МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД 3/2010г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
От Варненска окръжна
прокуратура по отношение на подсъдимия Ю.Й.А.
*** е възведено обвинение по престъпление по чл.343 ал. З, б.
„Б" от НК за това, че на
23.08.2008г.,
на второкласен път с.Аврен - с.Здравец,
обл.Варна, посока с.Здравец, в пияно състояние, при управляване на моторно превозно средство - л.а.„Москвич Алеко", с ДКН В4789СВ, нарушил правилата за движение по пътищата,
посочени в ЗДвП - чл.5 (2) т.З, чл.8.
(1), чл.15
(1), и (4), чл.16 (1) т.1, чл. 20(1) и
(2), чл.21(1), чл. 150 и по непредпазливост причинил смъртта на Ангел А.С..
В пледоарията си по
съществото на делото представителят на ВОП не поддържа възведеното обвинение.
В с.з. като граждански
ищци и частни обвинители съдът конституира наследниците на пострадалия – съпругата
и трите му деца, като прие за разглеждане предявените от тях искове в размер на
от по 25 000 лв. за всеки един, считано от датата на увреждането, ведно
със законната лихва. Повереникът на гр.ищци и частни
обвинители – адв.Х., по съществото на делото пледира
за признаване подсъдимия за виновен без да конкретизира желаното от него
наказание, както и за уважаване на гражданските искове.
Защитникът на подсъдимия
– адв.Ч., пледира за оправдаване на подсъдимия.
Разпитан пред съда
подсъдимия не се признава за виновен. В последната си дума моли да бъде
оправдан.
От
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Св.Т.С., както и подс.А. не били
правоспособни водачи на МПС, но въпреки това управлявали такива. Св.Т.С. си закупил и собствен л.а.
на 22.08.2008г. - „Москвич Алеко" с ДКН В4789В, без надлежно оформяне на сделката
пред нотариус. Около 7:30 часа на следващия
ден (23.08.2008г.), в дома на Т. *** отишъл Ангел А.С. и
му предложил да отидат да извършат някаква работа в Девня. Предложил
да вземат със себе си и подс.А., както и свидетелите Н.А.
и Б.А.. След като всички се събрали, Т. ги откарал с автомобила си до сметището на Девня. Приключили работата около 13:00 часа и
отново с автомобила на Т. се върнали (първо
до сметището на Девня, където оставили свидетелите Н.А. и Б.А.)***. Пострадалия Ангел С., Т.
и подс.А. останали в центъра на селото, където си купили и консумирали бира до около 15:30 часа. Малко
по-късно поели тримата отново с МПС в посока с.Здравец
(причината за пътуването е неизяснена, тъй като двамата оцелели от катастрофата
дават противоречиви данни, но в крайна сметка това не е от значение по делото). Колата управлявал подс.А..
Т. бил на предна дясна седалка, а постр.Ангел С. -
на задната седалка зад него. По някое време двигателя на л.а.
загрял на 100 градуса и Т. се ядосал на подсъдимия като го атакувал с репликата
“абе ти таблото не гледаш ли?” и му казал да слиза от колата. След това Т. се
качил да кара колата и продължили пътя си. Малко след с.Аврен
тримата видели св.Н.Я., който бил спрял да оглежда
лозовите си масиви. Спрели и поговорили, след което пак потеглили. На волана
бил Т..*** бил с две ленти за движение - по една за движещите се
във всяка една от посоките,
обозначени с бяла непрекъсната линия. Пътно платно - сухо, движението - неинтензивно. На около 500 м
след разклона за местност „Бялата
вода", пътят имал десен завой. Към момента автомобила бил
управляван със скорост около 107 км/ч. Непосредствено преди завоя, МПС навлязъл с десните
колела в десния банкет. За да върне
автомобила на пътното платно, водача му извил волана наляво, но не го изправил, след като автомобилът стъпил с четирите си гуми на пътното платно. Поради това автомобилът преминал косо през цялото пътно платно, а след това и през левия банкет, след което се ударил косо с предната си
лява половина в крайпътно дърво. От този удар, колата се завъртяла около вертикалната
си ос в посока обратна на часовниковата стрелка и в областта на дясната задна врата се блъснала в
друго крайпътно дърво, след което
спряла. Подс.А. и Т. излезли от автомобила. Постр.Ангел С.
лежал неподвижно на задната седалка в
кръв. По-късно на място спрял св.В.Г.. Опитал се да
окаже помощ, тъй като задните врати не можели да се отварят и нямало как да
бъде изваден пострадалия. Той с брадвичка започнал да чука по дръжката на задна
лява врата, за да я отвори, но не успял. Тогава бил помолен от двамата да има
помогне да изкарат пострадалия през предните седалки, в което мероприятие той
категорично отказал да участва. Обадил се на Бърза помощ и отишъл в Полицията в
Аврен. След
това подс.А. и Т. изкарали тялото навън през предна
дясна седалка – А. влязъл отзад и ‘подал’ тялото на Т., който го издърпал. Междувременно
Т. се бил обадил на свидетелите Б.А. и
А.А. и им съобщил за катастрофата. Новината се разпространила бързо и много
хора от селото с различни автомобили отишли на място. Когато пристигнали св.А.А. натоварил тялото на баща си Ангел
С. в автомобила си и потеглил към гр. Варна. По пътя се свързал с „Бърза помощ". Спрял
на ресторант „Харамията", където изчакал пристигането на
лекарския екип, който констатирал смъртта на С..
След получаването на сигнала за ПТП, на местопроизшествието били
изпратени служителите на IV РПУ – И.Я. и И.М..
ЕКСПЕРТИЗИ:
1/СМЕ установила, че в резултат на ПТП Ангел А.С. получил: черепно-мозъчна и лицева травма - счупване
на черепната основа, счупване на долната челюст, контузия на мозъка, кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки, разкъсване
на твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив от отворите на носа, ушите и устата, кръвоизлив в синусите по
основата на черепа, вдишана кръв в белите
дробове, разкъсване и кръвонасядане по лигавицата на устата, кръвонасядане
по черепните обвивки и тъканите в
дясната лицева половина, както и множество други по-дребни наранявания,
подробно описани. Всички тези
механични увреждания са резултат от
удари и притискане с или върху твърди тъпи предмети с голяма сила и съответстват да са получени при травма в купето на лек автомобил, като травмиращите сили
основно са действали в дясно-страничната и задна повърхност на тялото - главата, гръдния кош, десния раменен пояс. Заключението е, че причината за смъртта е ЧМТ -
счупването на черепната основа и контузията на мозъка, усложнена с кръвоизлив и вдишване на кръв в белите дробове.
2/ATE установила, че към
момента на ПТП автомобила е бил управляван със скорост от
107,94 км/ч., а критичната скорост за преминаване на
МПС през завоя без занасяне е определена на 89,86 км/ч.
и ПТП.
3/Комплексната АТЕ установила, че при свидетелските показания от ДП –
по-вероятния водач на МПС е да е подс.А..
4/Чрез химически анализ на кръвта било установено, че към
момента на ПТП подс.А. е имал съдържание на алкохол в
кръвта 1,17 промила, а Т. – 1,41 промила.
5/Одорологичното
изследване на мирисовата следа, иззета от волана на
МПС е на Т..
Горната
фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен
материал, подкрепен от самопризнанието на подсъдимия: обясненията на подсъдимия,
свидетелските показания, както пред съда, така и четените от досъдебното производство; заключенията по назначените на
предварителното производство две АТЕ, две СМЕ и Одорологично
Изследване, назначено в съдебната фаза, материалите от предварителното
производство: два протокола за оглед на местопроизшествие, ВД, фотоалбуми,
справка КАТ, свидетелство за съдимост, удостоверение за наследници, ВД; писмени
доказателства – прокурорски постановления за законността на срока на
разследване, медицинска документация, предоставена в с.з.
и др., всички приобщени по реда на чл.283 и 284от НПК.
Съдът в хода на съдебното дирене разпита множество
свидетели – както тези по списъка към обвинителния акт, така и нови, посочени
от страните. На тези, при които бе налична възможността – констатира
противоречия със заявеното от тях в рамките на досъдебното
производство (ДП).
По делото от самото му започване съществува един единствен проблем.
И той касае установяване автора на деянието, тъй като двамата оцелели след
катастрофата взаимно си “прехвърлят” вината за ПТП. Други (освен тях) очевидци
на пътния инцидент няма.
Причинените им телесни увреждания не са от задоволителен
характер, така че са сочат категоричен извод относно това кой е управлявал
автомобила. Самата Комплексна АТЕ (КАТЕ) допуска евентуално кой е карал, но не
е била в състояние категорично да отсъди това. Съдът сам се сдоби с
медицинската документация на д-р Б., която е била на мястото на инцидента и
която е прегледала Т., тъй като той е заявил физически оплаквания и е
констатирала охлузни рани по гърба, описани от нея в с.з. като одрасквания от нокти. Не че това внесе съществен
принос в съдебното дирене, но поне опроверга някой от твърденията на
свидетелите относно раните му (например св.Я.С.,
чиито протокол от ДП е четен в с.з. на 28.6.2011г. и
в който е заявил, че Т. е имал наранявания по дясно рамо, плешка и дясно
слепоочие – очевидно без сходство с констатацията на д-р Б.). Още повече –
както горе се посочи, КАТЕ е съставена на базата на показания от ДП, които в
хода на съдебното разглеждане на делото претърпяха промени, а също тъй бяха
разпитани и други свидетели. Поради това и заключението не се кредитира от
съда. Но и да липсваше обрат в свидетелските показания, то и тогава само това
заключение не може да бъде причина за промяна в убеждението на съда по
отношение невинността на подс.А., тъй като е
предпазливо уклончиво, без каквато и да е категоричност. Би било полезно на
обвинителната теза само в случай, че по делото имаше и други доказателства, от
които да се достигне до извод за виновност. Такива обаче в случая няма.
Свидетелите по делото бяха разделени на две групи –
съответно в подкрепа на тезата на подс.А. или на Т..
Всеки един преразказваше казаното му от другия, че не той е карал колата в
момента на катастрофата. Съответните свидетели, обслужващи съответната теза,
естествено принадлежат и към роднинския или приятелски кръг на лицето, в чийто
интерес дават показания. Поради това и показанията им не могат да бъдат взети
под внимание като обективни и безпристрастни. Съответно и за база на осъдителна
присъда, защото ако се кредитира едната група, то няма как да се обоснове защо
не се кредитира другата.
Независимите свидетели по делото (трета група) са малко на
брой и за съжаление показанията им не съдържат пряка информация относно авторството
на деянието. Съдът ще се спре подробно на всеки един от тях:
Св.В.Г. е бил
първият, който е спрял на мястото на катастрофата. Показанията му обхващат
момента, когато Ю. и Т. са били вече извън колата и са молели за помощ за
изкарване на пострадалия. Той не разполага с възприятия относно това кой е
карал колата. На изрично зададения му от прокурора въпрос отговори, че не е
видял някой от двамата да пипа волана. (показания - л.67, гърба и 241, гърба –
от съдебното следствие и прочетени – л.32 от ДП).
Св.И.Я. –
полицейски служител. Отивайки на мястото на инцидента запитал кой е карал МПС,
но не получил отговор от лицата. Мълчели и не отговаряли, били неадекватни.
Свидетелят провел разговор и с бащата на Т. с цел да се установи кой е карал,
както и със сина на пострадалия – А.А., но не получил отговор и от тях
(показания – л.70 и 70, гърба от с.с.).
Св.К.К. – служител
в КАТ Белослав. Посетил ПТП. Останал с впечатлението, че този който е карал
няма и книжка, но не знае нищо повече от това. Показанията му не са от помощ,
тъй като и двамата са без СУМПС (показания
л.102 от с.с.).
Св.Д.Я. е писал
докладна справка, но по обясненията на св.Кр.К., без
да е присъствал на местопроизшествието (показания – л.102, гърба от с.с.).
Св.И.И. от Четвърто
РПУ се оказа в с.з., че не е бил дежурен по време на
ПТП и не знае нищо за него (показаниял.102, гържа от с.с.).
Св.Н.Я. е свидетеля с най-голям обем
информация от категорията на непредубедените свидетели. Той е видял колата да
криволичи по пътя с доста бърза скорост. Срещнал ги е на около 2,5 км. преди
мястото на инцидента. Спрели са и са слезли от колата и според неговите
категорични възприятия Т. е стоял зад волана и след срещата им отново се е
качил да кара (показания – л.69, гърба от с.с.).
Съдът разпита в с.з. поемните
лица, присъствали на огледа на местопроиз6ествието. От разпита им установи, че
са наблюдавали стриктно действията на извършващия огледа и че действително в
тяхно присъствие е била иззета мирисова следа в
буркан от волана на колата. Редовността на протокола за оглед и констатциите на съда, че е извършен съобразно формалните
правила на НПК, доведе до изискване на буркана с мирисовата
следа, който незнайно защо като ВД не следваше делото съобразно правилата на
НПК, а бе открит в Четвърто РПУ. Бе иззет сравнителен мирисов
материал от подсъдимия и от Т. и съответно – ведно с иззетата следа – всичко изпратено
за изследване в НИКК, съобразно определението на съда за назначаване на одорологична експертиза. Заключението на последната бе в
категорично, че следата е на Т.. Призован за допълнителен разпит, последния
промени изрядното си процесуално поведение до този момент, напускайки страната.
Това разбира се не е аргумент в подкрепа на произнесената присъда, но следва да
бъде отбелязано.
По делото е бил направен и втори оглед, но само на МПС,
което е стояло в двора на ПУ Белослав. Огледът е бил направен на 14.01.2009г. –
т.е. почти пет месеца след ПТП. В колата под педалите на колата, след отваряне
на предна лява врата е била намерена мъжка обувка – тип “еспадрила”.
Според показанията на свидетелите, неотречено и от
подсъдимия – принадлежаща нему.
Именно на базата на тази обувка и на показанията на част от
свидетелите, както и на уклончивото заключение на КАТЕ, ВОС е бил сезиран с
обвинителен акт срещу подс.А..
Съдът реши, че горните обстоятелства не са достатъчно
категорични по смисъла на чл.303 ал.2 от НПК и не сочат на НЕСЪМНЕН извод за
виновността на А..
1.няма категоричност
в свидетелските показания по делото, че подсъдимия е карал. Както бе посочено –
свидетелите са разделени на две групи по отношение на този факт. Едните
твърдят, че чули, че бил карал подсъдимия, другите – Т.. Не би могло да се
мотивира даването на вяра само на тая група, която сочи като извършител
подсъдимия, тъй като няма как да се мотивира подобен акт.
2.има незаинтересован свидетел, който е видял колата на
2,5км преди катастрофата – и то управлявана от Т..
3.за съда остава загадка как така при първоначалния оглед
не е била намерена обувката под педалите (много сериозна улика), а едва след 5
месеца, когато сина на пострадалия отивал на разпит в ПУ Белослав и обърнал
внимание на водещия разследването, че е видял обувка в колата. МПС е престояло
почти пет месеца безнадзорно с разбити стъкла в неохраняемия двор на ПУ. Това
не изключва последваща човешка намеса с цел намиране обувката под педалите.
Заради това и съдът подлага под сериозно съмнение това, дали констатациите в
този протокол отразяват една обективна, а не подправена фактическа обстановка.
4.одорологичното изследване сочи, че последен е държал
волана Т.. Това кореспондира и с обясненията на подсъдимия, който казва, че от с.Аврен са тръгнали и той е карал колата, след което при
загряването й са се сменили с Т.. Показанията на св.З.С.
са в същата посока - като са тръгвали от заведението й в селото е карал
подсъдимия; както и с показанията на св.Н.Я.,***, на
2,5 км преди да катастрофират и който заявява пред съда, че Т. е стоял зад
волана.
С оглед всичко до тук
изложено, съдът намери, че събраните
доказателства по делото, анализирани по отделно и в тяхната съвкупност, не
водят до категоричен и единствен извод за извършено от подсъдимия престъпление
по чл.343 ал.3 от НК. Въз основа на конкретните доказателства и при строгото
съблюдаване правилата на закона, не би могла да се постанови осъдителна
присъда. Съгласно разпоредбата на чл.303 от НПК, осъдителната присъда не може
да почива на предположения и такава се постановява само при доказано по
несъмнен начин обвинение – задача, с която прокуратурата по настоящото дело не
се е справила успешно.
Поради
изложеното и след като прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност, СЪДЪТ
ПРИЗНА ЗА НЕВИНЕН подсъдимия
А. по възведеното му с обвинителния акт обвинение.
ОТХВЪРЛИ и
предявените срещу него граждански искове като неоснователни, въз
основа на липсата на съпричастност от негова страна към вредоносния резултат.
ПРОИЗНЕСЕ СЕ и по вещественото
доказателство по делото – 1 брой мъжка обувка. Иззетата с протокола за оглед мирисова следа е разходвана в хода на изследването, видно
от експертизата.
Водим
от изложеното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВОС :