Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 342 , 04.06.2019 год., гр.Търговище
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищки районен съд, шести състав в публично заседание
на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Женя Иванова,
като разгледа докладваното от
Председателя гр.д. № 1491 по описа на ТРС
за 2018 год. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.239 от ГПК. Предявен е иск по чл.422 от ГПК във вр.
с чл.415 от ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба,че
между ответника и трето лице е имало сключен договор за кредит № 236807 от
07.03.2015 год., по силата на който третото лице е предоставило на ответника
сумата от 450 лв., срещу задължението на ответника да възстановява ползваната
от него сума в срок от 180 дни, или крайна падежна дата 03.09.2015 год., ведно
с лихва в размер на 53.96 лв., представляваща печалба на кредитора. Твърди се в
молбата, че ответника не е изплатил нито една от дължимите за погасяване на
задължението вноски. В молбата се твърди, че ответницата на 07.03.2015 год. е
сключила и договор за гаранция с „Фератум Банк“, по силата на който гаранта се е задължил към
кредитора да гарантира изпълнение, като се задължава солидарно с
кредитополучателя, а ответника е следвало да заплати на гаранта такса в размер
на 265.55 лв. Поради неизпълнението на ответника кредитора по договора за
кредит е поискал изпълнение от гаранта, който е погасил всички задължения на
ответника и е встъпил в правата на кредитора. Ищеца твърди, че съгласно
договора за кредит ответника в случай на неизпълнение на поетите задължения дължи
административна такса за събиране на вземането в размер на 400 лв. В молбата се
твърди, че вземането е прехвърлено от кредитора „Фератум
Банк“ ЕООД, встъпил в правата на кредитора „Фератум България“ ЕООД на ищеца с приложение № Г/01.12.2017
год. към рамков договор за цесия от 01.12.2017 г., като ищеца твърди, че
ответника е бил надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането чрез писмо с
обратна разписка. Тъй като не последвало изпълнение и предвид настъпилата
изискуемост на вземанията на 03.09.2015 год. ищеца се снабдил със заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за обща сума от 1189.35 лв. – главница,
договорна лихва, административна такса, такса
гаранция, мораторна лихва върху непогасената
главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението и направените
разноски. В заповедното производство длъжника възразил, поради което заповедния
съд указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си. За това и в
изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК
за установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение. В съдебно заседание, чрез писмено становище поддържа иска и моли съда да постанови неприсъствено
решение.
В едномесечния
срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответника не е депозирал отговор на
исковата молба, не е взел становище по предявените искове и не е представил никакви доказателства. В съдебно
заседание, редовно призован не се явява, не е направено искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Видно от
приложените по делото доказателства, на основание чл.131, ал.1 от ГПК на
ответника са изпратени препис от исковата молба и приложените доказателства,
като му е даден месечен срок да вземат становище по иска и да сочи доказателства, като са му указани
последиците от неизпълнение на тези задължения съгласно чл.133 от ГПК. След
изтичане на срока за отговор на исковата молба от страна на ответника, делото е
било насрочено в открито съдебно заседание, на което същия не се явява и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищеца е направил
искане съдът да постанови неприсъствено решение.
С оглед
на горното съдът намира,че са на лице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по смисъла на чл.239 от ГПК във вр.
с чл.238, ал.1 от ГПК и не следва да мотивира решението по същество. Предявения
иск е вероятно основателен с оглед представените писмени доказателства, в
размера за който е издадена заповедта за изпълнение, а имено 1139.35 лв., от
който главница в размер на 450 лв., договорна
лихва за периода 06.04.2015 год. – 03.09.2015 год. в размер на 12.52 лв., такси в размер
на 400 лв.,гаранция по кредитната
сделка в размер на 265.55 лв. и
лихва за забава за периода
04.09.2015 год. – 17.05.2018 год. в размер
на 11.28 лв., поради което следва да бъдат уважен в този размер, като в
останалата част и до пълния размер от 1189.35 лв. следва да бъде отхвърлен.
Ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 525 лв., както и направените разноски в заповедното производство в
размер на 75 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено, че Л.С.Г., ЕГН ********** *** дължи на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
: гр.София, бул.“Васил Левски“ №114,
етаж Мецанин, п.к. 1527, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., действащ чрез юрк.Н.А.С.
сумата от 1139.35
лв.,
представляваща неизпълнено задължение по договор за
гаранция във връзка с договор за кредит, от
която главница в размер на 450 лв., договорна
лихва за периода 06.04.2015 год. – 03.09.2015 год. в размер на 12.52 лв., такси
в размер на 400 лв.,гаранция по кредитната
сделка в размер на 265.55 лв. и лихва
за забава за периода 04.09.2015 год. – 17.05.2018 год.
в размер на
11.28 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2018 год. до окончателното й изплащане, за което вземане има издадена
Заповед за изпълнение № 516/30.05.2018 г.
по ч.гр.д. № 902/2018 год. на РСТ, на осн.
чл.422 от ГПК, като отхвърля иска в останалата му част и до пълния размер от
1189.35 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Л.С.Г., ЕГН ********** *** Да заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД,
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление : гр.София, бул.“Васил Левски“ №114, етаж Мецанин,
п.к. 1527, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., действащ чрез юрк.Н.А.С. направените по делото разноски в размер на 525 лв., както и разноските в
заповедното производство в размер на 75 лв., на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :