за прекратяване на трудовото правоотношение.
Визираното изключение по чл.54б, ал.3 от КСО е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица – да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини (не по тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие), средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност, оправдано е от икономическа и социална гледна точка законодателят да предвиди ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение (в този смисъл Решение №9434/07.07.2014 г. по адм.дело №1716/2014 г. на ВАС, VI о.).
В цитираната разпоредба не са конкретизирани хипотезите на прекратяване на правоотношение в друга държава, с която се прилага международен договор, но с оглед текста „или по други закони“ следва да се приеме, че изброяването на правните норми – основания за прекратяване на трудово, служебно или друг вид осигурително правоотношение в нормата на чл.54б, ал.3 от КСО не е изчерпателно, и разпоредбата следва да намери приложение във всички случаи, при което правоотношението е било прекратено по желание, със съгласието, или поради виновното поведение на безработното лице.
Установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. Изрично в приетата с ПМС №32 от 11.02.2002 г., обн.ДВ бр.19 от 2002 г., Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, е регламентиран реда за отпускане на тези обезщетения, като в чл.1, ал.1 (приложима редакция ДВ бр.39 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл.54а, ал.1 от КСО се отпускат въз основа на заявление декларация по образец съгласно приложение №1, към което се прилагат документи, удостоверяващи осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилага международен договор, по който Република България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, и акт за прекратяване на правоотношението – за справка.
В процесния
случай жалбоподателката не е приложила към подаденото от нея Заявление (по
образец Приложение №1 към чл.1, ал.1 от Наредбата) Акт за прекратяване на
правоотношението си за справка, нито при попълване на заявлението е декларирала
основанието от акта за прекратяване на
правоотношението.
В допълнително приетият от органите на НОИ документ, посочен като документ, удостоверяващ трудов и/или осигурителен стаж, зачетен на основание международен договор в областта на социалното осигуряване, а именно представения на чужд език „Contract of Employment“ с Employer: Foyle Food Group, Base Lokation: Foyle Omagh (Omagh е в Северна И.) и Employee: M. M., включително Part 2 от същия – „Details of employee leaving work“, се съдържа само датата на прекратяване на трудовото правоотношение „Leaving date – 26.06.2020 г.“, но не и данни за основанието, поради което то е прекратено. С това изложените в жалбата твърдения на оспорващата, че трудовият ѝ договор бил прекратен едностранно от работодателя, по причина, че била в начална бременност, остават недоказани.
Административният орган е спазил разписаната в чл.1, ал.6 от Наредбата процедура, според която при прието заявление с нередовни или липсващи документи териториалното поделение на НОИ уведомява лицето в 7-дневен срок от приемането на заявлението, като му дава необходимите указания за отстраняване на нередностите. В хипотезата на чл.1, ал.8 от Наредбата, след като липсващите документи не са представени в териториалното поделение на НОИ в указания срок, преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО.
По реда на чл.8, ал.3 и ал.4 от Наредбата са изискани документи за удостоверяване на осигурителния стаж и доход на лицето по законодателството на държава, с която се прилага международен договор, по който Република България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
В представените пред осигурителните органи документи, а именно СЕД U017 (в превод на л.19-21) Осигурително досие – трансграничен работник, в графа „Основание за прекратяване на последната заетост или самостоятелна заетост“, т. „Основание за прекратяване на заетостта“ е отбелязано: „Неизвестно“. Доколкото липсват данни, какво точно се има предвид в посочената в СЕД U017 причина „Неизвестно“ и след като от лицето не са представени изисканите необходими документи за удостоверяване на причината за прекратяване, следва се приеме, че в действителност причината за прекратяване на трудовото правоотношение остава неизяснена, поради което размерът и срокът на обезщетението за безработица правилно са определени по чл.54б, ал.3 от КСО. В настоящата хипотеза същите са определени въз основа на наличните официални, неоспорени и редовни документи, а възраженията на жалбоподателката за неправилното им определяне са неоснователни.
Процесният административен акт е надлежно мотивиран, издаден при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Не се констатира оспореното решение да е издадено за цел, различна от установената със закона и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на делото и чл.143, ал.3 от АПК, следва да бъде уважена своевременно заявената претенция на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо от жалбоподателя. На основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.М. ***, против Решение №1012-26-239-3 от 14.06.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата ѝ против Разпореждане №261-00-5170-3 от 12.05.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН **********,***, да заплати на НОИ Териториално поделение – Хасково разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: