РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Ямбол , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на шести юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. Ст. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20212330101397 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 8, т. 1 във връзка с чл.18, ал.1 от ЗЗДН.
Образувано е по повод на подадена молба от М. А. Д. , за издаване на заповед за
защита срещу осъществено по отношение на молителката домашно насилие от страна
на И. Б. Б. – лице, с което молителката се е намирала във фактическо съжителство и
от което има дете.
В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е
извършен твърдения акт на домашно насилие. Твърди се, че след фактическата раздяла
на страните родителските права по отношение на детето са присъдени на майката, а на
бащата е определен режим на лични контакти. През времето и дните, през които
трябвало да осъществи режима си ответникът упражнявал системен психически
тормоз спрямо молителката. На 01.05.2021 год., събота, посетил дома на молителката в
с.К., за да вземе детето. Пред входната врата на къщата започнал да крещи, да псува и
блъска вратата, отправил обидни думи към молителката, а когато молителката излязла,
за да му обясни, че детето спи, той се засилил към нея, хванал я за косата, запознал да я
скубе, блъска и дърпа, като през цялото време и крещял и заплашвал, че ще й вземе
детето. Молителката изпитвала постоянен страх от действията на ответника.
Към молбата е приложена декларации за извършено домашно насилие по чл. 9, ал.
3 от ЗЗНД. Представени са и други писмени доказателства
В съдебно заседание молбата за защита се поддържа от упълномощения адвокат на
1
молителката.
Ответникът се явява лично и с упълномощен представител. Оспорва молбата ,
ангажира доказателства.
Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в
нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е допустима като подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 10
от ЗЗДН, т.к. се твърди, че акта на домашно насилие е осъществен на 01.05.2021 г.,
пред родово и местно компетентен съд.
За осъществения акт на домашно насилие е представена декларация по чл.9, ал.3
от ЗЗДН, която изцяло възпроизвежда фактите в молбата.
Видно от приложеното удостоверение за раждане страните са родители на
малолетното дете Б. И. Б., род. на 24.04.2018 год.
С решение на ОС – Я. от 116.06.2020 год. родителките права по отношение на
детето са присъдени на майката, а на бащата е бил определен режим на лични
контакти.
От извършената справка в НС 112 се установява, че на 01.05.2021 год. в 13, 57 ч. е
регистрирано обаждане от лице представило се като И.Б..
По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. П. посочва, че
на процесната дата е бил в дома на молителката в с. К.. Около 14 часа пред дома спряла
черна кола,слязъл И., който започнал да думка по вратата с най- различни обидни
думи. М. излязла да отвори и тогава И. започнал да я дърпа за рамото и да я скубе за
косата. Когато свидетелят му направил забележка той спрял. След 10-15 минути дошла
патрулка. Двамата се успокоили. Известно му било че имало голям тормоз от страна на
ответника, който сигурно бил заради детето. Забелязал , че в автомобила на седалката
до шофьорската имало момиче. Нямало други хора на двора, децата на М. спели.
Св. С. , съседка , посочва, че на 01.05. тръгнала за майката на М., да й занесе една
рецепта. Отдалече чула гюрултия, думкане по врата, чула псувни. Ответникът блъскал
по вратата и заплашвал, че ще вземе детето. М. била от вътрешната страна.
Свидетелката подминала понеже не й се гледали скандали. Имало спъна кола пред
дома, но не обърнала внимание. От майката на М. знаела, че имат постоянно проблеми,
при всяко идване да вземе детето ответникът водел и други хора и имало скандали.
Св. Б.а – сестра на ответника посочва, че на 01.065. е придружила брат си около 14
2
часа в с. К., за да вземат детето за режим на лични контакти. Едно от децата на М.
играело на двора и брат й му казал да извика майка си. Колата била спряна пред дома
на комшиите. М. излязла и го попитала защо идва в 14 часа, а брат й отишъл при нея и
звъннал на тел. 112.Свидетелката не е чула брат й да обижда М., не е видяла и да удря
или скубе. Не видяла и други хора на двора.Дошли полицаи и констатирали отказа да
даде детето. Имало много подобни протоколи, във връзка с проблеми при
осъществяване на режима на лични контакти. Брат й ходел да го взема винаги с
придружител, защото винаги очаквал проблеми.
Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от
осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и
съдът квалифицира, като акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът
изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя от
предвидените по чл.2 ЗЗДН форми, а именно - всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
В настоящия случай съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства,
вкл. и приложената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН от молителката за извършеното
насилие, че е налице осъществено по отношение на същата психическо /отправяне на
обиди/ и физическо/бутане и скубане/ насилие, през твърдения в молбата за защита
период.
Съдът намира че в процесния случай, освен декларацията по чл.9,ал. 3 от ЗЗДН ,
която може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита,
твърденията на молителката се подкрепят в пълна степен от показанията на разпитания
свидетел П., както и на св. С., които съдът кредитира като логични, безпротиворечиви
и дадени от лица, за които не се твърди да са заинтересовани от изхода на делото. В
процеса годни доказателства, оборващи отразеното в декларацията не са ангажирани
от ответната страна.Като такива не могат да бъдат ценени показанията на св. Б., т.к. от
една страна същата се намира в близка родствена връзка с ответника, а от друга самата
свидетелка твърди, че е била до колата и не е била до вратата на молителката.
Описаното поведение на ответника по принцип е
морално укоримо и противоправно, защото е от естество да засегне
неприкосновеността на личността в емоционален план и да наруши спокойствието и
нормалния житейски ритъм, както и да предизвика тревога и безпокойство у
молителката. Ето защо молбата като основателна следва да бъде уважена. Тук е
мястото да се посочи, че по делото става ясно, че конфликтните отношения между
3
страните безспорно са по повод осъществяване на режим на лични контакти между
бащата и детето на страните. Посочените данни се съдържат в показанията и на
тримата разпитани свидетели. Дори и майката да препятства тези контакти законът
защитава правото на лична неприкосновеност, независимо дали е налице
неправомерно действие на пострадалия, с което да е предизвикал насилие спрямо себе
си. Същевременно и за пълнота и т.к. самата молителка е заявила, че предвид
издадената заповед за незабавна защита не дава детето на бащата, съдът намира за
необходимо да подчертае, че издадената в полза на майката заповед по чл. 18 от ЗЗДН
не дерогира определения с влязло в сила съдебно решение режим на лични контакти
между бащата и детето.
При установеността на извършеното домашно насилие на 01.05.2021 г., следва
да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи, за да гарантира защитата на
молителките. Съдът намира, че следва да наложи на ответника единствено мярката по
чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, като следва да бъде предупреден да се въздържа от
упражняването на домашно насилие. Другата поискана мярка, а именно тази по чл.5,
ал.1, т.3- забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището,
местоработата и местата за социални контакти и отдих не следва да бъде налагана.
Съдът намира на първо място, че констатирания с настоящото съдебно решение акт на
домашно насилие няма характер на такъв акт, който да сочи на някакво трайно и
сериозно агресивно поведение на ответника към молителката, което да е свързано с
осъществяване на конкретни действия спрямо личността й на работното място, или
местата за социални контакти и отдих. Съдът намира, че се касае за случай
продиктуван от изострените отношения по повод осъществяване на контакти между
детето на страните и роднините му по бащина линия, като именно за това е било и
посещението в дома на молителката.Липсват данни или твърдения ответникът да е
посещавал дома й по друг повод, като в този смисъл е достатъчно ответникът да бъде
предупреден за в бъдеще да се въздържа от такова поведение спрямо молителката.
На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на ответника следва да се наложи глоба в
размер на 200 лв., която съдът намира за съответстваща на нарушението. На основание
чл. 11, ал. 2 от същия закон, в тежест на ответника следва да се възложи и заплащането
на държавната такса за настоящото производство в размер на 25 лв., както и разноските
сторени от молителката в размер на 650 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.1 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 от
Закона за защита срещу домашното насилие, Ямболският районен съд
РЕШИ:
4
НАЛАГА мерки за защита на М. А. Д. , ЕГН ********** срещу осъществено
спрямо нея домашно насилие от страна на ИЛ. Б. Б., ЕГН ********** , КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА ИЛ. Б. Б. да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на М. АТ. Д..
НАЛАГА на ИЛ. Б. Б., ЕГН ********** на основание чл.5,ал. 4 от ЗЗДН на
глоба в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА ИЛ. Б. Б., ЕГН ********** да заплати на М. А. Д. , ЕГН **********
разноски за настоящата инстанция в размер на 650 лв.
ОСЪЖДА ИЛ. Б. Б., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на
Ямболския районен съд в размер на 25 лв.
Да се издаде служебно изпълнителен лист за наложената глоба и
присъдената държавна такса.
Да се издаде заповед за защита.
Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава И. Б. Б., ЕГН **********,че при неизпълнение на заповедта
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на прокуратурата.
Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на
страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР – Я. и Т..
Решението може да се обжалва пред Ямболския окръжен съд в седемдневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5