Решение по дело №1759/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1708
Дата: 16 декември 2021 г.
Съдия: Мария Симеонова Ганева
Дело: 20217050701759
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                       

                                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№……………………..2021 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА-четвърти тричленен състав, в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди двадесет и първа  година в състав:               

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Мария  Ганева

                                                            ЧЛЕНОВЕ: Наталия Дичева

                                                                                 Йордан Димов

                                                                                                                                                                                                                           

при секретаря Румела Михайлова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно адм.наказ. х-р  дело №1759 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 227 АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН и е във връзка с подадена жалба от О.С.Б. с ЕГН ********** , против наказателно постановление /НП/ № ВН-26- 09/ 11.02.2020г. на началника на РДНСК-Варна, с което му е наложено административно наказание „ глоба” в размер на 3 000 лв. на основание чл.232 , ал. 4, т.2 от ЗУТ.

Релевира се материална незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като проектираните  издатини на  сградата по изработения инвестиционен проект  от 2 до 5 етаж са на 150 м. от страничната регулация и по този начин е спазено предписанието на чл. 87, ал.3 от Наредба № 7/2003 г. Няма излизане на цялата  фасадна плоскост на сградата  , защото терасите и балконите излизат пред уличната регулационна линия с 0.50 м. при нормативно изискване за 0.60 м.  По отношение на проектираната кула се твърди спазване на изискванията на чл. 93, ал.2 и чл. 87, ал.2 и 3 от Наредба № 7/2003 г. Оспорва се правното твърдение на наказващия орган за  нарушаване на чл. 108, ал.1 от ЗУТ като  жалбоподателят се позовава на уведомителни писма на МРРБ. Според подателя на жалбата неправилно е определена датата на извършване на нарушението , която следва да бъде „времето,  когато проектът е  изготвен, изработен“, а не  датата на неговото внасяне за съгласуване. Твърди се погрешна правна квалификация, тъй като  разпоредбата на чл. 232, ал. 8 от ЗУТ  ангажира отговорността на  строителя ,а не на проектанта. 

На изложените основания се иска отмяна на издаденото НП с присъждане на съдебно -деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. И.К. , която излага становище за основателност на жалбата. Твърди се съответствие на изработения инв. проект от арх. Б. с изискванията на действащия ПУП-ПРЗ на поземления имот. Наказващият орган е дал погрешна  правна квалификация на деянието  по чл.232 ал.8 от ЗУТ. Искането към съда е за отмяна на НП с присъждане на направените по делото разноски за всички съдебни инстанции.    

Ответникът- РДНСК гр. Варна се представлява от гл. юриск. Д.К. , която сезира съда с искане да се уважи жалбата.

Представителят на ВОП излага позиция за незаконосъобразност на  издаденото НП, понеже арх. Б. не е извършил вмененото му адм. нарушение.

След анализ на събраните доказателствени източници , съдът прие за установено от фактическа страна следното:

О.Б., в качеството на проектант, е изработил инвестиционен проект по част „Архитектура" към инвестиционен технически проект на строеж: „Жилищна сграда", намираща се в УПИ XIV-180 /с идентификатор 10135.1506.180/, кв.118, по плана на 7-ми м.р., ул. "Прага" № 10, гр. Варна.

Проектите били одобрени от главния архитект на община Варна на 02.05.2019г. , като е било издадено разрешение за строеж № 71/02.05.2019г.

За това разрешение била уведомена РДНСК -Варна по реда на чл.149 ал.5 от ЗУТ и от св. М Дбила извършена съответната проверка за законосъобразност, в хода на която е било установено, че за процесния поземлен имот има влязъл в сила подробен устройствен план - план за регулация и застрояване//ПУП- ПРЗ/ и работен устройствен план /РУП/.

Този план е бил одобрен със заповед № Г-283/31.08.2018г. на зам. кмета на община Варна на основание чл.129, ал.2 от ЗУТ и заповед за поправка на ЯФГ № Г-289/17.09.2018г.  

На 12.08.2019г. св.Димова е съставила акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, в който е посочила , че арх. Б. ,в качеството му на проектант по част „Архитектура“ на инвестиционен технически проект, го е изработил в нарушение на разпоредбата на чл.108 ал.1 изр. 2 от ЗУТ , чл. 87 ал.2 и чл.93 ал.2 от Наредба № 7-  проектът не е бил съобразен с изискванията на ЗУТ и правилата и нормативите за проектиране.Било е прието, че нарушението е извършено на 02.05.2019г. - датата, на която е бил съгласуван и одобрен инвестиционният проект по част „Архитектурна“ .

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН е било подадено писмено възражение, в което са били изложени съображения и аргументи за несъставомерност на деянието.

На 11.02.2020 г.  началникът на РДНСК-Варна е издал процесното НП , с което на основание чл.232 ал.8 от ЗУТ на О.Б. е било наложено адм. наказание  „глоба” в размер на 3 000лв заради неспазване на чл. 108, ал.1, изр. 2 ЗУТ и чл. 87, ал.2 и чл. 93, ал.2 от Наредба № 7/2003 г. В обстоятелствената част на НП се посочва, че изработеният инвестиционен проект по част „Архитектура" - чертежи фасада юг и разрези предвиденият отстъп на фасадната плоскост на сградата към уличната регулация по РУП от 1 метър след кота + 3,60 не е  спазен.Фасадата на сградата към уличната регулация е изнесена пред външната задължителна застроителна линия с 1,00 м. като в това разстояние са поместени част от помещения на сградата, т.е. по чертежите формално била изчертана задължителната застроителната линия по РУП, която не спазена. Излизането на цялата фасадна плоскост пред задължителната линия на застрояване не може да се приеме за издатина по смисъла на чл.87 ал.2 от Наредба № 7 ПНУОВТУЗ, тъй като не представлявала балкон или еркер, който да е издаден пред равнината на фасадата. Съгласно одобрения инвестиционен проект по част „Архитектура“ в сградата е проектиран „архитектурно художествен елемент по чл.93, ал. 2 от Наредба 7 - кула", който започва от кота +11,20 м /абсолютна кота 37,08/ и достига до кота + 19,85м. - над определената максимална кота +16,90м на сградата /абсолютна кота 41,58/, съгласно влезлия в сила РУП за имота, т.е кулата е цяло ниво над кота било. Проектираният „архитектурно-художествения елемент-кула" започва от кота +11,20м„ но не от фасадната плоскост, която следвало да е прибрана с 1м. от уличната регулация, съгласно одобрения ПУП-РУП, а от плоскостта на 1м. пред нея, като по този начин кулата е разположена пред външната линия на застрояване. Кулата като архитектурно-художествен елемент следва да се разположи над покривната плоскост, а в случая тя е  разположена не само върху нея, а и върху част от строежа, проектиран пред линията на застрояване. Кулата е проектирана с височина 2,8 м. над билото на сградата, с което се нарушавало и направеното изследване в РУП, продиктувано от необходимостта за ослънчаване на сградата през улицата.

На 20.05.2019 г. началникът на РО НСК – Варна е издал заповед № ДК-11-ВН-04 /20.05.2019г. , с която е отменено разрешение за строеж № 71/02.05.2019г. на гл. архитект на община Варна.

В съдебното производството по анд. № 1190/20 г. на ВРС- първото разглеждане на жалбата на арх.  О.Б. срещу процесното НП, е  назначена СТЕ  със следните задачи : 1. Какви са предвижданията на  действащия ПУП – ПРЗ  за застрояване на имот  с ид. 10135.1506.177 по КККР на гр. Варна; 2. Спазени ли са изискванията на ПУП-ПРЗ и РУП  в проекта на сградата; 3. Проектираните  издатини, еркери и кула отговарят ли на изискванията за допустимо разположение или отстояния по Наредба № 7/2003 г. , ПНУОВТУЗ и ЗУТ  и за цитирани писма на МРРБ.

Настоящият съдебен състав счита, че не следва да базира своето решение на изготвеното заключение на арх. В Т И по тази  експертиза ,  тъй като  вторият и третият  въпрос изискват юридически познания. Иска се отговор на правни въпроси – съответствие на инвестиционен проект с нормативни правила , което е в компетентността на съда , а не на вещо лице с познания в областта на архитектурата .

Освен това даденият отговор на първия въпрос не следва да се кредитира , защото е неясен и поражда съмнение за обоснованост и достоверност. На първия въпрос  на експертизата за предвижданията на действащия ПУП-ПРЗ  за процесния имот арх. В Т Идава сведение, че имотът е ъглов, че  се предвижда изграждане на жилищна сграда, че се предвижда свързано застрояване от юг и запад, че по ул. „Прага „ има денивелация  „ К.К. е 38.20, а  на 3 м“. Експертът посочва , че   „по отстоянието от 3 м. от южната граница на този имот отстъпът на основното  застрояване е 1 м. от улична  регулация, а нататък  е 3 м. Откъм западната  странична  регулационна линия  на отстояния от 3 м.  започва  застроителна линия  за  3 етажа, след 1м. за 4 етажа и след още 1 м. на пет етажа. Така се определя и калканът, който е задължителен и за бъдещия строеж „. Този отговор е объркан, неясен и непълен, защото няма данни за важния по казуса факт какво е предвидено по ПУП-ПРЗ за надземното застрояване откъм ул. „Прага“ , няма информация дали това застрояване е предвидено с ограничителни или задължителни  линии на застрояване по графичната част на действащия ПУП-ПРЗ . При сведение за свързано основно застрояване от юг и от запад, вещото лице посочва като задължителен „калканът“ , но няясно кой. Дава се неясна информация за отстъп от юг на основното застрояване на 3 м. от граничната  линия на имота , „ а нататък 3.м. „ , от което не става  ясно какво означава  „ нататък“.

ВРС по изпълнение на дадено задължително указание с  решение на Варненския адм. съд по адм. дело № 2616/2020 г. , с което делото е върнато за ново разглеждане , е назначена допълнителна СТЕ. Първият въпрос на тази експертиза е дали е спазен  предвиденият отстъп  на фасадната плоскост на сградата към уличната регулация. Вторият въпрос е дали са налице  архитектурни елементи, които могат да се квалифицират като „ издатини“ по смисъла на чл. 86 от Наредба № 7/2003 г. Четвъртият въпрос е спазени ли са изискванията на ПУП-ПРЗ  и РУП в проекта на сградата. Седмият въпрос е спазени ли са издатините по чл. 86 от Наредба №7/2003 г.  от уличната регулация  от ул. „Прага“. Осмият въпрос е дали кулата попада над  издатина по чл. 86 или чл. 87 , ал.2 от Наредба № 7/2003 г.

Всички тези изброени въпроси са правни такива по своето естество, защото изискват юридически познания и предполагат правен анализ на  факти , съобразно  нормативните правила. Поради тази причина техен отговор следва да даде съдът , а не архитект. В тази връзка съдът не гради своите правни изводи на дадените отговори от вещото лице -арх.  Надя Стамова.

Съдът не кредитира отговора на експерта по петия въпрос на експертизата, защото е неясен и поради тази причина не дава нужна информация по казуса. Неясният отговор е резултат на неясно формулираният въпрос , защото от неговото съдържание не е ясно дали се иска сведение за  две външни  линии на застрояване по изработения инв. проект от арх. О.Б. или се иска  информация за външните линии на застрояване по действащия ПУП- ПРЗ и РУП . 

Отговорът на третия въпрос дали  кулата  е разположена пред външната  линия на застрояване е немотивиран, защото съдържа единствено твърдение на арх. С, че  кулата е разположена  над еркер и следователно  пред външната линия на застрояване. Няма нито словесно аргументация , нито позоваване на графични данни за това нейно твърдение, няма подадена от експерта информация за начин на разположение на еркера спрямо уличната регулационна линия ; няма посочени данни за  начин на проектиране на сложната фасадна плоскост на сградата откъм ул. „Прага“ по коти, по етажи . 

 Предвид гореизложеното съдът приема за обективно и обосновано заключението на арх. С само по дадения отговор на шестия въпрос на СТЕ , а именно че по  изработения инв. проект  от арх. О.Б. в графичната част - чертежи- разпределение от кота +2.80 м.  до кота + 16.80  има отразени две червени пунктирани линии  като едната съвпада  с уличната  регулация  по ул. „Прага“ ,  втората, касаеща  високата част на сградата,  е на 1м. отстояние  навътре в имота. 

Според  изготвеното заключение на арх. В.С. по назначената от съдебния орган СТЕ се констатира следното : По действащия ПУП-ПРЗ и РУП линиите на надземно застрояване към ул. „Прага“ са задължителни като има две такива линии на застрояване - на едноетажно застрояване, която съвпада с уличнорегулационната линия и на основното пететажно застрояване на един метър навътре от уличнорегулационната линия. Линията на фасадата или по-скоро част от фасадната плоскост на процесната сграда по инвестиционен проект на арх. О.Б. на първия етаж съвпада с уличнорегулационната линия, а друга част от нея /на втория и следващите етажи / съвпада с линията на застрояване, показана на един метър навътре от уличнорегулационната линия – улица „Прага“. Видно от извадките от проекта част от фасадната плоскост в северната част на сградата към ул. Прага съвпада с линията на застрояване на един метър навътре в имота, показана с непрекъсната синя линия, а друга част от нея, показана с непрекъсната червена линия, в ограниченията на издатина като еркер, съвпада с уличнорегулационното линия. Пред уличнорегулационната  линия има издатина – балкон, графично отразена с прекъсната червена линия. Балконът е на 50 см пред уличнорегулационната линия. В една част, на петия етаж, кулата, показана с жълт щрих на извадката - фасада юг, по одобрения инвестиционен проект на арх. Б.,  е разположена пред външната линия на застрояване, посочена на един метър навътре към ул. Прага. Нейната плоскост съвпада с уличнорегулационната линия. В горната част на шестия етаж и над билото на сградата, кулата е подравнена с линията на застрояване, посочена на един метър навътре в имота към ул. Прага. Застроената площ на кулата, измерена графично е 24.60 кв.м., колкото е и по одобрения архитектурен проект. Застроената площ на сградата, посочена в инвестиционния проект е 175.29 кв.м. Разстоянието между кулата и границите към съседните имоти е 3.0 метра.

От разпита на експерта в съдебно заседание се установи, че действащият на процесния поземлен имот ПУП-ПРЗ е този , одобрен със заповед № Г-283/31.08.2018 г. на заместник-кмета на община Варна като линиите на надземно застрояване по този план са задължителни . Предвижданията по този план са за изграждане на жилищна сграда с първи  етаж  откъм ул. „Прага“, разположен на уличната регулационна линия, а следващите етажи  / 2 до 5 етаж/  са на отстояние един метър навътре в имота т.е. само фасадата на първия етаж може да бъде на уличната  регулационна линия. Предвижданията по ПУП-ПРЗ откъм ул. „Прага“ са за две фасадни плоскости – едната е за едноетажната част, а  втората-  от 2 до 5 етаж. По инв. проект на арх. Б. е проектиран еркер, който  съвпада с уличната регулация , а на 2, 3 и 4 етажи са разположени балкони, които са с 1.50 м.  пред  линията за застрояване и тези балкони заемат  цялата ширина на сградата . На петия етаж балконът е разположен само на 1 м.  пред линията на застрояване. Съобразно действащия ПУП за процесния поземлен имот широчината на ул. „Прага“ е  8 м.

Съдът кредитира заключението на арх. С. като обективно, пълно и обосновано, кореспондиращо с данните от събраните писмени доказателства. В тази връзка лишено от основание е оплакването на пълномощника на РДНСК – гл. юриск. Д.К.,  за необоснованост на това заключение, понеже е била изследвана преписката по различен инвестиционен проект на арх. Б. от този, който е било  внесен за съгласуване и  одобрен на 02.05.2019 г. от гл. архитект на община Варна и въз основа на който е било издадено  разрешение за строеж № 71/02.05.2019 г. Още при първото разглеждане на жалбата на О.Б. срещу процесното НП – анд. № 1190/2020 г. ВРС,  е изисквана преписката по издаване на разрешение за строеж № 71/02.05.2019 г. и постъпилата такава , комплектувана с инв. проект на О.Б., с отбелязвания за съгласуване на проекта на дата 02.05.2019 г. от главния архитект на община Варна, е приета от съда като надлежно доказателство  в проведеното  открито съдебно заседание на 08.09.2020г., в което заседание  е участвала именно гл. юриск. Д.К., която  не е възразила  нито относно пълнота, нито относно верността на материалите по тази преписка. 

Събраните по инициатива на  наказаното лице  писма на министъра и заместник- министъра на МРРБ представляват дадено тълкуване на чл. 93, ал.2 от Наредба №7/2003 г. от административно органи , които обаче няма   задължителна сила за съда. 

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства : приобщената административно- наказателната преписка , показанията на св. Димова, заключенията на съдебно-техническите експертизи.

Изложената фактическа установеност , съобразена при изследване обоснованост и законосъобразност на обжалваното НП , налага следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 239 , ал.1 т.2 от ЗУТ наказателните постановления се издават от началника на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощени от него длъжностни лица - за нарушения на разпоредбите по устройство на територията (проектиране, строителство, недопускане и отстраняване на незаконно строителство и качество на строителните материали и други).

В настоящия случай НП № ВН -26-09/11.02.2020г. изхожда от началника на РДНСК- Варна, който е надлежно овластен да издава наказателни постановления по силата на заповед № РД -13 -171/13.06.2019г. на началника на ДНСК-София т.е. налице е компетентност на административнонаказващия орган .

В производството по установяване на нарушението и налагане на адм. наказание няма допуснати съществени процесуални нарушения . АУАН и НП са съставени при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Тяхното съдържание кореспондира с нормативните изисквания за техни реквизити по чл. 42 и 57 от ЗАНН . Даденото описание на вмененото адм. нарушение позволява на дееца в пълнота на узнае фактите, въз основа на които наказващият орган е упражнил публичното право на  налагане на административно наказание, респективно няма допуснато нарушение на правото на защита на наказаното лице. 

По повод оплакването на жалбоподателя за дадена неправилна правна квалификация на деянието по 232, ал. 8 от ЗУТ, по която адресат на санкцията е строител, но не и проектант , съдът  прецени неоснователност на същото, тъй като видно от съдържанието на издаденото НП и по-специално страници 5 и 6 на същото даденото описание на нарушението и неговата правна квалификация от ответната страна са следните : „…арх. О.Б.  е изработил инвестиционен проект в нарушение на чл. 108, ал.1, изр.2 ЗУТ и чл. 87, ал.2 и чл. 93, ал.2  от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ т.е. инвестиционния проект е несъобразен с ЗУТ и правилата и нормативите за проектиране – осъществен е състава на чл. 232, ал.4, т.2 от ЗУТ“.

Съгласно цитираната правна норма на чл. 232, ал. 4, т.2 ЗУТ  се наказва с глоба от 3 000 до 15 000 лв., лице, което като проектант изработва проекти, несъобразени с този закон, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството или не упражнява авторски надзор, съобразно сключения договор.

Съдът счита за основателно възражението на О.Б. за неправилно  определена дата на извършване на нарушението – 02.05.2019 г., защото на тази дата арх. Б. вече е изработил инв. проект и именно поради тази причина на посочената дата проектът е бил внесен за съгласуване и одобрение от главния архитект на община Варна , а изпълнителното деяние по чл. 232 , ал. 4, т.2 от ЗУТ е изработване на проекти, несъобразени с този закон, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи.

Според мотивите на обжалваното НП административнонаказателната отговорност на О.Б. е ангажирана заради това, че в  изработеният от него инвестиционен проект  не е спазено изискването за  отстояние на  фасадата на жилищната сграда от 2 до 5 етаж на 1 м. от уличната регулационна линия, каквито са предвижданията на действащия ПУП-ПРЗ за  имот УПИ ХІV-180 , кв. 118 по плана на 7 м.р. на гр. Варна , но събраните доказателствени източници опровергават достоверността на това фактическо твърдение, тъй като както от заключението на арх. В.С., така и отговора по т. 6 от заключението на арх. Ссе констатира ,че линията на фасадата по инвестиционен проект на арх. О.Б. на първия етаж съвпада с уличнорегулационната линия, а друга част от нея /от  втори и пети  етаж / съвпада с линията на застрояване, показана на един метър навътре от уличнорегулационната линия . В тази връзка след като няма твърдяното от наказвашия орган „излизане“ на цялата фасадна  плоскост  пред задължителната линия на застрояване няма и издатина на сградата по чл. 87, ал.2 от Наредба № 7/2003 г.

В мотивите на обжалваното НП се обективара твърдение на ответника, че не е спазено предписанието на 87, ал.2 от посочената наредба . Според тази правна норма пред външната линия на застрояване, когато тя не съвпада с уличната регулационна линия, се допускат балкони и еркери до 1,5 м, които не могат да излизат пред уличната регулационна линия на разстояния, по-големи от установените в ал. 1, т. 4 и 5, а именно за еркери - до 0,30 м при улици с широчина до 12 м, до 0,60 м при улици с широчина от 12 до 15 м и до 0,90 м при улици с широчина над 15 м.

Широчината на ул. „Прага“ е  8 м., което означава , че се допускат еркери  до 0.30 м  пред външната линия на застрояване и балкони , които могат да излизат  пред уличната регул. линия до 0.60 м. , а видно от заключението на арх. С. в изработения инв. проект от О.Б.   балконите от 2 до 5 етаж  са на 0.50 м.  пред уличната регулация т.е. налице е съответствие на проекта със законовите изисквания.

На следващо място, според наказващия орган проектираната кула , която започва от кота + 11.20 м. е с цяло ниво над кота било  и е разположена на 1 м. пред  външната задължителна линия на застрояване, защото е разположена върху фасадната плоскост, която е на уличната  регулация , но както бе посочено по-горе фасадната плоскост на сградата от 2 до 5 етаж не съвпада с уличната регулационна линия , а съвпада със задължителната външна линия на застрояване по действащия ПУП. ПРЗ , а именно 1 м. навътре в имота.

Според наказващия орган тази кула не е издатина по смисъла на чл. 86 от Наредба № 7/2003 г. , защото не отговаря на предписанието на чл. 93, ал.2 от същия подзаконов нормативен акт. Съгласно чл. 93, ал.2 от Наредба № 7/2003 г. не се считат за издатини по смисъла на тази наредба и не се ограничават архитектурно-художествени елементи, разположени над покривната плоскост, като куполи, кули и др. п., когато заемат не повече от 20 на сто от застроената площ и не повече от 25 кв. м и когато са на разстояние не по-малко от 3,0 м от страничната граница на урегулирания поземлен имот.

Предвид заключението на арх. В.С. застроената площ на кулата е 24.60 м., застроената площ на  сградата е 175.29 кв.м. , а разстоянието между кулата и  границите  към съседните имоти е 3.0 м. При тези данни кулата заема 14 % от застроената площ  на сградата ,  не надвишава 25 кв.м. и отстои на 3.0 м. от страничната граница на поземления имот , поради което този архитектурно- художествен елемент кула не е издатина по зададените признаци на чл. 93, ал.2 от Наредба и поради тази причина за  неговото разполагане  над покривната плоскост няма нормативни ограничения.

В обобщение обжалваното наказателно постановление е необосновано и несъобразено с материалния закон , поради което подлежи на отмяна по съдебен ред. 

При това разрешение на правния спор съдът следва да удовлетвори своевременно направеното искане на жалбоподателя Б. за присъждане на направените разходи по водене на делото пред всички съдебни инстанции на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, а именно платени в брой хонорари от по 440 лв.  по договор за правна защита № 342239/23.06.202 г., договор за правна  защита № 371781/16.11.2020 г. , договор за правна защита № 371783/12.03.2021 г.  , договор за правна защита № 371791/28.07.2021г. , платен депозит за СТЕ от 300 лв. или общо 2060 лв.

При този изход на делото  платените от бюджета на РС- Варна   възнаграждения за вещи лица от 742.40 лв. следва да останат за сметка на  държавата, тъй като  съгласно относимата редакция на чл. 63 , ал.3 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, но в посочения кодекс няма уредба на конкретната хипотеза, налице е непълнота ,поради което следва да се приложи правилото на чл. 84 от ЗАНН, което препраща към уредбата НПК, а съгласно чл. 190 от този  кодекс, когато подсъдимият бъде признат на невинен, разноските остават за сметка на държавата .

Мотивиран от изложените съображения , съдът

 

                                                        Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № ВН-26-09/ 11.02.2020г. на началника на РДНСК-Варна, с което на О.С.Б. с ЕГН ********** е наложено административно наказание „ глоба” от 3 000 лв. на основание чл.232, ал. 4, т.2 от ЗУТ.

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол да заплати на О.С.Б. с ЕГН ********** съдебно-деловодни разноски в размер на 2060  лева.

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

                            Председател:

 

 

                                                                                Членове: