№ 1158
гр. София, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20241000500936 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 19 от 24.012.2024 г., постановено по гр.д. № 494/2023 г. от
Окръжен съд Перник, ответникът - Прокуратурата на Република България е
осъден да заплати на Р. В. Д. , ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 6
от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от това, че
при изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години,
наложено с Решение № 301 от 08.02.2022 г. от Апелативен съд – Солун,
Република Гърция, признато за изпълнение с Решение № 81 от 14.12.2022 г.,
постановено по ч.н.д. № 220/2022 г. от Окръжен съд Перник е освободен след
изпълнение на наложеното наказание с изтичането на срок от 6 месеца и 26
дни, ведно със законната лихва, считано от 09.06.2023 г. до окончателното
заплащане, като е отхвърлил главния иск за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 42000 лв., както и за периода от още 10 дни, като
неоснователни.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Прокуратурата на Република България да заплати на Р. В. Д. ,
ЕГН**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни разноски, както
1
следва – държавна такса, в размер на сумата от 10 лева.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Прокуратурата на Република България да заплати адвокатско възнаграждение
на адв. И. В. Ю. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на
сумата от 1000 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Р. В. Д. ,
ЕГН********** в частта, в която главният иск, имащ за предмет обезщетяване
на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над
уважения /7 000 лв./ до пълния предявен размер от 42 000 лева с доводи за
неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че определеното обезщетение в размер на
сумата от 7000 лева е занижено и не съответства на действително
претърпените неимуществени вреди от изпълненото наказание лишаване от
свобода над определения размер.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, за разликата над сумата от 7 000 лева до
пълния размер на предявения иск от 42 000 лева, ведно с законната лихва,
считано от 09.06.2023 г.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски.
Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва
от ответника – Прокуратурата на Р. България с доводи за неправилност,
поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е претърпял неимуществени
вреди от изпълненото наказание лишаване от свобода над определения срок,
поради което моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в
осъдителната част и вместо това да отхвърли изцяло предявените искове.
При условията на евентуалност моли въззивния съд да присъди
обезщетение в по-нисък размер, което да е съобразено с критериите на
съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото.
Моли да се потвърди решението в частта, в която е отхвърлен иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над сумата
от 7 000 лева до пълния предявен размер от 42 000 лева.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
2
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт,
подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищецът – Р. В. Д. , ЕГН********** е предявил против Прокуратурата на
Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОДОВ и иск
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че с
решение № 301/2022/08.02.2022 г., постановено от тричленен състав на
Апелативен съд за углавни престъпления, втора инстанция - Солун е бил
осъден за престъпление „улесняване на превоз на чужденци“, като му е било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години.
Решението е влязло в сила на 24.07.2022 г.
По молба на осъдения, подадена на 22.07.2022 г. е образувано ЧНД №
220/2022 г. по описа на Ощръжен съд Перник за провеждане на производство
по чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВНЛС за признаване и изпълнение на влязлата в
сила присъда на чуждестранния съд.
С Решение № 81 от 14.12.2022 г., постановено по ч.н.д. № 220/2022 г. от
Окръжен съд Перник е признато и е постановено да се изпълни в Република
България решението на тричленния Апелативен съд Солун, Република
Гърция.
Деянието му по чл. 26, пар. 1а., 27, 45, 94, пар. 1 от НК на Република
Гърция и чл. 30, пар. 1 от гръцкия Закон 4251/2014 г. е квалифицирано по чл.
281, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 във вр. с ал. 1 от НК на Република България, за това,
че срещу получаване на възнаграждение е транспортирал с голям камион 121
нелегални мигранти /незаконно транспортиране на граждани от трета
държава/.
На основание чл. 13, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВНЛС размерът на
наложеното от гръцкия съд наказание от 20 години е намален на 6 години,
което да се изтърпи при първоначален строг режим.
3
Въз основа на постановление от 17.01.2023 г. по пр. пр. № 264/2023 г. на
прокурор при Върховна прокуратура е бил предаден на българските власти и
приведен в затвора „Бобов дол“.
С определение № 109 от 26.04.2023 г., постановено по ч.н.д. № 220/2022
г. от Окръжен съд Перник, потвърдено с определение № 537 от 12.06.2023 г.,
постановено по в.ч.н.д. № 613/2023 г. от Апелативен съд София, влязло в сила
на 12.06.2023 г. са приспаднати от срока на наказанието 6 години лишаване от
свобода 664 работни дни, положени от него на територията на Република
Гърция по време на задържането му и изтърпяването на наказанието лишаване
от свобода, които се равняват на 1 година, 9 месеца и 22 дни.
Ищецът поддържа, че вследствие на наложеното наказание лишаване от
свобода за срок от шест години е изпълнено след определения срок, т.е. на
практика е изпълнено наказание в повече от определеното със 7 месеца и 6
дни.
Вследствие на този допълнителен и незаконен престой в затвора при
специфичния за това заведение режим е претърпял неимуществени вреди, за
което е поискал осъждането на Прокуратурата на Р. България да му заплати
обезщетение за неиумществени вреди, в размер на сумата от 42 000 лева,
ведно със законната лихва,считано от 09.06.2023 г.
Поискал присъждане на направните деловодни разноски.
Поискал в тежест на ответика да се възложи заплащането на адвокатско
възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът – Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор в Окръжна
прокуратура Перник подал отговор на исковата молба /л. 28/, с който оспорил
основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че
ищецът не е претърпял неимуществени вреди вследствие на изпълненото
наказание лишаване от свбода в повече от определния срок.
При условията на евентуалност поискал да определи обезщетение за
неимуществените вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната
практика и обстоятелствата по делото.
От фактическа страна:
4
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правнозначими факти.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че с
решение № 301 от 08.02.2022 г., постановено от тричленен състав на
Апелативен съд за углавни престъпления, втора инстанция - Солун е осъдил
ищеца за престъпление „улесняване на превоз на чужденци“, като му е
наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години.
Решението е влязло в сила на 24.07.2022 г.
По молба на осъдения, подадена на 22.07.2022 г. е било образувано ч.н.д.
№ 220/2022 г. по описа на Окръжен съд Перник за провеждане на
производство по чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВНЛС за признаване за
изпълнение на влязлата в сила присъда на чуждестранния съд.
С решение № 81 от 14.12.2022 г., постановено по ч.н.д. № 220/2022 г. от
Окръжен съд Перник е признато и е постановено да се изпълни в Република
България решението на тричленния състав при Апелативен съд Солун,
Република Гърция.
Деянието на ищеца по чл. 26, пар. 1а., 27, 45, 94, пар. 1 от НК на
Република Гърция и чл. 30, пар. 1 от гръцкия Закон 4251/2014 г. е
квалифицирано по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 във вр. с ал. 1 от НК на
Република България, за това, че срещу получаване на възнаграждение е
транспортирал с голям камион 121 нелегални мигранти.
На основание чл. 13, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВНЛС размерът на
наложеното от гръцкия съд наказание от 20 години е намален на 6 години,
което да се изтърпи при първоначален строг режим.
Въз основа на постановление от 17.01.2023 г. по пр. пр. № 264/2023 г. на
прокурор при Върховна прокуратура ищецът е бил предаден на българските
власти и приведен в затвора „Бобов дол“.
5
С определение № 109 от 26.04.2023 г., постановено по ч.н.д. № 220/2022
г. от Окръжен съд Перник, потвърдено с определение № 537 от 12.06.2023 г.,
постановено по в.ч.н.д. № 613/2023 г. от Апелативен съд София, влязло в сила
на 12.06.2023 г. са приспаднати от срока на наказанието 6 години лишаване от
свобода 664 работни дни, положени от ищеца на територията на Република
Гърция по време на задържането му и изтърпяването на наказанието лишаване
от свобода, които се равняват на 1 година, 9 месеца и 22 дни.
В първата инстанция като свидетел е бил разпитан брат на ищеца за
установяване на претърпените от последния неимуществени вреди.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищеца и от ответника въззивни жалби, като спорът се концентрира до
основателността на исковете, а при тяхната основателност и до размера на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
По главния иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОДОВ, имащ
за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОДОВ, държавата
отговоря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда при изпълнение на наложено наказание
над определения срок или размер.
В разглеждания случай, ищецът е бил осъден от чуждестранен съд с
влязъл в сила съдебен акт, с който му е било наложено наказание лишаване от
свбода за срок от 20 години.
Влезлият в сила съдебен акт, постановен от чуждестрания съд е бил
признат по надлежния ред, деянието на ищеца е било квалифицирано по чл.
281, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 във вр. с ал. 1 от НК на Република България, за това,
че срещу получаване на възнаграждение е транспортирал с голям камион 121
нелегални мигранти, като размерът на наказанието лишаване от свобода,
наложено от гърцкия съд е намален на 6 години.
При изпълнение на наказанието лшаване от свобода е отчетено
6
фактически изтърпяното и са зачетени в полза на осъдения работните му дни в
Р. Гърция, възлизащи на 664 дни, приравнени на период от 1 година, девет
месеца и 22 дни.
На практика при изпълнение на определеното наказание лишаване от
свбода ищецът е изтърпял повече от определния срок с 6 месеца и 26 дни.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Закон за изпълнение на наказанията и
задържането под стража, в сила от 01.06.2009 г., Прокуратурата упражнява
надзор за спазване на законността при изпълнение на наказанията съгласно
Закона за съдебната власт.
Осъществяването на посоченото правомощие /функция/ обосновава
извод, че надлежен ответник по настоящото дело е Прокуратурата на Р.
България, който дължи обезщетение за всички вреди /имуществени и
неимуществени/, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В разглежданият случай претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да се определят съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, към който
препраща параграф 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, съобразно критериите на съдебната
практика, установени с ППВС № 4/1968 г. и конкретните данни по делото, а те
са:
- възрастта на ищеца, неговото общественото положение, отсъствието
на данни за неговото образование и отсъствие на доказателства да е работил
по трудови правотношения;
- на ищеца е било наложено наказание лишаване от свобода за
извършено престъпление, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК;
- продължителността на периода, в който наложеното наказание
лишаване от свобода е било изпълнено над определния срок;
- изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода над
определения срок не е било предмет на медийно отразяване.
- претърпените неимуществени вреди от ищеца са обичайните за
изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода над определния
срок, при постановения режим на изтърпяване на наказанието и не са довели
7
до трайни и необратими последици за неговото физическо и психическо
здраве;
Въззивният съд намира, че с оглед на тези конкретни данни,
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, на което
има право ищецът, възлиза на сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева, който
размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено - икономически условия на живот.
Предявеният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди е основателен до размер на сумата от 7 000 лв. и
подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 42 000 лв.
По акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.
гр.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, в случаи на вреди, причинени от изпълнение
на наказанието "лишаване от свобода" над определения срок, срока на
погаситланат давност тече от момента на изтичане на срока на изтърпяване
наложеното наказание "лишаване от свобода" в случаите на бездействие на
затворническата администрация и в случаите на бездействие на органите на
прокуратурата за упражняване на надзор при изпълнение на наказанието
"лишаване от свобода".
В случая, ответникът дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от 09.06.2023 г.
С оглед на изложеното неоснователни са двете въззивни жалби, поради
което следва:
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 2, ал. 1, т. 6
от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за претърпените неимуществени
8
вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.067.2023 г., до размер на
сумата от 7 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е отхвърлил главния иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОДОВ,
имаш за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, за
разликата над сумата от 7 000 лева до пълния предявен размер от 42 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта за
разноските;
По разноските:
С оглед изхода на делото, неоснователността на двете въззивни жалби и
непромененото съотношение на увжена/отхвърена част на исковете страните
следва да понесат направените от тях разноски.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19 от 24.012.2024 г., постановено по гр.д.
№ 494/2023 г. от Окръжен съд Перник в ЧАСТТА, в която е осъдил ответника
- Прокуратурата на Република България да заплати на Р. В. Д. ,
ЕГН**********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от това, че при изпълнение на наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 6 години, наложено с Решение № 301 от
08.02.2022 г. от Апелативен съд – Солун, Република Гърция, признато за
изпълнение с решение № 81 от 14.12.2022 г., постановено по ч.н.д. № 220/2022
г. от Окръжен съд Перник е освободен след определения срок с изтичането на
период от 6 месеца и 26 дни, ведно със законната лихва, считано от 09.06.2023
г. до окончателното заплащане, както и в ЧАСТТА, в която е отхвърлил
главния и акцесорния иск за разликата над уважените части.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19 от 24.012.2024 г., постановено по гр.д.
9
№ 494/2023 г. от Окръжен съд Перник в ЧАСТТА за разноските.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10